О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………………………
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публични заседания на двадесет и шести февруари, единадесети март,
двадесет и четвърти април и деветнадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 1552 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда начл. 692, ал. 1, чл. 692, ал. 2 и ал. 3 във вр. чл. 685, ал. 1 и
чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
С решение № 1359/23.07.2019 г., постановено по
т.д. № 1552/2018 г. по описа на СГС, ТО,
22 състав, обявено в ТР при АВ на 29.07.2019 г., е обявена неплатежоспособността на „П.ф.2“
ЕАД /промяна на наименованието на дружеството от „П.“ на „П.ф.*е вписана в
Търговския регистър на 11.09.2019 г. – след откриване на производството по
несъстоятелност/, ЕИК ******, определена е начална дата на това състояние – 31.12.2017
г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството и същото е обявено
в несъстоятелност, като производството по делоото е спряно, на основание чл.
632, ал. 1 от ТЗ.
С решение № 1194/12.08.2020 г., постановено по т.д.
№ 1552/2018 г. по описа на СГС, ТО, 22
състав, обявено в ТР при АВ на 13.08.2020 г.,
производството по делото е възобновено, като за временен синдик е
назначена Х.С.. С определение от 19.03.2021 г. синдик С. е освободена, като на
нейно място като временен синдик е назначен Т.И..
В изпълнение на задълженията си по чл. 686 от ТЗ
временният синдик на дружеството Х.С. е изготвила и представила следните
списъци: 1. списък на кредиторите с приети
вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и
длъжника в канцеларията на съда и обявен в Търговския регистър на 22.10.2020
г.; 2. списък на неприетите вземания по чл.
686, ал. 1, т. 3 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 632,
ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в
канцеларията на съда и обявен в Търговския регистър на 22.10.2020 г.; 3. списък на кредиторите с приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вр. чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите
и длъжника в канцеларията на съда и обявен в Търговския регистър на 22.10.2020
г.; 4. списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и
длъжника в канцеларията на съда и обявен в Търговския регистър на 03.12.2020 г. и списък, с който е допълнен по реда на чл.
695 вр. с чл. 688, ал. 3 от ТЗ списъка с приетите предявени вземания на
кредиторите, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в
канцеларията на съда и обявен в Търговския регистър на 21.12.2020 г.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са подадени следните възражения
срещу изготвените от временния синдик С. и обявени в ТР списъци:
възражение с вх. № 281058/30.10.2020 г. на кредитора
Национална агенция за приходите срещу посочената поредност на удовлетворяване
на включените негови вземания в изготвения от синдика списък на приети вземания, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър
на 22.10.2020 г., както и срещу включването на предявено от този кредитор
вземане в изготвения от синдика списък на
неприетите вземания, обявен в Търговския регистър на 22.10.2020 г.; възражение
с вх. № 301309/11.12.2020 г. на кредитора С.Р.Т. срещу включването на предявени
от този кредитор вземания в изготвения от синдика списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл.
688, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 03.12.2020 г. и възражение с
вх. № 301311/11.12.2020 г. на кредитора Г.Р.Т. срещу включването на предявени
от този кредитор вземания в изготвения от синдика списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл.
688, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 03.12.2020 г.
Срещу съставените от синдик С. списък на кредиторите с приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вр. чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите
и длъжника в канцеларията на съда и обявен в Търговския регистър на 22.10.2020
г. и списък, с който е допълнен по реда на чл. 695 вр. с чл. 688, ал. 3 от ТЗ
списъка с приетите предявени вземания на кредиторите, който е предоставен на
разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда и обявен в
Търговския регистър на 21.12.2020 г., няма постъпили възражения в срока по чл.
690, ал. 1 от ТЗ, поради което същите следва да бъдат одобрени от съда по реда
на чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Постъпилите срещу списъците възражения са разгледани,
съобразно изискването на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, в открити съдебни
заседания на двадесет и шести февруари, единадесети март, двадесет и четвърти
април и деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година.
Съдът, след като взе предвид изготвените от временния
синдик оспорени списъци, направените
възражения, изложените в проведените открити съдебни заседания доводи и
представените писмени доказателства, приема следното:
По възражение с вх.
№ 281058/30.10.2020 г. на кредитора Национална агенция за приходите в частта срещу
посочената поредност на удовлетворяване на включените негови вземания в
изготвения от синдика списък на приети
вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 22.10.2020 г.
Кредиторът
възразява срещу поредността на удовлетворяване, която е посочена от
синдика на приетите предявени от него вземания, както следва: публични вземания
в размер на 124 963.83 лева, от които главници 76971.99 лева и лихви
47991.84 лева, посочена в списъка на
синдика като необезпечени; публични вземания в размер на 4428.19 лева, от които
главници 4155.49 лева и лихви 272.70 лева, които според възразилият кредитор
следва да са с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ;
публични вземания, възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, представляващи главници в размер на 36.91
лева, които според възразилият кредитор
следва да са с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ; главници
за парични вземания в размер на 220 лева, които според възразилият кредитор
следва да са с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ и лихви
в размер на 466.48 лева, възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, които според възразилият кредитор следва да са с поредност на удовлетворяване
чл. 722, ал. 1 т. 9 от ТЗ. По отношение на публични вземания в размер на
124 963.83 лева, от които главници 76971.99 лева и лихви 47991.84 лева
поддържа, че същите са обезпечени с постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № 32333-000002/15.12.2015 г.; постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0048041/05.07.2018 г.; постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0051119/18.07.2018 г. и
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С180022-022-0056921/13.08.2018 г. Посочва че тези постановления са издадени от
публичен изпълнител при ТД на НАП София и с тях са наложени запори върху
движими вещи, подробно описани в постановленията и върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в описаните в постановленията търговски банки. Твърди, че
постановленията са вписани в ЦРОЗ, съответно под №№ 2016022301119;
2020082100128; 2020082100221 и 2020082100371, съответно публичните вземания,
които тези обезпечения обезпечават следва да бъдат включени в списъка като
обезпечени с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. По
отношение на останалите вземания, чиято поредност е оспорена не се излагат
конкретни основания, нито се уточнява какво точно представляват тези вземания.
При разглеждане на възражението в производството по чл.
692, ал. 3 от ТЗ, кредиторът заявява, че поддържа същото, а длъжникът не
изразява становище. В подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ синдикът
излага доводи за неоснователност на възражението.
Възражението е подадено от легитимирано лице в
законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество
възражението е неоснователно, доколкото от представените от кредидитора към молбата
за предявявяане на вземанията доказателства, съдържанието на изготвения от
синдика списък с приети взематния и изложените твърдения във вързражението, не може
да се направи извод, че се налага промяна в посочената в списъка поредност.
Видно от изготвения от синдика списък с приети вземания,
предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, предявените от този кредитор и приети вземания за данъци, задължителни
осигурителни вноски, имуществени санкции, държавни такси и разноски по
изпълнителни листи /главница и лихви, съответно такива възникнали преди и след
датата на откриване на производството по несъстоятелност/, са в общ размер от
130213.98 лева, индивидуализирани, както следва:
1. Публични
вземания за данъци, приложени към предявяването под номера от 1.1 до 1.53:
- 7 206.26
лв. - обезпечена главница до ДСРОПН /по Постановление от 15.12.2015г./ - чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ;
- 6 696.14
лв. - необезпечена главница до ДСРОПН - чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ;
- 3 253.84
лв. - лихви върху обезпечената главница /по Постановление от 15.12.2015г./ за
периода до ДСРОПН - чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ;
- 1 610.68
лв. - лихви върху необезпечената главница за периода до ДСРОПН - чл.722, ал.1,
т. 6 ТЗ;
- 1 548.79
лв. - лихви върху главницата /обезпечена и необезпечена/ за данъци общо в
размер на 13 902.40лв., начислени за периода от 24.07.2019г. до
27.08.2020г. - чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ;
- Законна лихва
за забава върху главницата за данъци от 13 902.40лв. общо обезпечена и
необезпечена, за периода от 28.08.2020г. до окончателното изплащане на
вземането - чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ;
2. Публични вземания
за задължителни осигурителни вноски, приложени към предявяването под номера от
2.1 до 2.62:
-16 261.46 лв. - обезпечена главница до ДСРОПН /по
Постановление от 15.12.2015г./- чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ;
- 26 671.62
лв - необезпечена главница до ДСРОПН чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ;
- 36.91 лв -
главница след ДСРОПН - чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ;
- 7 700.11
лв. - лихви върху обезпечената главница /по Постановление от 15.12.2015г./ за
периода до ДСРОПН - чл. 722, ал. 1, т.1 ТЗ;
- 9 076.86
лв - лихви върху необезпечената главница за периода до ДСРОПН - чл. 722, ал. 1,
т. 6 ТЗ;
- 4 786.24
лв. - лихви върху главница /обезпечена и необезпечена/ за осигурителни вноски
общо в размер на 42 933.08лв., начислени за периода от 24.07.2019 г. до
27.08.2020 г. - чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ;
- Законна лихва
за забава върху главницата за осигурителни вноски в размер на в размер на
42 933.08лв., начислена за периода от 28.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането - чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ;
3. Публични
вземания за имуществени санкции, наложени с Наказателни постановления приложени
към предявяването под номера от 3.1 до 3.16:
- 24 000 лв. -
главница по наказателни постановления - чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ;
- 17 957.31
лв. - лихви върху главницата по наказателни постановления за периода до ДСРОПН
- чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ;
- 2 673.60
лв. - лихви върху главницата по наказателни постановления, начислени за периода
от 24.07.2019г. до 27.08.2020г. - чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ;
- Законна лихва
за забава върху главницата по наказателни постановления, начислени за периода
от 28.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането - чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ;
4. Публични
вземания за държавни такси по Изпълнителен лист от 19.07.2016г. на PC Дупница, по
гр. д. 1018/2015г. и Изпълнителен лист от 22.12.2016г. на PC Дупница, по гр. д.
14/2016г.
- 292.00 лв. -
главница за държавни такси - чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ;
- 91.06 лв. -
лихви върху главницата за държавни такси, начислени за периода до ДСРОПН - чл. 722,
ал. 1, т. 6 ТЗ;
- 32.53 лв. - лихви
върху главницата за държавни такси, начислени за периода от 24.07.2019 г. до
27.08.2020 г. - чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ;
- Законна лихва
за забава върху главницата за държавни такси по изпълнителни листове, начислени
за периода от 28.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането - чл. 722,
ал. 1, т. 9 ТЗ;
5. Парични
вземания за разноски по Изпълнителен лист от 19.07.2016 г . на PC Дупница, по гр.д.1018/2015 г. и Изпълнителен лист от
22.12.2016 г. на PC Дупница, по
гр.д.14/2016г.:
- 220.00 лв. - вземания за разноски за вещи лица, присъдени
по изпълнителни листове, възникнали до ДСРОПН - чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Съдът, намира, че при определянето на горепосочената
поредност на приетите със списъка взематия, синдикът е съобразил характера и степента на обезпеченост на
предявените от този кредитор вземания и не се налага промяна в тази поредност, във
връзка с изложените от кредитора във възражението доводи. Посочените от
кредитора постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 32333-000002/15.12.2015 г.; постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0048041/05.07.2018 г.;
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С180022-022-0051119/18.07.2018 г. и постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С180022-022-0056921/13.08.2018 г. не може да бъдат основание
обезпечените с тях вземания да се приемат в производството по несъстоятелност с
поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, при
извършване на разпределение на осребреното имущество първо се изплащат
вземанията, които са обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на ЗОЗ - от получената сума при реализация на обезпечението. От събраните доказателства се установи, че постановленията от 05.07.2018 г.; 18.07.2018
г. и 13.08.2018 г. са вписани по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ след датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност. Освен това вписаните в ЦРОЗ запори имат характер само на
обезпечителен запор в рамките на принудителното изпълнение по реда на ДОПК по
делото на публичния изпълнител, но не и на привилегия, която следва да се
съобрази при определяне на реда на удовлетворяване на този кредитор в
универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност на
длъжника. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1
от ЗОЗ, на вписване в ЦРОЗ подлежи и запорът върху заложеното имущество по чл.
4 от ЗОЗ, в това число и върху посочените в чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗОЗ вземания.
Според специалната разпоредба на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638
от ТЗ, имуществото, върху което преди откриване на производство по
несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или
срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични
вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в срок от 6
месеца от откриване на производството по
несъстоятелност, след изтичането на който срок
публичният изпълнител предава
имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми
в производство по несъстоятелност. При осребряване на имущество в
горепосочената хипотеза, съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото
са учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане върху
имущество от масата, срещу което са започнали изпълнителни действия или са
наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в
производството пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по
реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е
вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то
на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и с особена
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, дори в случая когато то се
удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния
срок от откриването му. Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ,
която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или
ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ. В този смисъл следва
да се приеме, че вписаните в първичните регистри на ЗОЗ запори носят
характеристиките на обезпечителните запори, налагани като обезпечителни мерки
по ГПК и ДОПК. С тях се забранява извършване на разпоредителни действия от
страна на длъжника с предмета на обезпечителната мярка, а при нарушаване на
тази забрана, действията се считат непротивопоставими /неизвършени по отношение
на кредиторите/, но въз основа на запора не възниква право на предпочтително
удовлетворение на кредитора при осребряване на това имущество. Допълнителното
условие по чл. 722 от ТЗ – за вписване на запора по реда на ЗОЗ не обосновава
различен извод, тъй като ЗОЗ не предвижда подобен ефект, който да се свързва
с вписване на запора по партидата на
залогодателя. Ето следва да се приеме, че независимо от вписването на наложените
от публичния изпълнител запори върху установени и изискуеми публични вземания в
ЦРОЗ по партидата на длъжника, в полза на кредитора НАП не е била създадена
привилегия относно тези публични вземания, в резултат на която същите да се
ползват от право на предпочтително удовлетворение от стойността на запорираното
имущество в производството по несъстоятелност. След като не е създадена такава
привилегия по отношение на главницата, то не може да съществува и привилегията
по отношение на начислените върху главницата лихви.
Независимо от гореизложените
мотиви за липса на основание обезпечените с постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № 32333-000002/15.12.2015 г. вземания да се ползват
с право на предпочтително удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, оспореният от кредитора НАП списък не следва да бъде изменен
в частта относно приетата от синдика поредност на вземанията на
кредитора, за които е прието, че са обезпечени с постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № 32333-000002/15.12.2015 г., като по отношение на
тях е предвидена поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като от една
страна няма възражение, с което да се иска промяна на тази поредност, а от
друга посочването на поредност на
удовлетворяване не е задължителен реквизит на списъка по чл. 686 от ГПК. Въпросът
за реда на удовлетворяване на приетите вземания ще бъде поставен при извършване на разпределение на
осребреното имущество и изготвянето на сметка за разпределение от синдика по
реда на чл. 721 от ТЗ.
Доколкото кредиторът не е изложил конкретни основания и
не е уточнил какво точно представляват вземанията от 4428.19 лева /главници от
4155.49 лева и 272.70 лева лихви/, за които се иска поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ; 466.48 лева, за които се иска
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, Съдът няма как да
се произнесе, тъй като така индивидуализирани вземания по основание и размер не
са включени в списъка на приетите от синдика вземания на този кредитор. За всички,
индивидуализирани от синдика в този списък лихви, възникнали след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, е предвидена
поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1,т. 9 от ТЗ, каквато иска и
кредиторът. Видно от изготвения от синдика списък в него са включени и вземания
на кредитора, съответно от 36.91 лв - главница след ДСРОПН , с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ и 220.00 лв. - вземания за разноски за вещи лица,
присъдени по изпълнителни листове, възникнали до ДСРОПН, с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ,
поради което е неясно какво точно иска кредитора по заявените с т. 3 и т. 4 от
възражението искания за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 от ТЗ на публични вземания за главници в размер на 36.91 лева,
възникнали след датата на откриване производството по несъстоятелност и
установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ
на главници за парични вземания в размер
на 220 лева.
С оглед изложеното, съдът намира възражението на
кредитора за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение.
По възражение с вх. № 281058/30.10.2020 г. на
кредитора Национална агенция за приходите в частта срещу включването на
предявено от този кредитор вземане в изготвения от синдика списък на неприетите вземания, обявен в Търговския
регистър на 22.10.2020 г.
Кредиторът
възразява срещу неприемането на предявено от него вземане в размер на
98.57 лева, представляващо лихвите върху
установените с изпълнителни листове от 19.07.2016 г. и 22.12.2016 г., издадени
от районен съд Дупница вземания.
При разглеждане на възражението в производството по чл.
692, ал. 3 от ТЗ, кредиторът заявява, че поддържа същото, а длъжникът не
изразява становище. В подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ синдикът
излага доводи за неоснователност на възражението.
Възражението е
подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е
допустимо. Разгледано по същество възражението е неоснователно.
Предявените от
кредитора вземания, които не са приети от синдика са в общ размер от 98.57 лева и включват
вземане за лихви от 74.06 лева, начислена за периода от 24.07.2019 г. до
27.08.2020 г., върху присъденото с изпълнителен лист от 19.07.2016 г., издаден
от районен съд Дупница, по гр.д. № 1018/2015 г., вземане за разноски за вещи
лица и вземане за лихви от 24.51 лева, начислена
за периода от 24.07.2019 г. до 27.08.2020 г., върху присъденото с изпълнителен
лист от 22.12.2016 г., издаден от районен съд Дупница, по гр.д. № 14/2016 г.,
вземане за разноски за вещи лица. Видно от представените от кредитора към молбата
за предявяване на вземания преписи на изпълнителни листове, с тях, освен
присъдени в полза на бюджета на съдебната власт държавни такси, са присъдени и
разноски на вещо лице, съответно в размер на 100 лева и 120 лева. Тези
разноски, направени със средства от бюджета и
възложени за възстановяване на несъстоятелното дружество, нямат характер
на публично вземане по
смисъла на чл. 162, ал. 2, от ДОПК. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК, за неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Този закон в случая е Законът за
лихвите върху данъците, таксите и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/, нормата на чл. 1, ал. 1 от който предвижда, че
неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но
невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и др.
държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. В
случая присъдените с тези изпълнителни листове разноски не са публични вземания,
за които да се дължи лихва по смисъла на чл. 175, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 1, ал.
1 от ЗЛДТДПДВ.
Предвид
изложеното съдът намира, че подаденото от кредитора възражение е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
По възражение с вх.
№ 301309/11.12.2020 г. на кредитора С.Р.Т. срещу включването на предявени от
този кредитор вземания в изготвения от синдика списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл.
688, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 03.12.2020 г.
Кредиторът С.Т. възразява
срещу неприемането на предявени от нея вземания
в размер на общо 26654.06 лева, в това число: 16728.44 лева главница за трудови възнаграждения за
периода от м. януари 2016 г. до м. декември 2017 г., м. ноември и м. декември
2018 г. и м. юни и юли 2019 г.; 6469.62 лева мораторна лихва върху неплатените
трудови възнаграждения, начислена до 10.11.2020 г., като претендира мораторна
лихва и след тази дата до окончателното плащане и 3456 лева главница по
заплащани месечни вноски по договор за банков кредит, ведно с лихва за забава
от 10.11.2020 г. до окончателното плащане. Посочва, че е работила по трудово
правоотношение в дружеството за периода 2013 г. -2019 г., като не й е заплатено
дължимото трудово възнаграждение за горепосочените месеци. Посочва, че във
времето е правила плащания на дължими от дружеството погасителни вноски по
договор за банков кредит от 09.04.2014 г., по който дружеството е
кредитополучател.
При разглеждане на възражението в производството по чл.
692, ал. 3 от ТЗ, кредиторът и длъжникът не изразяват становище. В подаденото
становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ синдикът излага доводи за неоснователност на
възражението.
Възражението е
подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е
допустимо. Разгледано по същество възражението е неоснователно.
От представените от
кредитора към молбата за предявяване на вземанията доказателства, не се установява
съществуването на претендираните вземания. Предвид неизпълнението на
задължението на длъжника по чл. 640, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ да предаде
счетоводната и търговската документация на дружеството на синдика, липсват
каквито и да е данни за съществуващите трудови договори, съответно за
извършените във връзка с тях плащания. При преценка на представените от
кредитора документи следва да се има предвид, че същите нямат характер на
официални такива и не се ползват с достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК,
като не са представени доказателства твърденият трудов договор да е отразен в
регистъра на трудовите договори по чл. 62, ал. 2 от КТ. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че кредиторът е свързано лице по смисъла на §1, ал.
1, т. 1 от ДР на ТЗ - сестра на Г.Т., който е бил едноличен собственик и законен
представител на дружеството към момента на възникване на претендираните
вземания и към момента на откриване на производството по несъстоятелност
/промяната в собствеността на дружеството е вписана в ТР след откриване на
производството по несъстоятелност – на 11.09.2019 г., на която дата Т. е
заличен като едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството/. Не
са представени и никакви доказателства за съществуването на твърдяното вземане
в размер на 3456 лева /сбор от плащани от кредитора вноски, дължими от
дружеството по договор за банков кредит/, тъй като не е представен договора за
банков кредит, а посочването на Т. като
вносител в представеното извлечение от банковата сметка, по която се обслужва
кредита, не може да се приеме за доказателство, че това е плащане, извършено с
лични средства на кредитора в изпълнение на чуждо задължение.
Предвид
изложеното съдът намира, че подаденото от кредитора възражение е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
По възражение с вх. № 301311/11.12.2020 г. на
кредитора Г.Р.Т. срещу включването на предявени от този кредитор вземания в
изготвения от синдика списък на
неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в
Търговския регистър на 03.12.2020 г.
Кредиторът Г.Т.
възразява срещу неприемането на предявени от него вземания в размер на общо 276433.19 лева, в това
число: 20618.18 лева главница за
възнаграждения по договор за управление за периода от м. януари 2018 г. до
02.08.2019 г.; 4904 лева мораторна лихва върху неплатените възнаграждения,
начислена до 10.11.2020 г., като претендира мораторна лихва и след тази дата до
окончателното плащане; 36780 лева
главница по заплащани месечни вноски по договор за банков кредит, ведно с лихва
за забава от 10.11.2020 г. до окончателното плащане; 184950 лева – главница по
договор за цесия от 22.08.2018 г.; 29181.01 лева – мораторна лихва върху
главницата по договора за цесия за периода от 23.04.2019 г. до 10.11.2020 г. и
лихва за забава от тази дата до окончателното плащане. Посочва, че от
създаването на дружеството е член на съвета на директорите и изпълнителен
директор на същото, като не му е заплатено дължимото възнаграждение по сключения
договор за възлагане на управлението за горепосочения период. Посочва, че във
времето е правил плащания на дължими от дружеството погасителни вноски по
договор за банков кредит от 09.04.2014 г., по който дружеството е
кредитополучател. Посочва, че е прехвърлил на несъстоятелното дружество свое
вземане, прието в производството по несъстоятелност на „ТЕЦ Х.“ АД в размер на
184950 лева.
При разглеждане на възражението в производството по чл.
692, ал. 3 от ТЗ, кредиторът и длъжникът не изразяват становище. В подаденото
становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ синдикът излага доводи за неоснователност на
възражението.
Възражението е
подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е
допустимо. Разгледано по същество възражението е неоснователно.
От представените от
кредитора към молбата за предявяване на вземанията доказателства, не се
установява съществуването на претендираните вземания. Предвид неизпълнението на
задължението на длъжника по чл. 640, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ да предаде счетоводната
и търговската документация на дружеството на синдика, липсват каквито и да е
данни за съществуващите трудови договори и договори за управление, съответно за
извършените във връзка с тях плащания. При преценка на представените от
кредитора документи следва да се има предвид, че същите нямат характер на
официални такива и не се ползват с достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, като следва да бъде съобразено и обстоятелството, че кредиторът е свързано
лице на дружеството по смисъла на §1, ал. 2 от ДР на ТЗ - Г.Т. е бил едноличен
собственик и законен представител на дружеството към момента на възникване на
претендираните вземания и към момента на откриване на производството по
несъстоятелност /промяната в собствеността на дружеството е вписана в ТР след
откриване на производството по несъстоятелност – на 11.09.2019 г., на която
дата Т. е заличен като едноличен собственик на капитала и представляващ
дружеството/. Не са представени и никакви доказателства за съществуването на
твърдяното вземане в размер на 36780 лева /сбор от плащани от кредитора вноски,
дължими от дружеството по договор за банков кредит/, тъй като не е представен
договора за банков кредит /възможно е Т. да има качеството на съдлъжник по този
договор/, а посочването на Т. като
вносител в представеното извлечение от банковата сметка, по която се обслужва
кредита, не може да се приеме за доказателство, че това е плащане, извършено с
лични средства на кредитора в изпълнение на чуждо задължение. По отношение на претендираното
вземане по договор за цесия не са ангажирани никакви доказателства, че цесията е съобщена на синдика на дружеството по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съответно не са представени доказателства,
установяваки съществуването и размера на вземането, съгласно предвиденото в чл.
4 от договора.
Предвид
изложеното съдът намира, че подаденото от кредитора възражение е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид
обстоятелството, че към момента не са внесени указаните от съда разноски по
реда на чл. 629б от ТЗ, а предоставеният от съда срок за това е изтекъл, то
производството по несъстотелност ще бъде спряно, съответно с настоящето
определение не следва да се свиква събрание на кредиторите по реда на чл. 674, ал. 2 от ТЗ.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, списък
на кредиторите с приети от синдика на „П.ф.2“
ЕАД, ЕИК ****** вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вр. чл. 632,
ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в
канцеларията на съда и обявен в Търговския регистър на 22.10.2020 г.
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, списък,
с който е допълнен по реда на чл. 695 вр. с чл. 688, ал. 3 от ТЗ списъка с
приетите от синдика на „П.ф.2“ ЕАД, ЕИК ****** предявени вземания на
кредиторите, който допълнителен списък е предоставен на разположение на
кредиторите и длъжника в канцеларията на съда и обявен в Търговския регистър на
21.12.2020 г.
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, списък
на кредиторите с приети от синдика на „П.ф.2“ ЕАД, ЕИК ****** вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вр. чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е
предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда и
обявен в Търговския регистър на 22.10.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение
с вх. № 281058/30.10.2020 г. на кредитора Национална
агенция за приходите в частта срещу посочената поредност на удовлетворяване на
включените негови вземания в изготвения от синдика списък на приети вземания, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър
на 22.10.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 281058/30.10.2020 г. на кредитора
Национална агенция за приходите в частта срещу включването на предявено от този
кредитор вземане в изготвения от синдика списък на неприетите вземания, обявен в Търговския
регистър на 22.10.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. №
301309/11.12.2020 г. на кредитора С.Р.Т. срещу включването на предявени от този
кредитор вземания в изготвения от синдика списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл.
688, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 03.12.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 301311/11.12.2020 г. на кредитора Г.Р.Т.
срещу включването на предявени от този кредитор вземания в изготвения от
синдика списък на неприетите вземания,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на
03.12.2020 г.
Определението е окончателно.
На основание чл. чл. 692,
ал. 5 от ТЗ определението по чл. 692 от ТЗ следва да се обяви в
Търговския регистър
Съдия: