РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Благоевград, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно административно
наказателно дело № 20231200600659 по описа за 2023 година
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по
въззивна жалба на адв. И. В.П. като защитник на обвиняемата Л. Д. М. срещу
Решение № 500703/14.10.2022 г. по н.д. № 8/2021 г. по описа на Районен съд –
Разлог, с което обвиняемата М. е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, като й е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 78а НК.
В жалбата на защитника на обвиняемата М. – адв. В.П., се твърди, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй
като не се подкрепяло от събраните доказателства, като е направено искане до
въззивния съд да бъде отменено и постановено ново, с което обвиняемата
бъде призната за невиновна. В допълнителните съображения по жалбата
защитникът на обвиняемата излага подробни доводи в подкрепа на искането
за отмяна на решението и оправдаване на обв. М., като твърди неправилно
приложение на материалния закон от районния съд, който е допуснал
съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствените
материали; сочи се, че в производството не е бил доказан нито един от
елементите от състава по чл. 309, ал. 1 НК. Излагат се подробни доводи във
връзка със събраните доказателства и какви изводи следва да се направят при
техния анализ, като подробно се анализира заключението по тройната
1
графологическа експертиза и защо същото като необосновано не следва да се
кредитира.
Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което е
изслушана назначената по искане на защитника на обвиняемата с
определението за насрочване на делото съдебно-почеркова експертиза,
изготвена от в.л. Ч..
В насроченото открито с.з. обвиняемата М. и нейният защитник адв.
В.П., редовно призовани, не се явяват. В писмено становище защитникът на
обвиняемата заявява, че поддържа жалбата, като оспорва заключението на в.л.
Ч. като необосновано и със съмнение относно правилността му, иска
постановяване на ново решение, с което, след отмяна на обжалваното
решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, обв. М. се
признае за невиновна и оправдае по повдигнатото й обвинение.
В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура –
Благоевград прави искане решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прокурорът твърди, че районният съд е извършил
обективен и пълен анализ на доказателствата, като е посочил в мотивите защо
базира изводите си на едни доказателства, а други приема за неотносими или
недостоверни, като правилно районният съд не е оценил заключението на в.л.
Т., чийто изводи са в противоречие както с изводите на вещите лица по
тройната графологическа експертиза, така и с изводите на вещото лице,
изслушано във въззивния съд, като в.л. Ч. компетентно и обективно е
отговорило на въпросите. Според прокурора доказателствата за това кой е
поръчал, купил и докарал автомобила, какви са отношенията на обвиняемата
М. с бившия й съпруг не оборвали извода за нейната виновност и не касаели
предмета на производството, в което се установява факта на съставянето и
ползването от обвиняемата М. на неистински договор за покупко-продажба на
МПС.
Иска се потвърждаване на атакувания съдебен акт на районния съд,
който е правилен и законосъобразен, и наложеното с него наказание е
справедливо.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело,
събраните доказателства в първата и във въззивната инстанции, изложените
доводи в жалбата и становището на страните в хода на съдебните прения, и
2
след като на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение намира следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред РС – Разлог е проведено по реда на особените
правила на глава 28 НПК, като при анализ на събраните в хода на
проведеното съдебно следствие доказателства районният съд е направил
правилни фактически изводи, а доказателствата, събрани пред окръжния съд,
не дават основание да се направят съществено различни фактически изводи
от посочените в мотивите на обжалваното решение относно повдигнатото
обвинение. С обжалваното Решение № 500703/14.10.2022 г. по н.д. № 8/2021
г. по описа на РС – Разлог обвиняемата Л. М. е призната за виновна в това, че
на неустановена дата в периода 08.06.2018 г. - 22.06.2018 г. в гр. С. е
съставила неистински частен документ - договор за покупко – продажба с
предмет товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „Л 200“ с peг. № * с
рама № ***, в който в графа „Подпис за продавач” (Seller’s Signature) е
положила подпис от името на К. Е. (С.Е.) в качеството й на собственик на
товарния автомобил, и на 17.08.2018 г. в гр. Д., общ. Банско, го е употребила
пред полицейски орган при РУ на МВР гр. Банско, в хода на проверка по
преписка № 1060/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. Разлог
(преписка № 379400-2529/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Банско), за да
докаже, че съществува в нейна полза право на собственост по отношение на
товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „Л 200“ с peг. № * с рама №
***, като за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК районният съд я освободил на
основание чл. 78а НК от наказателна отговорност, като й е наложил
наказание глоба в размер на 1 000 лв.; с решението районният съд е осъдил
обвиняемата Л. М. да заплати по сметка на ОД на МВР – Благоевград за
направените в досъдебното производство разноски сума в размер на 169,14
лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на
Районен съд Разлог за направените в съдебното производство разноски сума в
размер на 1 128,45 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Следва да се приеме за установено при анализ на доказателствения
материал, събран в производството пред районния и въззивния съд, следното
от фактическа страна, което се различава за някои от обстоятелствата на
случилото се от фактическата обстановка, описана в мотивите на районния
3
съд:
Обв. Л. М. е *-годишна към датата на обвинението, със средно
образование, вдовица от 2002 г., неосъждана.
След смъртта на съпруга си В. М. обв. Л. М. с роденото от брака й с
починалия дете останали да живеят в дома на М. в гр. Д., ул. В. Л. № *, където
живеели родителите на починалия съпруг на обвиняемата и семейството на
неговия брат – св. Е. М.. В даден период от време след смъртта на В. М. обв.
Л. М. заживяла на семейни начала със св. Е. М. и това съжителство
продължило до 2017 г.
През 2016 г. обв. Л. М. и св. Е. М., които в този период вече живеели
заедно на семейни начала и също отглеждали заедно животни, имали казан за
ракия, в който извършвали обща дейност, решили, че за нуждите на фермата
за животни и за ракиджийницата им е необходимо да бъде закупен
автомобил, подходящ за тази дейност. Братът на обв. М. – св. Б. Г., в този
период пътувал до Великобритания и оттам можел да достави автомобил,
който трябвало да е пикап и джип, като му било възложено да закупи такъв за
нуждите на св. М. и на обв. М., които му дали 5 000 лв. за покупката.
Преди 17.08.2016 г. св. Г. /при него във Великобритания по повод
рождения му ден на 5 август била и неговата съпруга – св. Е. Г., която
разбрала, че ще се приберат с кола, закупена за сестрата на съпруга й/ закупил
от Великобритания товарен автомобил марка и модел „Мицубиши Л200“ с
peг. № * и с рама № ***, закупен през месец август 2016 г. от собственика му
К. Е. (С.Е.), като за покупко-продажбата бил съставен договор, необходим за
изнасянето на автомобила от Великобритания, както и за регистрацията в
България, като с този автомобил на 17.08.2016 г. св. Б. Г. влязъл в България.
Автомобилът бил предоставен от св. Б. Г. на обв. Л. М. и фактическия й
съжител - св. Е. М., които били заплатили и продажната цена. Св. М. и обв. М.
ползвали общо автомобила, който бил с английски номера, като въпреки
управлението на същия и задължението, което имали в законовия срок след
придобиването му, същите не регистрирали автомобила в КАТ, със същия
автомобил св. Е. М. катастрофирал, като писмените доказателства сочат за
направена застраховка за автомобила от обв. М., но като собственик в
документите при застрахователя и в съставения на 19.09.2016 г. протокол за
ПТП /л. 152 от т. 2 на ДП/ е била посочена К. Е. и водач на автомобила – св.
4
М..
През лятото на 2017 г. св. Е. М. и обвиняемата се разделили, като от
месец септември 2017 г. последната заживяла в гр. С. със св. Д. К€ от гр. Д..
След раздялата между св. Е. М. и обв. М. автомобилът останал във владението
на св. Е. М., като последният на 25.08.2017 г. подал заявление за регистрация
на автомобила и последният бил регистриран на негово име в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Благоевград на същата дата /вж. документи на
л. 41 -л. 50, том 2 на ДП/. При подаване на заявление за регистрация на
автомобила св. Е. М. представил договор с К. Е. за продажба на този
автомобил с дата на подписване, посочена в договора - 14.08.2017 г. /л. 52-53
от т. 2 на ДП/.
След като обв. М. разбрала за регистрирането на автомобила и по повод
силно влошените отношения между нея и св. Е. М., както и между последния
и близките на обвиняемата, последната решила да предяви претенции за
връщане на автомобила с подаване на жалба до прокурора, като на 08.06.2018
г. обвиняемата депозирала в Районна прокуратура гр. Разлог жалба, по повод
на която била образувана преписка № 1060/2018 г. /л. 35, том 2 на ДП/.
Районна прокуратура гр. Разлог възложила извършване на проверка на РУ на
МВР гр. Банско, където преписката била заведена под № 379400-2529/2018 г.,
като за извършване на проверката бил определен св. Ангел Ю. - служител на
РУ на МВР гр. Банско, Участък гр. Д.. С оглед претенциите за собственост на
превозното средство и тъй като не всички документи, с които св. Б. Г. бил
докарал превозното средство през м. август 2016 г. в България, били у обв. М.
след раздялата й със св. М., който е продължил да ползва джипа, за да
установи твърденията в подадената до прокурора жалба, че тя е собственик на
автомобила, обвиняемата изготвила договор за покупко-продажба /л. 68 от т.
2 на ДП/, в който посочила всички данни за автомобила от талона, с който е
разполагала, името на продавача, продажна цена, нейните данни като
купувач, като положила подпис за продавача и купувача, изписала датите
12.08.2016 г. срещу положените от нея подписи за продавач и купувач, като
това се случилото на неустановена дата в периода 08.06.2018 г. - 22.06.2018 г.
в гр. С., където живеела в този период, обвиняемата изготвила договор за
покупко-продажба с предмет товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Л 200“ с peг. № * с рама № ***, в който в графата „Подпис за продавач”
(Seller’s Signature) положила подпис от името на К. Е. (С.Е.) в качеството й на
5
собственик на товарния автомобил, след това се подписала и в графата
„Подпис за купувач“ от свое име, изписала датите 12.08.2016 г. срещу
подписите в двете графи. На 17.08.2018 г., в хода на извършващата се
проверка по преписка № 1060/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.
Разлог/№ 379400-2529/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Банско/,
обвиняемата се явила в Участък гр. Д. при РУ на МВР гр. Банско и предала на
св. Ю. изготвения от нея договор за покупко-продажба в оригинал наред с
други документи, като бил изготвен протокол за доброволно предаване /л. 64
от т. 2 на ДП/.
За изясняване на противоречията в гласния и писмен доказателствен
материал относно това дали обв. Л. М. е получила от брат си - св. Б. Г., при
вноса на автомобила през м. август 2016 г. подписан от посочения в този
договор, представен на св. Ю. във връзка с извършваната полицейска
проверка, като продавач от Великобритания К. Е., в производството са
назначени няколко графологически и почеркови експертизи, изслушани пред
районния съд и пред въззивната инстанция. В заключението на експертизата
по досъдебното производство вещото лице Т. прави изводи, че подписът за К.
Е. в графата „Подпис за продавач” (Seller’s Signature) на договора, който се
намира в оригинал на л. 68 от т. 2 на ДП, е бил положен от обвиняемата М.,
като това вещо лице сочи, че датите в договора при полагането на двата
подписа в графите „Подпис за продавач” и „Подпис за купувач“ вероятно са
били изписани от обвиняемата, но поради малкия брой ръкописни текстове
това вещо лице не може да даде категоричен извод. В хода на съдебното
следствие пред районния съд е изготвена графологическа експертиза от в.л.
Щ., който е направил изводи, че подписите за „продавач“ в документите на л.
68 от т. 2 на ДП и в графа „продавач“ в договор от 14.08.2017 г. /л. 53 от т. 2
на ДП/ не са положени от едно и също лице /допуснатите грешки в
заключението на в.л. Щ. относно том, страница и дата на изследваните от
него документи се обясняват с различните номера на Т.ете от ДП, посочени
на кориците на двете папки, с техническа грешка, допусната в една част от
заключението/. Във връзка с представена пред районния съд като писмено
доказателство частна графическа експертиза, изготвена от в.л. Т., в която
същият е направил изводи, че подписът за „продавач“, както и ръкописните
текстове в договор за покупко-продажба с предмет товарен автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Л 200“ с peг. № * в договор от 12.08.2016 г. не са
6
положени и изпълнени от обв. Л. М., като и че ръкописно положената дата
„12.08.2016 г.“ срещу купувач е изписана от нея, пред районния съд е
допусната тройна графологическа експертиза, изготвена от вещите лица Т.,
Щ. и С., които са направили извод, че подписите за „продавач“ и „купувач“ в
договор за покупко-продажба с предмет товарен автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Л 200“ с peг. № * в договор от 12.08.2016 г. са
положени и изпълнени от обв. Л. М.. Във въззивния съд за проверка на
обясненията на обв. М. и гласните доказателства, които са в нейна подкрепа,
съответно за проверка на тези доказателства, които опровергават защитната
позиция на обвиняемата, е назначена и изслушана поискана от защитника на
обв. М. съдебно-почеркова експертиза, изслушана в хода на проведеното
съдебно следствие, като в.л. Ч. е направил в тази експертиза изводи, че
подписът, положен срещу „Seller’s Signature:“ в оригинал на договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Мицубиши L200“, peг. № *, от
12.08.2016 г., е изпълнен от Л. Д. М.; поради малкото количество почерков
обект в.л. Ч. не може да отговори дали ръкописният текст „miss“ е изписан от
обв. Л. М.; цифровият текст /датата/, изписана срещу продавач, в
представения договор за покупко-продажба, вероятно е изпълнен от обв. Л.
М., а цифровият текст /датата/, изписана срещу купувач, в представения
договор за покупко-продажба, е изпълнен от обв. Л. М.. В разпита пред
въззивния съд в.л. Ч. прави и обосновани изводи защо не е съгласен с
посоченото в частната експертиза от в.л. Т., че обв. М. не е подписала
посочения по-горе договор от името на продавача, защото според в.л. Ч. в
случая се изследва измислен в момента на полагането подпис, а не за
имитация на подписа на обв. М., като макар и да има колебания при
изпълнение на овала в следващата част на подписа движенията стават много
устойчиви и бързи и са се проявили двигателните навици на обв. М., като в.л.
Ч. е категорично, че този изследван от него подпис е изпълнен от обв. Л. М..
Горната фактическа обстановка е приета за установена и от районния
съд с някои разминавания за фактите, които следва да се приемат за
установени според въззивния съд и които са свързани с обвинението.
Въззивният съд не се съгласява, че тъй като обвинението срещу обв. М. е за
съставяне и ползване на неистински частен документ, били без правно
значение за предмета на делото отношенията между обв. М., св. М. и трети
лица във връзка с това кой реално е заплатил цената за този автомобил , от
7
къде са събрани парите за тази цена. Тези факти според въззивния съд имат
значение не само за мотивите за извършване на престъплението, но и са
факти, които се отразяват на степента на вината на обв. М.. Макар и
въззивният съд да се съгласява, че доказателствата по делото установяват по
несъмнен начин, че обвиняемата е съставила неистинския частен документ и
го е употребила пред органите на полицията, представяйки го на св. Ю. на
17.08.2018 г., както и че автомобилът е докаран на територията на Р България
от св. Б. Г. /брат на обвиняемата/ на 17.08.2016 г. с документи, съдържащи се
на л. 55-57 от т. 2 на ДП, не може да се приеме, че владението е било
предадено на св. Е. М., защото ако му беше предадено и бяха достоверни
показанията на този свидетел, нямаше да се налага една година по-късно
същият при регистрацията на автомобила да представя в Сектор КАТ ПП при
ОД на МВР Благоевград документ за покупко-продажба на същия този
автомобил с К. Е. като подписан от последното лице и св. М. на 14.08.2017 г.,
една година след вноса на автомобила в страната ни. Макар и гласните
доказателства по делото да установяват изключително влошени отношения
между обв. М. и нейните роднини, разпитани като свидетели по делото, от
една страна, и св. Е. М., от друга, това влошаване е около 1 година след
придобиването на автомобила по време, когато обвиняемата и св. М. са
живели заедно на семейни начала и тази кола е използвана от двамата за
общия бизнес, който са имали и с който са се издържали при съвместното им
съжителство, като споровете за това на кой е автомобилът, който 1 година е
ползван без да бъде регистриран, са възникнали едва след раздялата на обв.
М. със св. М.. Посоченото и предвид заявеното в гласните доказателства за
това, че колата не била регистрирана, защото св. М. не давал това, че колата
трябвало да се регистрира на името на фирмата на обв. Л. М., че договорът, с
който колата е докарана, е бил подписан само от продавача /вж. показания на
св. Я. Г.а, майка на обв. М./, че „дадохме пари на брат й“ /показания на св. Е.
М./ са доказателства, установяващи докарването на автомобила от св. Б. Г. за
двамата живеещи на семейни начала – св. М. и обв. М., като за покупката на
този джип е имало вложени средства на всеки един от двамата, като точният
размер не се установява /и не е необходимо да се установи/ в настоящето
производство, но съставянето на договор, в който не е бил посочен купувача и
впоследствие влошаване на отношенията е довело до това всеки един от
двамата /обв. М. и св. М./ да използва договор с претенции за лична
8
собственост на автомобила, като това според въззивния съд предвид и
установеното поведение на св. М. във връзка с конкретния автомобил следва
да се приеме като смекчаващо обстоятелство за действията на обв. М., които
са били ответна реакция на регистрирането на автомобила от св. М. с договор,
какъвто св. Б. Г. не е предал на св. М..
Във връзка с противоречията в гласните доказателства, както и между
обясненията на обв. М. с другите гласни доказателства и експертни
заключения въззивният съд намира следното: Не следва да се кредитират
обясненията на обв. М. за това, че същата е дала на брат й 5 000 лв., за да й
докара превозното средство, необходимо за превозване на джибри за казана,
стопанисван от фирма, на която е била собственик, като същата е получила от
него договора на л. 68 от т. 2 на ДП и този договор е бил подписан от
посочения в него продавач К. Е. при получаването на документа през м.
август 2016 г. Въпреки че тези обяснения на обв. М. се подкрепят от
показанията на нейните близки – родители, брат, снаха, лице, с което към
настоящия момент живее на семейни начала, както и от писменото
доказателство за датата на внасяне на автомобила в България от св. Б. Г. и
документите за направените застраховки от този свидетел и от обвиняемата
за автомобила, изводите на вещите лица по всички изготвени в наказателното
производство експертизи са непротиворечиви за това, че именно обв. М. е
подписала вместо посоченото в договора на л. 68 от т. 2 на ДП лице като
продавач този документ и е написала датата срещу подписа на това лице
12.08.2016 г., като изводите на вещите лица, обсъдени с гласните
доказателства за това, че обв. М. и св. М., с който през лятото на 2016 г. са
живели на семейни начала, са дали средства за закупуване на превозното
средство, общото ползване на същото след закупуването му, възникналия
конфликт за собствеността и регистрацията на същото едва след раздялата
между обвиняемата и св. М., около 1-2 години след придобиването на този
автомобил, са доказателства, даващи основание съдът да възприеме изцяло
изводите на вещите лица, че обв. М. е подписала договора на л. 68 от т. 2 на
ДП вместо продавача К. Е.. Неоснователно е възражението на защитника на
обв. М., че заключението на в.л. Ч. е необосновано и възниква съмнение за
неговата правилност – това възражение е немотивирано, а и съвпадението на
изводите на в.л. Ч. с тези на другите вещи лица в производството,
обоснованото отношение на в.л. Ч. при разпита му в хода на съдебното
9
следствие за това защо не се съгласява с изводите на Тони Т., изготвил частна
експертиза, представена като писмено доказателство по делото, дават
основание на въззивния съд, предвид и подробното и ясно мотивиране на
изводите на в.л. Ч. в писменото експертно заключение, че не възникват
съмнение за правилността на експертните изводи и същите следва да се
възприемат изцяло от съда.
Въз основа на правилно приетата за установена фактическа обстановка,
районният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че обв. М. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.
309, ал. 1 НК, като обв. М. е съставила на неустановена дата в периода от
08.06.2018 г. до 22.06.2018 г. и след това на 17.08.2018 г. е употребила
неистински частен документ, представляващ договор с посочена в него дата
12.08.2016 г., на който е придаден вид, че е сключен между С.Е. и обв. Л. М.,
първата в качеството на „продавач“, а втората, като „купувач“, като на същия
документ е придаден вид, че е подписан на 12.08.2016 г. от С.Е., която не е
подписвала документа и не е изписвала датата срещу подписа 12.08.2016 г. От
доказателствата по делото се установява, че документът, предмет на
престъплението, е неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, тъй като му е
придаден вид, че съставлява писмено изявление на посоченото в него лице
като „продавач“ /К. Е./, а не на обв. М., която действително го е съставила.
Събраните в производството доказателства и техният анализ установяват по
несъмнен и категоричен начин, че обв. М. е поставила двата подписа и е
изписала датите 12.08.2016 г. на посочения частен документ, поради което
следва да се приеме, че същата го е съставила, като в обясненията си обв. М.
признава, че е подписала и изписала датата срещу подписа на купувач в този
договор, като за подписването и изписването на датата срещу продавач са
налице по делото 3 експертни заключения, като именно полагането на двата
подписа /за продавач и купувач/ и изписването на датите върху договора
срещу подписите на продавач и купувач сочат, че обвиняемата е съставила
този документ. Доказателствата установяват и употребата по смисъла на чл.
309, ал. 1 НК на неистинския документ от обв. М. със специалната цел,
предвидена в закона - пред органите на полицията на 17.08.2018 г., обв. М. е
представила съставения от нея документ във връзка с извършваната по нейна
жалба полицейска проверка, за да докаже твърденията си в жалбата, че
съществува в нейна полза право на собственост на автомобила, описан като
10
закупен от нея в неистинския частен документ.
От субективна страна престъплението е осъществено при форма на
вината пряк умисъл – обв. М. е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици
от него и е искала настъпването им, като е съзнавала, че полага подпис от
името на друго лице, посочено като продавач, че е съставила документа две
години след внасянето на автомобила в страната, че представя този документ
пред св. Ю. – служител на полицията, със специалната цел, предвидена в
закона – за да докаже, че съществува в нейна полза право на собственост на
процесния лек автомобил. Макар и според въззивния съд да се установяват
по-различни факти за покупката на този автомобил от посочените в мотивите
на районния съд, доказателствата установяват съставянето на този договор от
обв. М., защото заради конфликтите и раздялата със св. М. и възникналия с
него спор за собствеността на общо закупения и общо ползван до раздялата
автомобил, регистрацията на автомобила също с договор, който е съставен 1
г. след вноса на автомобила в страната ни, същата е следвало да състави този
договор, за да докаже съществуване в нейна полза на правото на собственост
върху този автомобил, като при представянето на документа пред св. Ю.
същата е знаела, че представя документ, съставен от нея и че той не е
подписан от лицето, посочено като продавач. Умисълът на обв. М. не се
изключва от приетото от въззивната инстанция, че покупката на автомобила е
станала от нея и от св. М. за общата дейност през времето, докато са живели
на семейни начала /август 2016 г./, като и двамата са дали средства за
закупуването, макар и да не се установява кой точно с каква сума е участвал в
закупуването. Обв. М. не е имала документа на л. 68 от т. 2 на ДП след
раздялата със св. М., като от доказателствата не се установява какъв точно е
бил договорът, с който св. Б. Г. е внесъл автомобила през м. август на 2016 г.
и къде се намира този договор, защото очевидно това не е бил нито
договорът, с който св. М. е регистрирал автомобила, нито представения такъв
от обв. М., предмет на обвинението по настоящето дело, като именна
претенциите за собственост на този автомобил от обв. М. след като разбрала,
че е регистриран от св. М., са били причина същата да състави документа, да
го употреби през полицейски служител, за да се установи основателността на
нейната жалба и исканата намеса за автомобила, за който претендирала, че е
нейна собственост, като независимо колко и дали са основателни претенциите
11
за собственост, доказателствата установяват извършена подправка на частен
документ и обв. М. следва да понесе отговорността за това.
Във връзка с наложеното на обв. М. с обжалваното решение наказание
въззивният съд намира следното:
Правилни са изводите на районния съд за наличие на всички
предпоставки за приложение на чл. 78а НК - за престъплението по чл. 309, ал.
1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години,
обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на глава 8 на НК, няма причинени от престъплението съставомерни
имуществени вреди, които да следва да бъдат възстановени.
Районният съд е взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства
при определяне на административното наказание глоба на обв. М. само
изминалият, несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото,
период на разглеждане, като е наложил на обв. М. административно наказание
глоба в размер на 1 000 лв. Според въззивната инстанция и при липса на
протест за увеличаване размера на наказанието са налице предпоставките за
потвърждаване на решението, като определеният размер на глобата е в
минималния, предвиден в закона, е съобразен с мотивите за извършване на
престъплението и данните от декларацията за семейно и материално
положение и имотно състояние за недоброто такова на обвиняемата и
месечните доходи, които същата получава, които са смекчаващи вината
обстоятелства, като с такъв размер наказание биха се постигнали целите на
наказанието.
Поради горните съображения решението следва да бъде потвърдено
изцяло, като обв. М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен
съд Благоевград за направените разноски за почеркова експертиза във
въззивното производство сумата от 173,59 лв.
Следва да се посочи, че макар и съдът да не констатира отегчаващи
вината на обв. М. обстоятелства не е налице основание да се приеме наличие
на основание за приложение на по-леко наказуем състав на престъпление като
се прецени, че извършеното е маловажен случай, или да се приеме, че
деянието е малозначително и поради последното обв. М. да следва да се
оправдае. Наличните в случая смекчаващи вината обстоятелства са малко на
брой и с относително малка тежест, като мотивите за извършване на деянието
12
не дават основание да се приеме не само малозначителност на деянието, но и
маловажност на случая, защото не може да се приеме, че тези обстоятелства
водят до извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид по смисъла на чл. 93, т. 9
НК.
Поради горните съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в частта за произнасяне по вината на обв. М. и наложеното на
същата за извършено престъпление административно наказание глоба в
размер на 1 000 лв.
Налице са основания за изменение на решението в частта за
присъдените в полза на държавата разноски, дължими от обв. М.. В
диспозитива на решението е посочено, че обвиняемата се осъжда да заплати
по сметка на ОД на МВР Благоевград за направените разноски по
досъдебното производство сумата от 169,14 лв., съответно по сметка на РС
Разлог сумата от 1 128,45 лв. за направените в съдебното производство
разноски, като не са изложени мотиви как са определени тези размери на
дължимите разноски. Въпреки липсата на протест, тъй като съдът дължи
служебно произнасяне по въпроса за дължимите в полза на държавата
разноски и констатираното от въззивния съд, че по досъдебното производство
са направени още 53,96 лв. разноски за експертиза /л. 83, т. 1 от ДП/, които не
са присъдени от районния съд, а в хода на съдебното производство са
изплатени 2 лв. пътни разноски на в.л. Т. за явяване в с.з. на 26.11.2021 г.,
които също не са включени в определения размер на разноските, дължими от
обв. М. за направените такива в съдебното производство, въззивният съд
намира, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като
дължимите разноски по сметка на ОД на МВР Благоевград се увеличат с
53,96 лв. – от 169,14 лв. на 223,10 лв., а дължимите по сметка на РС Разлог се
увеличат с 2 лв. – от 1 128,45 лв. на 1 130,45 лв.
Водим от горното и на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 338 НПК
Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
13
ИЗМЕНЯВА Решение № 500703 от 14.10.2020 г. по а.н.д. № 8/2021 г.
по описа на Районен съд – Разлог в частта, с която Л. Д. М. е осъдена да
заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград разноски в размер на 169,14 лв.,
като увеличава същите на 223,10 лв. /двеста двадесет и три лева и десет
стотинки/; в частта, с която Л. Д. М. е осъдена да заплати по сметка на
Районен съд Разлог разноски в размер на 1 128,45 лв., като увеличава същите
на 1 130,45 лв. /хиляда сто и тридесет лева и четиридесет и пет стотинки/,
като ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Л. Д. М. с посочена в решението самоличност да заплати по
сметка на Окръжен съд Благоевград за направените разноски във въззивното
производство сумата 173,59 лв. /сто седемдесет и три лева и петдесет и девет
стотинки/.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест.
Да се уведомят за постановяване на същото страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14