№ 34
гр. Девин, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Славка Р. Зайцева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20235410100446 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.32, ал.2 ЗС.
Образувано е по предявен иск от С. С. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. О. № **, чрез пълномощник
адв. Ж. Ч., против В. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. С. № *; С. Я.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. С. № * и С. Я. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., ул. С. № *, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС да се разпредели между
страните по настоящото дело съобразно притежаваните от тях квоти правото
на ползване на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
20465.501.482, находящ се в гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, по кадастралната
карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със Заповед № РД-18-
90/18.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот
от 16.02.2015 г., с адрес на поземления имот: гр. Д., ул. С. № *, с площ от 448
кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 482, квартал: 45, при съседи: 20465.501.481,
20465.501.489, 20465.501.486, 20465.501.485, 20465.501.484, 20465.501.483,
20465.501.5015. Моли да им бъдат присъдени всички направени и доказани
съдебни разноски.
В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че е съсобственик,
заедно с ответниците на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор 20465.501.482, находящ се в гр. Д., общ. Д., обл. Смолян по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 16.02.2015г., с
адрес на поземления имот гр. Д., ул. С. № *, с площ от 448 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
1
предходен план: 482, квартал: 45, при съседи: 20465.501.481, 20465.501.489,
20465.501.486, 20465.501.485, 20465.501.484, 20465.501.483, 20465.501.5015.
Страните по делото са съсобственици на ПИ 20465.501.482 при
квоти: за С. С. К. - 27/36 идеални части; за В. М. К. - 1/36 идеална част, за С. Я.
К. - 4/36 идеални части и за С. Я. К. - 4/36 идеални части, образувани съгласно
извършено разпореждане и наследяване, както следва:
1. На 18.12.1973г., с Нотариален акт № 190, том I, дело № 254/1973 г.,
съставен от нотариус при Районен съд - Девин, бащата на ищцата - С. С. К. (
С. И. Х..), е придобил подробно описания по-горе недвижим имот в режим на
СИО, със съпругата си Р. С. Х.;
2. На 27.06.2008 г., с Нотариален акт № 171, т. III, рег.№ 4296, дело
№0511/2008г., съставен от нотариус №455 в рег. На НК на РБ – Цв. П., вписан
с Акт № 32, том IV, дело № 703/2008 г., вх. per. № 864/27.06.2008 г. на СВ при
АВ от С. С. К. ( С. И. Х..) и съпругата му Р. С. Х., даряват на С. С. К. 1/2
идеална част от УПИ V – 482, в кв. 44 по действащия ПУП на гр. Девин,
одобрен с Решение № 17/21.02.2005г. на Общински съвет гр. Девин, с площ от
420 кв.м., при граници и съседи: Изток - УПИ VI – 483 - наследници Ч. Ч. Б. и
К. Ч. Б. УПИ VII — 484 на В. С. Б.; УПИ VIII - 485 наследници на Н. М. Б.;
Запад - УПИ IV - 481 на А. Ю. Х..; Север – Улица; Юг - УПИ XII - 489 -
Жилищен блок, ведно с построените върху имота 1.2. 1/2 ид.ч. от първия
жилищен етаж от жилищната сграда на два етажа, със застроена площ от 84
кв.м.; 1.3. 1/2 ид.ч. стопанска сграда, със застроена площ от 20 кв.м. и 1.4.
1/2 ид. ч. от стопанска сграда, със застроена площ от 21 кв.м., заедно с
припадащите се идеални части от общите части на сградите и правото на
строеж върху земята.
3. На 22.07.2008 г. Р. С. Х. почива, като към момента на смъртта й
същата притежава 9/36 идеални части от поземления имот, които се
разпределят поравно между наследниците й както следва - за С. С. К. - нейна
дъщеря 3/36 идеални части, за Я. С. К. - неин син 3/36 идеални части, и за С.
С. К. - неин съпруг 3/36 идеални части .
4. На 28.07.2011 г. братът на ищцата - Я. С. К., почива, като към
момента на смъртта си същият е притежавал 3/36 идеални части от
поземления имот, които се разпределят поравно между наследниците му както
следва - за С. Я. К. - негов син, С. Я. К. и В. М. К..
5. На 23.09.2014 г. почива и С. С. К. като към момента на смъртта си
същият притежава 9/36 идеални части от поземления имот, които се
разпределят между наследниците му както следва: за С. С. К. - низходяща на
наследодателя 3/36 идеални части, за С. Я. К. заместващ в наследството
починалия по-рано низходящ на наследодателя си - Я. С. К. по реда на чл. 10,
ал.1 и ал.2 от ЗН - 3/36 идеални части и за С. Я. К. също заместваща в
наследството починалия по-рано низходящ на наследодателя си - Я. С. К. по
реда на чл. 10, ал.1 и ал.2 от ЗН - 3/36 идеални части.
Към момента страните по настоящото дело не могат да постигнат
съгласие, относно ползването на съсобствения им недвижим имот, който факт
обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Поради това и на основание чл.32, ал.2 ЗС моли съда да разпредели
2
между страните по настоящото дело, съобразно притежаваните от тях квоти
правото на ползване на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 20465.501.482, находящ се в гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18- 90/18.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот от 16.02.2015 г., с адрес на поземления имот: гр. Д., ул. С. №
*, с площ от 448 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 482, квартал: 45, при съседи:
20465.501.481, 20465.501.489, 20465.501.486, 20465.501.485, 20465.501.484,
20465.501.483, 20465.501.5015. Претендира за присъждане на направените
разноски по делото.
В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответниците е представен
писмен отговор, с който поддържа, съгласно Тълкувателно решение № 13 от
10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК, разпоредбата на чл.32,
ал.2 ЗС не въвежда ограничение кои съсобственици могат да сезират съда с
искане за разпределение ползването на съсобствената вещ. Формулировката
на разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС не изключва процесуалната възможност за
сезиране на съда с искане за разпределение ползването на съсобствената вещ,
и за съсобственика, притежаващ сам повече от половината от общата вещ.
Не възразява съдът да се произнесе с решение по въпроса за
разпределението на реалното ползване на ПИ с идентификатор 20465.501.482,
находящ се в град Д., ул. С. № *, с площ от 448 кв.м.
Не се оспорва съсобствеността между страните по отношение на
процесния поземлен имот, както и извършените разпоредителни сделки,
подробно индивидуализирани в точки първа, втора и трета на страница втора
от исковата молба.
Извън тези разпоредителни сделки е съществувала изрична устна
договорка между ищцата, родителите й Р. Х. и С. К., и братът на ищцата Я. С.
К. „дворът да остане по равно" на брата и сестрата след смъртта на родителите
им. Съгласно тази договорка, след смъртта на майката Р. Х. през 2008г. и до
настоящия момент дворното място се ползва от при равни части от страните
по делото.
През юли 2016г. ищцата по настоящия иск е предявила иск за делба и
още тогава е било заявено възражение при разпределение на реалното
ползване на двора да бъде съобразен фактът, че освен стопански сгради, в
двора има изграден и самостоятелен обект - гараж, придобит от ответниците
по давност, с идентификатор 20465.501.482.3
Твърди, че само между ответниците е съсобствена сграда със
застроена площ 24кв.м. и идентификатор 20465.501.482.3, на два етажа: първи
етаж избен и складови помещения с вход от запад на сградата и втори етаж –
гараж - с вход от към улицата. Гаражът е изграден с разрешение за строеж от
техния наследодател Я. К.. Прилага заключение на вещото лице по
цитираното по-горе делбено дело, във връзка с наличието на гараж и
стопански постройки в процесния поземлен имот.
През м. септември 2016 г. от страните е бил възложен проект за
3
разпределение на правото на ползване на процесния имот, изготвен от инж. К.
У., според който свободна от застрояване площ, е 219.7кв.м., разпределена при
равни дялове между страните в настоящото производство, които към онзи
момент ищцата все още е признавала и не е оспорвала.
Поради това с отговора прави възражение за изтекла в полза на
ответниците придобивна давност, започнала да тече със смъртта на Р. Х. на
22.07.2018г. в полза на нейния син Я., наследодателя на ответниците, към
чието давностно владение присъединяваме това на наследниците му,
ответниците по настоящото дело. Доколкото целта на настоящото
производство е съдът да разпредели ползването на общата вещ, същото следва
да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в
съсобствеността.
В производството по разпределение ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. В посочения смисъл е
решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Ж. Ч. поддържа иска за
разпределение на правото на ползване на процесния имот, с идентификатор
20465.501.482 по първото заключение на вещото лице, според което
ответниците нямат право на незастроени части от имота, различни от алеи,
стълбища подходи и сервитут.
Ответниците, чрез адв. Д. Т. оспорват разпределението по първи
вариант на вещото лице, тъй като вещото лице е включило в разпределението
общата разгърната площ на сградите и общите части като алеи, стълбища и
подходи. Заключението отрича правото на собственост на ответниците от
незастроената част от дворното място, което ще ограничи възможността им да
ползват гаража и стопанските постройки. Разпределението на реалното
ползване, съгласно практиката изложена в Решение №1798/2911.1999г. по гр.
д. № 584/1999г., ВКС, IV, г.о. „когато в общото дворно място всеки от
съсобствениците притежава индивидуална собственост, отделен жилищен
обект, при разпределение всеки съсобственик трябва да има достъп до
жилището и до складовите помещения, дял от мястото, съответстващ на
притежаваните идеални части, излаз на улица“.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от Удостоверение изх. № У-
1402/10.11.2023г. за наследници, издадено от община Девин се установи, че
страните по делото са преки и по правоприемство наследници на Р. С. Х.,
починала на 22.07.2008г.: 1. С. И. Х.. – съпруг - починал на 23.09.2014г.; 2. С.
С. К. – дъщеря; 3. Я. С. К. – син – починал на 28.07.2011г., негови наследници
са: 3.1 В. М. К. – съпруга; 3.2 С. Я. К. – син и 3.3 С. Я. К. – дъщеря.
От Удостоверение № У-1403/10.11.2023г. за наследници на С. И. Х..,
починал на 23.09.2014г. се установи: 1. С. С. К. – дъщеря; 2. Я. С. К. – син –
починал на 28.07.2011г. От Удостоверение за наследници изх. № У-
1567/29.12.2023г., издадено от Община Девин се установи, че наследници на
4
Я. С. К. са: В. М. К. – съпруга, С. Я. К. – син и С. Я. К. – дъщеря. и оставил
наследници: 2.2 С. Я. К. – син и 2.3 С. Я. К. – дъщеря.
От Удостоверение изх. № У-1399/10.11.2023г. за идентичност на лице
с различни имена се установи, че С. И. Х.. и С. С. К. са имена на едно и също
лице.
От Нотариален акт № 190, том I, дело № 254/1973 г., съставен от
районен съдия от Районен съд – Девин се установи, на 18.12.1973г. С. С. К. /С.
И. Х../ е признат за собственик по обстоятелствена проверка на недвижим
имот дворно място, съставляващо парцел IV, пл. № 521, кв. 13, от 430 кв.м.,
със застроена на него жилищна сграда от 84 кв.м. и обор със сеновал от 10
кв.м. по плана на гр. Девин, при граници: улица, Б., блок на ГОНС – Девин и
А. К..
На 27.06.2008г., с Нотариален акт № 171, том III, рег. № 4296, дело №
511/2008г., съставен от нотариус № 455 на НК на РБ за дарение на недвижим
имот, вписан с Акт № 32, том IV, Д № 703/2008г., вх. peг. № 864/27.06.2008г.
на СВ – Девин, СА. Ю. Х.. лично за себе си и като пълномощник на Р. С. Х.
даряват на ищцата С. С. К. своите собствени недвижими имоти, находящи се
гр. Д. общ. Д., обл. Смолян, а именно: 1/2 идеална част от УПИ V – 482, в кв.
44 по действащия ПУП на гр. Девин, одобрен с Решение № 17/21.02.2005г. на
Общински съвет гр. Девин, с площ от 420 кв.м., при граници и съседи: Изток -
УПИ VI – 483 - наследници Ч. Ч. Б. и К. Ч. Б. УПИ VII - 484 на В. С. Б.; УПИ
VIII - 485 наследници на Н. М. Б.; Запад - УПИ IV - 481 на А. Ю. Х..; Север –
Улица; Юг - УПИ XII - 489 - Жилищен блок, ведно с построените върху имота
1.2. 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от жилищната сграда на два етажа, със
застроена площ от 84 кв.м.; 1.3. 1/2 ид.ч. стопанска сграда, със застроена
площ от 20 кв.м. и 1.4. 1/2 ид. ч. от стопанска сграда, със застроена площ от 21
кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградите и
правото на строеж върху земята.
Представена е Скица № 15-1249324/24.11.2023г на СГКК – Смолян
на поземлен имот с идентификатор 20465.501.482 по КККР на гр. Д., общ. Д.,
обл. Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 16.02.2015г., с
адрес на поземления имот гр. Д., ул. С. № *, с площ 448 кв. м. Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м.), Собственици по данни от КРНИ: 1. С. С. К.,
съгласно нотариален акт № 190, том I, Д № 254/18.12.1973г. и 2. С. С. К., 1/2
ид. ч. от правото на собственост, съгласно нотариален акт № 32, том IV, Д №
703/2008г., вх. peг. № 864/27.06.2008г. на СВ при РС – Девин. Носители на
други вещни права по данни от КРНИ: няма данни.
Представена е Скица № 15-728875/06.07.2021г. на сграда за имот с
идентификатор 20465.501.482.3 по КККР на гр. Д., общ. Д., обл. Смолян,
одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение, с адрес на
сградата гр. Д., ул. С. № *. Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 20465.501.482, със застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – хангар, депо, гараж. Собственици по данни от КРНИ: няма
собственици.
5
Сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда 20465.501.482.1, със
застроена площ 90 кв.м., брой етажи – 2, предназначение жилищна сграда
еднофамилна; 2. Сграда 20465.501.482.2, със застроена площ 36 кв. м., брой
етажи 2, предназначение: Селскостопанска сграда и 3. Сграда 20465.501.482.3,
със застроена площ 24 кв. м, брой етажи 1, предназначение: Гараж.
Между страните по гр. дело № 198/2016г. на РС – Девин, съгласно
приложено по настоящото дело заключение по СТЕ е установена информация
от КККР, одобрени със Заповед № РД -18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК за
поземлен имот 20465.501.482, гр. Д., ул. С. №*, с площ 448 кв.м., с начин на
трайно ползване ниско застрояване, в който са построени: 1) Сграда
20465.501.482.1 - жилищна на два етажа, със застроена площ от 90 кв.м., бр.
етажи 2, бр. самостоятелни обекти 3; 1.1) самостоятелен обект в сграда
20465.501.482.1.1 жилище - апартамент, ет.0; 1.2) самостоятелен обект в
сграда 20465.501.482.1.2, ет.0, жилище апартамент; 1.3 ) самостоятелен обект
в сграда 20465.501.482.1.3 жилище апартамент ет.1; 2) сграда 20465.501.482.2
селскостопанска сграда, бр. ет.2, със застроена площ 36 кв.м.; 3) сграда
20465.501.482.3 хангар депо бр.1, със застроена площ от 24 кв.м.
Първи жилищен обект, част от жилищната сграда се ползва от
ответниците по делото, който съставлява самостоятелно обособени обекти в
сградата с идентификатори 20465.501.482.1.2 и 20465.501.482.1.3 по КККР на
гр. Девин.
Втори жилищен обект, част от жилищната сграда се ползва от
ищцата по делото, който се идентифицира като самостоятелно обособен обект
в сграда с идентификатор 20465.501.482.1.1 по КККР на гр. Девин. Съгласно
разпоредбите на Наредба № 7/22.12.2003г. първи и втори жилищни обекти
представляват самостоятелно обособени жилищни обекти. В ПИ с
идентификатор 20465.501.482 има построена две стопански сгради, които са
долепени една до друга. Първата стопанска сграда е със застроена площ от
28.00кв.м., измерена от място. Втората стопанска сграда, долепена до първата
е със застроена площ от 19.20 кв.м. В ПИ с идентификатор 20465.501.482 от
север на първата, описана стопанска сграда има застроена сграда на два стажа
- на първи етаж - избено помещение с вход oт запад на сградата и на втори
стаж гараж с вход откъм улицата. Застроена площ на сградата 24.00 кв.м.
Гаражът, представлява сграда с идентификатор 20465.501.482.3. В ПИ с
идентификатор 20465.501.482 са нанесени три застроени сгради. Сграда с
идентификатор 20465.501.482.1 - двуетажна жилищна сграда е нанесена с по-
голяма от измерената от място застроена площ и сграда с идентификатор
20465.501.482.2 двуетажна селскостопанска сграда, нанесена с по-малка от
измерената на място застроена площ. Гаражът с идентификатор
20465.501.482.3 е нанесен в кадастралната карта на гр. Девин със застроена
площ, съвпадаща с измерената на място.
От ответниците е представен и Проект за разпределение на правото
на ползване на поземлен имот 20465.501.482 по КККР на гр. Девин, според
който след измерване и изчисление на наличните площи е съставена схема на
разпределение на ползването в поземлен имот 20465.501.482, базирана на
следния баланс: Застроена площ (сгради 20465.501.482.1, 2 и 3) - 149.4 кв.м.;
Площ на алеи, подходи, сервитут - 78.4 кв.м.; Площ подлежаща на
разпределение на право на ползване - 219.70 кв.м. Обща площ ПИ
6
20465.501.482 - 447.50 кв.м.
Св. А. Ю. с показанията си установи, ищцата притежава с
нотариален акт половината от градината, а другата половина е на дядо К., като
този дял трябва да го разделят след смъртта му. Между страните трябва да се
раздели градината, от дясната страна е на С., а от лявата страна е на баща и.
С. и В. спорят за градината. През 2018 и 2019 г. С. е обработвала двете части.
От 2-3 години С. ползва цялата градина, но В. е подала жалба в РУ - Девин,
след което е предупредена да не сади градината докато не се разберат.
Св. Д. М. установи, страните спорят за дворното място на ул. С. в гр.
Д.. След смъртта на дядо К., през 2018 – 2019 г. С. е работила градината.
Имало период когато В. работила цялата градина, тъй като С. отсъствала.
След това ползвали по половин част от градината. С. е ходила в полицията да
подписва някакви документи да не се разполага с цялата градина. За миналата
година знам, че С. също сееше. Спорът е след смъртта на дядото от 2016 г. за
начина на ползване на градината, а по отношение на жилищната сграда са се
споразумели. Дядо К. е казвал, горния етаж да е на сина. Така е решен въпроса
за застроеното. Имат спор и за стопанските сгради в двора.
Св. Ан. К. установи, делото се води за градината, В. сади от лявата
страна, а С. от дясната. В имота има къща, която е разделена по една страна и
всеки от тях си има вход, по същия начин е и градината разделена. Влизам от
външната врата, от дясно се пада градината на С., а от ляво на В.. С. и В.
наследяват имота от дядото. Докато е бил жив дядо К. е работил градината, а
В. е излизала да му помага.
Св. Юл. К. съсед на страните, имота е къща с дворно място и
стопанска сграда. Градината е обща, но има ограда, има си вход към
градината. Майката на С. докато била жива, обработвала заедно с В.
градината, след като почина, В. ползва само едната част от градината, по -
малка от половината. Градината не е разделена. От улицата като застанеш В.
ползва лявата част към стопанската сграда, а С. – дясната. Дядото ползвал
дясната част. Спорят за подялба на градината.
От приетото по делото заключение на вещото лице Ал. С. съдът
прие, процесния имот е ПИ 20465.501.482 по КККР на гр. Девин, находящ се в
гр. Девин с площ 448 кв.м. с трайно предназначение на територията
урбанизирано, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м. , при
квоти за ищцата - 27/36 идеални части от правото на ползване на поземлен
имот с идентификатор 20465.501.482 по КККР на град Девин и за ответниците
- 9/36 идеални части от правото на ползване на поземлен имот с
идентификатор 20465.501.482 по КККР на град Девин, отчитайки застроените
площи със сгради с идентификатори 20465.501.482.1, 20465.501.482.2 и
20465.501.482.3 по КККР на град Девин 150 кв.м., както и общите части,
представляващи алеи, стълбища, подходи и сервитут 81,40 кв.м., вещото
предлага три варианта на разпределение на ползването на свободните площи
при свободна площ за ищцата 162,45 кв.м. и свободна площ за ответниците
54,15 кв.м.
От предложените три варианта на три цветни скици, стр.102, стр.103
и стр.104 от делото.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице с вх.№1009, стр.
7
83 - 88 от делото, тъй като то не е съобразено с идеалните части от правото на
собственост на страните, установени от доказателствата по - горе, съгласно
изложеното в исковата молба - за ищцата са 27/36 идеални части и за
ответниците са 9/36 идеални части.
При тези квоти на съделителите от правото на собственост, съдът не
кредитира и вариантите на вещото лице при равни идеални части, тъй като
ищцата притежава 27/36 идеални части, а ответниците 9/36 идеални части,
според които следва да се разпредели правото на ползване на незастроената
част от дворното място от имота.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие:
Съгласно тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
13/2012 г., ОСГК, Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно
производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения
между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ.
Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващо
решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което
е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено
нещо, но има изпълнителна сила.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС не въвежда ограничение кои
съсобственици могат да сезират съда с искане за разпределение ползването на
съсобствената вещ. Формулировката на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС не
изключва процесуалната възможност за сезиране на съда с искане за
разпределение ползването на съсобствената вещ и за съсобственика,
притежаващ сам повече от половината от общата вещ, поради това, че този
съсобственик не може сам да вземе решение за разпределение ползването на
общата вещ, което да е съобразено с правата на всички съсобственици. Самото
сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи невъзможността да се
образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за
разпределение ползването по съдебен ред.
В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не се налагат отклонения от
процесуалните правила на общия исков процес, съгласно които съдът
поначало дължи разглеждане на всички възражения и доводи на страните
относно въпросите, които са от значение за решаване на делото. Целта на
производството е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова
или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на
ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права
на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на
съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В това
производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост
между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради това няма
основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да
бъдат разгледани всички техни възражения и доводи, относими към предмета
на делото, включително възраженията им относно правата им в
съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за
собственост. С разглеждането на тези възражения в рамките на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не в отделно производство по иск за
собственост (където се търси друг вид съдебна защита), в най-голяма степен
би се постигнала целта на закона - разпределяне на ползването на вещта, което
8
да е съобразено с действителните права на страните в съсобствеността върху
нея.
Това, че съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила
на пресъдено нещо, също не съставлява пречка за разглеждането в рамките на
това производство на възраженията, респ. на преюдициалните въпроси,
свързани с установяването наличието на съсобственост и с установяването
обема на правата на страните в нея.
Съгласно практиката на ВКС самото отправено искане за съдебна
администрация е достатъчно условие за образуване на съдебно производство,
тъй като е категорично указание, че такова мнозинство е невъзможно да се
сформира. (Решение № 1410 от 12.07.1995 г. по гр. дело № 1603/1994 г., ІV г.
о., ВКС). Съгласно т. 1 от ТР № 13/2012 г. по тълк. д. № 13/2012 г. на ОСГК на
ВКС е прието, че е допустимо да се иска разпределение ползването на
съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС и от съсобственик, притежаващ
сам повече от половината от общата вещ.
От събраните по делото доказателства – нотариални актове и
удостоверения за наследници се установи, че страните притежават - ищцата
27/36 идеални части, а ответниците притежават 9/36 идеални части, поради
което съдът прие, че най - подходящ вариант за разпределение на ползването
на незастроената част от дворното място – градина, отговаряща на квотите на
страните и на реалното ползване към настоящия момент е вариант първи „и“,
приложен на стр. 102 от делото, на който в жълт цвят са означени общи части
за общо ползване 81,40 кв. м., в син цвят част на ищцата 162,45 кв.м. и червен
цвят част за ответниците 54,15 кв.м.
Съдът извърши преценка на изготвените от вещото лице варианти за
разпределение на ползването на имота, от които приема, че съвместим с
притежаваните от страните права и фактическото положение на имота е
Вариант „Iи“, който в най-голяма степен съответства на притежаваните права
върху имота, конкретните му характеристики, изградените в него сгради и
достъп от улица. При разпределяне на дяловете за ползване следва да се
съобразят притежаваните права, съобразно квотите им в съсобствеността, като
разпределението на ползването следва да осигурява на всеки съсобственик
излаз на улицата, както и дял от мястото, съответстващ на притежаваните от
него идеални части.
Съдът намира, че предложеният от вещото лице вариант „Iи“,
означен на скица № 15-1249324/24.11.2023г. към заключението на съдебно -
техническата експертиза е в съответствие с приетите от съдебната практика
изисквания за най-целесъобразно разпределение на ползването. Този вариант
отчита реалното ползване до настоящия момент, осигурява достъп до частта
от към улицата и е съобразен с постройките в имота, както и на дял от
мястото, съответстващ на притежаваните идеални части и на съществуващото
в момента фактическо положение. Предвидени са и части за общо ползване,
които осигуряват достъп на съсобствениците до техните дялове, а останалите
предложени варианти не удовлетворяват всички тези изисквания
едновременно. Поради това съдът намира, че следва да допусне
разпределението на ползването да се извърши, съгласно предложения от
вещото лице вариант „Iи“ от приложената към СТЕ скица, като за общо
9
ползване от страните по делото следва да се предостави мястото, оцветено на
скицата в жълт цвят, с площ от 81,40 кв.м., за самостоятелно ползване от
ищцата следва да се предостави мястото, оцветено в син цвят на скицата с
площ от 162,45 кв.м. и за самостоятелно ползване от ответниците - мястото,
оцветено в червен цвят на скицата 54,15 кв.м.
Съдебното решение в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, което е
спорна съдебна администрация, е в полза на всички съсобственици, поради
което отговорността за разноски се разпределя между тях за съдебни такси и
разноски за експертизи, съответстващи на дела им от съсобствеността.
Заплатените от страните възнаграждения за адвокат остават в тежест на
страната така, както са направени ( Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. №
444/2012 г. -ВКС, ІІг. о.; Определение 62/26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/2014 г.
-ВКС, ІІг. о.).
В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2023 г., 27.06.2024 г. на
ОСГК на ВКС по т.д. №3/2023г., когато съдът с решението си замества
липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК
следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва
да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при
уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в
полза на противната страна. В първоинстанционното производство по правило
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
Разноските по делото за такси и възнаграждение за вещо лице са в
общ размер 550, 00 лева. От тази сума ищцата следва да поеме 412,56 лева, а
ответниците разликата 137,44 лева, поради което ищцата следва да им заплати
разликата от внесените от тях 200.00 лева за експертиза до дължимите 137, 44
лева, т.е ищцата им дължи сумата от 62,56 (шестдесет и два. 56 ) лева, която е
съответна на дяловете им в съсобствеността.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ правото на ползване по предявен иск на
основание чл.32 ал.2 Закон за собствеността от С. С. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. О. № **, представлявана от
адв. Ж. Ч. против В. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. С. № *; С. Я.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. С. № * и С. Я. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., ул. С. № *, на съсобствен недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 20465.501.482, находящ се в гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18- 90/18.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот от 16.02.2015 г., с адрес на поземления имот: гр. Д., ул. С. №
*, с площ от 448 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 482, квартал: 45, при съседи:
10
20465.501.481, 20465.501.489, 20465.501.486, 20465.501.485, 20465.501.484,
20465.501.483, 20465.501.5015, съобразно притежаваните квоти от страните:
С. С. К. 27/36 идеални части; В. М. К. 1/36 идеални части; С. Я. К. 4/36
идеални части и С. Я. К. 4/36 идеални части, по вариант I „и“, приложен на
стр. 102 - скица №15-1249324/24.11.2023г. на СГКК на ПИ 20465.501.482 по
КККР на гр. Девин, на която в жълт цвят са означени общи части за общо
ползване от страните 81,40 кв. м., в син цвят част на С. С. К. 162,45 кв.м. и
червен цвят 54,15 кв.м. част за В. М. К., С. Я. К. и С. Я. К..
Приема като неразделна част от решението Скица №15-
1249324/24.11.2023г. на СГКК – Смолян по вариант „Iи“, приложен на л. 102
от делото на ПИ 20465.501.482 по КККР на гр. Девин, на която в жълт цвят са
означени общи части за общо ползване от страните 81,40 кв. м.; в син цвят
част на С. С. К. 162,45 кв.м. и червен цвят 54,15 кв.м. част за В. М. К., С. Я. К.
и С. Я. К..
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., общ.
Д., обл. Смолян, ул. О. № **, представлявана от адв. Ж. Ч. да заплати на В. М.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. С. № *; С. Я. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., ул. С. № * и С. Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. С. № *
сторените разноски в размер 62,56 (шестдесет и два. 56 ) лева за експертиза,
разпределени между страните съобразно дяловете им в съсобствеността.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11