Р Е Ш Е Н И Е №
137
гр. С.,
19.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. районен съд,
втори състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при участието на секретаря Параскева
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Трифонова АНД.№ 309 по описа на С.ския
районен съд за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
И.К.А. *** е
обжалвал с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност наказателно
постановление № 1502/12.05.2017 год. на Началника на РУМВР-С.,с което на същия
за извършено нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи му е
наложена глоба в размер на 300 лева на осн.чл.80,т.5 от Закона за българските
лични документи.Иска се да бъде отменена наложената глоба.
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В с.з.
жалбоподателят И.К.А. не се явява и не се представлява,не заявява становище по
жалбата.
Административно-наказващият
орган–Началникът на РУП-С. не се явява и не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата срещу НП.
С.ският районен
съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи се от
събраните по делото доказателства, че на 07.05.2017 г. на посочените в акта за
установяване на административно нарушение място и време, жалбоподателят е
извършил описаното административно нарушение.За горното му бил съставен АУАН,
връчен по надлежния ред.Горното се установи по реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП.
Въз основа на
така съставения акт за установяване на административно нарушение, началникът на
РУ С. издал и обжалваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, като му
е наложено административно наказание глоба в размер 300 лв. за нарушението, за
което му е съставен акт за установяване на административно нарушение.
Наказателното
постановление е издадено на 12.05.2017г.След издаването му не са предприемани
никакви преследвателни действия от страна на административно-наказващия орган,
като наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 19.05.2020 г.,
жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима. Подадена е от лице с
правен интерес от обжалване и срещу наказателно постановление, подлежащо на
обжалване по настоящия процесуален ред.
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните
оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:
Установи се
осъществяването от обективна и субективна страна на вмененото нарушение.В хода
на административно-наказателното производство по издаване на акта за
установяване на административно нарушение и по издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довело до нарушаване правата на административно привлеченото лице.Актът и
наказателното постановление са издадени от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила за това.
Същевременно
съдът констатира,че от датата на издаване на наказателното постановление до
датата на неговото връчване е изтекъл срок по-голям от три години. През този
срок административно наказващият орган не е предприел никакви действия по
преследване за реализиране на административно наказателната отговорност срещу
привлеченото лице. Предвид Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС
от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, съдът намира, че предвид разпоредбата
на чл. 11 ЗАНН по въпросите на давността се прилага НК. В чл. 80, ал.1, т.5 НК
е предвиден тригодишен срок за всички останали случаи / респ. за наложени глоби
и лишаване от право да се упражнява определена дейност/ ,с изтичането на който
наказателното преследване се изключва по давност, а в чл. 81, ал.2 НК е
определено, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу
лицето за наказателно преследване.В конкретния случай давността е прекъсната с издаването
на НП - което е последното осъществено от административно -наказващия орган действие
по наказателно преследване - на 12.05.2017 г.От този момент започва да тече
нова тригодишна давност, изтекла на 12.05.2020 г. Тригодишната преследвателна
давност се прекъсва по правилото на чл. 81, ал. 2 НК в смисъл че се губи
изцяло, като не се запазва онзи срок, който вече е изтекъл. Тъй като давността
е време на бездействие на компетентния орган, осъществяващ административно-наказателно
преследване, то основанията за прекъсване на преследвателната давност се
изразяват в предприемане на действия по осъществяване на административно
наказателно преследване.Тези действия се отличават с четири характеристики:
действие на орган, притежаващ компетенция по осъществяване на административно
наказателно преследване, на второ място това действие следва да бъде
процесуално, на трето място следва това действие да бъде предприето в рамките
на същото производство и на последно място да е конкретизирано по своята
предметна и персонална насоченост.
От доказателствата
по делото е видно, че от 12.05.2017 г. до датата на връчване на наказателното
постановление – 19.05.2020 г. не са били извършвани никакви преследвателни
действия, които да са от естество да прекъснат преследвателната давност.Ето
защо необезпокоявано от такива действия срокът на тригодишната преследвателна
давност е изтекъл на 12.05.2020 г.,с който обективен факт административно
наказателното преследване е изключено по давност.Последвалото връчване на наказателното
постановление на 19.05.2020 г. не е довело до последващо прекъсване на
давността, която вече е била в цялост изтекла.Ето защо към момента на връчване
на наказателното постановление административно наказателното преследване е изключено
по давност, което е основание за настоящия състав на това основание да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В настоящия
случай съдът не следва да преценява въпросът дали към датата на постановяване
на решението е изтекла абсолютната давност, доколкото този въпрос е релевантен
единствено в случай, че към момента на преценката давността е била прекъсната
/или спряна/ и е започнала да тече наново, каквото обстоятелство в настоящия
случай не е налице.
Мотивиран от
изложеното С.ски районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Наказателно
постановление № 1502/12.05.2017 год. на Началника на РУМВР-С. срещу И.К.А. ***.
Решението може
да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд София - Област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :