Решение по дело №309/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260035
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20201870200309
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 137

 

гр. С., 19.11.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С. районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при участието на секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Трифонова АНД.№ 309 по описа на С.ския районен съд за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

И.К.А. *** е обжалвал с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност наказателно постановление № 1502/12.05.2017 год. на Началника на РУМВР-С.,с което на същия за извършено нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи му е наложена глоба в размер на 300 лева на осн.чл.80,т.5 от Закона за българските лични документи.Иска се да бъде отменена наложената глоба.

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         В с.з. жалбоподателят И.К.А. не се явява и не се представлява,не заявява становище по жалбата.

         Административно-наказващият орган–Началникът на РУП-С. не се явява и не изпраща представител и не изразява становище по жалбата срещу НП.

С.ският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото доказателства, че на 07.05.2017 г. на посочените в акта за установяване на административно нарушение място и време, жалбоподателят е извършил описаното административно нарушение.За горното му бил съставен АУАН, връчен по надлежния ред.Горното се установи по реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение, началникът на РУ С. издал и обжалваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, като му е наложено административно наказание глоба в размер 300 лв. за нарушението, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение.

Наказателното постановление е издадено на 12.05.2017г.След издаването му не са предприемани никакви преследвателни действия от страна на административно-наказващия орган, като наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 19.05.2020 г., жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу наказателно постановление, подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:

Установи се осъществяването от обективна и субективна страна на вмененото нарушение.В хода на административно-наказателното производство по издаване на акта за установяване на административно нарушение и по издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до нарушаване правата на административно привлеченото лице.Актът и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила за това.

Същевременно съдът констатира,че от датата на издаване на наказателното постановление до датата на неговото връчване е изтекъл срок по-голям от три години. През този срок административно наказващият орган не е предприел никакви действия по преследване за реализиране на административно наказателната отговорност срещу привлеченото лице. Предвид Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 11 ЗАНН по въпросите на давността се прилага НК. В чл. 80, ал.1, т.5 НК е предвиден тригодишен срок за всички останали случаи / респ. за наложени глоби и лишаване от право да се упражнява определена дейност/ ,с изтичането на който наказателното преследване се изключва по давност, а в чл. 81, ал.2 НК е определено, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето за наказателно преследване.В конкретния случай давността е прекъсната с издаването на НП - което е последното осъществено от административно -наказващия орган действие по наказателно преследване - на 12.05.2017 г.От този момент започва да тече нова тригодишна давност, изтекла на 12.05.2020 г. Тригодишната преследвателна давност се прекъсва по правилото на чл. 81, ал. 2 НК в смисъл че се губи изцяло, като не се запазва онзи срок, който вече е изтекъл. Тъй като давността е време на бездействие на компетентния орган, осъществяващ административно-наказателно преследване, то основанията за прекъсване на преследвателната давност се изразяват в предприемане на действия по осъществяване на административно наказателно преследване.Тези действия се отличават с четири характеристики: действие на орган, притежаващ компетенция по осъществяване на административно наказателно преследване, на второ място това действие следва да бъде процесуално, на трето място следва това действие да бъде предприето в рамките на същото производство и на последно място да е конкретизирано по своята предметна и персонална насоченост.

От доказателствата по делото е видно, че от 12.05.2017 г. до датата на връчване на наказателното постановление – 19.05.2020 г. не са били извършвани никакви преследвателни действия, които да са от естество да прекъснат преследвателната давност.Ето защо необезпокоявано от такива действия срокът на тригодишната преследвателна давност е изтекъл на 12.05.2020 г.,с който обективен факт административно наказателното преследване е изключено по давност.Последвалото връчване на наказателното постановление на 19.05.2020 г. не е довело до последващо прекъсване на давността, която вече е била в цялост изтекла.Ето защо към момента на връчване на наказателното постановление административно наказателното преследване е изключено по давност, което е основание за настоящия състав на това основание да отмени обжалваното наказателно постановление.

В настоящия случай съдът не следва да преценява въпросът дали към датата на постановяване на решението е изтекла абсолютната давност, доколкото този въпрос е релевантен единствено в случай, че към момента на преценката давността е била прекъсната /или спряна/ и е започнала да тече наново, каквото обстоятелство в настоящия случай не е налице.

Мотивиран от изложеното С.ски  районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Наказателно постановление № 1502/12.05.2017 год. на Началника на РУМВР-С. срещу И.К.А. ***.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд София - Област.

 

                 

                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ :