№ 3417
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100506410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на В. К. Г., чрез процесуален
представител адв. Г. Г., ответник в първоинстанционното производство срещу
решение № 7 602/25.04.2024 г. на СРС, 56 състав, постановено по гр.д.
981/2024 г., в частта, в която е признато за установено, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ
сумата от 2 592, 05 лв. – цена на доставена незаплатена топлинна енергия за
периода м. 09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.10.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 24, 40 лв. – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м. 09.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 24.10.2021 г. до изплащане на вземането, за
сумата от 447, 04 лв. – мораторна лихва върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода 15.08.2021 г. – 11.10.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 58 313/23 г. по описа на СРС,
56 състав.
В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно в
обжалваните части и е постановено при съществени процесуални нарушения.
1
Заявени са твърдения, че липсвали доказателства за реално доставена и
потребена топлинна енергия, тъй като в изравнителните сметки същата била
изчисляване върху показанията на водомер с № *********, какъвто не бил
монтиран в имота. Заявени са твърдения, че на 15.04.2019 г. в имота бил
монтиран водомер с № 90929635. . Заявени са твърдения, че изравнителните
сметки били издадени на името на починало лице – К.Г.К., поради което
показанията не могат да се ползват като доказателство. Заявени са и
възражения, че не било обсъдено от СРС, постановеното решение по гр.д.
16082/22 г. на СРС, 51 състав. Иска се отмяна на обжалваното съдебно
решение и постановяване на ново, с което решението на СРС в обжалваната
му част да бъде отменено, а заявените искове бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същите
са наведени твърдения, относно правилността на съдебния акт в обжалваната
му част и искане за неговото потвърждаване. Претендират се и разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Нелбо“ АД не е заявило становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
2
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните не са формирали спор, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през
процесния период на основание наследствено правоприемство от починалите
му възходящи от първа степен К.Г.К. и Й.Т. К., легитимиращи се като
собственици на имота с оглед представения договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ /отм./ от 22.04.1985 г.
Не е формиран спор и относно факта, че сградата, в която се намира
процесния имот е топлоснабдена, поради което и на основание чл. 153 ал.1 от
ЗЕ, същият се явява клиент на топлинна енергия.
Не е част от предмета на спора, че в сградата, в която се намира
процесния имот е въведена системата за дялово разпределение, а
индивидуалното измерване на потребление на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в
процесния период от „Нелбо” АД.
Вещото лице по изслушаната пред СРС, СТЕ е установило размерът на
задълженията за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ.
Предвид липсата на монтирани отоплителни тела в жилището не е отчетена
топлинна енергия за отопление на имота. Обективиран е извод за извършвани
отчети на водомера в имота, при които са попълвани талони за отчет на
уредите и същите са коректно отразени в изравнителните сметки. Вещото
лице е посочило, че изчисленията са извършвани съобразно нормативните
изисквания, съгласно методиката за дялово разпределение. Вещото лице е
посочило, че в отчетите на ФДР като номер на уред е посочен номера на
пломбата на същия с прибавен код 99. Поради което, възражението, заявено
във въззивната жалба, че отчетите са извършвани въз основа на различен
водомер от наличния в имота се възприемат като неоснователни от състава на
съда. В тази връзка следва да се отбележи, че обективирания извод на СТЕ се
подкрепя и от ангажираните по делото писмени доказателства, които
опровергават заявените възражения на въззивника. Видно от изравнителната
сметка, актуална към 27.06.2022 г. /стр. 94 в делото на СРС/показанието на
водомера, посочено като ново е 490 куб.м., което показание е възприето като
старо/изходна база/ при отчета за следващия отоплителен период, съобразно
таблицата на заключението на СТЕ на стр. 8 респ. потвърждава извода на
3
вещото лице, че се касае за показания на един и същи водомер,
индивидуализиран в изравнителната сметка чрез номера на поставената
пломба върху него.
При тези ангажирани доказателства, СРС правилно е възприел изводите
на СТЕ като е съобразил своевременно заявеното възражение за изтекла
погасителна давност относно вземанията за част от периода и правилно я е
приложил, поради което настоящият съдебен състав не намира основание да
ревизира размера на установените вземания на ищеца.
Възражението на въззивника, че изравнителните сметки били
съставяни на починало лице отново е неоснователно по мнение на настоящия
съдебен състав. Починалото лице е предходният собственик на имота,
възходящ на въззивника, видно от представеното по делото удостоверение за
наследници на СО – район „Овча купел“ като същият е починал на 25.03.2020
г. Съобразно приложимите ОУ към договора с ищцовото дружество, клиентът
е длъжен да уведоми Продавача в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма
за всяка промяна, свързана с данните, с които се индивидуализира пред
Продавача или със собствеността или други основания, на които Продавачът
доставя топлинна енергия за обекта, вкл. при използване или предоставяне на
имота си или на част от него за извършване на стопанска дейност по арг. на чл.
12 т.11 от същите. Няма данни по делото въззивникът да е изпълнил това свое
задължение. Поради което, неизпълнението му не може да се вмени във вина
на топлопреносното дружество.
Не може да бъде споделено и възражението, че не било съобразено
постановеното решение по гр.д. 16082/22 г. на СРС, 51 състав доколкото видно
от съдържанието на същото, то касае предходен отоплителен период относно
процесния имот. Съвсем отделен въпрос е, че твърденията във въззивната
жалба за отхвърлена претенция, касаеща отоплителния период 2018 - 2019 г.,
предмет на предходното съдебно решение, поради което прогнозната
стойност, касаеща първият отоплителен период по настоящото дело била
нереална и измислена не се подкрепя от съдържанието на същото /стр. 7 абзац
2 от решението на СРС, 51 състав/.
Предвид липсата на други заявени възражения във въззивната жалба и
поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на
СРС, решението на първоинстанционния съд следва да потвърдено.
4
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор,
депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално
представителство, на същата не се следват разноски в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 602/25.04.2024 г. на СРС, 56 състав,
постановено по гр.д. 981/2024 г., в частта, в която е признато за установено, че
В. К. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК вр. с
чл. 153 от ЗЕ сумата от 2 592, 05 лв. – цена на доставена незаплатена
топлинна енергия за периода м. 09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 24.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 24, 40 лв. – цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 09.2020 г. – м.
04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.10.2021 г. до
изплащане на вземането, за сумата от 447, 04 лв. – мораторна лихва върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
15.08.2021 г. – 11.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 58 313/23 г. по описа на СРС, 56 състав.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
РЕШЕНИЕ е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца
– „Нелбо“ АД, с адрес: гр. София, ул. „Хайдушка гора“ № 58.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5