Определение по дело №827/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.274 ал.1 т.2 ГПК по частна жалба,подадена от Ж. И. Р.,действащ чрез процесуалния си представител адв.В.,против определение № 8545 от 01.11.2012г.,постановено по гр.д.№1828 /2012 г. по описа на РС Б..Определението се обжалва в частта,с която съдът е определил парична гаранция в размер на 300 лв.,като условие за издаване на обезпечителната заповед.Изложени са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в тази част.

Подадената частна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Частният жалбоподател е предявил искове за заплащане на обезщетения по чл.222 ал.3 КТ в размер на 3342 лв. и обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в размер на 557лв.

Към молбата е представил заповед за прекратяване на трудовия договор с "В. С. Б. " по чл.328 ал.1 т.10 КТ,както и извадки от трудовата книжка,от която се установява,че през различни периоди е работил в дружеството,повече от 10 години.

РС Б. правилно е приел,че така предявените искове са допустими,че е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка е подходяща.Същевременно обаче е приел,че така представените писмени доказателства не са "убедителни" по смисъла на чл.391 ал.1 т.1 ГПКСпоред съда ищецът не е представил покани за плащане,молби до ответника или други такива.

ОС Б. намира,че изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставката на чл.391 ал.1 т.1 ГПК са необосновани.Ищецът е поддържал,че му се дължи обезщетение в пари,което не е изплатено, тъй като трудовия му договор не е прекратен с предизвестие,както изисква разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10 КТ /в редакцията й към 2011г./.

Претенцията му за обезщетение по чл.222 ал.3 КТ е подкрепена с писмени доказателства /трудова книжка/,че е работил при ответника повече от 10 години.

В обобщение твърди,че не му са заплатени полагащите се обезщетения.

Касае се за отрицателен факт,а отрицателните факти по принцип не се доказват от страните,които ги твърдят,а подлежи на доказване от другата страна осъществяване на положителния факт,за който ищецът твърди,че не се е осъществил.

С оглед така разпределената доказателствена тежест,към исковата молба са представени доказателства,от които за нуждите на обезпечителното производство,може да се направи извод,че искът му е вероятно основателен и не е било необходимо да се изисква гаранция, а съобразно и размера на общата претенция,при която дори и да бъдат запорирани сметките на акционерното дружество,това не би накърнило значително правната му сфера.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 8545 от 01.11.2012г.,постановено по гр.д.№1828 /2012 г. по описа на РС Б. в обжалваната му част,с която е определена гаранция от 300 лв. за издаване на обезпечителна заповед.

ВРЪЩА делото на РС Б. за издаване на обезпечителна заповед.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове :