Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 26.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
в закрито заседание на деветнадесети април
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 4688 по
описа
за
2021 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на И.П.Д.-длъжник в
изпълнително производство № 20208510402392 по описа на ЧСИ М.П.против разноските,
обективирани в Постановление за разноски с изх. № 67015/17.12.2020 г.,
съответно против отказа на съдебния изпълнител да намали приетия размер на
адвокатското възнаграждение на взискателите в изпълнителното производство.
Жалбоподателят
твърди, че поради финансово трудност е в невъзможност да заплати начислените му
по изпълнителното делото разноски. В жалбата липсват други съображения и мотиви
против постановлението за разноски.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите, които
оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде постановен съдебен акт, с
който жалбата да се остави без уважение. Претендират направените в настоящото
производство разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК и договор за
правна помощ за платено адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв. за
всеки един от взискателите.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени
обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е допустима, но неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20208510402392
по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ, същото е образувано по молба на
взискателите М.Д.А.и Р.ЛА.по представен изпълнителен лист от 12.11.2020 г.,
издаден въз основа на влязло в сила решение № 20218028 от 07.10.2020 г., гр.д.
№ 11861/2020 г. на СРС, 27 състав, по силата на което И.П.Д. е осъдена по
предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС от ищците Р.ЛА.и М.Д.А.да
извърши ремонт за отстраняване на повреди по вътрешно-апартаментната ВиК
инсталация на жилището си, находящо се в гр. София, ж.к. "Разсадника",
ул. „Райна *********чрез ремонт и подмяна на повредени проводни тръби и връзки
/подмяна на тръбите, по които се оттича канализационната вода, които тръби са
замонолитени в плочата и стените/, така и ремонт на тръбите около вертикалния
щранг и плочките, в това число и префугиране в банята.
Молбата
за образуване на изпълнителното производство е подадена от двамата взискатели
чрез упълномощения надлежно от тях процесуален представител адвокат Д. Р. А..
От представените два броя договори за правна защита и съдействие от 13.11.2020
г. се установява, че всеки един от двамата взискатели е заплатил на адвокатА.
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по 500 лв. за оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в: образуване и водене на
изпълнително делото против И.П.Д. и извършване на действия по принудително
изпълнение на решение по иск с правно основание чл.109 ЗС и по изпълнителен
лист издаден по гр.д. № 11861/2020 г. по описа на СРС, 27 състав.
На
23.11.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са
обективирани и дължимите от него разноски по изпълнителното дело в общ размер
на сумата от 734 лв., от която: 500 лв.-адвокатско възнаграждение и 234
лв.-такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 27.11.2020 г. Наложени са запори
върху всички сметки на длъжника, открити при „ПИБ“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД,
„Ти Би Ай Банк“ АД до размера на сумата от 734 лв. На 08.12.2020 г. сумата от
734 лв. е изплатена по запора от сметката на длъжника „УниКредит Булбанк“ АД.
Съдебният
изпълнител е изготвил сметка № ******* от 19.11.2020 г., с която е възложил на
взискателите следните авансови такси:
1.20 лв.-такса по т.1 от
Тарифата за образуване на изпълнително дело,
2.20лв.-такса по т.5 за
изготвяне и връчване на ПДИ,
3.50лв.-такса
т.16-изпълнение на определено действие, предвидено в глава 48 от ГПК,
4.-45 лв. по т.9-налагане на
запор без извършване на опис, или общо 135 лв., съответно 162 лв. с начислено
ДДС.
С обжалваното постановление
за разноски вх.№ 67015/17.12.2020 г. съдебният изпълнител е приел следните
разноски по делото: 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, заплатени от взискателя и такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на
96 лв. с ДДС, от които т.26 от ТТРЗЧСИ-60 лв. и т.4-36 лв.
Препис от това постановление
е връчен редовно на длъжника на 15.01.2021 г. В срока за обжалването му, на
18.01.2021 г. длъжника е подал настоящата жалба вх.№ 03066. С разпореждане от
същата дата съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското
възнаграждение. Съобщение за отказа е връчен на жалбоподателката на 27.01.2021
г. С молба от 27.01.2021 г. длъжникът и жалбоподател в настоящото производство
е заявил, че поддържа жалбата си от 18.01.2021 г. и моли съдебният изпълнител
да я администрира пред СГС.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Жалбата е неоснователна. Следва да се отбележи, че
претенцията на двамата взискателя за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство е общо в размер на 1000 лв., от която сума съдебният изпълнител е
приел само сума в размер на 500 лв.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и
т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.;
изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г.; изм., бр. 68 от 2020 г.) за
образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.,
бр. 84 от 2016 г.)
за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3-200 лв.
Т.е. по т.1 и за образуване на изпълнителното дело се
дължат 200 лв.и по т.4-200 лв., общо 400 лв.
Съдът като съобрази, че взискателите по делото са
двама, както че и към момента длъжникът не е изпълнил действията, за които е
осъден с решението на съда, намира, че възложените му разноски в размер на 500
лв. за адвокатско възнаграждение, не се явяват прекомерни.
Останалите разноски в размер на сумата от 96 лв. с
ДДС, също са определени и изчислени правилно от съдебния изпълнител, съобразно
т.4 и т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, поради което се дължат от длъжника.
Ето защо жалбата се явява неоснователна и
като такава подлежи на отхвърляне.
В това производство разноски не се дължат на страните,
поради което съдът не присъжда такива.
В производството по разноските /каквото по същността
си е производството по настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е
по размера на разноските, определени в изпълнителното производство/, страните
не си дължат разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира
приложение /в този смисъл определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. №
3926/2017 г. на ВКС, ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр. д. №
2845/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./. Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ, І състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на И.П.Д., ЕГН **********,*** -длъжник
в изпълнително производство № 20208510402392 по описа на ЧСИ М.П.против
разноските, обективирани в Постановление за разноски с изх. № 67015/17.12.2020
г., съответно против отказа на съдебния
изпълнител да намали приетия размер на адвокатското възнаграждение на
взискателите в изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.