РЕШЕНИЕ
№ 11.11.2013г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, I-ви граждански състав
На 16.10 2013 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
при участието
на секретаря Д. Г.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Петрова
гражданско
дело № 864 по описа за 2013г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, против Х.П.Г., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.
Казанлък, В исковата молба се твърди, че
„ ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд- Казанлък за
вземанията си към Х.П.Г.. Въз основа подадено заявление за издаване заповед за
изпълнение било образувано ч.гр.д. №218 по описа на съда за 2013 година, като
съдът издал заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в
срок, което поражда правния интерес на ищцовото дружество да предяви иска си в
срока по чл. 415 ал.2 от ГПК.Посочва, че ищецът „ ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите Общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-13/10.05.2008г., влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35 ал.1 от
Общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на ищцовото дружество htpp://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp. По силата на чл. 7 т.1 от Общите условия, ищцовото
дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект
на ответника: обект с ИТН 2131291, находящ се в гр. Казанлък, ул. „ Иван
Найденов” № 7. Посочва, че за Х.П.Г. бил открит клиентски номер **********. Ответникът
от своя страна, съгласно чл. 11 т.1 от Общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в чл. 18 ал.1 и ал.2 от същите. Съгласно
чл. 27 ал.1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на
просрочие. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „
ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е доставило на обекта на ответника за
периода 13.10.2011г.-08.08.2012г. електроенергия на обща стойност 593,43лв.,
която не била заплатена от него. Поради забава в заплащането на дължимите суми
по фактури ответникът дължи лихва за забава в размер на законната лихва в общ
размер от 49,35лв. Твърди, че законна лихва за забава се дължи по всяка една
фактура отделно за период от датата на падежа по фактурата до датата на
образуване на заповедното производство- 29.01.2013г. Ищецът посочва, че за
издадените фактури, техния падеж, размера и периода на дължимата лихва е
представил подробно описан препис- извлечение от клиентска сметка на Г..От съда
се иска да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „ ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към Х.П.Г.,
съгласно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 218/2013г. по описа на
КРС, както следва: 593,43лв., представляващи стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 13.10.2011г.-
08.08.2012г.; 49,35лв., представляващи стойността на законната лихва за забава
върху горепосоченото вземане за периода 16.12.2011г.- 28.01.2013г., ведно със
законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда- 29.01.2013г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по ч.гр.д. № 218/2013г. по описа
на КРС разноски в общ размер на 125лв. Претендират се направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 75лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв..
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Твърди, че доставката на ел. енергия към
домът му е прекратена на
19.03.2012г. от служители на дружеството
без уведомително писмо. Твърди, че
за 5 месеца от 13.10.2011г. до 06.03.2012г., съгласно справка от тел. *********, е изразходвал ел. енергия
и дължи сумата 276 лв. или по 55, 20 лв.
на месец. Разликата от 6 месеца – 19.03.2012г. до 08.08.2012г. в
размер на 317 лв. ответникът счита, че
не дължи.
Ищцовото дружество, редовно призовано за датата на съдебното заседание,
не изпраща процесуален представител.
Ответникът , редовно призован за датата на съдебното заседание, се явява
лично и поддържа изложеното в отговора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа
страна:
По
делото не се спори, че ответникът Х.П.Г. е клиент на ищцовото дружество,
потребител на електроенергия с кл.№**********, предоставена в жилището му на
адрес – гр. Казанлък ул. „Ив. Найденов „№ 7 с ИТН:2131291 .
От
представената по делото справка препис-извлечение от сметка, издадена от “ЕВН
България – Електроснабдяване“ ЕАД на
28.01.2013г., се установява, че за
периода от 13.10.2011г. до 08.08.2012г. Г.
дължи на ищцовото дружество сумите: 593,43 лева, представляваща стойността на
консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия и предоставените
мрежови услуги, и лихва за периода от 16.12.2011г. до 28.01.2013г. в размер на
49,35 лева.
С
решение № ОУ-013/10.05.2008г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране на „ЕВН БЪЛГАРИЯ –Електроснабдяване „ЕАД са одобрени Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена. Вещото лице е установило, че на ответника Г.
за проверявания период от 13.10.2011г. до 08.08.2012г.за изразходваната от него
електроенергия са му били издавани следните данъчни фактури с №
**********/25.11.2011г.; № **********/22.12.2011г.; № **********/25.01.2012г.; № **********/24.02.2012г.; № **********/26.03.2012г.; №
**********/25.04.2012г. ; № **********/23.05.2012г.; № **********/25.06.2012г.;
№**********/25.07.2012г.; №
**********/24.08.2012г.. Вещото лице е установило, че горепосочените фактури в
счетоводните регистри на ищцовото дружество са осчетоводени, като вземане от
клиенти. Сумите са осчетоводени по дебита на сч.сметка № 411“клиенти“,
аналитично -код на клиента – ********** и по партиди – отделните
фактури.Към 31.12.2012г. по дебита в
тази сметка за този клиент е записана сумата от 593,43 лева, която
показва размера на вземанията от клиента към този период.При проверката си
вещото лице е установило, че има начислявани сметки на ответника за периода от
13.03.2012г., която е началната дата на следващ период на отчитане съгласно чл.
8 от Общите условия.Вещото лице е изчислило, че началните показания на
електромера са равни на крайните показатели от предходния отчетен период. Установено
е, че ищцовото дружество е фактурирало на клиента ежемесечно извършените
доставки / снабдяване, пренос и достъп/ по определените от ДКЕВР цени, съгласно
действащото законодателство. В заключение вещото лице е посочило,че размерът на
вземането на ЕВН „България – Електроснабдяване „ ЕАД по отношение на ответника
е както следва: по Фактура № **********
с падеж – 15.12.2011г. – главница в размер на 55,11 лева и лихва за
забава -7,38 лева; по Фактура № ********** с падеж 15.02.2012г. – главница в
размер на 97 лева и лихва за забава в размер на 11,30 лева; по Фактура № ********** с падеж 15.03.2012г.
– главница в размер на 123,14 лева и
лихва за забава в размер на 13,33 лева; по
Фактура № ********** с падеж 15.04.2012г. – главница в размер на 139,90
лева и лихва за забава в размер на 13,91 лева, по фактура № ********** с падеж
15.05.2012г. – главница в размер на
62,53 лева и лихва за забава в размер на 5,70 лева; по фактура №
********** с падеж 15.06.2012г. – главница в размер на 44,83 лева и лихва за
забава в размер на 3,69 лева; по фактура № ********** с падеж 15.07.2012г. –
главница в размер на 43,37 лева и лихва за забава в размер на 3,21 лева; по
фактура №********** с падеж 15.08.2012г. главница в размер на 21,12 лева и
лихва за забава в размер на 1,37 лева;по фактура № ********** с падеж 15.09.2012г. – главница в размер на
6,43 лева и лихва за забава в размер на 0,36 лева. Или по процесните фактури за
периода от 13.10.2011г. до 08.08.2012г. общо размерът на задължението на
ответника към дружеството възлиза на: 593,43
лева главница и лихва за забава в размер на 60,25 лева.
С допълнително заключение с вх. № 11294/08.10.2013г. вещото лице е
установило, че след прекъсването на електрозахранването на ответника на
19.03.2012г. без да е заплатил такса включване Г. се е самовключил към мрежата,
поради което бил посетен отново на адреса
на 17.07.2012г., на която дата служител на ищцовото дружество е
прекъснал отново електрозахранването и е записал следните показания на електромера: тарифа I
– показания – 3250 – нощна
енергия; тарифа II – показания -5045 – дневна енергия. От
отчетените показания вещото лице е установило, че има разлика в показанията между двете изключвания, както
следва: нощна енергия – 332 киловата; дневна енергия – 654 киловата. При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице даде заключение, че от 19.07.2012г. до
датата на съдебното заседание
обектът на потребление на ел. енергия на
Г. е с прекъснато
електрозахранване. Според вещото лице фактурираната
цена на потребеното количество енергия е извършено в съответствие с цените
определени от ДКЕВР. При направена справка в счетоводството на дружеството
експертът е установил, че последната
издадена фактура е от
25.07.2012г. и включва отчетен
период от 12.06.2012г. до 11.07.2012г. и това е последният период, през
който електромерът е отчитал.
Въз
основа на заявление за издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 от ГПК със
заявител „ЕВН България –Електроснабдяване“ ЕАД е образувано ч.гр.д. №
218/2013г. по описа на Каз.РС.Съдът е издал заповед № 159 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.01.2013г., в която е разпоредил
длъжникът Г. да заплати на заявителя сумата от 593,43 лева, ведно със законната
лихва считано от 29.01.2013г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 49,35 лева за периода 16.12.2011г. до 28.01.2013г. и 125 лв. съдебни
и деловодни разноски.
В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК длъжникът Г. е
подал възражение.
В
изпълнение на указанията на съда в едномесечния срок по чл. 415 ал.2 от ГПК
заявителят е депозирал исковата молба, по която е образувано настоящото дело.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Правното основание на предявените установителни
искове е чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото не
е спорно, че между страните е налице
облигационно правоотношение, по което снабдителят, по смисъла на чл. 98а от Закон
за енергетиката, доставя електрическа енергия на потребителя, по цени
определени от ДКЕВР. Ответникът не е оспорил факта, че ищцовото дружество е снабдявало с електрическа енергия и е предоставяло мрежова услуга за
ИТН 2131291, за обект, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Иван Найденов“ №7. Оспорването
е насочено към факта, дали е преустановено
снабдяването с електрическа енергия на обекта
след 19.03.2012г..
В съответствие с възложената доказателствена
тежест, дружеството ищец е установило по делото надлежното изпълнение на
задълженията си за продажба и доставка на ел.енергия. От заключението по
допуснатата съдебно – икономическа експертиза и обясненията на вещото лица,
дадени в откритото съдебно заседание се установява, че за периода 13.10.2011г. до 19.03.2012г.,
датата на първото прекъсване на ел. захранването, и от самовключването на ответника на същата дата
19.03.2013г. до 17.07.2012г., датата на второто прекъсване на ел. захранването, в обекта е налице
потребление на електрическа енергия, която е била отчетена правилно от
съответното измервателно устройство. Според вещото лице фактурираната цена на потребеното количество
енергия е извършено в съответствие с цените определени от ДКЕВР. Ответникът Г.,
чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства, че е заплатил
стойността на потребеното и отчетено количество енергия, в сроковете и при
условията определени в Общите условия. Поради
гореизложеното следва да се приеме, че съществува задължението на ответника да
заплати доставената до обекта електрическа енергия в претендирания
размер общо 593, 43 лв.
С
оглед основателността на главната претенция, следва да бъде уважено и
акцесорното искане за лихва за забава начислена върху главницата и претендирана
от ищцовото дружество в размер на 49, 35 лв.
за периода 16.12.2011г. –
28.01.2013г.. Поради наличието на уговорен падеж на задължението по всяка отделна
фактура, с настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без
да е необходима покана. Затова на основание чл. 86 ЗЗД дължи обезщетение в
размер на законната лихва за периода на забавата, а именно от деня следващ
падежа на всяка от фактурите до 28.01.2013 г. Вещото лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза е определило размер на дължимата лихва общо на
60, 25 лв. Ето защо, съдът като взе предвид размера на претенцията, намира иска
за основателен и като такъв следва да го уважи.
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени и направените от дружеството-ищец разноски в
настоящото производство, в размер на общо 275 лв., от които държавна такса - 75
лв., възнаграждение за вещо лице по изготвената
съдебно - икономическа експертиза – 100 лв. и юрисконсултско
възнаграждение - 100 лв.
Имайки предвид изложените
съображения, КРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД по отношение на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пл, и Х.П.Г., с ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр. К, , че Х.П.Г. дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив
сумите: 593,43лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 13.10.2011г.- 08.08.2012г.;
49,35лв., представляващи стойността на законната лихва за забава върху
горепосоченото вземане за периода 16.12.2011г.- 28.01.2013г., ведно със
законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда- 29.01.2013г. до окончателното
изплащане на задължението, за което
вземане има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 159/30.01.2013г.
по ч.гр.д. № 218/2013г. по описа на РС- Казанлък.
ОСЪЖДА Х.П.Г., с
ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. К, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, сторените
по делото разноски, както следва: 75 лв. - държавна такса, 100 лв. -
възнаграждение за вещото лице по изготвената
съдебно - икономическа експертиза и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: