Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 22.03.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
С.
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на първи през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря
Христина Боровинова и в присъствието на прокурора от СОП Радка Цекова, като
разгледа докладваното от съдия Игнатова ВАНД № 4 по описа за 2021 г. на С.
ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от
27.10.2020 г., постановено по АНД № 97/2019 г. по описа на РС Е. П., състав на
този съд е признал обвиняемия И.З.И. за невиновен в това, че на 16.10.2015 г.
около 11.30 ч. в с. Г., обл. С., на ул. „Х. Б.", при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „О. А.“ с рег. № СА **** ВС, нарушил
правилата за движение, предвидени в ЗДвП – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, като по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Н. П. Г., с ЕГН **********, изразяваща се в
луксация/изкълчване на лява раменна става с последици трайно затруднение
движението на горния ляв крайник за повече от 30 дни, като го оправдал по
обвинението по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е
депозиран протест на прокурор от РП Е. П. срещу решението. Сочи се, че решението е
неправилно, тъй като от фактическа страна се установява, че обвиняемият е
отклонил вниманието си от пътната обстановка и го насочил към свидетеля А. П..
Поради това, въпреки възможността да забележи движещия се пешеходец от
разстояние около 33 метра преди мястото на удара (с опасна зона за спиране от 22
метра), при избраната от обвиняемия скорост на движение от 37 км/ч. той не е
успял да спре автомобила и е ударил пешеходеца, причинявайки му телесни
увреждания, които по своята медико-биологична характеристика отговарят на
средна телесна повреда.
Подчертава се
в протеста, че видно от заключението на петорната АТЕ водачът на автомобила е
разполагал с техническата възможност да установи автомобила преди мястото на
удара, но не е направил необходимата и обоснована преценка на конкретната пътна
ситуация и не е контролирал непрекъснато управляваното МПС. Изводите на първоинстанционния съд в мотивите
към решението се считат немотивирани и направени без необходимия доказателствен
анализ.
Иска се отмяна
на решението на РС Е. П. и постановяване на ново, с което обвиняемият И. да
бъде признат за виновен по обвинението.
В съдебно
заседание протестът се поддържа от прокурора от СОП. Допълнително се сочи, че
контролираното решение следва да бъде отменено и делото върнато на първата
инстанция, поради допуснати съществени процесуални нарушения – липса на мотиви
в акта на съда, а така също и поради това, че съдът не е изпълнил задължението
си по чл. 337, ал. 1 от НП к да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора, поради допуснати множество неясноти в постановлението, с
което е инициирано производството пред съда.
Срещу протеста не е постъпило писмено възражение от
обвиняемия и защитниците му.
В съдебно
заседание пред въззивния съд протестът се оспорва като неоснователен от защитниците
адв. Т. и адв. Е.. Изразява се
принципно съгласие с изложеното от прокурора от СОП относно недостатъците на
постановлението, но се набляга на обстоятелството, че изслушаната в хода на
съдебното следствие тройна автотехническа експертиза дава заключение, че
пешеходецът при навлизане на пътното платно е попаднал в опасната зона за
спиране на автомобила. Прави се обстоен анализ на посоченото експертно
заключение, въз основа на който се счита, че постановеният съдебен акт е
правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Обвиняемият
И.И. не се явява пред въззивния съд, редовно призован.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд
и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери,
че в хода на досъдебното производство и в съдебното производство са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на съществените,
тъй като са довели до ограничаване правата на страните. Тези нарушения са
неотстраними от въззивната инстанция, но могат да бъдат поправени при връщане
на делото за ново разглеждане на прокурора.
Съдебното
производство е било образувано пред РС Е. П. въз основа на постановлението на
РП Е. П., с което е било предложено обвиняемият И.З.И. да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В обстоятелствената част на постановлението
прокурорът посочил, че на 16.05.2016 г. към 11.30 часа в с. Г., при управление
на лек автомобил „О. А.“ с рег. № СО **** ВС обвиняемият отклонил вниманието си
от пътната обстановка и насочил погледа си към лицето, което поставяло агитационни
материали на електрически стълб. В същия момент пострадалият пешеходец Г.
предприел действия по пресичане (перпендикулярно) на пътното платно – като е
посочено, че видимостта на водача по цялата широчина по улицата е била от 50
метра. Твърди се от прокурора, че избраната от обвиняемия скорост на движение
не е била съобразена с характера и интензивността на движението и обвиняемият
не е спрял пред препятствието, поради което е настъпил удар между автомобила и
пешеходеца, като на последния е била причинена средна телесна повреда.
В постановлението прокурорът
анализирал събраните по досъдебното производство доказателства, вкл.
експертните заключения, като от тях направил извод за осъществяване от
обвиняемия И. на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
Прокурорът счел, че при управление на лек автомобил „М. К.“
с рег. № С **** МР обвиняемият е нарушил правила от ЗДвП, както следва:
- разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
- разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
- разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, е длъжен да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение,
вследствие на което на 15.04.2015 г. е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на Г. – трайно затруднение (за повече от
30 дни) на движението на левия горен крайник.
При тази възприета от прокурора в резултат на проведеното
разследване фактическа обстановка, с постановлението, (което в производството
по реда на чл. 375
и следв. от НПК има
същата функция, каквато има обвинителният акт - да повдигне обвинение пред
съда, да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, като определи основните рамки на
процеса на доказване и осъществяване на правото на защита) на обвиняемия И. е
повдигнато обвинение за това, че на 16.10.2015 г. нарушил правилата за движение
по пътищата – разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“, като по непредпазливост причинил
описаната по-горе средна телесна повреда на Г. – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
При диференцираната процедура за съдебно разглеждане
на делото по реда на гл.ХХVІІІ НПК, изготвеното постановление по реда на чл. 375 от НПК следва да бъде мотивирано, като това непременно изисква
да се очертаят всички онези факти и обстоятелства, които определят предмета на
доказване (извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него), съобразно ТР №2/2002 година на ОСНК на ВКС, тъй
като именно на основата на описаните
фактически положения съдът разглежда делото. Задължение на прокурора е да
очертае онези фактически положения, въз основа на които твърди извършено
престъпление, а едновременно с това да очертае приложимостта на нормата на чл.78а от НК.
В тази насока изискванията към обвинителния акт при изготвянето му се съотнасят
и към мотивираността на постановлението по чл. 375 от НПК.
Следователно винаги, когато се преценява - както съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и обстоятелствената част на
постановление по чл. 375 от НПК, трябва да се преценява внимателно дали в тях има липси и
непълноти и тези липси и непълноти отнасят ли се до съставомерните признаци на престъплението и участието на
обвиненото лице в него.
В конкретния
случай в обстоятелствената част на постановлението приетата от
представителя на държавното обвинение фактическа обстановка, във връзка с
претендираните нарушения на ЗДвП е неясна, противоречива и непълна, а
повдигнатото на И. обвинение не кореспондира с изложените твърдения от
фактическа страна.
Доколкото се касае за
вредоносен резултат, настъпил вследствие на ПТП, то действително
обстоятелствата относно видимостта на водача (в случая приета от прокурора на
50 метра) са относими, както към твърдяното от прокурора дължимо поведение от
страна на обвиняемия, при което е допуснато нарушението на правилата за
движение по пътя, така и към момента на
възникване опасността за движението, обвързана с възприемането на пресичащия
пътното платно пешеходец. Моментът на възникване на опасността за движението,
респ. отстоянието на автомобила до тази опасност са въпроси фактически и те
трябва да намерят своето изложение, тъй като са пряко относими към правилното
установяване на данните, обусловили заключението на вещите лица в този му вид и възприетото от тях и
РП Е. П. становище за механизма на ПТП изобщо.
Описаното първоначално в
обстоятелствената част на постановлението поведение на обвиняемия, при което
той е отклонил вниманието си от пътната обстановка, насочвайки погледа си към поставящия агитационни материали на близкия електрически
стълб, от правна страна субсумира състава на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
В същото време, според прокурора,
скоростта на движение на автомобила не е била съобразена с характера и
интензивността на движението в пътния участък (т.е., налице е и твърдение за
извършено от обвиняемия нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП) – без,
обаче, да е изложено кои тези обстоятелства, които обвиняемият е следвало да
съобрази, но не го е сторил.
В обстоятелствената част на
постановлението посоченият извод за несъобразена от обвиняемия И. скорост на
движение стои наред с тезата, че при избраната скорост от 37 км/ч. той е имал
техническа възможност да установи автомобила преди удара (т. е., че е налице и
нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП).
Затова е нужно да се направи разграничение между
поведението на водачите по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 и 2 от ЗДП.
Заложените в посочената разпоредба на специалното
законодателство повели формулират най-общите задължения на водачите на превозни
средства, относими към безопасността на движението. Ал. 1 на чл. 20 от ЗДвП
въвежда изискване управляваното ППС да бъде непрестанно контролирано - водачът
да бъде фокусиран в максимална степен върху управлението, да следи всеобхватно
и непрекъснато пътната обстановка, движението на автомобила по пътя и в хода на
процеса да не отклонява вниманието си.
Нарушавайки тази разпоредба (например поради заспиване, отклоняване на
вниманието и др.), водачът сам става опасност за движението или се поставя в
положение да не възприеме породена такава. Казаното няма нищо общо с
поддържания режим на скоростта и както правната теория, така и съдебната
практика неотклонно са възприемали тази позиция.
Двата варианта на ал. 2 от чл. 20 на ЗДвП въвеждат движение
с несъобразена с пътната обстановка скорост - която е в рамките на максимално
допустимите граници, наред с
несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност. Реакцията се
определя от интензитета на опасността, поради което е въведено задължение за
съответно избиране на скоростта на движение и намаляването й или спиране в
случай на необходимост. В чл. 20, ал. 2,
изр. 1 от ЗДП се урежда "предвидимата
опасност", при която има обективни затруднения в пътната обстановка и
шофьорът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да
отговори на изискването за безопасност. В разпоредбата са изброени различни
фактори, представляващи по правило пътни препятствия - атмосферни условия, видимост,
състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и т. н. В разпоредбата
на чл. 20, ал. 2,
изр. 2 от ЗДП е уредена
"непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите на намалят
скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Тази опасност
се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се
въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП.
Разпоредбите на чл. 20
от ЗДвП са взаимно изключващи се, като нарушителят не би могъл да извърши с
едно деяние едновременно нарушения по всяка една от тях.
С оглед на всичко изложено, отнесено към констатациите за
съдържанието на конкретното постановление на прокурора, представено на
вниманието на РС Е. П., въззивният съд намери, че прокурорът е допуснал
смесване на различни, несъвместими един с друг състави на нарушения по ЗДвП -
както от фактическа, така и от правна страна. Според прокурора избраната от
обвиняемия скорост на движение е даваща му възможност да спре преди удара с
пешеходеца и едновременно с това несъобразена с характера и интензивността на
движението. Липсата на непрекъснат контрол над автомобила е съчетана с нарушение
на двата варианта на ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП - движение с несъобразена с
пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите
граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност,
които варианти сами по себе си са несъвместими.
Освен това, в обстоятелствената част на постановлението
прокурорът е направил и извод за осъществено от обвиняемия при извършване на
маневра нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - при липсата на
твърдения от фактическа страна за каквато и да е маневра.
Противоречиви и взаимно изключващи са и твърденията на
прокурора в постановлението досежно датата на извършване на деянието и
управляваните от обвиняемия автомобили. Датата на деянието е посочена в три
различни варианта – съответно 16.05.2016 г., 15.04.2015 г. и 16.10.2015 г.,
като първоначално се сочи, че обвиняемият е управлявал автомобил „О. А.“ с рег.
№ СО **** ВС, а след това – че се касае за управление на лек автомобил „М. К.“
с рег. № С **** МР.
Изложеното сочи на допуснато от прокурора съществено
нарушение при изготвяне на постановлението, с което е предложено на
първоинстанционния съд обвиняемият И. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
След като обстоятелствената част на постановлението не съдържа всички
обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието с оглед дадената на
същото правна квалификация, а описаните обстоятелства са противоречиви и
взаимно изключващи се и едновременно с това не кореспондират с дадената от
прокурора правна квалификация, следва да се приеме, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Така представеното на вниманието на съда постановление
по реда на чл. 375 от НПК е негодно да изпълни предназначението си, тъй като
липсва ясно формулирано обвинение, по което се дължи произнасяне на съда и във
всички случаи пречи на обвиняемия да организира защитата си.
Първоинстанционният съд е следвало да констатира недостатъците на
постановлението и да прекрати съдебното производство, като върне делото на
прокурора за отстраняването им.
От друга страна, мотивите на съда към постановеното решение
също съдържат непълноти и противоречия, като от тях не става ясно за какво
престъпление е бил оправдан обвиняемият И., нито при какви факти и дори на коя
дата е приел съдът да е извършено деянието, за което е оправдал обвиняемият И..
Цитирането в мотивите към решението на трите експертни заключения, всяко от
които противоречи на останалите, без да бъде извършен анализ на противоречията
и да бъде посочено кои от експертните изводи се кредитират, на практика
представлява липса на мотиви, а това всякога е съществено нарушение на
процесуалните правила, което само по себе си води до извод за необходимостта от
отмяна на съдебния акт.
Предвид допуснатите процесуални нарушения, въззивният съд
не коментира събраните доказателства по делото и доводите за неправилност на
съдебния акт, наведени от прокурора.
Съблюдавайки горното и на основание чл. 378, ал.
5 във вр. чл. 335, ал.
2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 27.10.2020 г., постановено по АНД № 972019 г.
по описа на РС Е. П..
ВРЪЩА делото на друг състав на РС Е. П., от стадия „Насрочване
на делото за разглеждане“ по реда на Глава 28 от НПК.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………