№ 5
гр. гр.Велинград , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на седемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200172 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 2 ЗАНН
Образувано е по жалба на А.И. К. против Наказателно постановление №
21-0367-000270 от 08.03.2021 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, с което на осн. чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП, са му наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР
се отнемат 12 точки.
Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Не се отрича
обстоятелството, че е налице отказ бъде извършено изследване за наличие на
концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство алкотест дрегер, но
се излагат съображения за обективни пречки- исхемична болест на сърцето,
при която силното издишане на въздух можело да предизвика здравословен
проблем. Сочи се, че на водачът не било предложено изследване с
доказателствен анализатор, с което бил лишен от правото да избира начина на
изследване при отказ. Не му бил връчен талон за медицинско изследване и
бил лишен от възможността на даде и кръвна проба.
Не била спазена процедурата по Наредба № 1/ 19.07.2019 г. за реда за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества. Не било доказано, че е отказал да получи талон за
медицинско изследване. Подписът на лицето, което е удостоверило отказа да
получи талона не бил положен пред него. Това следвало да бъде различно от
1
извършващите проверката лице. Талонът не му бил надлежно връчен.
Посоченият един и същи час като час на извършване на нарушението, на
връчване на талона и на задържане на лицето в акта за установяване на
нарушението, в талона за медицинско изследване и заповедта за задържане,
доказвало, че същите били съставени формално и не удостоверявали
надлежно отразените в тях факти.
Бил му връчен нечетлив препис от акта, с което бил лишен от правото
да узнае нарушението и да организира защитата си от самото начало на
административнонаказателното производство. Не било посочено по
еднозначен начин мястото на извършване на нарушението.
В АУАН не било посочено, че в седемдневен срок от подписването му
има право на писмени възражения, а в 14-дневен срок да иска сключване на
споразумение.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание.
Административнонаказващият орган, в писмено становище, счита
жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок /препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на жалбоподателя на 30.03.2021 г., а жалбата е
подадена на 05.04.2021 г. /, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2021 г. вечерта, служителите на РУ Велинград- свидетелите Т.
М. К. и ВЛ. ОГНЯН. СТ. изпълнявали задълженията си като смесен
автопатрул по контрол на автомобилния трафик и охрана на обществения ред.
Позиционирали се на ул. „Йорданка Чанкова“ в гр. Велинград, до „Кална
баня“. Около 22,05 часа видели да се движи лек автомобил „Опел астра“, с
рег. № РА0738ВВ. Автомобилът спрял до тях, а водачът слязъл и отишъл до
намиращия се наблизо магазин, който не работел в този час. След като се
върнал, се качил на автомобила и потеглил, без да включи фаровете.
Служителите М. и К. последвали превозното средство и го спрели със
светлинен и звуков сигнал. Била предприета проверка на водача и на
автомобила. Установило се, че автомобилът е собственост на И.А. К. и се
управлява от А.И. К.. При проверката контролните органи забелязали външни
признаци на алкохолно опиване у водача-дъх на алкохол, завален говор,
несигурна походка. Поискали да го тестват с техническо средство алкотест
дрегер, но К. отказал.
Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0060552 от
19.02.2021 г., съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози на Министъра
на здравеопазването и Министъра на вътрешните работи и министъра на
2
правосъдието, който той отказал да подпише и получи. Отказал да се
подложи на изследване с доказателствен анализатор, както и на медицинско
изследване, което било отразено в талона.
Решил, че действията на проверяващите са неправомерни и поискал да
си тръгне, което наложило да бъде задържан за срок от 24 часа. Във връзка
със задържането бил отведен за преглед в ФСМП Велинград, където отново
отказал да бъде му бъде взета кръвна проба за медицинско изследване на
съдържание на алкохол в кръвта.
За отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство
алкотест дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта му бил
съставен АУАН № 265445 от 19.02.2021 г., който водачът подписал без
възражения и получил препис от него. Предприето било налагане на ПАМ
със Заповед № 21-0367-000040 от 22.02.2021 г. на Началника на РУ Велинград
към ОДМВР Пазарджик, на осн. чл. 171,т. 1, б. „Б“ ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление.
За обстоятелства, че на посочената дата А.И. К. е управлявал моторно
превозно средство и е отказал да бъде тестван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта съдът кредитира показанията на
служителите на РУ Велинград, които са последователни, логични и
непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на
спора лица. Същите кореспондират с представените по делото писмени
доказателства. Тези обстоятелства не се отричат от жалбоподателя, видно от
подадената жалба.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение №
265445/19.02.2021 г. и Наказателно постановление № 21-0367-000270 от
08.03.2021 г. са съставени от компетентни органи съгл. т. 1.4. и т. 2.8. Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ
и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни
основания за отмяна на обжалвания акт. Налице е описание по идентичен
начин в АУАН и в обжалваното наказателно постановление на обективните
обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.
Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната
законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
Неоснователно е възражението, че мястото на нарушението е посочено
по начин, който не позволява еднозначен извод къде е извършено. В акта е
посочено по разбираем начин, населеното място и улицата, където водачът е
3
спрян за проверка-гр. Велинград, ул. Йорданка Чанкова“ пред № 2 и посоката,
от която е идвал и на където се е движел- от бул. „Съединение“ към „Георги
Кирков“.
Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за
установяване на нарушението.
Съдът намира за недоказано твърдението, че на К. е връчен нечетлив
екземпляр от акта за установяване на нарушението, поради което не е могъл
да разбере в какво е обвинен. Извод, че преписът е нечетлив не се установява
от приложеното с жалбата ксерокопие, което е направено на съставен за
друго нарушение АУАН и което като ксерокопие е достатъчно четливо. Освен
това в разписката при предявяване на акта жалбоподателят е удостоверил с
подписа си, че е запознат с неговото съдържание, а ако е считал, че не може
да го разчете е имал възможност по всяко време да поиска да му бъде връчен
четлив препис.
Относно неточно посочените срокове за възражение и че не са му
разяснени правата да сключи споразумение, към тази дата, а и към настоящия
момент, текстовете на ЗАНН, предвиждащи тези възможности, макар и
приети не са влезли в сила /арг. § 51 ПЗР ЗАНН ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г./ и не са приложимо право, поради което
административнонаказващият орган не е следвало да ги съобрази, а съдът да
ги обсъжда.
Неоснователни са възраженията, че не е спазена процедурата по
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични вещества или техните
аналози при издаване на талона за медицинско изследване.
Доколкото е налице отказ на жалбоподателя да бъде изследван за
съдържание на алкохол в кръвта с техническо средство, талон за медицинско
изследване не е следвало да му бъде издаван, тъй като по арг. на чл. 6, ал. 1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., такъв се издава при установяване на
концентрация на алкохол в кръвта над 0,50 на хиляда. Ето защо, макар да му е
издаден талон, който да не е попълнен съгласно изискванията на наредбата, К.
не може да се позовава на нарушенията при попълването му.
Неоснователни са и възраженията, че с неконкретизирането по коя
нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от
талона било допуснато още едно нарушение на процесуалните правила.
Доколкото в наказателното постановление изрично е записано, че на
основание Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните работи се
отнемат общо 12 точки, настоящата инстанция намира, че въпреки, че не е
посочена конкретната разпоредба от наредбата, не е допуснато съществено
нарушение в тази насока. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в
случая нарушение, а именно отказ за изследване на съдържание на алкохол в
кръвта с техническо средство, а в чл.6, ал.1 от посочената наредба е
предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат
4
контролни точки, както следва: т.3 - за отказ на водач, който управлява МПС,
трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 ЗДвП) - 12
контролни точки. Отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на
водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните
органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила наказателно
постановление и наложеното с него наказание. С влизане в сила на
наказателното постановление, се отнемат и предвидените контролни точки
(по арг. от разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение). Действително в наказателното
постановление неточно е посочено, че се отнемат 12 точки и остават 39, т.е.
дори че след отнемането остават максималния брой такива, но както се
посочи, отнемането на контролните точки не е санкция, поради което и
допусната неточност, не представлява съществено процесуално нарушение.
По същество на спора съдът счита, че в случая от обективна и
субективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи на наказание водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Безспорно се установи, че жалбоподателят притежава качеството водач
на моторно превозно средство. Същият е управлявал пътно превозно
средство- лек автомобил марка „Опел астра“ с рег. № РА0738ВВ, като го е
привел в движение посредством стартиране на двигателя на автомобила и се е
придвижвал с него по улица „Йорданка Чанкова“ в гр. Велинград, преди да
бъде спрян за проверка. Отказът на лицето да му бъде извършена проверка за
5
употреба на алкохол с техническо средство се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Редът и начинът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства чрез използване съответно
на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания, се определя с Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Не са налице обективни обстоятелства, представляващи предвидените в
чл. 2, ал.1 от Наредбата основания за отказ за проверка с техническо
средство-такива, които налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве.Съдът счита изложената в
жалбата теза, че К. се е притеснявал за здравословното си състояние, тъй като
е страдал от исхемична болест, за израз на защитната му позиция, която
остана недоказана от наличната доказателствена съвкупност. От
представеното Експертно решение № 1955 от 28.07.2020 г. на НЕЛК по ССЗ, с
което на му е определен процент трайно намалена работоспособност заради
констатираното заболяване, не може да се приеме, че издишването на въздух
в техническото средство алкотест дрегер при проверката би навредило на
неговото здраве. В показанията си свидетелят К. посочи, че издишването на
въздух изисква минимални усилия и че при проверката жалбоподателят не е
споменал за здравословното си състояние и за притесненията си, че това
може да му навреди. Не се е възползвал и от предоставената му възможност
да даде впоследствие кръвна проба. Освен това нелогично звучи твърдението,
че е отказал да даде проба с алкотест дрегер поради страх за здравословното
му състояние, а е искал да бъде изследван с доказателствен анализатор, което
пак е съпроводено с издишване на въздух.
Отказът за изследване с техническо средство представлява
самостоятелно извършено административно нарушение, като е ирелевантен
въпросът дали след него водачът ще даде или не кръвна проба или ще бъде
изпробван с доказателствен анализатор. Това следва от нарушената
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Първото предложение, което в случая се
явява нарушено е отделено от останалите със съюзите "и/или", както и само
"или". Това означава, че е напълно достатъчно осъществяване на
диспозицията, предвиждаща отказ на водач на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство, за да е налице административно нарушение.
Затова е напълно ирелевантно дали нарушителят е подписал издадения му
талон за медицинско изследване или дори дали такъв изобщо му е бил
издаден, доколкото същият няма право да избира начина, по който да бъде
изпробван за употреба на алкохол.
Макар и в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да се предвижда, че
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
6
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест,
смисълът на разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от
осъществения от водача отказ за проверка с техническо средство, отново да
му се предложи установяване концентрацията на алкохол в кръвта му,
посредством издаване на талон за медицинско изследване. Това обаче не
означава, че нарушителят има право да избира начина на проверката и да бъде
оневиняван за отказа си да бъде изпробван с техническо средство, ако се
съгласи да даде кръвна проба или ако талон не бъде издаден. Тълкуване в
подобен смисъл е в противоречие със закона и би означавало, неприложимост
на състава, предвиждащ осъществено административно нарушение с факта на
установения отказ за проверка с техническо средство. Но дори и в при едно
такова тълкуване, в настоящия случай с отказа си да получи талона за
медицински изследване, а в последствие и да даде кръв за изследване,
жалбоподателят се поставил в положение да наруши кумулативно и двете
хипотези на посочената разпоредба. А.К. освен отказа си да бъде изследван с
техническо средство е отказал да подпише и получи предоставения му талон
за медицинско изследване на кръвта, удостоверено с подписа на св. Красимир
Емилов Стойчев обстоятелство, което се потвърждава от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства. Следователно в случая освен, че е
доказано нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, то
безспорно е налице нарушение по второто предложение. След като е
установено, че водачът е отказал да получи предоставения му талон за
медицинско изследване, респективно да изпълни предписанието за
медицинско изследване на кръвта за наличие на алкохол, които факти са
изрично посочени в НП, то неговото поведение осъществява състава на
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Обстоятелството, че в наказателното постановление е посочен отказ на
водача да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му е правноирелевантно, доколкото тези откази не са посочени
самостоятелно като хипотези на извършено нарушение, а съвкупно с другата
възможна, наличието на която се установи.
Предвид гореизложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а
Наказателното постановление за законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0367-000270 от
08.03.2021 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което
на А.И. К., ЕГН: ********** на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева./и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба
№ I з-2539 на МВР се отнемат 12 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на
съобщението до страните, пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8