О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№1067
гр.Добрич 19.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На деветнадесети декември 2019 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №849 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М.С.А. *** срещу решение
№114/17.10.2019 г. по гр.д.№119/2019 г. на Тервелския районен съд в частта,с
която е определено местоживеене на роденото от брака между страните дете И. при
майката С.Г.А.,упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено
на майката;определен е режим на лични контакти на детето с бащата М.С.А.;последният
е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 150 лв,считано
от влизане на решението в сила,ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска;разрешено е издаване на лична карта и задграничен паспорт на детето без
съгласие на бащата;дадено е разрешение,заместващо съгласието на бащата,детето
да пътува от България до Германия и обратно,придружавано от майката,до
навършване на пълнолетие от същото;дадено е разрешение бащата да придружава
детето при пътуването му до България и обратно през времето на осъществяване на
лични контакти,респ. въззивникът е осъден да заплати 216 лв държавна такса
върху размера на присъдената издръжка.
Като постави на разглеждане депозираната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата изхожда от активно легитимирано
лице-страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на пъвоинстанционното
решение в неизгодните за него части.Същата е подадена в рамките на преклузивния
срок по чл.259 ал.1 от ГПК.
Въззивният съд констатира,че
първоинстанционният съд не е изпълнил в цялост задълженията си по
администриране на въззивната жалба.Жалбата е нередовна по смисъла на чл.261 ал.1 т.4 от ГПК,тъй като внесената по сметка на ДОС държавна такса за въззивното обжалване
е недостатъчна.В частта на произнасянето на районния съд по въпросите за
родителските права спрямо роденото от брака дете,местоживеенето на детето и
режима на лични контакти с другия родител съдебният акт представлява
произнасяне по въпроси с характер на спорна съдебна администрация.Според т.21
от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
при такива спорове се дължи държавна такса за водене на делото по сметка на първоинстанционния
съд в размера по чл.16 от ТДТКССГПК,т.е. 25 лв.Отделно се дължи държавна такса
по иска за издръжка,която не се внася предварително от ищеца по него,тъй като е
освободен от нея по закон-чл.83 ал.1 т.2 от ГПК,а се определя при постановяване
на решението и се възлага на основание чл.78 ал.6 от ГПК върху осъдената страна
на база уважената част от иска за издръжка /в случая ТРС е определил ДТ по
издръжката в размер на 216 лв/.Отделно районният съд се е произнесъл и по два
насрещни иска по чл.127а ал.2 от СК-по такъв на С. Г.А. срещу М. С.А. за
издаване на лични документи на детето без съгласие на бащата и за пътуване на
детето в чужбина заедно с майката също без негово съгласие,респ. по иск на М.
С.А. срещу С. Г.А. за разрешаване пътуване на детето в чужбина заедно с бащата
без съгласие на майката.По тези два иска дължимата за първоинстанционното
производство държавна такса по правило е също в размера по чл.16 от ТДТКССГПК,а
именно 25 лв за всеки иск /общо 50 лв по двата/,тъй като също се касае за
спорна съдебна администрация.Така при въззивното обжалване на първоинстанционното
решение в посочените части се дължи съгласно чл.18 ал.1 от Тарифата държавна
такса по сметка на ДОС в размер на 12,50
лв по спора относно местоживеенето на детето,родителските права и режима на
лични отношения /25 лв:2=12,50 лв/,а също така и такса в размер на 108 лв по обжалване на решението в
частта на присъдената издръжка /216 лв ДТ за първа инстанция върху издръжката :
2=108 лв/.За обжалване на решението по двата насрещни иска по чл.127а ал.2 от СК,по които ТРС се е произнесъл,въззивникът дължи 25 лв държавна такса /50 лв по двата иска :2 =25 лв/.Следователно
за въззивното обжалване е необходима
държавна такса в общ размер от 145,50 лв.Внесена
е такава от въззивника в размер на 15 лв /вносна бележка на лист 4 от делото на
ДОС/ и остава дължима за довнасяне
държавна такса по сметка на ДОС в размер на 130,50 лв.Процедурата по
отстраняване на посочената нередовност на жалбата /събиране от въззивника на допълнителна ДТ от 130,50 лв по сметка на
ДОС/ следва да бъде осъществена от първоинстанционния съд,който е
администриращият жалбата съд по реда на чл.262 от ГПК.
Настоящото определение е
необжалваемо,тъй като не е преграждащо развитието на производството.След
успешно изпълнение на указанията на въззивния съд делото следва да бъде върнато
обратно на ДОС за разглеждане на въззивната жалба.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№849/2019
г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Тервелския районен съд
за администриране на въззивната жалба съобразно указанията,дадени в мотивната
част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.