Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 06.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№3289 по
описа за 2019 година на Варненския районен
съд, 8
състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу
С.П.Й., ЕГН: **********, с адрес ***,
кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79
и чл.86 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, следните суми: 68.56лв., представляваща
главница – стойност на ползвани и неплатени ВиК
услуги за периода от 19.10.2015г. до 26.05.2017г., отчитани по партида с
абонатен номер *****,и сумата от 11.00лв.,
представляваща главница-стойност за ползвани и неплатени ВиК
услуги за периода от 20.04.2015г. до 26.05.2017г., отчитани по партида с
абонатен номер *****;14.93лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 68.56лв., дължима за периода
от 18.12.2015г. до 28.07.2018г., и 1.21лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 11.00лв., дължима за периода
от 29.06.2017г. до 28.07.2018г.; ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-31.07.2018г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед № 5904 от 02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 11737/2018г.
по описа на ВРС.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава е подадено възражение, в
тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Сочи се,
че „В.и к." ООД, в качеството си
на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, е предоставил В и К услуги на ответника за имот на адрес гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.305, вх.2, ап.39. Твърди се, че ползваните В и К услуги на този адрес са се
отчитали по партиди с номера на платец ***** и ******е
ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето
на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД,
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът не е направил. Твърди се, че
съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Моли се за
уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените
по делото разноски. В открито съдебно заседание исковете се поддържат.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на
ответника С.Й. – адв. И.Г.К., депозира писмен отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се представената от
ищеца справка – недобор за периода 18.11.2015г.-28.07.2018г., като се твърди,
че сумите са недължими.
Излага се, че към
исковата молба не са приложени фактурите, с които „В.и к.“ ООД е начислило
съответните задължения, както и липсват първичните документи, на базата на
които ищцовото дружество твърди, че съществуват процесните вземания. Моли за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и недоказани. В открито съдебно заседание особеният
представител поддържа наведените с отговора на исковата молба възражения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ЧГД № 11737/2018г. по описа на ВРС по описа на ВРС,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните
суми.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 5904 от 02.08.2019г., която е връчена по реда на чл.47 ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил
установителен иск за съществуване на вземането си.
Видно от приложените на л.42 и 43 от делото справки за
недобора на частен абонат с №***** и №******, с титуляр С.П.Й., за обект, находящ се в гр.В,
ж.к.“Вл. В.“, бл.***, вх.*, ап.**, че общото
задължение за консумирана вода по партида №***** **за периода 19.10.2015г. до 26.05.2017г. възлиза в размер на 68.56лв., а по партида №***** за периода 20.04.2015г. до 26.05.2017г. в размер на 11лв.
Във връзка с указанията,
дадени с доклада по делото, ответното дружество е представило карнети по
партида на С.Й., с абонатен №***** и абонатен №*****, в които са отразени
показанията за отчетено количество вода за процесните периоди. За процесния период, за
който се претендира цената на доставено количество В и К услуги, в карнетите са
отразени показанията на водомера и подлежащата на заплащане питейна вода в
куб.м., представляваща разлика между отразените от инкасатора показания в деня
на съответното отчитане и показанията, отразени в предходен отчетен период. От
карнета по партида ****е видно, че на 18.03.2015г. е отчетено количество
потребена вода до показание от 357, срещу което е положен подпис за абоната. На
18.05.2015г. е отчетено същото количество съобразно графа “забележка”. На
16.05.2017г. е вписано показание 358, срещу което няма подпис на абоната. На 17.05.2017г.
е посочено, че се сменя абонатният номер с нов, като към него момент
показанието е 369 и е отчетена разлика от 11 куб.м. За тази разлика няма подпис
на абоната. Приобщено е за партида ****и уведомително писмо от ищеца до
ответницата от 18.04.2016г., в което е вписано показание от 358 куб.м. Писмото
е подписано и получено лично от С.Й..
В карнета по партида **** на 19.10.2015г. е
отчетено показание 2484; на 18.04.2016г. е отчетено показание 2501, което е
вписано в уведомително писмо до С.Й. от същата дата, което е подписано и
получено лично от ответницата. На 16.05.2017г. е отчетено показание от 2508,
като в карнета липсва подпис на абоната за това показание /л.92-94/.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „В.и к.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
От заключението по
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.95-97/, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява че размерът на
задълженията, е както следва:
-за абонат ******
общият размер на главницата е 68.56лв за периода 19.10.2015г. – 26.05.2017г.,
по фактури и показания, както следва: фактура №********/ 18.11.2015г. при
показание от 2484 до 2490 на стойност 14.33лв.; фактура №********/ 16.12.2015г.
при показание от 2490 до 2493 на стойност 7.16лв.; фактура № **********/
20.01.2016г. при показание от 2493 до 2498 на стойност 11.94лв.; фактура № №********/
15.02.2016г. при показание от 2498 до 2501 на стойност 7.16лв.; фактура № №********/
18.03.2016г. при показание от 2501 до 2505 на стойност 9.55лв.; фактура №
**********/ 18.11.2016г. при показание от 2505 до 2508 на стойност 7.42лв.;
фактура № **********/ 29.05.2017г. при показание 0 на стойност 11лв. Размерът
на обезщетението за забава върху тези суми за периода 18.12.2015г. до
28.07.2018г. е 14.93лв.
- за абонат ***** е издадена фактура №
**********/29.05.2017г. при показание 0 на стойност 11лв., като размерът на
обезщетението за забава върху тази сума е 1.21лв. за периода 29.06.2017г. до
28.07.2018г.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се
спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на чл.47 ГПК,
както и че исковете по чл.415, ал.4 ГПК са предявени в законоустановения
срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от
воденето му за ищеца.
Ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на
В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партиди с
посочените абонатни номера, доставяне на количеството потребени, но незаплатени
услуги и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи възражения.
Няма спор по делото, че ответницата е била в процесните периоди потребител за недвижим имот на адрес гр.В, ж.к.“Вл. В.“, бл.****, вх.*, ап.**, който е присъединен
към водопроводната и канализационната система, като за имота
са определени
абонатни №**** и №****, поради което и съдът намира,
че ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. § 1, ал.
1, б. „б” от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Съгласно общите условия, основно задължение на
потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това
задължение, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора. Съгласно чл. 22 от същите, изразходваните количества
питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. Уреден с
общите условия в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна
вода. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди,
отчетът се извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди
между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход
от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Предвидено в ал. 4 на чл. 23 е, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен
достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице
на ВиК оператора.
Досежно доставката на отчетената вода, настоящият състав намира следното: за
доказване на реално потребената вода, начислена с процесните фактури и отчетена по горния детайлно разписан
ред, ищецът е представил карнети за извършени отчети
на водомерите на ответницата, както и уведомителни писма до нея, съдържащи
показание на съответния водомер. В карнета по
партида ******* на 19.10.2015г. е отчетено показание 2484; на 18.04.2016г. е
отчетено показание 2501, което е вписано в уведомително писмо до С.Й. от същата
дата, което е подписано и получено лично от ответницата. На 16.05.2017г. е
отчетено показание от 2508, като в карнета липсва подпис на абоната за това
показание. При така направените отразявания съдът приема за доказано
потреблението на вода само от показания 2484 до 2501 доколкото е налице
подписан от ответницата частен документ, удостоверяващ неизгоден за нея факт.
За отчетеното количество вода от показание 2501 до 2508 липсва проведено
доказване от ищеца, че същото е реално доставено и потребено. Още повече, че
видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
фактурата от 29.05.2017г. е за нулево показание, поради което не става ясно
какво е вземането в размер от 11лв., остойностено с нея. Поради това и при
съобразяване на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
искът за главница по партида 1272283 следва да бъде уважен за сумата 40.59лв.,
представляваща главница – стойност на ползвани и неплатени ВиК
услуги, по фактури, както следва: фактура №********/
18.11.2015г. при показание от 2484 до 2490 на стойност 14.33лв.; фактура №********/
16.12.2015г. при показание от 2490 до 2493 на стойност 7.16лв.; фактура № *********/
20.01.2016г. при показание от 2493 до 2498 на стойност 11.94лв.; фактура № №********/
15.02.2016г. при показание от 2498 до 2501 на стойност 7.16лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното
плащане, и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от
68.56лв., начислена по фактури, както следва: фактура № №********/
18.03.2016г. при показание от 2501 до 2505 на стойност 9.55лв.; фактура №
********/ 18.11.2016г. при показание от 2505 до 2508 на стойност 7.42лв. и
фактура № ********/29.05.2017г. при показание 0 на стойност 11лв.
Видно е от гореописаните отразявания в карнета по партида
****и в уведомителното писмо до ответницата от 18.04.2016г., че с подпис на
абоната е удостоверено потреблението на вода до показание от 358 куб.м.,
каквото е било показанието и в началото на заявения от ищеца период –
20.04.2015г. За последните 11 куб.м. до показание от 369 в края на заявения
период, отразени преди смяната на абонатния номер, липсва подпис за
потребителя, респективно доказателство за потреблението им. А с процесната
фактура не става ясно и какво е остойностено от ищеца доколкото в нея
отразеното показание е “0”. Поради това, искът за сумата от 11лв., представляваща главница-стойност за ползвани и
неплатени ВиК услуги за периода от 20.04.2015г. до
26.05.2017г., отчитани по партида с абонатен номер 1272284 по фактура № ******/29.05.2017г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претендираното обезщетение за
забава: Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „В.и к.” ООД, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактурирането.
Съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 40.59лв. по партида
******* за периода 18.12.2015г.
до 28.07.2018г. е в размер от 10.30лв., до който размер искът за лихва е
основателен и следва да бъде уважен, респективно отхвърлен за разликата над
тази сума, до предявения размер от 14.03лв. С оглед неоснователността на иска за главница по партида с абонатен номер
1272284, то подлежи на отхвърляне и акцесорната
претенция за заплащане на сумата от 1.21лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 11.00лв. за периода от 29.06.2017г. до 28.07.2018г.
По разноските в процеса:
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., както и чл.78, ал.1 и 8 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от исковете сторените в заповедното производство разноски в
размер от 39.88лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените в исковото производство разноски съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер от 332.35лв., като за база за
изчисление на дължимите в полза на ищеца разноски съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лв. по чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.П.Й., ЕГН: **********, с адрес *** дължи на ищеца „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 40.59лв. /четиридесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
главница – стойност на ползвани и неплатени ВиК
услуги, отчитани по партида с абонатен номер *****,по фактури, както следва: фактура
№********/ 18.11.2015г. при показание от 2484 до 2490 на стойност 14.33лв.;
фактура №********/ 16.12.2015г. при показание от 2490 до 2493 на стойност
7.16лв.; фактура № ********/ 20.01.2016г. при показание от 2493 до 2498 на
стойност 11.94лв.; фактура № №********/ 15.02.2016г. при показание от 2498 до
2501 на стойност 7.16лв.; сумата от 10.30лв. /десет лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 40.59лв., дължима за периода от 18.12.2015г. до
28.07.2018г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-31.07.2018г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед №
5904 от 02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 11737/2018г.
по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница по партида с абонатен номер 1272283 за разликата над сумата от 40.59лв. /четиридесет лева и петдесет и
девет стотинки/ до предявения размер
от 68.56лв. /шестдесет и осем лева и
петдесет и шест стотинки/, начислена по фактури, както следва: фактура
№ №********/ 18.03.2016г. при показание от 2501 до 2505 на стойност 9.55лв.;
фактура № *******/ 18.11.2016г. при показание от 2505 до 2508 на стойност
7.42лв. и фактура № ******/ 29.05.2017г. при показание 0 на стойност 11лв; предявения иск за обезщетение за забава върху главницата по партида с
абонатен номер ********* за разликата
над 10.30лв. /десет лева и
тридесет стотинки/ до предявения
размер от 14.93лв. /четиринадесет
лева и деветдесет и три стотинки/; предявения
иск за
сумата от 11.00лв.
/единадесет лева/, представляваща главница-стойност за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 20.04.2015г. до 26.05.2017г.,
отчитани по партида с абонатен номер********по фактура № **********/29.05.2017г. и предявения иск за сумата от 1.21лв.
/един лев и двадесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 11.00лв. за периода от 29.06.2017г. до 28.07.2018г.,
на основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79
и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.Й., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 39.88лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство по ЧГД № 11737/2018г.
по описа на ВРС, разноски, както и сумата от 332.35лв. /триста тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от внесения депозит на адв. И.Г.К.
възнаграждение в размер на 300лв. за осъщественото процесуално представителство
на ответницата С.Й..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: