Решение по дело №759/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 646
Дата: 16 декември 2021 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20217170700759
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 646

                                                   гр.Плевен, 16.12.2021 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №759 по описа за 2021 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от С.А.С. ***, против Решение №2153-10-2/05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е отхвърлена нейна жалба вх.№1012-10-78/07.06.2021г. и е потвърдено Разпореждане № **********/01.04.2021г. на Ръководител ПО, с което на основание чл.102 ал.1 т.1 ал.2 и ал.5 от КСО, считано от 01.04.2021г. е преизчислена пенсията за осигурителен стаж и възраст на С.С..

В жалбата се твърди, че с оспореното решение е потвърдено Разпореждане № **********/01.04.2021г., което не е връчвано и липсва в електронния регистър на НОИ. Твърди се, че е обжалвано не потвърденото разпореждане, а Разпореждане №**********/02.03.2021г., което видно от оспореното решение е еднакво по съдържание с разпореждането от 01.04.2021г. Твърди се, че с тези разпореждания няма никакво преизчисляване на пенсията с придобития осигурителен стаж след пенсионирането по чл.102 ал.1 от КСО до 2021г. Счита се, че е приложен неправилен осигурителен доход и по-нисък индивидуален коефициент. Моли се за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Ловеч.

От ответника по делото-Директорът на ТП на НОИ-Ловеч, чрез процесуален представител, е депозиран писмен отговор с подробни доводи за неоснователност на жалбата, изложени в приложени писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с пълномощник А.С.-съпруг, който излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като счита че неправилно е определен осигурителния доход, индивидуалния коефициент и оттам и размерът на пенсията. Отново сочи, че потвърденото разпореждане не е връчвано и не е запознат с него. Изразява несъгласие с крайните изводи на експертното заключение. Моли за отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ-Ловеч. Допълнително представя писмено становище с доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-10-2/05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Ловеч е получено лично от С.С. на 08.07.2021г. (л.27 от адм.дело 251/21г. на АС-Ловеч). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 20.07.2021г., по куриер и е заведена в ТП на НОИ-Ловеч с вх.№2103-10-4/21.07.2021г. (л.4 и л.22 от адм.дело 251/21г. на АС-Ловеч). Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от приложената преписка, административното производство е започнато служебно на основание чл.102 ал.1 т.1, ал.2 и ал.5 от КСО, като с Разпореждане №**********/01.04.2021г.  по Протокол №N06SP2/02.03.2021г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Ловеч на С.С. е преизчислен служебно, считано от 01.04.2021г., размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, при зачетен осигурителен стаж от 46г. 11м. 00дни, и е определена месечна сума за изплащане в размер на 624.42лева.

Установява се от Разпореждане №**********/01.04.2021г., че определеният размер е осъвременен, преизчислен и индексиран съобразно нормативната уредба, действаща след датата на нейното отпускате, както следва: -за времето:01.01.1994г.-31.12.1996г. и 01.01.1997г-31.12.2009г.;  индивидуален коефициент – 1.497 и средномесечен осигурителен доход за страната за 11.2011-10.2012г. – 614.46лв., като доходът за изчисляване размера на пенсията е 919.85лева. Размерът е определен по два начина, съобразно §7в ал.1 от ПЗР на КСО – 568.29лв. и съобразно §7б ал.2 от ПЗР на КСО/2019г. – 585.21лв., като съгласно §7в ал.3 от ПЗР на КСО размерът по §7б ал.2 е определен за по-благоприятен. Същият е умножен с 1.067  и е получен крайният размер на преизчислената пенсия на осигурителен стаж и възраст на С..

Установява се от данните по делото, че оспорващата е запозната с разпореждането за преизчисляване размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.102 ал.1 т.1 от КСО чрез електронния регистър на НОИ с ПИК.

На 07.06.2021г. до Директора на ТП на НОИ-Ловеч е подадена жалба от С.С. срещу Разпореждане №03063030/02.03.2021г. за преизчисляване пенсията съгласно чл.102 ал.1 от КСО. Изложени са доводи, че със служебното преизчисляване на размера на пенсията С. е лишена от възможността да подаде заявление по реда на чл.102 ал.3 от КСО. Твърди се, че по този начин се извършват редица беззакония и нарушения на разпоредбите на КСО, като неправилно са определени осигурителния доход, индивидуалния коефициент и размерът на пенсията. В заключение се моли за отмяна на Разпореждане №ЕГН/**.04.2021г.

С Решение №2153-10-2/05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч е отхвърлена жалбата на С. и е потвърдено Разпореждане № **********/01.04.2021г. на Ръководител ПО, като е прието от административния орган, с оглед наведените в жалбата доводи, че  спорът се свежда до това дали правилно е определен размерът на преизчислената пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Цитирани са разпоредбите на чл.102 ал.1 /в сила от 01.01.2021г./, ал.2 и ал.5 от КСО и е посочено, че за да бъде извършено служебно преизчисляване от 1 април на съответната година, пенсионерът трябва да е придобил поне един ден осигурителен стаж през предходната календарна година. Посочено е още, че не се извършва служебно преизчисляване когато пенсионерът е подал заявление за ежегодно преизчисляване на пенсията с придобития от него след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход, като това се отнася  и за лицата подали заявления през 2019 и 2020г., с които са избрали преизчисляването да се извършва въз основа на осигурителен стаж и осигурителен доход. Прието е, че от С. не е подавано заявление по чл.102 ал.1 т.2 от КСО през 2020г., а с подаденото през 2019г. е направен избор за преизчисляване на пенсията въз основа на придобит осигурителен стаж въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Посочено е също, че фактическият състав на чл.102 от КСО не предполага отпускане на „нова пенсия“, т.е. такава, която не е получавана до този момент, а определяне на „нов размер“ на отпуснатата и получавана от лицето пенсия, при наличието на вече установен осигурителен стаж и доход, като при определянето на конкретния нов размер се съобразяват всички факти, които законът релевира при определяне на базата, спрямо която пенсията следва да бъде изчислена. От административният орган е прието още, че въз основа на придобитият от лицето допълнителен осигурителен стаж след пенсионирането за периода от 31.03.2020г. до 31.12.2020г., след последното преизчисляване на отпусната вече пенсия с разпореждане от 01.04.2020г., пенсията на С. следва да бъде преизчислена по реда на чл.70, съответно чл.75-77 от КСО в съответните редакции. Описан е начина на преизчисляване на пенсията с добавения допълнителен осигурителен стаж след последното преизчисление до 01.01.2021г., при общ осигурителен стаж при трета категория труд  46г. 11м. 00д., индивидуален коефициент 1.497, средномесечен доход за страната за 11.2011г.-10.2012г. от 614.46лв., респ. доход за изчисляване размера на пенсията – 919.85лв. /614.46лв. х 1.497/. Уточнено е, че тъй като пенсията на С. е отпусната считано от 21.11.2012г., то средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца  преди месеца на първоначалното отпускане обхваща периода от 11.2011г.-10.2012г. и е в размер на 614.46лв., а по отношение размерът на индивидуалния коефициент и осигурителният доход, от който е изчислен същия, е налице влязло в сила съдебно решение по адм.дело №160/2016г. на АС-Ловеч. Посочено е, че от 2017г до 31.12.2019г. пенсиите не се осъвременяват на основание чл.100 от КСО, тъй като е предвиден друг ред за увеличаването и преизчисляването им - §53 от ПЗР на ЗИДКСО от 2015г. за времето до 31.12.2018г., и §7б и §7в от ПЗР на КСО за 2019г. Посочено е още, че през 2020г. пенсиите, свързани с трудова дейност са осъвременени по чл.100 от КСО, считано от 1 юли 2020г. с 6,7%. В заключение е посочено, че размерът на пенсията на С. е изчислен в хипотезата на §7в и §7б от ПЗР на КСО, като според §7в ал.1 е в размер на 568.29лева, а според §7б ал.2 за 2019г. е в размер на 585.21лева, и съгласно §7в ал.3 от ПЗР на КСО размерът по §7б ал.2 е по-благоприятен, който съгласно чл.100 от КСО/2020г. е осъвременен и е получен крайният размер от 624.42лева на преизчислената пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.. С тези мотиви жалбата е отхвърлена и е потвърдено разпореждането от 01.04.2021г. за  преизчисляване пенсията за осигурителен стаж и възраст на С. на основание чл.102 ал.1 т.1 ал.2 и ал.5 от КСО, считано от 01.04.2021г.

Именно това решение на Директора на ТП на НОИ-Ловеч и потвърденото с него разпореждане са предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна се установява още, че с решение №91/11.02.2021г. по адм.дело №619/2020г. на АС-Плевен е отхвърлена жалбата на С. срещу Решение №Ц-1040-10-7/10.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ловеч и потвърденото с него разпореждане от 01.04.2020г., с което служебно е преизчислена получавана от С. пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §7 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение с допълнително придобития от нея след пенсионирането осигурителен стаж от 00г.11м. 05дни и определена пенсия в размер на 575,81лв., съгласно §7в ал.3 от ПЗР на КСО, определен по §7б ал.2 от ПЗР на КСО като по-благоприятен. Това съдебно решение е оставено в сила с решение №7579/23.06.2021г. по адм.дело №4482/2021г. на ВАС.

            Установява се още по делото, че с разпореждане от 15.12.2012г. на С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.11.2012г., пожизнено по §4 ал.1 от ПЗР на КСО, която пенсия е осъвременявана и преизчислявана за допълнително придобит осигурителен стаж, като последното преизчисляване на пенсията е именно с горното разпореждане от 01.04.2020г., потвърдено по съдебен ред.

            Установява се също, че при първоначалното отпускане на пенсията определеният индивидуален коефициент е 1.342, при средномесечен доход за страната за м.11.2011-10.2012г. – 614.46лева, доходът за изчисляване на пенсията е в размер на 824.61лв, като с разпореждане от 11.03.2016г., считано от 01.03.2016г. отпуснатата с намален индивидуален коефициент пенсия на С. е преизчислена на основание §51 ал.1 от ПЗР на КСО по нейно заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната й партида в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на НОИ, при което е променен първоначално определения индивидуален коефициент и той става 1.497. С решение №120/21.12.2016г. по адм.дело №160/2016г. на АС-Ловеч е отхвърлена жалбата на С. против Решение от 13.05.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Ловеч, с което е потвърдено разпореждане от 11.03.2016г. за преизчисляване пенсията за ОСВ и е определен месечен размер 446.45лева. Решението е оставено в сила  с решение №4498/10.04.2018г. по адм.дело №1188/2017г. на ВАС.

Видно от приложено на л.16 от адм.дело №251/2021г. на АС-Ловеч е, че  с Разпореждане №10214076911/01.07.2021г. е осъвременен, считано от 01.07.2021г., размерът на личната пенсия за ОСВ на С., като е определена месечна сума за изплащане в размер на 655.64лева. 

            По делото са представени от оспорващата експертни заключения по назначени съдебно-икономически експертизи по други съдебни дела, водени от С., които не са относими към настоящия спор с предмет Решение №2153-10-2/05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч.

            По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено. Според заключението, общият осигурителен стаж на лицето към 31.12.2020г., превърнат към III-та категория труд, е 46г. 11м. 00дни. Вещото лице е посочило, че индивидуалният коефициент на лицето за периода 01.01.1994г.-31.12.2009г. е 1.497, като е изложило подробно начина по който е изчислен този коефициент. Вещото лице е посочило, че средномесечният осигурителен доход за страната обявен от НОИ за периода от м.11.2011г. до м.10.2012г., т.е. 12 месеца преди подаване на заявлението за пенсиониране и  отпускане на пенсията, е  в размер на 614.46лева. В заключението е определен и доходът за изчисляване размерът на пенсията на лицето, а именно 919.85лева, като е посочен и механизмът, по който става това изчисляване. Изрично вещото лице е отразило, че размерите на осигурителния доход, от който е изчислена пенсията и индивидуалния коефициент са потвърдени по съдебен ред с решение №4498/10.04.2018г. на ВАС /приложено по делото/. Вещото лице е изчислило размера на пенсията на С. съобразно §7в ал.1 от ПЗР на КСО и съобразно §7б ал.2 от ПЗР на КСО и съответно е получило пенсия в размер на 568.29лв. и пенсия в размер на 585.21лв., като е посочило, че размерът определен по реда на §7б ал.2 от ПЗР на КСО е по-благоприятен за лицето.  Вещото лице е посочило и преизчисленият размер на пенсията на С., а именно 624.42лева, считано от 01.04.2021г., който съответства на изчисленият от административния орган по реда на чл.102 ал.1 т.1 и ал.2 от КСО. Вещото лице е направило заключение, че от направените от него изчисления се установява, че коефициентите са правилно изчислени и приложени при изчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането на С.. В съдебно заседание вещото лице потвърждава изчисленията, констатациите и изводите, направени от него въз основа на събраните по делото доказателства.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-10-2/05.07.2021г. е издадено от Директора на ТП на НОИ Ловеч, т.е. от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по чл.98 ал.1 от КСО по материя, време и място орган.

            Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

По отношение съответствието с материалния закон и  административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Съгласно чл.102 ал.1 от КСО, в сила от 01.01.2021г., пенсиите, свързани с трудова дейност – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, може да се преизчисляват по един от следните начини: 1. служебно – с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията; 2. по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията.

Според ал.2 на чл.102 от КСО, пенсията подлежи на служебно преизчисляване по ал.1 т.1, когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж през предходната календарна година и не е подал заявление по ал.1 т.2 до датата на служебното преизчисляване. Преизчисляването се извършва считано от 1 април на съответната година, като се вземат предвид данните по чл.5 ал.4 т.1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до 31 декември включително на предходната календарна година и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт към 1 март на текущата календарна година. Според ал.5, преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл.70, съответно на чл.75 – 77, като при преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото й отпускане, а за пенсия, отпусната до 1 януари 2000г. – средномесечният осигурителен доход за страната за 2007г., след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията, а при преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104.

По делото се установява по безспорен начин, че през 2020г. С. не е подавала заявление за преизчисляване на пенсията по реда на чл.102 ал.1 т.2 от КСО, поради което административният орган е пристъпил към хипотезата на чл.102 ал.1 т.1 от КСО за служебно преизчисляване на размера на вече отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С..

Въз основа на допълнително придобитият от лицето осигурителен стаж след пенсиониране за периода 31.03.2020г. до 31.12.2020г. /00г. 09м.00д./ и по-точно след последното преизчисляване на отпуснатата вече пенсия с разпореждане от 01.04.2020г., потвърдено по съдебен път, по реда на чл.70 ал.3 вр. чл.102 ал.5 от КСО е преизчислен размерът на пенсията считано от 01.04.2021г., при общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд – 46г.11м.00д., индивидуален коефициент 1.497, средномесечен доход в размер на 614.46лв. за страната за м.11.2011г.-м.10.2012г. и доход за изчисляване размера на пенсията – 919.85лв. В тази връзка следва да се посочи, че по безспорен начин се установява по делото, че размерът на средномесечният доход 614.46лв. и индивидуалният коефициент 1.497 са потвърдени с влезли в сила съдебни решения, поради което същите не подлежат на  преразглеждане в настоящето съдебно производство. Този факт е потвърден и от вещото лице с представеното по делото заключение и в съдебно заседание. 

За изчисляване на конкретния размер на пенсията на С., при горните параметри, са приложени хипотезите на §7в ал.1 и §7б ал.2 от ПЗР на КСО, като в хипотезата на §7в ал.1 пенсията е в размер на 568.20лв., а в хипотезата на §7б ал.2 пенията е в размер на 585.21лв., и според изискването на §7в ал.3 е приложен по-благоприятния за лицето размер от 585.21лв., който е осъвременен за 2020г. по реда на чл.100 от КСО и е получен крайният размер на пенсията за ОСВ на С.. Този размер се потвърждава и от вещото лице, което в своето заключение е проследило разпореждането за отпускане на пенсията за ОСВ и последните разпореждания за изменение на пенсията на С., като е изяснило как и на какво основание е определен съответния размер на пенсията, включително и на оспореното в настоящето производство разпореждане. Ето защо съдът не възприема начина на изчисление и интерпретацията на нормативната разпоредба дадени от оспорващата, чрез нейния пълномощник. Същите не кореспондират със законовите разпоредби и доказателствата по делото.

За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно възражението, че директорът на ТП на НОИ-Ловеч се е произнесъл по друго разпореждане, а не по обжалваното от С.. Видно от доказателствата по делото е, че Разпореждане №**********/01.04.2021г. на Ръководител ПО е издадено  по Протокол №N06SP2 от 02.03.2021г., т.е. от датата, която е посочена като дата на издаване на разпореждането, което твърди, че е обжалвал пълномощникът на оспорващата. Неоснователно е и възражението, че оспорващата не е запозната с Разпореждане №**********/01.04.2021г. Последното се доказва от факта, че към жалбата си срещу Решение №2153-10-2/05.07.2021г. като доказателство е приложено именно Разпореждане №**********/01.04.2021г.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Ловеч и потвърденото с него разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните доказателства. Жалбата на С.С. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, следва в полза на ТП на НОИ-Ловеч да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева, на основание чл. 143 ал.3 от АПК вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С. ***, против Решение №2153-10-2/05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена нейна жалба вх.№1012-10-78/07.06.2021г. и е потвърдено Разпореждане № **********/01.04.2021г. на Ръководител ПО.

ОСЪЖДА С.А.С. ***, с ЕГН: **********, да заплати в полза на ТП на НОИ-Ловеч разноски в размер на 100лева / сто лева/.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                СЪДИЯ: /п/