Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
Мл. съдия
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 4942 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 16441/20.01.2020 г. по
гр. д. № 399/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 162 състав, е осъден
К.П.К., ЕГН ********** да заплати на
етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София,
ж. к. „********, представлявани от управителя на етажната собственост В.И.Х.законната
лихва върху сумата от 525 лв. за периода от 10.07.2018 г. до влизане в сила на
съдебното решение, законната лихва върху сумата от 120 лв. за периода от
04.01.2019 г. до влизане в сила на съдебното решение, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв., разноски по делото, като са отхвърлени
установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 41 ЗС за
сумата от 525 лв., представляваща ежемесечни вноски за консумативни разходи и
поддръжка на общите части за периода м. 12.2014 г. - м. 09.2015 г. и за периода
м. 10.2016 г. - м. 06.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.10.2018 г. по гр. д. № 45273/2018 г. по
описа на СРС, 162 състав, както и осъдителните искове с правно основание чл. 41
ЗС за сумата от 120 лв., представляваща ежемесечни вноски за консумативни
разходи и поддръжка на общите части за периода м. 07.2018 г. - м. 12.2018 г.,
като погасени чрез съдебно прихващане с част от насрещното вземане на К.П.К. в
общ размер на 3306,32 лв., което е предмет на насрещния иск, представляващо
разходи за необходим ремонт на покрива на сградата, извършен при условията на
неотложност през 2016 г. Със същото решение са осъдени етажните собственици на
сграда, находяща се в гр. София, ж. к. „********,
представлявани от управителя на етажната собственост В.И.Х., да заплатят на К.П.К., ЕГН ********** по насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС сумата от 2661,32 лв.,
представляващи разходи за необходим ремонт на покрива на сградата, извършен при
условията на неотложност през 2016 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 519,30 лв., разноски по делото, като е отхвърлен насрещният иск за
сумата до 3306,32 лв. като погА.чрез съдебно прихващане с част от насрещното
вземане на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж. к. „********, в общ размер от 645 лв.,
което е предмет на главните искове, представляващо ежемесечни вноски за
консумативни разходи и поддръжка на общите части за периода м. 12.2014 г. - м.
09.2015 г. и за периода м. 10.2016 г. - м. 06.2018 г., както и за периода м.
07.2018 г. - м. 12.2018 г., и е отхвърлен насрещният иск за сумата над 3306,32
лв. до пълния предявен размер от 3417 лв., като неоснователен.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищците (ответници по насрещния иск) -
етажните собственици на сграда в гр. София, ж. к. „********,
представлявани от управителя В.И.Х., обжалват първоинстанционното решение в
частта, с която е уважен предявеният срещу тях насрещен иск за сумата от
3306,32 лв. и те са осъдени да заплатят на К.П.К. по насрещния иск с правно основание
чл. 48, ал. 7 ЗУЕС сумата от 2661,32 лв. (след извършено прихващане от сумата в
размер на 3306,32 лв.), представляващи разходи за необходим ремонт за покрива
на сградата, извършен при условията на неотложност през 2016 г. Твърди се, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. В жалбата се излагат
съображения, че въпреки, че в открито съдебно заседание от 26.11.2019 г.
представителят на етажната собственост - Х.е оспорила сумата, която ищецът
твърди, че е платил във връзка с ремонта, като е заявила, че тя е прекомерна и
не отговаря на извършения ремонт, СРС е дал вяра на представения от ищеца по
насрещния иск частен диспозитивен документ - договор за строителство от
26.09.2016 г. за ремонт на покрива и полагане на хидроизолация. Предвид
направеното оспорване се сочи, че К. не е ангажирал доказателства, че е
извършен процесният ремонт и дали сумата, която твърди, че е заплатил, е
заплатена от него или не. Освен това по силата на договор от 30.09.2012 г.,
сключен между К. и изпълнителя В.С.Х., през м. 09.2012 г. К. е извършил ремонт
на покрива на своя апартамент, като на 06.10.2012 г. страните по договора са
подписали констативен протокол за приемане на извършения ремонт на покрива.
Сочи се, че процесният ремонт е изплатен от Етажната собственост. В тази връзка
се поддържа, че ако ремонтът през 2016 г. е бил неотложен, е следвало ищецът по
насрещния иск да се позове на гаранцията, която му е предоставена по договора
от 30.09.2012 г. от 5 години. В заключение се оспорва, че е извършен ремонт на
покрива, че извършеният ремонт (ако е извършен) е на стойност, равна на
претендираната сума и че е неотложен/необходим такъв. Освен това разходите за
извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на
общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски
по чл. 50 ЗУЕС след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Поради
това е недопустимо да се извърши подобно прихващане в случая. Ето защо се моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде отхвърлена насрещната
искова претенция като неоснователна и недоказана, като в
полза на жалбоподателите бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
(ищец по насрещния иск) К.П.К., в който се оспорва въззивната жалба. Поддържа
се, че представените от ищеца по насрещния иск писмени доказателства не са били
оспорени от насрещната страна, а свидетеля М.М.е установил състоянието, в което
се е намирал апартаментът на К., налагащо неотложността на ремонта на покрива
на сградата, тъй като жилището не било годно за обитаване. К. е сключил договор
с А.Д., в който са описани подробно действията, които изпълнителят се е задължил
да извърши, а стойността им е посочена в протокол от 30.09.2016 г., с който е
приета извършената работа. Същият представлява разписка за получена от страна
на изпълнителя сума в размер на 3440 лв., с което е доказано извършването на
ремонтните дейности и плащането. Сочи, че в съдебно заседание на 15.10.2019 г.В.Х.не
е отрекла извършването на ремонта. С оглед изложеното се моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението в обжалваната му
част да бъде потвърдено като правилно. Претендира се и присъждането на
сторените разноски в производство.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба вх. № 2000260/04.01.2019 г., уточнена с молба
от 29.01.2019 г., на етажните собственици на сграда в режим на етажна
собственост в гр. София, ж. к. „********, чрез домоуправителя В.И.Х., срещу К.П.К.,
с която е поискано да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
месечни вноски за поддържане на общите части на ЕС в размер на 525 лв., дължими от м. 12.2014 г. до 30.06.2018
г. (по 15 лв. месечно), ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до изплащане на сумата както следва: за м. 12.2014 г. – 5 лв., за м. 01
- 09.2015 г. – 135 лв., за м. 10 – 12.2016 г. – 45 лв., за м. 01 – м. 12.2017
г. - 220 лв. и за м. 01 – 06.2018 г. – 120 лв., както и да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 120
лв. – неплатени вноски за м. 07.2018 г. – м. 12.2018 г. В исковата молба се
излагат твърдения, че ответникът е собственик на апартамент № 56 в етажната
собственост, в който живее с тричленното си семейство, като от м. 12.2014 г.
въпреки многократните покани отказва да плаща определените от общото събрание
на ЕС месечни вноски за поддържане на общите части на ЕС, като на 11.06.2016 г.
било взето решение за събирането им по съдебен ред. На 25.12.2018 г. ответникът
бил поканен да плати или да сключи споразумение за разсрочено плащане, което не
направил. За консумативни разходи и разходи за поддържане на общите части на ЕС
била определена вноска от 5 лв. с решение от 28.10.2012 г., от м. 05.2017 г. са
събирани допълнителни вноски по 5 лв. от апартамент поради увеличаване на
таксите за поддържане на асансьора. Моли се за уважаване на исковете и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника К.П.К., с който се оспорва иска като неоснователен по размер поради
наличието на насрещно вземане на ответника, за което последният предявява
насрещен иск.
В същия срок е постъпила и насрещна искова молба вх. №
5101533/12.06.2019 г. от ответника К.П.К. срещу етажните собственици на ж. к. „********
в гр. София, представлявана от управителя В.И.Х., с която е поискано ответникът
да бъде осъден да заплати на К. сумата от 3440 лв. за извършени разходи за
неотложен ремонт на покрива през 2016 г. и разноски по делото. К. твърди, че е
собственик на апартамент № 56 в ЕС, който се намира на последният осми етаж на
сградата. През м. 008.2016 г. установил теч в жилището от покрива на сградата,
таванът и стените били покрити с мухъл, мазилката на стените и тавана се била
отлепила. В целия имот миришело на плесен. Поради състоянието на имота К.
намерил бригада и подписал с нейния представител – А.Н.Д.договор. Ремонтът бил
извършен в периода 27.09.2016 г. – 30.09.2016 г. За извършения ремонт бил
съставен протокол, подписан от К. и Димитров. Общата стойност на ремонта на
общите части на сградата била 3440 лв., която сума К. изплатил изцяло и в брой
при подписване на Протокол за извършен ремонт от 30.09.2016 г. След плащане на
сумата многократно водил преговори с домоуправителя за приспадане на разноските
за ремонта от дължимите от К. месечни вноски, което не се случило. Моли в случай
на уважаване на иска на етажните собственици да бъде извършено прихващане на
дължимите между страните суми.
В открито съдебно заседание на 26.11.2019 г. етажните собственици на
адрес: ж. к. „********, представлявани от домоуправителя В.И.Х., заявяват, че
оспорват насрещния иск. Х.твърди, че знае от думите на К., че е направил ремонт
на покрива, но във входа има техническа комисия, която не била поканена преди
да започне ремонтът. Заявява, че не оспорва, че К. е извършил ремонт на
покрива. Не може да каже какво е платил, но собствениците, които живеят във
входа оспорват сумата. Посочва се, че К. може да е платил толкова, но по
принцип има една договорка, че първо техническата комисия трябва да се запознае
с нещата, които трябва да се извършат и тогава се пристъпва към ремонта. К. ги
е извикал след като вече е направил ремонта и хората от входа за това не искат
да плащат. Сочи се, че може да му се изплати нещо, но сумата от 3440 лв. е
прекомерна.
В същото съдебно заседание е приет за разглеждане предявеният от
ответника насрещен иск с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС за сумата от 3440
лв., направени от ищеца разходи за ремонт на покрива на сградата при условията
на неотложност, като е допуснато изменение на иска по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК чрез намаление на размера му до сумата от 3417 лв., като е прекратено
производството на основание чл. 232 ГПК в частта за разликата над сумата от
3417 лв. до сумата от 3440 лв.
По делото е приет Протокол от 11.06.2017 г. от общо събрание на етажната
собственост в гр. София, ж. к. „********, подписано за домоуправителя В.И.Х.,
на което е взето решение да се отправи последна писмена покана до сем. К.за
доброволно внасяне на дължимите суми в срок до 20.06.2017 г. и при невнасянето
им да се предприемат действия по съдебен ред.
По делото е приет Протокол от 28.10.2012 г. от общо събрание на етажната
собственост в гр. София, ж. к. „********, на което е взето решение да се
увеличат месечните вноски, считано от 01.01.2013 г. от 4 на 5 лв. на човек, а
за фирмите – от 30 на 50 лв.
По делото е приет Протокол за ревизия на касата на бл. 54, вх. В за
периода 01.04.2016 г. до 28.06.2018 г., според който общото задължение на сем. К.за
периода е 525 лв., отразено по отделни месеци, Протокол за ревизия на
документацията на касата на бл. 54, вх. В за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018
г., според който общото задължение на сем. К.за периода е 625 лв., отразено по
отделни месеци, както и покана от 13.12.2018 г. отВ.Х.до К.К. за заплащане в
срок до 25.12.2018 г. на посочената сума или за сключване на споразумение за
разсроченото ѝ плащане, като длъжникът е предупреден, че при неизпълнение
ще се пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред.
По делото е приет Протокол от 28.03.2016 г. от общо събрание на етажната
собственост в гр. София, ж. к. „********, на което е взето решение
домоуправителят да осигури събирането на дължимите суми за поддръжка на общите
части, като при отказа сумите да се съберат по съдебен ред, както и Протокол от
08.05.2016 г., на който е взето решение за избиране на домоуправител на входа –В.Х..
По делото е приет неоспорен от страните Договор за строителство от
26.09.2016 г., сключен между К.П.К. като възложител и А.Н.Д.като изпълнител, с
предмет на договора: ремонт на покрие и полагане на хидроизолация, с договорна
цена: 2600 лв., с начало на строително – монтажните работи – 27.09.2016 г. В т.
4 от договора е предвидено при сключване на договора възложителят да заплати на
изпълнителя сумата от 1300 лв., представляваща аванс, като е посочено, че
договорът служи вместо разписка за извършеното плащане, остатъкът от сумата се
изплаща на части, които следват етапите на извършената работа до окончателното
завършване на обекта. Договорът е подписан за страните по него.
По делото е приет неоспорен от страните Протокол от 30.09.2016 г. от
извършен ремонт на покрив на апартамент № ********“, както и заплатените суми
за ремонта, във връзка с договор от 26.09.2016 г., с който възложителят е
приел, че ремонтът е извършен качествено от изпълнителя и включва следните
дейности и заплатени суми: премахване на керемидите от покрива, изчистване на
старата замазка от плочата на покрива, измазване на 3 броя комини и
възстановяване на ламаринената им обшивка, полагане на водоизолационна мушама,
полагане на битумна мушама за водоизолация, за които е посочено, че на
изпълнителя е заплатена сумата от 2600 лв. Посочени са допълнителни дейности,
за които било заплатено на изпълнителя: извозване на строителни отпадъци – 90
лв., подмяна на обшивката на фугата между вх. В и Г – заплатена сума 750 лв.
Общо заплатената сума за всички извършени работи на изпълнителя – 3440 лв.
Отбелязано е, че протоколът представлява разписка за заплатена сума 3440 лв. от
възложителя К.К. към изпълнителя А.Д.. Договорът е подписан за страните по
него.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт за собственост на
апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 194, том VIII,
дело № 1594/1975 г., видно от който на 05.11.1975 г. Е.З.П.иП.К.П. са признати
за собственици на апартамент № 56, ул. „********, м. „Разсадника“ в гр. София,
ведно с 0,694 % идеални части от общите части на сградата.
За установяване на състоянието на покрива
на сградата преди извършения ремонт и неотложната нужда от такъв в хода на
първоинстанционното производство е разпитан свидетелят М.М., който заявява, че
познава К. от 2012 г., когато закупил съседния апартамент - № 55. К. извършил
ремонт, когато се върнал от чужбина, през това време бил оставил ключ на
свидетеля, за да наглежда апартамента. Разбрало се, че покривът над апартамента
на К. и комините, които минават през апартамента, имат течове по време на дъжд.
Положението станало тотал щета след като се появил мухъл и започнали да се
лющят таваните и стените. К. бил принуден, след завръщането си от чужбина 2015
г. – 2016 г., в неотложен порядък да извърши ремонт, тъй като апартаментът бил
негоден за обитаване. Свидетелят допълва, че имал ключ от апартамента –ходел да
сменя легени, кофи, заради течовете. От таваните във всички стаи течало вода.
Заявява, че не знае в рамките на какво време след като е върнал от чужбина К.
извършил ремонта, но може би около месец, месец и нещо.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По правилността на решението в обжалваната
част и във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявен е насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 48, ал. 7, вр. с ал. 6 ЗУЕС. Съгласно чл.
48, ал. 6 ЗУЕС всеки собственик
може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт
на общи части на сградата без решение на общото събрание. Разходите за
извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на
общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски
по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Ако
разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той
има право да предяви иск срещу останалите собственици.
По делото не е спорно, че ответникът (ищец по насрещния иск) К.П.К. е
собственик на апартамент № 56, находящ се в гр. София, район „Красна поляна“,
ж. к. *******ет. 8, както и че живее с тричленното си семейство в апартамента.
С оглед влязлата в сила част на
първоинстанционното решение със сила на пресъдено нещо е установено, че К.
дължи на етажните собственици на посочения адрес сумата от 525 лв. – вноски за
поддържане на общите части за периода м. 12.2014 г. – м. 06.2018 г., за които е
предявена установителна претенция по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, както и сумата
от 120 лв., вноски за поддържане на общите части за периода м. 07.2018 г. – м.
12.2018 г. по предявена осъдителна претенция.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите има ли насрещно вземане К.К.
към етажните собственици – извършил ли е ремонт на покрива на сградата през
2016 г., заплатил ли е К. същия и извършен ли е ремонтът в условията на
неотложност, съответно допустимо ли е прихващане с вземане за заплатен ремонт
на покрива с вземане за дължими вноски за поддържане на общите части на
сградата – етажна собственост.
Въззивният съд споделя изводите на районната инстанция, че ищецът по
насрещния иск е извършил ремонт на покрива на сградата през 2016 г., което
обстоятелство не е било спорно в първоинстанционното производство, предвид
заявлението на домоуправителя Х., че не оспорва, че К. е извършил ремонт на
покрива. Същото се установява и от приетите писмени доказателства - Договор за
строителство от 26.09.2016 г., Протокол от 30.09.2016 г. от извършен ремонт на
покрив на апартамент № ********“, и от гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля М., които въззивният съд кредитира като логични, непосредствени
и последователни.
Посочените
писмени доказателства не са оспорени от ответниците по насрещния иск, единствено
е направено възражение, че ремонтът не е съгласуван с техническа комисия на
входа преди неговото извършване, както и че сумата от 3440 лв. е прекомерна. В
хода на производството пред СРС не е било спорно, че ищецът е заплатил сумата
от 3440 лв. за извършения ремонт, поради което доводът на въззивниците, че по
делото не е установено това обстоятелство, е неоснователен. Възражението, че
ремонтът не е на стойността, претендирана от ответника (ищец по насрещния иск)
е преклудирано, тъй като не е било заявено в срока за отговор на насрещната
искова молба, а в открито съдебно заседание, поради което въззивният съд не
дължи произнасяне по него. Плащането на сумата от 3440 лв. се установява от Договор
за строителство от 26.09.2016 г. и Протокол от 30.09.2016 г. от извършен ремонт
на покрив на апартамент № ********“, които отразяват конкретните ремонтни
дейности и конкретните суми, които са заплатени за тях, като протоколът от
30.09.2016 г. представлява разписка за заплащане на сумата от възложителя К.П.К.
към изпълнителя А.Николов Димитров.
Доводът, че през м. 09.2012 г. ответникът К. е извършил ремонт на
покрива на своя апартамент, като на 30.09.2012 г. е сключил договор с
изпълнителя В.С.Х., с гаранция на ремонта от 5 години, на която е следвало да
се позове, а не да ангажира друг изпълнител, който да извърши ремонта през 2016
г., е въведен за първи път едва с въззивната жалба, поради което е преклудиран.
Освен това по делото не е представен, съответно приет посоченият договор от
30.09.2012 г., както и соченият констативен протокол от 06.10.2012 г., подписан
към договора за извършения ремонт на покрива, за който да е заплатила етажната
собственост.
Неоснователно
е възражението, че ремонтът на покрива не представлява необходим ремонт по
смисъла на ЗУЕС. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 8 ДР на
ЗУЕС „необходим ремонт“ е дейност за привеждане на сградата, на общи
части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за
техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с
оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване
на сградата и самостоятелните обекти в нея. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС
при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване. В този смисъл покривите безспорно са
обща част на сградата, като по силата на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални
части. За уважаването на иска по чл.
48, ал. 7 ЗУЕС е достатъчно ремонтът да е „необходим“ по смисъла на § 1, т. 8 ЗУЕС,
доколкото и без нужда от запазване целостта на цялата сграда, ремонтът следва
да е предприет за отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното
й използване или на самостоятелните обекти в нея. В случая обстоятелството,
че ремонтът е бил необходим се установява от показанията на свидетеля М., който
свидетелства за състоянието на апартамента на К. през лятото на 2015 г. – 2016
г. – че покривът и комините по време на дъжд имали течове, имало мухъл и
започнали да се лющят таваните и стените, апартаментът станал негоден за
обитаване, което наложило извършването на ремонта. Свидетелят има преки и
непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитван, като
не са ангажирани доказателства, които да разколебаят доказателствената стойност
на изнесеното. Ето защо показанията му правилно са кредитирани от решаващия съд
при преценка дали ремонтът е бил необходим по смисъла на § 1, т. 8 ЗУЕС.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че ответникът (ищец по насрещния
иск) в качеството си на собственик на обект в сградата в режим на етажна
собственост е извършил със свои средства ремонт на покрива, който е бил
необходим - с него се цели привеждане на покрива като обща част на сградата в
състояние, годно за използване по предназначение, ремонтът е извършен без
решение на общото събрание, като направените разходи надхвърлят припадащите му
се части съобразно дела му в етажната собственост. Тези разходи не са били
заплатени от останалите етажни собственици съобразно дела им в общите части,
поради което насрещният иск по чл. 48, ал. 7, вр. с ал. 6 ЗУЕС е основателен до
уважения от районния съд размер от 3306,32 лв. (след приспадане на дължимата от
К. част като етажен собственик съразмерно с дела му от общите части на входа по
приетия нотариален акт № 194, том VIII, дело № 1594/1975 г.).
Въззивният съд намира за
неоснователни оплакванията, че с процесното вземане не може да се извърши
прихващане с дължимите от ищеца вноски за поддържане на общите части на
сградата. Доколкото разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС позволява разходите по
извършване на ремонта с решение на общото събрание да бъдат прихванати от
дължимите вноски по чл. 50 ЗУЕС след представяне на документи, удостоверяващи
плащанията, то съдът приема, че при липса на такова решение и при безспорно
установения факт на извършване и заплащане на разходите, няма пречка да бъде
извършено съдебно прихващане, както е процедирал и СРС. Поради съвпадане на
изводите на двете инстанции въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат
единствено на въззиваемата страна в размер на 600 лв. – адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие от 08.07.2020 г. (л. 25 от въззивното дело).
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16441/20.01.2020 г. по гр. д. № 399/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 162 състав, в
обжалваната му част, с която е уважен предявеният от К.П.К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. „********, ет. *******срещу етажните собственици на
сграда, находяща се в гр. София, ж. к. „********, представлявани от управителя
на етажната собственост В.И.Х., насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС за сумата от 3306,32
лв., представляваща разходи за необходим ремонт на покрива на сградата,
извършен през 2016 г. и след извършено
съдебно прихващане с част от насрещното вземане на етажните собственици на
сграда, находяща се в гр. София, ж. к. „********, в общ размер на 645 лв.,
което е предмет на главните искове, представляващо ежемесечни вноски за
консумативни разходи и поддръжка на общите части за периода м. 12.2014 г. - м.
09.2015 г. и за периода м. 10.2016 г. - м. 06.2018 г., както и за периода м.
07.2018 г. - м. 12.2018 г., етажните собственици на сграда, находяща се в гр.
София, ж. к. „********, представлявани от управителя на етажната собственост В.И.Х.,
са осъдени да заплатят на К.П.К., ЕГН ********** по насрещния осъдителен иск с правно
основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС сумата от 2661,32 лв., представляващи разходи за
необходим ремонт на покрива на сградата, извършен при условията на неотложност
през 2016 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 519,30 лв.,
разноски по делото.
ОСЪЖДА етажните собственици в
сграда - етажна собственост с адрес: гр. София, ж. к. „********, представлявани
от управителя на етажната собственост В.И.Х., да заплатят на К.П.К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. „********, ет*******на основание чл. 78, ал. 3, вр. с
чл. 273 ГПК сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.