РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. Пловдив, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно гражданско дело №
20255300501097 по описа за 2025 година
С Решение №41/22.01.2025г., постановено по гр.д.№2593/2024г. по описа на Районен
съд- Асеновград, I гр.състав, е изменен размерът на издръжката, която Д. Г. Ф., ЕГН
********** от гр. А., ул.“****, заплаща на Г. Д. Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Д. Й. С., ЕГН ********** и двамата от гр. А., ул.“****, по силата на
споразумение, утвърдено със съдебно решение №507 от 10.12.2018г. по гр. д. №2024/2018г.
по описа на АРС от 150 лева (сто и петдесет лева), като e увеличен този размер на 500 лева
(петстотин лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 04.11.2024г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като предявеният иск е отхвърлен до пълния му размер от
650 лева (шестстотин и петдесет лева), съответно е разпределена и отговорността за
разноски по делото.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, депозирана от Д. Г. Ф. против решението на
Районен съд- Асеновград, в частта, с която размерът на издръжката е увеличен за разликата
над 400 лв. до уважения размер от 500 лв. Жалбоподателят излага съображения за
необоснованост и неправилност на съдебния акт. Сочи, че бащата винаги заплащал
издръжка в размер на 200 лв. месечно, като първият съд не бил обсъдил представената по
делото справка за трудовото възнаграждение на майката, от която се установявало, че
същата получавала около 2600- 2700 лв. възнаграждение, което било много по-високо от
възнаграждението на бащата. На следващо място дължащият издръжката участвал активно
във възпитанието и отглеждането на детето, правил разходи извън дължимата издръжка,
като бил закупил за сина си батут, електрически автомобил и др. пособия. Купувани били от
родителя дрехи, обувки и т.н. Били понасяни и други разходи. Жалбоподателят счита, че
действително били налице обстоятелства за изменение на издръжката, но в по-нисък размер
от този, който е определен от Районния съд. Искането е отмяна решението в обжалваната
1
част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Първоинстанционното производство е образувано по повод предявена искова молба с
правно основание по чл. 150 СК от Д. Й. С., действаща в качеството си на законен
представител на малолетното дете Г. Д. Ф. против Д. Г. Ф., за увеличаване размера на
дължимата от бащата издръжка в полза на детето, определена по силата на споразумение,
утвърдено със съдебно решение №507 от 10.12.2018г. по гр. д. №2024/2018г. по описа на
Районен съд- Асеновград, от 150 лв. на 650 лв. месечно, считано от датата на предявяване на
иска до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното изплащане.
Изложени са твърдения в исковата молба, че ответникът бил баща на детето Г. Ф., като по
силата на влязло в сила решение на Районен съд - Асеновград от 2018г. била определена и
първоначална издръжка в размер на 150 лв. месечно. От тогава изминал дълъг период от
време, обстоятелствата били променени. Към настоящия момент детето било *** клас,
нараснали и материалните му потребности. Момчето било капризно за храненето си,
предпочитало определена храна. Джобните на ден възлизали на 10 лв., а отделно били
закупувани и дрехи на стойност от около 100-150 лв. Били необходими средства във вр. с
обучението – за раница, екипи, учебници, тетрадки и пр. Ежегодно за униформа били нужни
120 лв. Обосновават се и други разходи. Детето щяло да започне да тренира и определен вид
спорт, за който също били необходими средства. Посещавал частни уроци по математика и
български език, за които се заплащало по 20 лв. на час. Възнаграждението на майката
възлизало на около 2790 лв., а бащата работил като граничен полицай на летище Пловдив и
получавал добро възнаграждение също, занимавал се и със земеделие, отглеждал жито,
царевица и др. Нямал задължения към други лица. Налице били и инфлационни процеси в
страната. Ежемесечно нуждите за детето възлизали на около 1000 лв.
В законоустановения срок е постъпил и отговор на исковата молба от Д. Г. Ф., с който
излага становище за неоснователност на иска по подробно изложени съображения. Оспорва
твърдението, че се занимавал със ***, а напротив – помагал на родителите си. Винаги когато
детето поискало джобни, бащата му ги осигурявал. Родителят бил *** и получавал месечно
възнаграждение от около 2300-2400 лв. Във връзка с работата си същият се командировал за
по около 20 дни, за което заплащал и лични средства. Имал и кредит, за погасяването на
който били отделяни по 200 лв. месечно.
За да постанови обжалваното решение Районният съд приел, че от момента на
първоначално определяне на издръжката до настоящия момент изминал период от около 6
години, през който детето е пораснало, респ. са се увеличили и разходите за отглеждането му.
Дневно за Г. били необходими около 10 лв., налагало се закупуването и дрехи и др. под.
Момчето посещавало и допълнителни уроци, обосновава се нуждата и същото да има
собствена детска стая. Икономическата ситуация в страната била променена, увеличили се
цените на стоките и услугите. Месечно за детето били необходими около 900 лв. за
покриване неговите нужди. От друга страна, бащата бил в трудоспособна възраст, не
страдал от заболявания, получавал възнаграждение над 2000 лв. месечно, нямал друго дете,
за което да поема издръжка. С оглед горното се прави извод, че ответникът има
възможността да заплаща издръжка за своя син в размер на 500 лв. месечно.
Съдът, след като прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Представено по делото е удостоверение за раждане на Г. Д. Ф., с посочена рождена дата
– 14.04.2015г. и родители – Д. Й. С. и Д. Г. Ф..
Видно от Решение № 507/10.12.2018г., постановено по гр. д. №2024/2018г. по описа на
Районен съд – Асеновград, съдът е утвърдил споразумение, постигнато между родителите на
детето, като бащата е задължен да заплаща на момчето Г. Д. Ф. месечна издръжка в размер
2
на 150 лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Представена е и служебна бележка от „Рошен България“ ЕООД в уверение на това, че
Д. С. работи в дружеството на длъжност „***“, като е посочено, че за месеците от септември
2023г. до август 2024г. същата е получавала месечно нетно възнаграждение, което варира от
***. до *** лв.
Прието като доказателство е и погасителен план по сметка на Д. Ф., актуален към
27.07.2024г., с посочени 58 на бр. оставащи вноски, като в графа „месечна вноска“ срещу
съответните дати е посочена сумата от 203.90 лв.
Представено е и извлечение от „Банка ДСК“ АД за период от 01.01.2023г. до
20.11.2024г. от сметка с титуляр: Д. Г. Ф., от което е видно движение на парични суми, с
посочени конкретни стойности и различни основания, като основания за заплата,
командировки, издръжка за дете, плащане по заем и др.
В хода на производството като свидетел е разпитана С. Р. Г., баба на детето и майка на
ищцата. Същата сочи, че помагала в отглеждането на детето, като момчето имал
специфичен вкус за храна. Майката давала джобни пари всеки ден в размер на 10 лв.,
същата закупила и униформа на стойност 120 лв., както и учебни помагала. Детето било в
***клас, като следвало да ходи и на зелено училище, като за него майката щяла да заплати
350 – 400 лв. Бил закупен още от отглеждащия го родител и телефон в размер на 700 лв.,
както и конзола за видео игри. Излага твърдения за понасянето на различни разходи. Сочи,
че средно около 1000 лв. били нужди за издръжката на Г..
Като свидетел в производството е разпитана и М. Д. К.. Свидетелства, че детето
посещавало уроци, за които били заплащани от майката по 30 лв. на посещение. Излагат се
твърдения за понесени разходи за дрехи, обувки, храна и пр. Г. имал и телефон, като
месечната вноска за него била заплащана от бащата. Също твърди, че момчето щяло да
посещава зелено училище, за което били нужди около 400 лв. Понасяли се разходи и за
лекарства. Майката закупила и игрална конзола, която струвала 1000 лв.
Разпитана като свидетел е и Й. Д. Ф., майка на ответника. Сочи, че бащата закупувал
дрехи, облекла, подаръци. Осигурявани били колела за всяка възраст, както и други играчки.
Детето боледувало често като по-малко, като бащата участвал в закупуването на
лекарствените продукти. Д. давал и джобни пари на сина си, водил го на почивки, поемал
разходите за рождени дни, закупил му компютър по време на „Ковид“ пандемията.
Свидетелката пояснява, че заедно със съпруга и притежавали земеделска техника, имали
земя, а Д. просто участвал при прибирането на реколтата.
Разпитан е и свидетелят Д. А. Ж.. Свидетелства, че бащата закупувал на момчето дрехи
и други пособия, организирал екскурзии. Земеделската техника била собственост на
родителите на Д., а не на самия ответник. Сочи, че не е запознат бащата да генерира доходи
от земеделска дейност. Същият живеел в къщата на родителите си, които произвеждали
плодове и зеленчуци.
В хода на въззивното производство е изискан и представен социален доклад за детето Г.
Д. Ф.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 150, вр. с чл. 143 СК.
Уважаването на исковата претенция по чл. 150 СК се обуславя от установяване на
следните предпоставки: родителят да е баща на претендиращото издръжка дете, нужда от
получаване на издръжка в претендирания размер, материална възможност на родителя да
дава същата и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите на
правоимащия от издръжка в претендирания размер. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
същите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на
3
лицата, които имат право на издръжка, се определя съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства от
значение за случая. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя съобразно
нуждите на детето, което има право да я претендира и възможностите на задължения
родител.
По делото е безспорно, а и това се установява от представеното удостоверение за
раждане, че Д. Г. Ф. е баща на детето Г. Д. Ф.. На следващо място по силата на утвърдено
споразумение с Решение № 507/10.12.2018г., постановено по гр. д. №2024/2018г. по описа на
Районен съд – Асеновград, бащата е бил задължен да заплаща на момчето издръжка в
размер на 150 лв. месечно, като и до настоящия момент това е дължимия от Д. Ф. размер на
задължението си да издържа своя низходящ. Прави впечатление, че от момента на
определяне на досегашния размер на издръжката, считано от 2018г., до момента на
предявяване на претенцията, е изминал един значителен период от време, през който
безспорно са нараснали разходите за детето, необходими за образование, култура, социален
живот, облекло и др. На следващо място, ноторно известно е, че за период от около 6 години
от момента на определяне досегашния размер на издръжката, са настъпили инфлационни
процеси в страната, които имат за последица повишаване на цените на стоките и услугите.
Все във връзка с изменението на обстоятелствата следва да се държи сметка и за възрастта
на детето. Към момента на определяне досегашния размер на издръжката детето е била на
около **, а към момента на депозиране на исковата молба то вече е било на **години. Тази
разлика във възрастта е основание да се приеме, че са налице такива обстоятелства, които
налагат промяна размера на издръжката, тъй като влизането в съответната възраст води след
себе си и появата на нови начинания в ежедневието, промяна в социалните контакти, което
води и до увеличаване размера на разходите. От изложеното до момента следва и
обоснованият извод, че действително е налице изменение на обстоятелствата, при които е
била определена първоначалната издръжка, което несъмнено обосновава необходимостта и
от нейната промяна.
На следващо място трайно възприето е от съдебната практика, че при непълнолетните
самата нужда от издръжка не се доказва. Обичайните потребности се предполагат, предвид
процеса на растеж и съзряване на индивидите, на увеличаване на броя социално значими
занимания на детето. В конкретния случай от данните по делото се установява, че към
момента на предявяване на иска момчето е на***, което е съпътствано от поемането на
множество разходи. Г. е *** клас, което предполага разходи във вр. със закупуването на
учебници, дрехи, даването на джобни пари. От показанията на св. К. се установява, че
момчето посещава и извънкласни учебни занимания, за което също се дължи заплащане.
Отделно от това обективно са нужди средства за храна, лекарства. Момчето е във възраст,
която предполага и закупуването на електронни устройства и други подобни.
По отношение материалната възможност на родителя да дава издръжка, настоящия
състав намира следното:
При определяне материалната възможност на родителя да дава издръжка следва да се
държи сметка за това дали дължащият издръжката е трудово ангажиран, какъв е размерът на
възнаграждението, което получава, има ли други източници на доходи, притежава ли
движимо или недвижимо имущество, в каква възраст се намира родителят, има ли
обективни пречки, които го възпрепятстват на генерира допълнителни доходи, има ли други
низходящи или лица, на които по закон дължи даването на издръжка, какви разходи поема в
ежедневието и т.н. В настоящия случай безспорно се установява, че Д. Ф. работи като ****,
а от представеното извлечение от „Банка ДСК“ АД за период от 01.01.2023г. до 20.11.2024г. е
видно, че бащата получава и добро трудово възнаграждение. Действително по делото се
представиха доказателства, от които е видно, че дължащият издръжката има ежемесечно
задължение по договор за кредит, но това не е основание за намаляване размера на
дължимата издръжка, доколкото това е задължение, което е поето доброволно, а следва да се
държи сметка, че родителите са длъжни да осигуряват издръжка на своите непълнолетни
деца, съобразно техните действителни нужди. Ще се отбележи още, че не са налице данни по
отношение на Д., че има друго семейство, че се грижи за други свои деца, на които заплаща
издръжка, което би повлияло при присъждането на издръжката. Не се събраха данни за
наличието на друг източник на парични средства за бащата, не се установи по безспорен
начин, че същият генерира доходи от земеделска дейност, но въпреки това, предвид размера
на трудовото възнаграждение, съда намира, че така определеният размер на издръжката от
първоинстанционния съд е адекватен и правилен, съобразен с конкретните особености на
4
случая.
Действителното Д. Ф. е участвал в издръжката на детето и над определения размер,
като е заплащал по-висока от определена сума, а също е закупувал на момчето различни
пособия, водил го е на различни почивки и т.н., което е установимо от разпитаните в хода на
делото свидетели. Последното показва заинтересованост към детето, полагането на грижи
над необходимото по присъдената издръжка, но с оглед гарантиране интересите на момчето,
необходимо е да се създаде една сигурност, че до настъпването на законоустановената
причина за дължимост на издръжката, нуждите на Г. ще бъдат обезпечени.
Настоящият състав, с оглед всичко изложено по-горе, намира че момчето се нуждае от
месечна издръжка в общ размер от около 900 лв., както и правилно е приел Районният съд.
При разпределяне на същата между родителите следва да се държи сметка и за доходите на
майката. Установява се, че Д. С. работи като *** в „****“ ЕООД, като от представените
доказателства е видно, че същата генерира висок доход. Следва обаче да се държи сметка, че
грижите по отглеждането на момчето са поети от майката, на която са предоставени
упражняването на родителските права, а също е определено и местоживеенето на детето при
нея. Това води до извода, че бащата следва да поеме по-голямата част от финансовите
разходи за ***, а именно до сумата от 500 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора в тежест на въззивната страна следва да бъдат присъдени и
сторените разноски, а именно: сумата в размер на 500 лв., представляваща заплатено по
Договор за правна защита и съдействие от 14.05.2025г. адвокатско възнаграждение за
въззивно производство.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №41/22.01.2025г., постановено по гр.д.№2593/2024г. по
описа на Районен съд- Асеновград, I гр.състав в частта, с която размерът на издръжката е
увеличен за разликата над 400 лв. до уважения размер от 500 лв.
ОСЪЖДА Д. Г. Ф., ЕГН ********** , с адрес: гр. А., ул.“*** да заплати на Д. Й. С.,
ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на детето Г. Д.
Ф., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв., представляваща заплатено по Договор за
правна защита и съдействие от 14.05.2025г. адвокатско възнаграждение за въззивно
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5