№ 150
гр. Ямбол, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500248 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Йеттел България“ ЕАД- гр.София, подадена
чрез пълномощника- юрисконсулт И. А., против решение № 241/02.05.2024 г., постановено
по гр. д. № 2609/2023 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е прието за установено
на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че „СИНХРОН 63“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес:
гр.Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ № 155, представлявано от управителя С.В.С. не дължи на
„Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 872.18 лв.,
представляваща начислена неустойка по договор за мобилни услуги № *********/28.09.2021
г., както и дружеството е осъдено да заплати на ищеца разноските по делото в размер на
450.00 лв.
Оплакването в жалбата е за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въззивното дружество счита за неправилен извода на съда, че в чл. 6 от Допълнително
споразумение № *********/28.09.2021 г. е предвидено, че при прекратяване на договора
преди изтичане на срока, по вина или инициатИ. на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всеки един мобилен номер до края на срока на договора. Изтъква се, че
договореният размер на неустойката в случая е фиксиран- 200.00 лв. за всеки предсрочно
прекратен мобилен номер и тъй като за ищцовото дружество тези мобилни номера са
четири, неустойката е начислена в размер 800.00 лв. Поддържа, че в случая страните по
предсрочно прекратения договор за предоставяне на мобилни услуги са дружества и за тях
са приложими нормите на Търговския закон, а според чл. 309 от ТЗ неустойката не може да
се счита за прекомерна или накърняваща добрите нрави. Твърди се, че дефинираният размер
на неустойката, заключенията на съда относно нейния характер, направените изводи за
1
нищожност на същата, са изцяло неправилни и в противоречие с материалния закон,
предвид факта, че едната страна по договора за мобилни услуги е юридическо лице.
Правоотношенията между юридически лица са предмет на търговското право и Комисия за
защита на потребителите не е компетентна да ги регулира, а и няма подобно задължение.
По тези съображения въззивното дружество настоява за отмяна на обжалваното
решение на ЯРС и постановяване на ново решение, с което предявения против него иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се сторените от тази страна
разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
ВъззИ.емият– „Синхрон 63“ ЕООД, в подадения писмен отговор чрез
пълномощника си адв. Ж. Г. от АК- Ямбол, оспорва въззивната жалба като неоснователна и
настоява същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно,
законосъобразно, обосновано, постановено при липса на процесуални нарушения, да бъде
потвърдено. Счита се, че правилно съдът е приел, че договорената неустойка между страните
по делото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
т.к. същата е договорена в случай на предсрочно прекратяване на договор за услуга в размер
на всички неплатени по договора абонаментни вноски, които услуги обаче няма да бъдат
предоставени на потребителя. Изтъква се, че размерът на неустойката надвишава
многократно размерът на месечната услуга, която в настоящия случай не може да бъде
предоставена за един отчетен месец, поради прекратяването на договора, считано от
05.09.2023 г. Според въззИ.емия, същият е изпълнил задължението за писмено предизвестие
в срок, като е упълномощил новият оператор да уведоми стария, като представянето на
заявлението от страна на ответника е признание, че предизвестието за предсрочно
прекратяване на договора е достигнало до него.
В о.с.з. въззивникът „Йеттел България“ ЕАД, редовно призован, не се
представлява от законен или процесуален представител.
В о.с.з. въззИ.емото дружество „Синхрон 63“ ЕООД, чрез пълномощникът си адв.
Ж. Г., поддържа изцяло отговора на въззивната жалба, по съображенията, изложени в същия
и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. От пълномощника на страната е
заявена претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съгласно
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Синхрон 63“ ЕООД-
гр. Ямбол, с която против „Йеттел България“ ЕАД е предявен иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер
на 872.18 лв., представляваща начислена неустойка по договор от 28.09.2021 г. Исковата си
претенция ищецът обосновава със сключен между него и „Теленор България“ ЕООД договор
за мобилни услуги от 28.09.2021 г. с краен срок 28.09.2023 г., който бил прекратен на
05.09.2023 г., тъй като ищецът подал заявление и пренесъл четири мобилни номера в
мрежата на друг оператор- „А1 България“ ЕАД, с който сключил договор за мобилни услуги
на 25.08.2023 г. В следствие на заявения от ищеца пренос на четири мобилни номера в
мрежата на друг оператор и прекратяването на договора с ответника, последният начислил
неустойки в размер на 800.00 лв. /по 200.00 лв. за всеки мобилен номер/. Описвайки
механизма на сключване на новия договор от 25.08.2023 г. с друг мобилен оператор,
осъществената комуникация между служителите на двата мобилни оператора и заявеното му
от тях, че няма да му бъдат начислявани такси и неустойки по първия от договорите, според
ищеца е налице нелоялна практика. Твърди, че е бил въведен в заблуждение, че датата на
действие на втория договор ще съответства на датата на изтичане срока на първия договор и
няма да дължи плащания, както и че не му е била предоставена необходимата информация, с
2
която би съобразил поведението си и вземането на решение. Намира за неправилно
начислената от ответника неустойка по договора за мобилни услуги от 28.09.2021 г. в размер
на 800.00 лв., т.к. считано от 05.09.2023 г. е ползвал услугите на друг оператор и за времето
от 05.09.2023 г. до 28.09.2023 г. ответникът не е могъл да му предостави и не му е
предоставял мобилни услуги в изпълнение на задълженията си по договора. Ищецът
поддържа също така, че размерът на неустойката надвишава многократно размерът на
месечната услуга, поради което излиза извън пределите на обезпечителната,
обезщетителната и санкционната си функция, поради което намира за нищожна клаузата от
договора, с която неустойката е уговорена.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Йеттел България“ ЕАД, с който предявения иск е оспорен като неоснователен. Посочил е,
че между страните по делото е бил е сключен Договор за мобилни услуги № ********* от
28.09.2021 г. за моб. номер ++359********* ведно с Приложение към Договор за мобилни
услуги за моб. номер ++359*********, както и Допълнително споразумение № ********* от
28.09.2021 г. за четири моб. номера: ++359*********, ++359*********, ++359*********
и+359*********. Заедно със сключване на Допълнителното споразумение ищецът е закупил
мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey на преференциална цена. На
05.09.2023 г.– в срока на договора, ищецът пренесъл посочените по- горе четири мобилни
номера в мрежата на друг оператор, поради което договора бил предсрочно прекратен по
инициатИ. на ищеца, като на абонатния номер на ищеца на основание чл.6 от
допълнителното споразумение от 28.09.2021 г. са били начислени неустойки в размер на
800.00 лв. /по 200.00 лв. за всеки мобилен номер/ и част от субсидията за телефона в размер
на 6.22 лв., за които суми от ответника е издадена Фактура с № ********** от 05.09.2023 г.
Ответникът оспорил твърденията на ищеца за нелоялна търговска практика, с доводи за
тяхната неотносимост към предмета на спора и недоказаност, поддържал е, че ищецът е бил
наясно за срока на сключения договор, но преди изтичането му подал заявление да
пренасяне на мобилните номера в мрежата на друг оператор, заявил е, че желае пренасянето
да бъде извършено „веднага“, договорът е бил прекратен предсрочно по вина на ищеца,
който дължи заплащане на неустойка в уговорения и начислен размер. Начислената по
договора неустойка според ответника не може да се счита за прекомерна и накърняваща
добрите нрави по аргумент от чл. 309 от ТЗ, т.к. договорът е сключен между търговци.
Представената от ищеца Спогодба от 2018 г., сключена между КЗП и „Теленор България“
ЕАД, ответникът счита за неотносима към спора, тъй като урежда размера на неустойките
между оператора и физически лица, а ищецът е юридическо лице и по отношение на него
спогодбата не е приложима.
По делото е установено и не е спорно от фактическа страна, че на 28.09.2021 г.
между „Йеттел България ЕАД /с предишно наименование „Теленор Бългаия“ ЕАД/ и
„Синхрон 63“ ЕООД, представлявано от С.В.С., е сключен договор за мобилни услуги №
********* за предпочетен номер +35989569417, ведно с Приложение към Договор за
мобилни услуги за мобилен номер ++359*********. На същата дата и между същите страни е
сключено Допълнително споразумение за следните четири мобилни номера: ++359*********,
++359*********, ++359********* и ++359*********. Договорът за мобилни услуги и
допълнителното споразумение са сключени за срок от 24 месеца считано от 28.09.2021 г.,
изтичащ на 28.09.2023 г. Със сключването на допълнителното споразумение ответникът е
закупил мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey на преференциална
цена, при стандартна цена на устройството 559.00 лв.
В чл.6 от Допълнителното споразумение от 28.09.2021 г., касаещо мобилни
номера ++359*********, ++359*********, ++359********* и ++359*********, страните са
уговорили, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок по вина
или инициатИ. на потребителя, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване, неустойка в размер както следва: за абонаментен план за мобилен
3
интернет с включен лиценз за услугата Survey On Tablet или Теленор Автопарк– неустойка в
размер на оставащите стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, а във всички останали случаи- неустойка в размер на 200.00
лв. Страните по договора са постигнали съгласие и относно това, че в случаите, в които е
предоставено устройство, при предсрочно прекратяване на договора потребителят дължи и
част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/,
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/.
На 25.08.2023 г. ищецът, чрез представляващия го управител, е подал заявления
за пренасяне на мобилни номера ++359*********, ++359*********, ++359********* и
++359********* в мрежата на друг мобилен оператор- „А1 България“ ЕАД, с посочена в
заявленията желана дата за пренасяне- 05.09.2023 г. В заявленията ищецът е заявил съгласие
за прекратяване на договора с предходния доставчик по отношение на номерата, чието
пренасяне е заявил, като заявлението се счита за писмено предизвестие за прекратяване на
договора по отношение на номерата, чиято преносимост е заявена с него. Считано от
05.09.2023 г. четирите мобилни номера са пренесени в мрежата на друг мобилен оператор и
договорът с ответника е бил прекратен предсрочно по отношение на тези номера. На същата
дата- 05.09.2023 г. ответникът начислил неустойка в размер на 800.00 лв. /по 200.00 лв. за
всеки един от мобилните номера, пренесени в мрежата на друг оператор/, както и част от
субсидията за закупеното от ищеца при сключване на договора мобилно устройство на
преференциална цена в размер на 6.22 лв., за които суми, както и за други, дължими от
ищеца суми по сключените между него и ответника договори, издал фактура № **********
от 05.09.2023 г.
Пред първоинстанционния съд по искане на ищеца са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св. М.Д.. От показанията на същата се установява, че през м.
септември 2023 г. и до момента работи като „супервайзор“ в „А1 България“ ЕАД. Офисът, в
който работила свидетелката бил посетен от служител на ищцовото дружество, който заявил
недоволство от ползваните от досегашния оператор услуги и желание за ползване на
услугите на друг оператор, във връзка с което се събирала информация /оферти/.Св. Д.
предоставила подборна информация за предлаганите от „А1 България“ ЕАД услуги . В
последствие офисът на оператора бил посетен от управителя на ищцовото дружество, който
заявил, че предложените оферти му харесват и желае прехвърляне на мобилните номера в
„А1 България“ ЕАД. Представляващия дружеството подал заявления за пренасяне на
мобилните номера, свидетелката изготвила договорите, които били подписани от управителя
на ищеца, а действието им било отложено със седем дни. За подадените заявления и
сключените договори свидетелката уведомила ответника, като в показанията си сочи, че
това е обичайно установената практика в отношенията между операторите на мобилни
данни.
В подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба, ищецът представил, а
първоинстанционният съд е приел като доказателство по делото Спогодба от 11.01.2018 г.,
сключена между КЗП и „Теленор България“ ЕАД, с която по отношение на нови и бъдещи
клиенти на мобилния оператор- физически лица, е договорен по- благоприятен начин на
определяне на неустойката при предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги.
При така установените по делото факти, първоинстанционният съд с
обжалваното решение е приел, че предявения иск е основателен и доказан и е уважил същия,
като е приел за установено, че ищецът „Синхрон 63“ ЕООД не дължи на ответника „Йеттел
България“ ЕАД, сумата от 872,18 лв., представляваща начислена неустойка по договор за
мобилни услуги № *********/28.09.2021 г., като ответното дружество е осъдено да заплати
на ищеца разноските по делото в размер на 450.00 лв. За да постанови този резултат, ЯРС е
приел, че клаузите за неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина или
4
инициатИ. на потребителя в сключеното между страните допълнително споразумение, е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Приел е, че това противоречие е налице
още при сключване на договора, поради което и не е налице валидно неустоечно съглашение
и съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр. ал.4 от ЗЗД договорът в тази си част не е
породил правно действие, а нищожността на клаузата за неустойка е пречка за възникване на
задължение за неустойка.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства-
договор
за мобилни услуги и допълнително споразумение към него, съдържащи подпис на
представител на мобилния оператор и на ищеца, който не е оспорил автентичността на
подписа си, се установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по
силата на които „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД/, се е задължило да предостави на „Синхрон 63“ ЕООД достъп
до мрежа за мобилни услуги за мобилни номера ++359*********, ++359*********,
++359********* и ++359*********. По делото не е налице спор, че доставчика по договора е
изпълнил задълженията си към потребителя. Установено е и това, че договорът по
отношение на посочените по- горе четири мобилни номера е прекратен предсрочно- на
05.09.2023 г., при изтичащ срок 28.09.2023 г., както и че инициатИ.та за прекратяването на
договора е на потребителя, който е пренесъл мобилните номера в мрежата на друг оператор.
По отношение на договорите, сключени между страните в производството, са
неприложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите, включително и
разпоредбите на този закон, регламентиращи неравноправните клаузи в потребителски
договори и цитираните от ищеца в искова молба разпоредби, уреждащи нелоялните
търговски практики, тъй като ищецът е търговец по смисъла на ТЗ и като такъв няма
качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП.
Неприложима е в отношенията между страните и представената от ищеца
Спогодба от 11.01.2018 г., сключена между КЗП и „Теленор България“ ЕАД, тъй като
същата касае потребители- физически лица, каквото качество ищецът не притежава.
По отношение на уговорената между страните неустоечна клауза е приложима
разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, предвиждаща невъзможност за намаляване на неустойката
по търговски сделки поради прекомерност, тъй като правопораждащият факт на процесното
правоотношение е двустранна търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ.
Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
5
Нищожността на клауза за неустойка поради накърняваща добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, подлежи на служебна преценка. Съгласно
задължителните указания на ВКС в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки. Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им
при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, включително и към датата на прекратяване на договора. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл освен
посочените от закона обезпечителна и обезщетителна функции, по волята на страните
неустойката може да изпълнява и санкционна /наказателна/ функция, особено когато се
касае за сделки между търговци, както е в настоящия случай. Неустойката има санкционна
/наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер надхвърля вредите от
неизпълнението. Посочено е в тълкувателното решение, че прекомерността на неустойката
не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на
неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с
вече настъпилите от неизпълнението вреди и при съблюдаване на примерно изброените
критерии като: естеството и размера на обезпеченото с неустойка задължение;
обезпечаването на задължението с други, различни от неустойката, правни способи;
съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението, както
и вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението, за което е предвидена. Не е
нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя
може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради
свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Според
ВКС неустойката е съпоставима само с очакваните към момента на сключване на договора
вреди. Съотношението помежду им не е свързано с абсолютна аритметична съпоставка, а
вредите следва да се разгледат на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението, за
да се прецени дали неустойката обезщетява вреди над обичайните или изпълнява
наказателна функция /в този см. Решение № 66/23.08.2019 г. по т.д. № 2131/2018 г., I т. о. на
ВКС/. В случая интересът на кредитора от изпълнението е свързан не само със заплащането
на абонаментни такси, а и със заплащането на цените на изходящи гласови повиквания,
съобщения, трафик на данни за мобилен интернет и пр. Тяхната дължимост следва да се
отнесе към договорения двугодишен срок на предоставяне на услугите, тъй като преценката
за нищожност на неустойката се прави към момента на сключване на договора, което
първоинстанционният съд не е съобразил. В обжалваното решение съдът формирал извод за
нищожност на договорената клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора,
позовавайки се на абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, цитирайки и постановената от ВКС практика по случаи,
6
в които неустойката е уговорена между страните като размер на оставащите до края на срока
на договора абонаментни вноски, която не е относима към настоящия случай.
Първоинстанционният съд не е отчел факта, че неустойката е уговорена между страните във
фиксиран размер и на преценка относно това дали неустоечната клауза е нищожна подлежи
именно този размер и то към момента на сключване на договора- 28.09.2024 г.
Въззивният съд намира, че извода на районния съд, че неустойката в размер на
200 лв. за мобилен номер е в разрез с обезщетителната й функция, е необоснован. Същото се
отнася и до обезпечителната и санкционната й функции. В тази насока е Решение № 107 от
25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о., по чл. 290 от ГПК, изтъкващо факта, че
сделката е търговска. Според ВКС не може да се разглежда като нарушение на добрите
нрави фактът, че размерът на дължимата неустойка надхвърля размера на претърпените от
кредитора вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката
може да изпълнява и наказателна функция, особено когато се касае до сделки между
търговци. Такава функция неустойката има в случаите, при които размерът й надхвърля
вредите от неизпълнението. В процесния случай неустойката е уговорена във фиксиран
размер- по 200.00 лв. за СИМ- карта, за целия период на договора, който е двугодишен, при
което при месечен абонамент за четирите СИМ- карти в общ размер на 87.47 лв. дължимата
от потребителя сума от месечен абонамент за целия срок на договора- 24 месеца, е в общ
размер на 2099.28 лв., при която сума договорената неустойка в общ размер на 800.00 лв.
Размерът на неустойката е уговорен в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и клаузата за неустойка не е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави. Факта, че договорът е прекратен по волята на потребителя,
но само двадесет и три дни преди датата на изтичането му, не води до нищожност на
клаузата за неустойка поради противоречие на същата с добрите нрави. В случая,
уговорения фиксиран размер на неустойката за целия двугодишен период на договора в
размер на 200.00 лева за всяка СИМ- карта, е проявление освен на нейния обезпечителен и
обезщетителен характер, и на санкционната й функция спрямо неизправната страна по
договора. Уговорената по този начин неустойка не излиза извън посочените по- горе
функции на неустойката, не създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и
не нарушава принципа за справедливост, поради което и не е нищожна поради противоречие
с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
По отношение на сумата от 6.22 лв., макар и да е включена в исковата претенция,
ищецът не е установил недължимост на същата.
По отношение на останалата част от сумата от 65.96 лв., представляваща
разликата между исковата претенция и сбора от неустойката за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги и разликата между стойността между стандартната цена на
закупеното от него устройство при сключване на договора и заплатената от него цена,
ищецът не е установил същата да представлява и да има характер на неустойка по договора,
не е изложил конкретни доводи за недължимост на тази сума, не е представил доказателства
за това, поради което и искът по чл.124, ал.1 от ГПК в тази му част също е неоснователен и
недоказан и подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното по – горе, предявения отрицателен установителен иск за
недължимост от ищеца на ответника на сумата от 872.18 лв., като неоснователен, следва да
се отхвърли.
Поради несъвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно,
и вместо него да се постанови друго решение, с което предявения установителен иск за
недължимост на сумата от 872.18 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, направеното от въззивната страна искане за
присъждане на разноски и съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и
7
извършените от процесуалният представител на ответника процесуални действия,
изразяващи се в подаване на отговор на исковата молба и на въззивна жалба, съдът намира,
че на въззивната страна следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК и
чл.25, ал.1 от НРПП разноски в размер на 225.00 лв., от които по 100.00 лв. за защита и
процесуално представителство пред първата и въззивната инстанция и 25.00 лв. заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 241/02.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2609/2023 г. по
описа на Ямболския районен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СИНХРОН 63“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес:
гр.Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ № 155, представлявано от управителя С.В.С., иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на „ЙЕТТЕЛ
България“ ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 872.18 лв.,
представляваща начислена неустойка по договор за мобилни услуги № *********/28.09.2021
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „СИНХРОН 63“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на „ЙЕТТЕЛ
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, направените разноски пред двете съдебни инстанции в
общ размер на 225.00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8