Определение по дело №378/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2020 г.
Съдия: Валентина Йорданова Генжова
Дело: 20194200500378
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Габрово, 14. 01 . 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание на  четиринадесети януари

през  две хиляди и двадесета              година в състав:

                                                            Председател:  В.Топалова

                                                            Членове:         В.Генжова

                                                                                    Г.Косева

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова  В.ч. гр .д. № 378                                                                 по описа за   2019   год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба на Н.С.Ш..

С определение № 872 от 15.10.2019 г. РС Севлиево е одобрил постигнатата спогодба между Д.И.Х., чрез адв. Н.Н. –ГАК и Н.С.Ш.,  страни по гр.д. № 633/2019 г. по описа на РС Севлиево и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателката Ш. твърди, че е узнала за последствията от това определение по- късно, не е доволна от същото и го обжалва, като моли да бъде отменено. Други доводи и съображения не са изложени.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалният му представител –адв. Н.Н., с което оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С определение от 05.12.2019г., ГОС е приел, че подадената от Ш. жалба е нередовна и я е оставил без движение, като и е  указал и дал срок за отстраняване конкретно посочени нередовности, а именно да посочи основания за отмяна на обжалваното определение.

След срока за изправяне на нередовности , който е изтекъл на 07.01.2020г., на електронната поща на ГОС е постъпило допълнение към въззивна жалба, подадено от Н.Ш. чрез адв. Д. М. – Варна/ неупълномощен/.  В него, са изложени съображения, че жалбоподателката Ш. при подписване на споразумението била подведена от другата страна относно обстоятелствата, които счита , че са я мотивирали да подпише споразумението а именно: - че другата страна  работи, има собствено жилище и може да се грижи за децата. По късно и станало известно, че бащата целял предоставянето на родителските права върху децата само и единствено, за да получава социални помощи, тъй като бил безработен.

По делото липсва надлежно дадено в полза на адв. Д.М. пълномощно от  Н.Ш., а и поради подаването  на допълнението към  въззивната жалба след срока, съдът не го цени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

РС Севлиево е сезиран с иск по чл. 127,ал.2 СК, предявен от Д.И.Х. против Н.С.Ш. . В съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г. страните са заявили, че са постигнали спогодба по спорния предмет, която спогодба, на основание чл. 234, ал.1 от ГПК съдът е одобрил с атакуваното определение и е прекратил производството по делото.

Подадената частна жалба против определението на съда е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и прекратено производството по делото пред въззивния съд. Определението, с което е одобрена постигнатата спогодба не е от категорията актове, които подлежат на обжалване. Съгласно чл. 234, ал.3 от ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила съдебно решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по - нататъшното развитие на делото и за които изрично е посочено в закона. Извън посочените хипотези е определението за одобряване на съдебната спогодба. В разясненията по т. 5 ТР№ 1/2001 г. на ОСГК, ВКС се сочи, че обжалваемостта на определението за прекратяване на производството поради съдебна спогодба се налага в случаите на прекратяване на производството въпреки липса на фактически състав на спогодбата/ липса на валидно дадено съгласие за разрешаване на всички повдигнати с исковата молба въпроси/ и необходимостта да се запази висящността по неразрешения спор. В случая жалбата е насочена срещу последиците от одобрена спогодба с твърдение, че жалбоподателката не е разбрала за последствията й, т.е. не се твърди, че към  момента на постигане спогодбата и подписването й пред съда е липсвало валидно дадено съгласие за постигане на такава и то по всички въпроси, предмет на делото. Следователно, в  случая не се твърди липса на фактически състав на спогодбата, а се излагат доводи за обстоятелства, които ако са били известни на страната, тя не би подписала споразумението. Тези доводи не могат да бъдат предмет на разглеждане от въззивния съд по  частна жалба против определението за одобряване на спогодбата, а може да се повдига в отделен исков процес.

Постановеното определение може да бъде обжалвано, единствено в частта на прекратяване на производството по делото, както е посочено в него. От съдържанието на частната жалба не може да се направи извод,че определението се обжалва именно в тази част, поради което и не следва да бъдат излагани  допълнителни мотиви в тази насока. В този смисъл е и практиката на ВКС напр.- Определение № 197 от 2.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1984/2014 г., II г. о.

На основание изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без разглеждане частната въззивна жалба подадена от Н.С.Ш. *** против Определение № 872/15.10.2019г., постановено по гр.д. № 633/2019г. на Севлиевския районен съд, с което е одобрена постигнатата между страните спогодба и е прекратено производството по делото, като недопустима.

Определението  подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател:

 

 

Членове: