РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Перник, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
в присъствието на прокурора Росица Недялкова Ранкова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600286 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 260023/27.04.2021 год., постановена по НОХД № 1295/2020 год.
Пернишкият районен съд е признал подсъдимия Н. А. К., роден на *** г. в ***, българин, с
българско гражданство, с *** образование, женен, на длъжност *** в ***, осъждан, с
постоянен и настоящ адрес: ***, с ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на *** г. в *** с
посока на движение към *** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е-220“, с рег. №*** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 2,50 на хиляда, установено по надлежния ред - Наредба №1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер ***, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - с
определение от 12.06.2018 г., постановено по НОХД № 9685/2018 г. по описа на РС - С., с
което е одобрено споразумение за решаване на делото, влязло в сила на 12.06.2018 г. -
престъпление по чл.343 „б“ ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест и допълнителен
протест към него от прокурор от Районна прокуратура - П., в който се излагат доводи, че
1
присъдата на първата инстанция е неправилна и незаконосъобразна в частта за
индивидуализация на наказанията, като същите са явно несправедливи и в занижен размер.
Изтъква се, че неправилно съдът е приложил института на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е
определил наказание под най-ниския предел, доколкото не са налице законоустановените
предпоставки за приложението му. Също така, при индивидуализацията на предходното
осъждане е бил приложен чл.55 от НК, като според прокурора това не е допринесло за
промяна в поведението на подсъдимия. В обобщение се прави искане за изменение на
присъдата с оглед изложените мотиви в протеста.
В законоустановения срок от адв. Б., защитник на подсъдимия Н.К., са постъпили
въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба срещу постановената присъда. В жалбата
се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице нарушения при
приложението на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на накротични вещества. Твърди, че не са събрани
доказателства за обстоятелството дали подсъдимият е отказал да даде кръвна проба за
изследване, поради което не следва да се кредитира отразеното в медицинския журнал.
Излага се, че съдът не е обсъдил и съобразил в достатъчна степен здравословното състояние
на подсъдимия, поради което е определил висок общ размер на наказанието и неподходящ
режим на изтърпяването му. Относно депозирания протест защитникът на подсъдимия е
изразил становище, че същият е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Във
въззивната жалба е направено искане за допускане на съдебно-медицинска и психиатрична
експертизи.
В разпоредително заседание на 30.08.2021 г. въззивният съд по реда на чл.327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото следва да се допусне
извършването на съдебно-психиатрична експертиза, която да отговори на въпросите,
формулирани в определението по чл.327 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Перник
поддържа протеста по изложените в него съображения. Прави искане за изменение на
присъдата като определеното наказание бъде увеличено досежно лишаването от свобода,
определената глоба и лишаването от право на подсъдимия да управлява МПС. Относно
въззивната жалба изразява становище за неоснователност на същата.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Б., поддържа въззивната жалба и допълнението
към нея в частта относно необходимостта здравословното състояние на подсъдимия да бъде
взето под внимание при определяне на справедливо наказания. В допълнение посочва, че
счита обвинението за доказано от събраните доказателства.
Във въззивното производство е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, видно
от която при подсъдимия се установява наличието на няколко заболявания, а именно:
синдром на алкохолна зависимост, активна; смесена тревожно-депресивна реакция. Според
експерта установеното алкохолно опиване към момента на деянието е от средна степен,
което дава основание да се приеме, че подсъдимият Н. К. е можел да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като тези способности са били
количествено ограничени поради влиянието на поетия алкохол върху разсъжденията,
мотивацията и решенията му. Според заключението, към момента на изготвянето му,
подсъдимият също е годен да разбира свойството и значението на действията си и е в
състояние да ги ръководи. Експертът е заключил, че установените заболявания у
подсъдимия не са болестни разстройства, които да го лишават от годност да участва в
извършването на съдебни процедури. Според експерта установените психични разстройства
при подсъдимия Н. К. не го лишават от годност да изтърпява наказание с лишаване от
свобода, като е изразено мнение, че пребиваването в подобен вид защитена среда би се
отразило благоприятно по отношение на стабилизирането на алкохолната зависимост, но
неблагоприятно върху тревожното разстройство. В заключение експертът посочва, че е
2
уместно да се обсъди възможността за налагане на принудителни медицински мерки.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивният протест и жалба са подадени в срока по чл.319 от НПК от надлежно
легитимирани лица, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
След като обсъди доводите в протеста и въззивната жалба, както и тезите, изложени
от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, настоящия състав на въззивния съд намери, че не са
налице основания за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:
Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло фактическата обстановка,
приета за установена от районния съд, която е следната:
На ***г., за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, свидетелите М. В. Л. и И. П. И. – мл.
автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР – П., изпълнявали служебните си задължения
на територията на посоченото полицейско управление. Около 18.00 часа се намирали в ***,
в района на кръстовището с ул. „***“. По същото време подсъдимият Н.К. управлявал лек
автомобил „Мерцедес“ модел Е220 с рег. № ***, движейки се по улица „***“ в посока към
***. Възприемайки приближаването му, полицейски служители подали на водача сигнал за
спиране. Н. К. възприел подадения му сигнал и спрял в района на кръстовището. Въз основа
на представените документи служителите на МВР установили самоличността му – Н. А. К.,
както и че управляваният автомобил е негова собственост. При комуникацията помежду им
свидетелите М. Л. и И. И. усетили силен мирис на алкохол, поради което извършили
проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен
номер ***, при което уредът отчел резултат от 2,50 на хиляда алкохол в дъха му. Н. К.
споделил, че е изпил около 500 милилитра водка.
Против Н.К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия **, №***г. за констатираното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който бил
предявен на нарушителя за запознаване и подписване. Последният категорично отказал да
подпише акта, както и разписката под съдържанието за удостоверяване връчването на
препис от документа. По тази причина служителите на МВР – свидетелите М. Л. и И. И.
потърсили съдействие чрез дежурната част от друг екип на ** РУ – П., поради което към тях
бил насочен екип, в състава на който бил включен свидетеля В. П.. След като се уверил в
отказа на водача да подпише документа, свидетелят В. П. удостоверил това обстоятелство
вписвайки името си и полагайки подпис. С АУАН свидетелството за управление на МПС,
издадено на подсъдимия, свидетелството за регистрация на автомобила и регистрационните
табели на автомобила били иззети.
Със заповеди за прилагане на принудителна административна мярка №***г. и
№***г. на сектор ПП при ОД МВР – П. спрямо подсъдимия били приложени ПАМ
съответно по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
както и по чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Свидетелят И. И. съставил талон за изследване №***, който Н. К. отказал да
подпише и приеме. Предвид установената с техническото средство концентрация на алкохол
- 2,50 на хиляда, на основание задължението си по чл.7, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, полицейските органи съпроводили подсъдимия до МБАЛ „Р.
А.“ АД, гр. П. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване, съобразно избора на водача.
3
Подсъдимият отказал да даде кръвни проби за химическо изследване, като на
място с него присъствали дежурният лекар и придружаващите подсъдимия полицейски
служители. Това обстоятелство било отразено в съставения протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, който подсъдимият отново отказал да подпише, като отказът
му бил удостоверен с нарочен запис и подпис на лекаря - свидетеля А. А.. Отказът на Н. К.
да даде кръв бил отразен и в амбулаторния журнал на лечебното заведение. В съставения
протокол лекарят описал състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции,
степента на съзнанието му, събрал анамнестични данни за налични заболявания и за
приетите лекарствени продукти през последните 24 часа, след което подписал документа.
Въпреки направената констатация за мирис на алкохол, нарушеното съзнание, затруднения
словесен контакт и нарушеното равновесие, при снетата анамнеза освидетелстваният
отрекъл да е употребявал алкохол.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка след
като е направил съвкупен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани
в хода на производството, а именно: отчасти обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите М. В. Л., И. П. И., В. К. П. и А. Й. А.; приетите писмени доказателства,
приложени по досъдебно производство №157/2020 по описа на ** РУ - ОД МВР – П.: АУАН
серия **, №***г., талон за изследване № ***, протокол за медицинско изследване от *** г.,
справка за нарушител, справка за съдимост, издадена от „БС“ при ПРС, разпечатка от
показанията на техническо средство „Дрегер“ за периода 25.04. – 26.04.2020г., списък на
преминалите последваща проверка средства за измерване в Лаборатория за проверка на
анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери от 18.11.2019г., лист за преглед на
пациент №***г., писмо рег.№***г., протокол за доброволно предаване от ***г., медицински
документи относно здравословното състояние на подсъдимия, както и събраните в съдебно
следствие писмени доказателства: писмо изх. №*** г. на изпълнителния директор на МБАЛ
„Р. А.“ АД – гр. П. с приложено към него заверено копие – извлечение от водения в
лечебното заведение амбулаторен журнал за вземане на кръв от водачи на МПС, справка за
съдимост, рег. № *** г., издадена от „БС“ при РС – Перник, медицински документи.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка решаващият съд
правилно и законосъобразно е приел, че подсъдимият Н.К. както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на 343б, ал.2 от НК, тъй като на *** г. в *** с
посока на движение към *** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е-220“, с рег. №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 2,50 на хиляда, установено по надлежния ред - Наредба №1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер ***, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - с
определение от 12.06.2018г., постановено по НОХД №9685/2018г. по описа на РС - С., с
което е одобрено споразумение за решаване на делото, влязло в сила на 12.06.2018 г.
От обективна страна е налице извършено съставомерно деяние по посочения текст
от наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, които са логични, последователни и
безпротиворечиви, а то не се оспорва и от подсъдимия и защитата. В случая става въпрос за
престъпление на просто извършване, т.е. за съставомерността на деянието не е необходимо
настъпването на вредоносни последици. Известно е, че употребата на алкохол поначало е
разрешена, но, що се отнася до управление на превозно средство след употреба на алкохол,
законът е поставил изискване алкохолната концентрация в кръвта на водача да не надхвърля
0,5 на хиляда. При управляването на МПС след употреба на алкохол законодателят е
предвидил настъпване на такава опасност при концентрация на алкохола в кръвта на водача
над 1,2 или над 0,5 промила (чл.343б, ал. 1 и 2 от НК), като законодателят е имал предвид
научно установените промени в съзнанието на водача при приема на алкохол в посочената
4
концентрация и не е необходимо доказване на конкретното им проявление в поведението на
дееца заради допуснати или не нарушения на правилата за движение с причиняване или не
на съставомерен престъпен резултат. (в този смисъл решение № 6 от 06.02.2018 г. по н. д. №
1098 / 2017 г. на Върховния касационен съд, Първо наказателно отделение). В настоящия
случай правилно първоинстанционният съд е приел, че концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия е установена по надлежния ред, като възраженията на защитата на
подсъдимия в тази посока настоящият състав приема за неоснователни и недоказани. От
приетия списък на успешно преминалите последваща проверка средства за измерване с рег.
№ 328р-51420/21.11.2019 г., се установява, че „Алкотест Дрегер 7410“ с фаб.№ *** е
преминал лабораторна проверка на 18.11.2019 г. със срок на валидност от 6 месеца, като към
процесната дата *** г. безспорно същото е било технически изправно.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, както правилно
е приел Пернишкият районен съд. С предприемане на управление на МПС след употреба на
алкохол подсъдимият Н. К. пряко е целял осъществяването на една правомерна цел –
придвижване от едно място на друго, но същевременно е осъзнавал, че нейното
осъществяване е неизбежно свързано с извършването на общественоопасно деяние,
изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол.
Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения
процесуален ред доказателствен материал, районният съд законосъобразно е приел, че
вината и авторството на извършеното престъпление по делото се установяват по
категоричен и несъмнен начин. Следва да се подчертае, че този извод е изграден на базата
на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на
разпитаните по делото свидетели М. Л. и И. И., които кореспондират и с показанията на
свидетеля А. А. – лекарят, провел медицинското изследване в лечебното заведение,
събраните писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е
извършена от първоинстанционния съд при съобразяване с изискванията, визирани в
разпоредбата на чл. 14 от НПК.
Изводът на съда относно съставомерността на деянието е правилен. На
инкриминираната дата подсъдимият Н.К. е извършил престъпление, което е правилно
квалифицирано, като материалният закон е приложен в неговата актуална редакция. Така
констатираното изпълнително деяние безспорно съответства на правната квалификация по
чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като са налице и безспорни данни за предходно осъждане
на подсъдимия за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. При тези изводи, Пернишкият
окръжен съд не намира основания за отменяне или изменяне на обжалваната присъда в
частта й, с която подсъдимият е признат за виновен по предявеното му обвинение.
Правилно първоинстанционният съд е намерил, че обясненията на подсъдимия се
опровергават от доказателствения материал, събран по делото. Настоящият състав също
счита, че обясненията следва да се приемат като част от защитната му теза, доколкото
изложените факти в тях се опровергават от свидетелските показания на двамата полицейски
служители и на свидетеля А..
Поради изложеното, по делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Н.К.
е извършил престъплението, описано в обвинителния акт, при фактическата обстановка,
приета за установена от първоинстанционния съд, която напълно се възприема и от
настоящата инстанция. До тези изводи настоящият състав достигна след съвкупната
преценка на събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства.
При определяне на наказанието, районният съд е отчел всички обстоятелства, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, при което е
приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства спрямо отегчаващите такива.
При тези данни, районният съд е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
5
срок от седем месеца, което Н. К. следва да изтърпи ефективно. Това наказание според
въззивната инстанция не се явява несправедливо. Законосъобразна е присъдата на
Пернишкия районен съд и в частта, с която на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в
изпълнение наказанието лишаване от свобода, наложено по споразумение от 12.06.2018 г.
по НОХД № 9685/2018 г. по описа на РС-С.. Правилно е определен първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наложеното наказание. Настоящият състав намира за правилно и
законосъобразно и наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година, като правилно първоинстанционният
съд е приспаднал времето през което за същото деяние деецът е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от *** г.
Възраженията на защитника на подсъдимия пред настоящата инстанция са насочени
към неправилното определяне на наказанието от първоинстанционния съд. Същият счита, че
ефективното осъждане следва да бъде заменено с принудително лечение на подсъдимия.
Настоящият състав споделя частично това възражение на защитата досежно необходимостта
от провеждане на лечение спрямо подсъдимия. Действително, в мотивите към присъдата
първоинстанционният съд е възприел данните за усложненото здравословно състояние на
подсъдимия и именно на това основание, в съвкупност и с останалите смекчаващи вината
обстоятелства, е приложил разпоредбата на чл.55 от НК и е определил наказание в размер
под минималния. Въпреки това, правилно съдът не е приложил разпоредбата на чл.92 от НК
или на чл.40, ал.4 от НК, доколкото в производството пред Районен съд гр. Перник не са
ангажирани доказателства, които по надлежния ред да установят наличието на алкохолна
зависимост у подсъдимия Н. К.. Представената медицинска документация в досъдебното и
съдебното производство не е могла да доведе до обосноваване на тази зависимост от страна
на решаващия съд, съответно той не имал основание да постанови принудителни
медицински мерки спрямо Н. К..
Съгласно чл. 92, ал. 1 НК, когато при разглеждане на делото за извършено
престъпление се установи, че подсъдимият страда от алкохолизъм или друга наркомания, е
дадена възможност на съда наред с наказанието, което налага за извършеното престъпление,
да постанови и принудително лекуване на подсъдимия. За да може обаче съдът да постанови
настаняване на принудително лекуване, е необходимо да са налице известни предпоставки.
Тези предпоставки са да има данни, че лицето страда от алкохолизъм или от друга
наркомания, а за да се приеме, че той има такова страдание, е необходимо да има данни по
делото и по-специално необходимо е да има заключение и на вещо лице - лекар. Без
наличието на такова заключение съдът не може само въз основа на своите наблюдения в
съдебното заседание или въз основа на изолирани свидетелски показания да приеме, че
подсъдимият страда от алкохолизъм или от друга наркомания, и да постанови настаняване
на същото лице на принудително лекуване.
От назначената и приета по делото в настоящата въззивна инстанция съдебно-
психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р В. В., се установи, че
осъденият Н. К. страда от синдром на активна алкохолна зависимост и че е уместно да се
обмисли прилагането на терапевтично лечение спрямо подсъдимия.
Доколкото едва в настоящата инстанция се установи по надлежния ред, че лицето
страда от алкохолна зависимост, то именно Окръжен съд – Перник следва да се произнесе по
въпроса за необходимостта от налагането на допълнителни медицински мерки. Настоящият
състав, основавайки се на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, и
преценявайки, че това е в интерес и на Н. К., намира, че следва да постанови принудително
лекуване на подсъдимия от алкохолна зависимост, което да се проведе през време на
изпълнение на наказанията лишаване от свобода в болнично заведение.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда следва да бъде
изменена, като наред с наказанието лишаване от свобода следва по отношение на
6
подсъдимия да бъде постановено и принудително лекуване, което да се проведе в болнично
заведение по време на изпълнението на наказанията лишаване от свобода.
Водим от всичко изложено и на основание чл.337, ал.2, т.1, във вр. с чл. 334‚ т. 3 и
чл.338 от НПК‚ съдът
РЕШИ:
Изменя присъда № 260023 от 27.04.2021 г., постановена по НОХД № 1295/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник в частта за наказанието като:
Постановява, на основание чл. 92, ал. 1 и ал. 3 от НК, принудително лекуване на
подсъдимия Н. А. К. от алкохолна зависимост, което да се проведе през време на
изпълнение на наложените му наказания лишаване от свобода в болнично заведение.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за
изготвянето на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7