Определение по дело №1/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1032
Дата: 4 март 2020 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20205530100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                          

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.........                                   04.03.2020г.                        гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                 ДЕСЕТИ граждански състав

На    4 март                                                            2020г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                  Председател: МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело 1 по описа за 2020 година:

 

        Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

        

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

          На основание чл.140 ал.3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

          Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

 

 

          Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

          СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

                               

          Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Ищецът Д.Т.К. твърди, че е потребител на електрическа енергия към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив, с клиентски номер **********.

С две отделни писма получени от него на 23.12.2019г. с изх. № 7491216-1 и № 7520731 от 10.12.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив го уведомило, че на 07.02.2018г. електромер с фабричен номер № ********* от измервателна точка /ИТН/2088145 в гр.Стара Загора, ул.Хан Тервел № 48, вх. Б бил демонтиран и предаден за експертизна проверка в Български Институт по Метрология София, както и че на 16.02.2018г. била извършена нова проверка, при която бил свален електромер с фабричен номер № ********* от същата измервателна точка /ИТН/2088145. Той също бил изпратен за експертизна проверка.

Констатирано било, че и двата свалени електромера били манипулирани и не отчитали правилно. За тези установени факти били издадени два констативни протокола с номера № 1468/11.11.2019г. и                 № 1473/11.11.2019г. Предвид тези несъответствия на метрологичните и техническите изисквания, ответното дружество приемало, че ползваната от ищеца електроенергия била неизмерена, съответно незаплатена. И на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, сметката му за периода 09.11.2017г. - 07.02.2018г., т.е. 90 дни, била коригирана, като допълнително била начислена ел.енергия на стойност 973,55 лева, както и за периода от 11.02.2018г. - 16.02.2018г., т.е. за 5 дни, била начислена допълнително ел.енергия на стойност 51,28 лева.

Предвид това ответното дружество издало две фактури с номера      № **********/10.12.2019г. за сумата от 51,28 лева и                                      № **********/10.12.2019г. за сумата от 973,55 лева. Общата стойност на допълнително начислената ел.енергия възлизала на 1024,83 лева.

Допълнителната електрическа енергия начислена на Д.Т.К. била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и Закона за задълженията и договорите.

На първо място следвало да се отбележи, че при извършване на проверката и демонтирането на електромера трябвало да бъде съставен Протокол, който освен от служителите на ЕВН трябвало да бъде подписан от клиента, негов представител или двама свидетели. В случая и при двете проверки такива протоколи не били подписвани от ищеца, тъй като той не бил търсен от служителите на ЕВН да присъствал на проверките.

Не било изпълнено разпореждането на ал.4 на чл.47 от ПИКЕЕ- в случаите по ал.З /когато проверката била извършена в отсъствие на клиента/, операторът на съответната мрежа изпращал констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.

 

Съгласно чл.54 от Общите условия, която разпоредба визирала коригирането на сметки едностранно от ответното дружество, задължавало същото, в случай че метрологична експертиза установяла несъответствие на метрологичните и технически характеристики да бъдел съставен констативен протокол и клиента да бъдел уведомен в 7-дневен срок за преизчислените количества електрическа енергия.

В този случай тези срокове не само, че не били спазени, но и такива протоколи не били изпратени на клиента.

„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента, като в нарушение на разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение юг“ ЕАД напълно неправомерно издало фактури с номера                                        № **********/10.12.2019г. за сумата от 51,28 лева и                                      № **********/10.12.2019г.  за сумата от 973,55 лева.

За ищецът не било ясно и как точно ответното дружество определило двата периода, за които била коригирана сметката му, а именно: за 90 дни от 09.11.2017г. до 07.02.2018г. и за 5 дни от 11.02.2018г. до 16.02.2018г. Отделно от горното липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да настъпили вреди на дружеството ответник, и тези вреди да били в причинна връзка с виновното поведение, т.е. след като било налице действие или бездействие на потребителя Д.Т.К.. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Още повече, че електромера се намирал извън жилището му, в заключено дървено табло на коридора на блока, и никой, освен, служители на „Електроразпределение юг“ ЕАД нямали физически достъп до него. Дори и да било налице неточности при отчитането или измерването на ел.енергия от електромера, каквито в настоящия случай не били налице, то същите не били причинени от ищеца.

Следвало да се има в предвид, че съгласно чл.44 от Закона за измерванията лицата, които използвали средствата за измерване били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявявали и представяли за последваща проверка в БИМ или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършвали периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя Д.Т.К. чрез извършване на корекция на сметката му за минал период.

Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. В писмата до ищеца липсвало информацията това кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можело да се определи началния момент, от който се появило несъответствието в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.

На следващо място ищецът счита, че липсвало каквото и да било основание за извършената корекция. Ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била начислена на основание разпоредбите на чл.48 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ когато при проверка по реда на чл.41 от правилата се установяло грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, неправилно или неточно измерване или неизмерване, и не било известно кога се появила установената грешка количеството потребена ел.енергия се определяло съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздела на ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл.47 ПИКЕЕ, когато операторът извършил проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол, който следвало да бъде подписан от представители на оператора, така и от клиента или негов представител /чл.47,ал.2 ПИКЕЕ/.  Цитираните норми били въведени с правилата приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн. В ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., и влезли в сила на 15.11.2013г., по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ.

Освен това, съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогирало установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, доколкото се касаело за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз да извършвал услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия, които се регулирали, освен от специалните нормативни актове в областта на енергетиката, така и от Закона за задълженията и договорите.

Дори да било налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период, той не можел да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не било осъществено от него, тъй като това би противоречало на установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Така, доколкото в специален закон не било установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД била приложима, а подзаконови нормативни актове, които й противоречали, не следвало да се прилагат.

Предвидената възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означавало автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължали на виновното поведение на клиента, съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.

 

Обективната отговорност по принцип била изключение, доколкото ангажирало отговорността на едно лице, без да се държало сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма било правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържала в ЗЕ, поради което оставала приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и била в границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтичало от сключен между страните договор. Не се касаело до деликтна отговорност, за да се изследвало дали било налице противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение.

А щом се касаело до договорна отговорност, приложими към нея били общите правила на ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна.

Поради всичко изложено, ищецът намира, че не било налице валидно правно основание за ответника да получел начислената в резултат на корекциите процесна сума в размер от 1024,83 лева, доколкото не се установявало обективно констатираната манипулация на измервателните уреди да била резултат от виновно неизпълнение на договорните задължения на ищеца.

Следователно за ищеца възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив отрицателен установителен иск, с който да се признаело за установено, че Д.Т.К., ЕГН ********** и с постоянен адрес ***, не дължал на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 973,55 лева по фактура № **********/10.12.2019г., за отчетен период 09.11.2017г. - 07.02.2018г. и сумата в размер на 51,28 лева по фактура № **********/10.12.2019г. за отчетен период 11.02.2018г. - 16.02.2018г., представляващи суми за допълнително начислена ел.енергия.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, че Д.Т.К.,  ЕГН ********** ***, не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 973,55 лева по фактура № **********/10.12.2019г. за отчетен период 09.11.2017г. - 07.02.2018г. и сумата в размер на 51,28 лева по фактура № **********/10.12.2019г. за отчетен период 11.02.2018г. - 16.02.2018г., представляващи суми за допълнително начислена ел.енергия.

Моли съда да им присъди направените съдебни и деловодни разноски по делото.

 

 

 

 

 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, с който твърди, че тъй като в случая била спазена точно процедурата за „корекция на сметката за електрическа енергия“, съдържаща се в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), счита, че искът бил неоснователен, недоказан и поради това, молят съда да го отхвърли изцяло.

По настоящото дело се целяло установяване на недължимост на два броя фактури, издадени в следствие на извършени два броя процедури за корекция на сметката на ищеца за електрическа енергия за отминал период както следвало:

1. На 07.02.2018г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца с ИТН 2088145. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване.

Служители демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол).

 За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 403048/07.02.2018г. (Констативния протокол), приложен към исковата молба.

Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на ответника, поради отсъствието на клиента, въпреки настоятелните опити на служителите да го откриели на адреса, протоколът бил изпратен и получен от клиента, видно от приложената към отговора обратна разписка.

Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията по т. 5. „Осъществен е достъп до вътрешността на електромера, чрез пробиване на отвори от горната страна на капака - преминаващата през него електроенергия се измерва с отклонение.“.

Видно от протокола електромерът не отговарял на метрологичните изисквания поради извършената манипулация, както и бил установен точният процент на отрицателна грешка, с която електромерът измервал потребяваната ел. енергия.

Поради посоченото електромерът отчитал с грешка - 66,63 % по-малко консумираната електрическа енергия. За посочените констатации бил изготвен от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 1468/2019г., приложен към отговора.

 

 

С оглед на описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 б. А от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 5391 kWh (Справката за коригиране на сметката за електроенергия, приложена към исковата молба), като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 973,55 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 90 дни, като първата дата - 09.11.2017г. - началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа проверка 07.02.2018г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).

ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № **********/10.12.2019г. - приложена към исковата молба (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 7491216-1/10.12.2019г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента (уведомление) за извършеното допълнително начисление, уведомлението било получено от съпругата на ищеца, видно от приложената обратна разписка.

2.  На 16.02.2018г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг) извършили нова проверка на монтирания седмица по-рано на клиента електромер № *********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца с ИТН 2088145 и отново установили, че електромерът бил с разпробит преден панел, тоест отново била извършена манипулация на СТИ. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване. Служители демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 402789/16.02.2018г. (Констативния протокол), приложен към исковата молба. Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на ответника, поради отсъствието на клиента, въпреки настоятелните опити на служителите да го откриели на адреса, протоколът бил изпратен и получен от клиента, видно от приложената към отговора обратна разписка.

Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията по т. 5. „Има индикация за отворен капак. Счупена е пластина на датчика за регистриране на основния капа на електромера. Има изменения на електрическата схема ... преминаващата през него електроенергия се измерва с отклонение“. Видно от протокола електромерът не отговарял на метрологичните изисквания поради извършената манипулация, както и бил установен точният процент на отрицателна грешка, с която електромерът измервал потребяваната ел. енергия. Поради посоченото електромерът отчитал с грешка - 66,68 % по-малко консумираната електрическа енергия.  За посочените констатации бил изготвен от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 1473/2019г., приложен към отговора.

С оглед на описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 б. А от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 284 kWh (Справката за коригиране на сметката за електроенергия, приложена към исковата молба), като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 51,29 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 5 дни, като първата дата - 11.02.2018г. - началото на корекционния период била датата на извършената манипулация, доколкото имало данни в паметта на електромера за датата на отваряне на основания капак, периодът попадал в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа проверка 16.02.2018г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ). ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № **********/10.12.2019г. - приложена към исковата молба (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 75207310/10.12.2019г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента (уведомление) за извършеното допълнително начисление, уведомлението било получено от съпругата на ищеца, видно от приложената обратна разписка.

В случая ставало дума за спор за установяване на недължимост на сума, начислена по така наречената „корекция на сметка за електрическа енергия“ (иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК), които спорове били изключително добре познати на този съд, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС), някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважавали предявените искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им бил манипулирани и отчитал доставяната им електрическа енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество.

Твърденията на ищеца, че липсвало правно основание за извършеното допълнително начисление не отговаряли на приложимата правна уредба. В ДВ брой: 35. от дата 30.4.2019г. били публикувани нови Правила за измерване на количествата електрическа енергия. Съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на новите ПИКЕЕ „§ 2 Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. на констативния протокол, се взема предвид и действащата прогнозна пазарна йена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.“

 Действащите към датата на съставяне на констативния протокол за установяване на манипулацията от ЕР Юг били ПИКЕЕ обн. ДВ. бр. 98 от 2013г., на базата и в изпълнение на които била извършена и процесната корекция. КЕВР имал правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.

В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51,  ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни“, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1,6 ."а" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване“. Стойността на дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. 1650/2014г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015г. докладчик съдията Емилия Василева).

Считат за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина била от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс. Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извършвал едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че било налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпило към такава корекция.

Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извършвал едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажирал отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал възможност на крайния снабдител да извършвал едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение №115 от 20.09.2017г., постановено по т.д. № 1156/ 2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/Ю.05.2008г.(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.

В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното съдържание:

 

 

„Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.

(2) В случаите по ал. 7 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.“

Според тях не можел да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променяли общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) нямало подобна инструкция), още повече, че както отбелязали по-горе, такъв ред бил предвиден.

Тяхното тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в              чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017г. на ВКС по т. д. № 961/2016г., II т. о., ТК).

Тук следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012г., като дословно чл. 24 имало следното съдържание:

„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период.

(2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.“

При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВИ ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приемало, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. б ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметрално противоположна теза и да твърдяло, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Моли съда при постановяване на решението да има предвид и най-новата практика на ВКС. В посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 150/ 26.06.2019г. на ВКС по гр. дело № 4160/2018г., Решение № 124 от 18.06.2019г. на ВКС по гр.д. 2991/2018г. която била в смисъл, че крайния снабдител имал право да коригира сметка на клиент за отминал период, независимо от това дали приел нови общи условия, по смисъла на чл. 98а, т.6 от Закон за енергетиката.

 

Според цитираното решение, което прилагали към настоящия отговор „От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.“

Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС да бъдели присъдени сторените деловодни разноски.

 

          От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК. Безспорен по делото е фактът, че ищецът е абонат на ответното дружество. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД не оспорва фактическите твърдения, посочени в исковата молба. Излага доводи, че оспорваната сума е основателно начислена и дължима. Ответникът следва да установи твърденията, че е установено манипулиране на средството за търговско измерване и  че е спазена процедурата, предвидена в общите условия за съставяне на констативен протокол, демонтаж на електромера и извършване на експертиза за неговата годност, както и, че оспорваната сума е начислена основателно.

         

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Фактура № **********/10.12.2019г.; Фактура № **********/10.12.2019г.; Писмо с изх. № 7491216-1/10.12.2019г.; Писмо с изх. № 7520731/10.12.2019г.; удостоверение от Търговския регистър; Констативен протокол № 402789 от 16.02.2018г.; Констативен протокол № 1473/2019г.; Констативен протокол № 403048 от 07.02.2018г.; Констативен протокол № 1468/11.11.2019г.; Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 06.12.2019г. – 2 бр.; Обратни разписки – 2 бр.

 

ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна такса,  пълномощно на адв. Р.А. и на юриск. Ирина Колева.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на  31.03.2020г. от 09.45ч., за която дата да се призоват страните.

 

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: