Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...................
гр. К., 05.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд трети наказателен състав,
на
пети юли две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
при
секретаря Цветана Чакърова, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело № 644 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление №
20-0281-000765/07.08.2020 година на Началник група към **** П., Р.н.М.К.н.Н.А.Б.
с ЕГН/ЛНЧ ********** ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. С посоченото
наказателно постановление били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР.
Недоволно от наказателното
постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред
съда в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се
сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли
съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, не изпраща и представител.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К.
редовно призована, не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което се
иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
На 02.08.2020 г., служителите н.Р.н.М.К.
св.Р. и Д. изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред.
Докато се движили с патрулен автомобил по път I-6 до км. 252+460м. между град К.
и гр.С., забелязали движещ се срещу тях л.а. Т.А.с рег. № ******, управляван от
жалбоподателя. Същият около 23.15ч. загубил контрол върху управлявания
автомобил, навлязъл в насрещната лента за движение и се насочил срещу
управлявания от свидетеля Р. полицейски автомобил. Свидетелят успял да избегне
удара, завивайки надясно, след което забелязал в огледалото за обратно виждане,
че се е вдигнал прах. Обърнал автомобила,
върнал се назад и видял, че управляваният от жалбоподателя автомобил е излезнал от платното за движение и е пропаднал в крайпътна
канавка, като по МПС били причинени материални щети. В автомобила нямало други
лица освен жалбоподателя, който се намирал на мястото на водача и видимо бил
употребил алкохол. Р. и Д. му помогнали да излезе от автомобила и извикали екип
на пътен контрол, сред които свидетелят Н., който изпробвал Б. за употреба на
алкохол с техническо средство „******“ с фабр. № ******,
който отчел 1,05 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. Н. установил, че
Б.
е в неадекватно състояние, изглеждал доста пиян и показвал нецензурни жестове.
На
водача бил издаден талон за изследване с бл. № 071210 и номер на МВР 071210.1.
от 02.08.2020г., но той отказал кръвна проба, както и отказал да получи и
подпише талона.
Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор Н. съставил процесния
АУАН с бл. №998455 от 03.08.2020г. с който приел, че Н.А.Б., е осъществил нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 02.08.2020г., около 23.15 ч. в общ.К., обл.П. на път първи клас №1-6- км.252+460м. с посока на
движение от гр. С. към град К. управлява лек автомобил Т.А.с рег. № ******,
собственост на „******“ **** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установено с техническо средство „******“ с фабр.
№ ******, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, а именно 1,05 промила
на хиляда. Водачът лъха на алкохол. Водачът отказал кръвно проба и приел
показанието на техническото средство.
Бил издаден талон за изследване с бл. №
071210.
С АУАН било иззето и СУМПС с №****,
издадено в Г..
Така съставения АУАН бил подписан от Б.
без възражения, като същия получил препис от акта.
Въз основа на така съставения АУАН, на 07.08.2020
г. оправомощено съгласно заповеди №
8121з-515/14.05.2018г. и № 8121з-825/19.07.2019г., длъжностно лице – Началник група към **** П.,
РУ К. издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с
акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършване, на жалбоподателя
Б. било наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и били отнети и 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено
на Б. на 07.08.2020г., а жалбата срещу него депозирана на 14.08.2020 г.
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът ползва изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду си и пряко относими
към предмета на доказване по делото.
Като въззивна
инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът
намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за
установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени
са в изискуемата от закона форма и от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно,
обстойно и коректно описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото
извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на
наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Основните възражения от страна на
жалбоподателя са, че в момента на проверката той не е управлявал автомобила и,
че в издаденото НП неправилно е посочен номера на притежаваното от него СУМПС и
мястото на което се води на отчет.
Относно първото възражение, съдът счита,
че от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че Б. е
бил водач на автомобила, който претърпял ПТП, именно на него св.Р. е помогнал
да излезе от шофьорското място след произшествието, като други лица в МПС-то не
е имало и за това св. Н. изпробвал Б. за употреба на алкохол с техническо
средство „******“ с фабр. № ******, който отчел 1,05
промила на хиляда алкохол в издишания въздух.
Относно второто възражение –
действително в обстоятелствената част на издаденото НП неправилно
е посочен номера на притежаваното от жалбоподателя СУМПС и мястото на което се
води на отчет. Съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка в НП
при цифровото изписване на номера на СУМПС на Б., като вместо СУМПС
с №****, издадено в Г. е посочен №*****, водено на отчет в СДВР, който номер е
бил на СУМПС издадено на Б. в Р Б. на 20.03.2001г. и валидно до 20.03.2011г. Съдът
счита, че така допусната грешка не се отразява по никакъв начин на правото на
защита на жалбоподателя, за който е ясно, а и безспорно установено по делото
какво нарушение е извършил - такова по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и кога и къде - на
02.08.2020г., около 23.15 ч. в общ.К., обл.П. на път
първи клас №1-6- км.252+460м. с посока на движение от гр. С. към град К.. И при
така допуснатата техническа грешка е напълно ясно какво нарушение е осъществено
от жалбоподателя установено от служителите на РУП К. при извършената проверка.
Освен
това жалбоподателят е достатъчно индивидуализиран с посочване на имена, ЕГН/ЛНЧ
и адрес.
Тъй като акта се явява редовен от процесуална
страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП.
Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен начин
от показанията на разпитаните по делото свидетели – Р., И. и Н..
С оглед гореизложеното съдът намира за
безспорно и категорично доказано, че жалбоподателя е осъществил вмененото му
във вина нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазил задължението
си, визирано в посочения текст на закона да не управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Б. е управлявал
МПС на процесната дата с концентрация на алкохол 1,05
промила на хиляда, установено с техническо средство „******“ с фабр. № ******, като е приел показанията му и е отказал да
даде кръвна проба за изследване.
Размерът на наложеното наказание на жалбоподателя
- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца е съобразено с посочения фиксиран размер в разпоредбата на чл.174 ал.1
т.2 от ЗДвП, която се явява относимата санкционна
разпоредба към извършеното нарушение.
Деянието не осъществява признаците на
маловажен случай, предвид и количество алкохол установено в настоящия случай – 1.05
промила на хиляда. Значителна е и обществената опасност от деянието и
възможните неблагоприятни последици вследствие управлението на МПС с алкохол, и
то в количество 1.05 промила на хиляда. Жалбоподателят е имал възможност да
постави под съмнение резултата от техническото средство и в тази връзка да даде
кръвна проба по предвидения за това ред. Същият обаче не го е стори, като се е
съгласил с отчетения резултат, установяващ безспорно нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП.
Във връзка с нарушението по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложено наказание по чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП са отнети правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно
постановление, съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията
и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила
от 23.03.2018 г.
Поради изложените съображения
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на
разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива
не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН КАРЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-0281-000765/07.08.2020 година на Началник група към **** П., Р.н.М.К. с
което на Н.А.Б. с ЕГН/ЛНЧ ********** ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание -
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни
точки за нарушението на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: