М О Т И В И
към присъда № 180 от 25.11.2019 г. по НОХД № 1229/2018
г. на СлРС
РП – Стара Загора е
внесла обвинителен акт против подсъдимия В.П.Г. за извършено престъпление по чл.325,
ал.2, вр.ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на РП – Стара Загора поддържа обвинението, така както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието
изпълнение да се отложи за изпитателен срок от четири години.
В с.з.
подсъдимия, редовно призован се явява лично и с упълномощени защитници. Не се признава
се за виновен, но дава подробни обяснения по обвинението, с които твърди, че
действително е показал пистолета си на св. П. и на още едно лице, но е сторил
това, тъй като самите те са се насочили към него и са започнали да го дърпат и
по този начин е целял да се предпази от тях. Упълномощеният от него защитник
счита, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението за което му е повдигнато
обвинение и моли съда да постанови оправдателна присъда.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Подс. Г. е български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан.
Св. П.Д.К.
работела като адвокат в Адвокатско дружество "К., Боев
и съдружие". Свидетелят Б.С.П. *** и работел като адвокатски съдружник в същото
адвокатско дружество. Синът на св. К. - св. И.К. също работел в посоченото
дружество, което се занимавало с граждански дела, относно обезщетения на
пострадали от пътно-транспортни произшествия лица. Подс.
В.П.Г. работел за друга адвокатска кантора, с предмет на дейност идентичен с
този на Адвокатско дружество "К., Боев и
съдружие", като подс. Г. убеждавал клиенти на горното адвокатско дружество
да си сменят адвоката, който ги представлявал по гражданските им дела. Между
тези клиенти била и св. К.Я. ***, майката на която починала при катастрофа в
Гърция. Първоначално, св. Я. била клиент на адвокатска кантора, за която подс. Г.
работил, но после се свързала с адв. П.К. и тя поела случая на майка й. На
12.04.2017 г., около обяд, в гр. Казанлък, св. Б.П. бил в центъра на града, в
близост "Лъвовата чешма". Същият се
разминал със свидетелките К.Я.Я. и сестра й - Анка Я.Я. и се поздравили. Тъй
като малко преди това, св. П. видял на същото място и подс. В.П.Г., който не
познавал, да говори с двете свидетелки и доколкото те му споделили, че именно
това е човекът, който ги притеснявал, св. Б.П. пожелал да разговаря с подс. В.П.Г.,
за да го помоли да не търси и притеснява клиентите на адвокатското дружество, в
което работил. П. се свързал със свид. К. и двамата се уговорили да се чакат пред
пощата.
По същото време подс. Г. не намирал в офиса на
"Централна кооперативна банка", в центъра на гр. Казанлък, в непосредствена
близост до пощата, където се чакали К. и П.. Последният, при излизането на
подсъдимия от банката, се приближил към него, като поискал да разговарят. В
рамките на няколко секунди след това подс. В.П.Г. бръкнал в сакото си и извадил
пистолет, който насочил към св. Б.С.П. и св. И.А.К., като го размахвал с ръка
наляво и надясно. През цялото време, подс. Г. държал пистолета насочен към св. П.
и св. К. и започнал да се движи назад, с лице към двамата свидетели. При тези
действия, св. К. извадил мобилния си телефон и в 13.29 ч. на 12.04.2017 г.
позвънил на тел. 112, за да съобщи за
станалото, но предвид факта, че подс. Г. продължавал да държи пистолета към
него, прекъснал разговора. Подс. Г. извървял по описаният по-горе начин около 25 м.- 30 м., след което се качил в
паркираният си наблизо лек автомобил „Нисан”, червен
на цвят с рег.№ ОВ 1573 ВА и бързо напуснал инкриминираното място. В същият лек
автомобил била и св. Д.Р.Г., съпруга на подс. В.Г. и детето им. Св. И.К. в 13.30
ч. на 12.04.2017 г. отново позвънил на тел. 112, като съобщил подробно за
гореописаното, както и за марката, и регистрационния номер на лекия автомобил,
с който подс. В.П.Г. напуснал инкриминираното място. Тези действия на подс. В.Г.
били видени от св. Р.К.Л., която случайно минавала покрай горепосоченото място
и останала крайно възмутена от факта, че някой може да заплашва другиго с
пистолет посред бял ден, на оживено място в центъра на гр. Казанлък. Малко след
второто обаждане на св. К. на тел.112 на инкриминираното място пристигнал
полицейски патрул, в състав от св. Т.Г.М. и св. И.Г.И., полицейски служители от
РУ-Казанлък. Св. М. и св. И. установили от св. П. и св. К., че подс. Г. без да
бъде предизвикван от последните е извадил пистолет и ги заплашил, след което се
качил в горепосочения лек автомобил с ловешка регистрация и потеглил в посока
запад
По-късно
лекият автомобил "Нисан" червен на цвят с
рег.№ ОВ 1573 ВА управляван от подс. В.Г. бил спрян от полицейски служители на
РУ-Габрово, като подс. Г. бил задържан в същото управление. На 12.04.2017 г.
св. Г.А.Д., полицейски служител от РУ-Казанлък бил изпратен до РУ-Габрово,
където подс. Г. му предал доброволно газов пистолет Р.А.К., "ЕКОL-DICLE"-кал.9мм., с фабр. № ЕD 1430305, за което бил изготвен
Протокол за доброволно предаване.
На 17.07.2017 г. с Постановление на
РП-Казанлък било образувано настоящото досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
В
хода на разследването с писмо на разследващия орган била изискана информация от
РУ-Ябланица, относно собствеността на газов пистолет Р.А.К., „ЕКОL-DICLE”-кал.9мм., с фабр. № ЕD 1430305. С писмо №
451000-529/01.03.2018 г. на РУ-Ябланица било установено, че собственик на
същото газово оръжие е подс. В.П.Г..
В
хода на разследването с писмо на разследващия орган била изискана информация от
Дирекция "Национална система 112", относно постъпвали сигнали на ЕЕН
112 от тел. ********** и тел. ********** на 12.04.2017 г. около 13:00 ч.,
относно упражнена заплаха с оръжие от лице на обществено място. С писмо рег.№
105840-133/09.03.2018 г./ на Дирекция "Национална система 112", "Районен
център 112"- гр. Бургас била предоставена следната информация:
1. На
12.04.2017 г. в 13:29 ч. е регистрирано повикване от телефон ********** от
лице, което не се е представило.
2. На 12.04.2017 г. в 13:30 ч. е
регистрирана повикване от телефон ********** от лице, което се е представило с
имена И.К..
Към отговора бил приложен и 1 бр. СО с два бр. записи
на разговори.
В
хода на разследването с предавателно-приемен протокол от 22.03.2018 г. на
разследващия орган били предадени следните вещи, газов пистолет Р.А.К. "ЕКОL-DICLE"-кал.9 мм., с фабр. № ЕD 1430305, с един брой пълнител и 17
бр.газови патрони, кал.9 мм., които били приобщени като веществени
доказателства по делото.
В
хода на разследването с Приемо-предавателен протокол
от 23.03.2018 г. разследващия орган предал на Домакина на Окръжна
Прокуратура-Стара Загора за съхранение следните веществени доказателства: газов
пистолет Р.А.К., "ЕКОL-DICLE"-кал.9 мм., с фабр. № ЕD 1430305, с един брой пълнител и 17
бр.газови патрони, кал.9 мм.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите
П., К., К., Л., М., И. и Д., тъй като тези показания се намират помежду си в
отношение на припокриване и допълване, същите са логични и безпротиворечиви.
От показанията на свидетелите К. и П. и тези на свид. Л. и най-вече от
показанията на тези трима свидетели, се установяват обстоятелствата свързани с
действията на подс. Г. на инкриминираната дата и място. Свидетелите К. и П. са
категорични, че П. е възнамерявал да разговаря с подсъдимия, при което се е
обърнал към него, но е последвала заплахата с носеното от подсъдимия оръжие.
Впрочем, обстоятелството че е носел оръжие и че го е показал на свид. П. не се
отрича и от самия подсъдим. Той обаче отрича присъствието на свид. К. на
мястото на инцидента, както и обстоятелството, че е извадил от дрехите си този
пистолет и с ръка го е насочил към П.. Съдът обаче прие за достоверни и
кредитира показанията на свидетелите П. и К., както и тези на Л. и изведе като
безспорно установено обстоятелството, че свид. К. е бил на мястото на
инцидента. Много силен аргумент в тази насока е и изготвената по делото експертиза
и в частност записаният разговор на тел. 112, от където е видно, че именно И.К.
се е обадил за съдействие на посочения номер. Съдът не констатира противоречия
между показанията на тези двама свидетели, отделно от това същите се допълват и
припокриват с показанията на свид. Л., която е възприела част от случилото се. Тази
свидетелка също е възприела подсъдимия с оръжие в ръка, като първоначално не е
била сигурна дали именно това, което подсъдимия държи е оръжие, но е
категорична, че с този предмет е бил в ръката му, а не в сако, джоб и т.н.
Единственото обстоятелство което съдът не прие от показанията на двамата
свидетели е имало ли е отправена устна закана за убийство от страна на
подсъдимия, докато е размахвал оръжието. В с.з. и двамата са категорични, че
такава закана е имало, но видно от текста на звукозаписа от тел. 112,
операторът изрично ги е питал „само е размахвал оръжие срещу Вас”, при което Каранов е отговорил „Да. Да. Да. Само го размахва, да”. По
отношение на причината за прекъсването на първото обаждане, К. е посочил също,
че подсъдимия просто го е размахвал пистолета, поради което той си е махнал
телефона, докато в с.з. е заявил, че е прекъснал разговора, тъй като е получил
отправена закана. Съдът прие, че това което непосредствено е предал свид. К.
при обаждането си за съдействие, следва да се приеме за по-достоверно, още
повече че операторът изрично е попитал дали лицето само е размахвало оръжие,
при което ако действително е била налице отправена закана, би следвало К. да е
съобщил това. Съдът прие изнесеното от двамата свидетели, като стремеж да се
предаде по-голяма тежест на извършеното от подсъдимия и съответно на
предизвиканата у тях уплаха, още повече като се има предвид, че същите изразиха
и желание да предявят и гр. иск, за причинените им неимуществени вреди, които
биха били оценени много по-високо, ако е имало и отправена заплаха спрямо тях.
Съдът кредитира и показанията
на свид. К.. Същата не е присъствала на инцидента, но пресъздава споделеното от
сина й и от свид. П. относно отправената им заплаха с пистолет, като пресъздава
и проблемите които тя самата е имала от лице, за което предполага, че е бил
именно подсъдимия. По отношение на тези факти няма други доказателства по
делото, поради което не са възприети от съда във фактическата обстановка, която
е приел за безспорно установена. Налице е една жалба, представена като
доказателство от страна на свид. К., но съдът не може да кредитира и да се
позове на тази жалба, тъй като не е подадена от нито една от страните по
делото, а от лице, което има единствено и само качеството на свидетел. Все пак
по отношение на фактите и обстоятелствата около заплахата спрямо сина й и свид.
П., съдът кредитира изцяло нейните показания.
Съдът кредитира показанията на
тримата полицейски служители, които доизясняват фактическата обстановка около
инцидента, но не са преки очевидци на главния факт, а именно налице ли са били
извършени непристойни действия от страна на подсъдимия. Все пак от показанията
на свидетелите М. и И. се установява, че на
инкриминираната дата, доколкото са били дежурни са били изпратени по сигнал на
мястото на инцидента където са заварили Б.П. и И.К. и са снели обяснения от
същите във връзка с възникналия инцидент, като потвърждават, че лицата са се
оплакали, че лице на което не знаят имената, но имат бизнес отношения е
извадило пистолет и ги е заплашвало с него. От показанията на свид. Д. пък се
установява обстоятелството, че същият е иззел носеното от подсъдимия оръжие,
след което го е предал в РУ-Казанлък.
Съдът не кредитира показанията
на свидетелките К.Я. и Анка Я.. Всъщност в частта, в която пресъздават
обстоятелството, че на инкриминираната дата са били в гр. Казанлък съдът прие
техните показания за достоверни, тъй като безспорно част от свидетелите по
делото, включително и свид. Б.П. /чиито показания съдът прие за достоверни/, са
ги възприели около „Лъвовата чешма” в центъра на гр.
Казанлък. Свидетелката К.Я. всъщност по никакъв начин не допринася за
изясняване на фактическата обстановка по делото. Същата пресъздава срещата си с
подсъдимия и със свид. Б.П. преди инцидента. За самия инцидент същата не излага
каквито и да е твърдения и доколкото се разбира от показанията й същата, не е
очевидец на този инцидент. Нито от показанията в хода на съдебното следствие,
нито от тези дадени по досъдебното производство и приобщени по съответния
процесуален ред, се установява К.Я. да е била на мястото на инцидента. Напротив,
в показанията си в досъдебното производство изрично е заявила, че след като се
поздравили с подсъдимия, той е тръгнал в посока към пощата и през този ден, тя
повече не го е виждала. К.Я. твърди също, че е видяла само Б.П., но от
събраните по делото доказателства не се установява И.К. да се е намирал в
района на „Лъвовата чешма”, където е била тази
свидетелка и нормално е да не бъде възприет от нея. Отделно от това, съдът
констатира едно противоречие в показанията й касаещо свидетелката Л.. К.Я.
твърди, че когато е ходила при адв. К., документите й са били оформени именно
от свид. Л.. Пак от показанията на свид. К.Я. се установява, че е ползвала
услугите на адв. К. преди инкриминираната дата, а от показанията на
свидетелките К. и Л. безспорно се установява, че към 12.04.2017 г., Л. все още
не е работила при К., а това е станало в един по-късен момент. Свид. Анка Я.
разпитана в следващото с.з., когато вече е дала показания съпругата на
подсъдимия, пресъздава факти и обстоятелства, по начин почти идентичен с този
на съпругата Д.Г. /понастоящем Илиева/ и описва същия черен джип и мургав мъж,
облечен с бронирана жилетка и с очила, който заедно със свид. Б.П. са дърпали
подсъдимия.
Тук е мястото, да се обърне
внимание и да се направи анализ и на показанията на съпругата на подсъдимия и твърдяните от нея „мургав мъж” и „черен джип”. Доколкото
нейните показания и обясненията на подсъдимия са както противоречиви, така и
нелогични дори биха могли да се нарекат и абсурдни, съдът не ги кредитира и
прие версията за въпросното лице и превозно средство, която се излага и от
свид. Анка Я. за абсолютно недостоверна и изключи от доказателствения материал
по делото, тези гласни доказателства. Показанията на свид. Илиева /Г. по ДП/ са
толкова объркани и противоречиви, че няма как да се даде вяра на такива
показания. Същата заявява, че докато са вървели съпругът е говорил по телефона.
Това обаче не е станало повод тя да спре, да седне и да нахрани детето, тъй
като преди това му е била купила дюнер. Сторила е незнайно защо това, едва
когато Анка и Янка са се доближили до него, а той все още продължавал да говори
по телефона. След това заявява, че докато са вървели към банката /ЦКБ/,
съпругът й е казал, че ще влезе вътре, за да пусне пари на една клиентка.
Въпреки, че много добре е знаела къде отива съпругът й, когато е отключила
колата си е вдигнала главата, за да види къде влиза. При положение, че още
преди това е видяла, че вървят в посока ЦКБ, където е била колата им и че мъжът
й и е казал, че ще влезе в банката, логично възниква въпроса, защо й е било
необходимо да види къде ще влезе. Следващото твърдение, а именно че е влязла в
банката много уплашена от това което е чула от мъжа с костюма /по делото беше
установено, че най-вероятно се касае за свид. П./, който по телефона е казал на
някой „идвайте бързо с джипа, той е още вътре, дано да се забави”, също звучи
нелогично и абсурдно. При положение, че тя самата е заявила, че са се разминали
с този мъж, но не твърди, че са се поздравили и че са се познавали /аргумент,
че е бил непознат за тях е и обстоятелството, че същата през цялото време в
показанията си го нарича „мъжът с костюма” т.е. не знае неговите имена/,
незнайно защо е решила, че този мъж говори именно за нейния съпруг и че
възнамерява да извика хора, да се разправят именно с подсъдимия. Непонятно
остава и защо самия подсъдим, след като е чул от съпругата си и след като също
не познава това лице и той решил, че заплахата се отнася за него. Смешно звучи
/макар, че не е най-юридически издържания термин, който може да се употреби в
мотивите към един съдебен акт терминът „смешно”/ и твърдението, че в офис на
банка, при положение, че е имало и охрана свид. Илиева е подала пистолет на
подсъдимия и никой в банката не е реагирал на това. Обяснението пък, че е
поискал пистолета си, вместо да се обади на тел. 112, да остане на сигурно
място, което все пак е банката и да изчака идването на полицията, ако
действително заплахата се е отнасяла за него, е още по-абсурдно и смехотворно.
Именно защото се е почувствал застрашен от насоченото срещу него оръжие, свид. И.К.
незабавно е сигнализирал за това на тел. 112, каквото е нормалното поведение и
реакция в един такъв случай, независимо от уплахата, която освен това се е
отнасяла за него и е била реална, предвид насоченото оръжие. У подсъдимия и
съпругата му е била само предполагаема, защото са решили, че лицето търси
съдействие от хора, с цел да се разправи именно с подсъдимия. Съдът констатира
и противоречия в показанията на тази свидетелка и обясненията на подсъдимия, на
първо място по отношение на обстоятелството, дали съпругата му се е върнала с
оръжието сама или е била с детето им. Самата свидетелка твърди, че се е върнала
до банката, като е държала дъщеря им за ръка, а подсъдимия въпреки, че беше чул
нейните показания, преди да даде обяснения заяви, че след като му е подала
пистолета съпругата му се е върнала в колата при детето, тъй като го е била
оставила там. Разминаване е налице и по отношение на обстоятелството, кога се е
появил въпросния „мургав мъж” с очила пред банката. Свид. Илиева твърди, че
когато е излязла от банката, след като вече е подала пистолета на мъжа си, е
възприела, че до човека с костюма има и още един мъж, както и спрян отстрани
черен джип „Мерцедес”. Самият подсъдим обаче заявява, че когато е влязла в
банката съпругата му е казала, че вече отвън го чакат двама човека. Това
твърдение е невъзможно и от гледна точка на интервала от време, тъй като ако
съпругата му е чула свид. П. да говори по телефона, непосредствено преди да
влезе в банката, няма как в рамките на няколко секунди вече да е дошъл черния
джип и двамата мъже да го чакат. Поради всички тези противоречия и нелогичност
на показанията на свид. Илиева и обясненията на подсъдимия, съдът ги прие за
недостоверни и не ги кредитира. Доколкото не кредитира показанията им по
отношение на присъствието на висок „мургав мъж” с очила, то не кредитира в тази
им част и показанията на свид. Анка Я..
Съдът кредитира и заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, тъй като същото не беше
оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността
и професионалната компетентност на експерта.
Съдът по реда на чл.283 от НПК
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :
Подсъдимият В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК - тъй като на 12.04.2017 г., в гр. Казанлък,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като насочил пистолет срещу Б.С.П. и И.А.К..
От обективна страна с поведението си на
публично място - в центъра на гр. Казанлък пред много хора, по обяд подсъдимият
е насочил оръжие спрямо две лица, като е предизвикал както уплаха у тези две
лица, така и в онези които са възприели действията му и възмущение от
обстоятелството, че някой си позволява да държи и размахва оръжие на такова
място в този час на деня.
Действията му противоречат на установения в
обществото ред, морал и порядък. Дори да се приеме, че е бил налице личен мотив
/неуредени взаимоотношения свързани с клиенти на адвокатска кантора „К., Боев и съдружие” и кантората, за която е работил
подсъдимия/, подсъдимият се е намирал на публично място - в центъра на града,
достъпно за всеки преминаващ, с
установени множество обществени сгради, като банки, поща, както и търговски
сгради - магазин за цветя, кафене и т.н. и действията му са изразили явното му
неуважение към обществото, изразявайки открито висока степен на неуважение към
личността. Предвид обстоятелството, че поведението му е предизвикало
възмущение и уплаха в свидетелите на инцидента, действията му вече следва да се
квалифицират като хулиганство т.е. като действия насочени към обществения ред,
а не към личността на свидетелите К. и П..
Съдът прие, че
не е налице квалифициращият признак, а именно че деянието се отличава с
изключителна дързост. Мотивът на РП - Стара Загора да приеме, че хулиганските
действия на подсъдимия се отличават с изключителна дързост е бил приетото за
установено от страна на РП - Ст. Загора, че заплахата с пистолет е била
придружена и със заплаха с думите „Ще Ви избия всички, умрете”. Доколкото обаче
съдът прие, че такива заплахи не са били отправени, а е била налице само
заплаха чрез размахване на държаното в ръка газово оръжие от страна на
подсъдимия, то изведе правният извод, че се касае за деяние по ал. 1 т.е. за
извършване на действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, поради което съдът осъди подсъдимия за престъпление
по чл. 325 ал. 1 от НК, а го оправда по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 325 ал. 2 от НК.
Деянието
си, подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, съдът прие чистото му съдебно минало.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът
определи наказание при условията на чл.78 А от НК, като взе предвид, че са
налице всички законови предпоставки за това. От свидетелството за съдимост на
подсъдимия е видно, че до момента същия не е осъждан /реабилитиран по право/ и
не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78 А от НК. С деянието не
са причинени имуществени вреди, не се касае за множество престъпления, за тежка
телесна повреда или смърт, поради което съдът след като призна подсъдимия за
виновен за престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК /за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до 3 години/ го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание глоба в размер на 1 500 лв.
Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
По
правилата на процеса, съдът осъди подсъдимият да заплати направените по делото
разноски за експертизи в размер на 465,52 лв. по сметка на ОДМВР-Ст. Загора и в
размер на 122.04 лева за експертиза и пътни разноски по бюджета на държавата по
сметка на СлРС.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
10.01.2020
г . РАЙОНЕН СЪДИЯ: