№ 49
гр. Кубрат, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20213320200102 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Маклер-Комерс“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Акад. Иван Гешов“ №
2Е (сграда на Бизнес център Сердика), офис 109, представлявано от управител
Ив. П. Й. против Наказателно постановление № 17-000739 от 29.04.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград, с което на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството – жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно и
необосновано. Възразява срещу констатациите в АУАН № 17-
000739/29.03.2021 г., намерили отражение и в издаденото НП, като твърди, че
от събраните по административнонаказателната преписка доказателства не се
установява по безспорен начин съставомерност на соченото като нарушение
деяние от страна на работодателя. Административнонаказващият орган не
взел предвид и не обсъдил направените от жалбоподателя писмени
1
възражения. В случая липсвало осъществено административно нарушение по
чл. 166, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, защото работодателят е организирал
така производствения процес, че при прекъсване на ел. захранването да бъде
осигурен резервен енергоизточник, който на 12.02.2021 г. се е включил
незабавно, поради което е неправилно твърдението, че е настъпила
предвидима ненормална ситуация, за която е следвало на работещите да
бъдат предоставени писмени инструкции по реда на чл. 166, ал. 3, т. 2 от
Наредба № 7/23.09.1999 г. Жалбоподателят счита, че е невярно твърдението
на наказващия орган за наличие на връзка между твърдяното нарушение и
настъпилата трудова злополука на 12.02.2021 г. Злополуката възникнала в
резултат на разхлабена връзка на пастьоризатора, поради грешно изпълнение
на работните задължения на самия пострадал Д. С. П.. Считайки, че не е
налице осъществено административно нарушение, представителят на
дружеството моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, представлявана от директор Катя Филипова
счита, че в случая е налице осъществен състав на административно
нарушение, с правилно определена правна квалификация. Намира, че
административното нарушение е доказано безспорно от събраните
доказателства и в хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди, че наказателното
постановление е законосъобразно и правилно. Поради тези съображения,
представителят на въззиваемата страна моли, постановлението да бъде
потвърдено.
Районна прокуратура – Разград, ТО–Кубрат, при редовност в
призоваването, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата
и атакувания административен акт.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 12.02.2021 г. в обект на дружеството-жалбоподател –
млекопреработвателно предприятие, находящо се в село Брестовене, била
2
извършена проверка от страна на служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Разград, сред които и свидетелката А.М.. Проверката била по повод
възникнала злополука с работещите в предприятието Д. С. П. на длъжност
„организатор производство“ и Ю. Д. Ю. на длъжност „оператор“, и касаела
спазване на трудовото законодателство във връзка със здравословните и
безопасни условия труд. В същия този ден П., като работник на посочената
длъжност, бил в пастьоризационното отделение в цеха за кисело мляко и
подготвял линията за сирене, за да я приведе в работа. Електричеството се
осигурявало от алтернативен източник – агрегат, което затруднило
привеждането на машината в работно състояние. Колекторната връзка, по
която преминавала гореща вода, се разхлабила и под налягане изтекла гореща
вода, която заляла лявата ръка на П., като опръскала и намиращия се в
близост в този момент работник Ю.. Колеги на П. му оказали първа помощ,
като един от тях подал сигнал на тел.112.
При проверката проверяващите служители изискали да им бъде
предоставена документация, свързана с издаването и прилагането на писмени
инструкции във връзка с използваното работно оборудване, както и други
документи относно спазване на трудовото законодателство.
В рамките на извършената проверка в периода 12.02–29.03.2021 г.,
проверяващите констатирали, че в утвърдените от жалбоподателя писмени
инструкции за работно оборудване пастьоризатор, а именно: инструкция за
експлоатация от 15.01.2019 г., инструкция № 2 за режим на почистване и
дезинфекция и инструкция за безопасна работа с пастьоризатор от 26.11.2019
г., работодателят не е включил необходимата информация за действие/работа
на работниците с експлоатираното в контолирания обект работно оборудване
пастьоризатор в случай на предвидими ненормални ситуации, напр. в случай
на спиране на електрозахранването; спиране на водоподаването и др. Така на
12.02.2021 г. при спиране на електрозахранването от енергийния доставчик в
млекопреработващото предприятие е извършвана производствена работа –
пастьоризиране на прясно мляко в цех за производство на кисело мляко и
млечни продукти от работещите в цеха Д. С. П. и Д. Ю. Д. без да им е
предоставена от работодателя инструкция за действие/работа в случай на
спиране на електрозахранването (предвидима ненормална ситуация), при
което по време на работа лицата са получили термично изгаряне от избила
3
гореща вода от разхлабена колекторна връзка на пастьоризатора. Поради това
и св. М. съставил акта за установяване на административното нарушение, в
който е отбелязал, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.
166, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
В указания 3-дневен срок управителят на дружеството-жалбоподател
депозирал писмено възражение, с което оспорил констатациите на
актосъставителя.
Въз основа на така съставения и връчен акт за административно
нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград е
издал Наказателно постановление № 17-000739 от 29.04.2021 г., с което за
установеното нарушение, на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лв.
В този смисъл са показанията и на актосъставителя, както и на
разпитания по делото свидетел, воден от жалбоподателя, които от своя страна
се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В хода на административонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство
е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа на
4
констатираните факти административнонаказващият орган е приложил
материалния закон.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът
счита, че може да се направи обоснован извод за наличие на осъществен
състав на административно нарушение, поради което и законосъобразно
против дружеството-жалбоподател е издадено наказателното постановление.
Инструкцииите за работа с пастьоризатор са сред доказателствата по делото и
от същите е видно, че действително в тях липсва информация за
предвидимите ненормални ситуации. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 3,
т. 2 от горепосочената наредба при използване на работно оборудване, при
което съществува риск за безопасността и здравето на работещите,
работодателят следва да осигури прилагането на писмени инструкции, които
да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат
необходимата информация, в това число и предвидимите ненормални
ситуации като напр. спиране на електрозахранването, на водоподаването и пр.
В настоящия случай в предприятието на дружеството-жалбоподател се
използва оборудване, което носи риск за безопасността на работниците,
поради което е налице необходимост от утвърждаване на съответни
инструкции. Представените инструкции относно правилата за работа с
пастьоризатора действително съдържат детайлни правила за работо с него, но
не съдържат информация за предвидими ненормални ситуации. Съдържащата
се регламентация за целия процес на производство с пастьоризатора, нито
изключва необходимостта от изричното разписване на информация за
предвидимите ненормални ситуации, нито може да замести липсата на такава
информация в съдържанието на инструкцията по чл. 166, ал. 2 от Наредба №
7/ 1999 г.
Независимо от липсата на легална дефиниция на понятието
„предвидими ненормални ситуации“, очевидно е, че се касае за ситуации на
нетипично (поради обективни или субективни фактори) развитие на
производствения (технологичен) процес, проявлението на които
работодателят е можел и е бил длъжен да предвиди. Съдържащите се в
утвърдените три броя инструкции – основни правила и задължения за
безопасна и здравословна работа с пастьоризатор, не включват изискуемата
се информация за „предвидимите ненормални ситуации“. От гледна точка на
5
съдържанието им, регламентираните забрани покриват изискванията по чл.
166, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Наредба № 7/1999 г., но липсва съдържание в тях по
смисъла на т. 2 от същата разпоредба.
Предвид горното съдът счита, че в случая е осъществен състава на
административното нарушение по чл. 166, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
В наказателното постановление наказващият орган е изложил мотиви за
неприложимост на разпоредбата в случая на чл. 28 от ЗАНН, като е обосновал
липсата на маловажност на случая и с факта на настъпилата злополука. Съдът
не споделя извода за наличие на причинна връзка между конкретно
установеното нарушение и злополуката, защото правила за безопасност при
работа са утвърдени с инструкцията за работа с пастьоризатора и там е
разписано безопасното поведение конкретно при работата с него. Но в случая
нарушението не може да се счете за маловажно, тъй като то се отнася до
липса на конкретни правила за безопасна работа и е с особена значимост,
предвид последиците за здравето на работещите. Ето защо съдът счита, че
случаят не може да се окачестви като маловажен.
По отношение на наложената с постановлението имуществена санкция
съдът счита, че тя е законосъобразно наложена по вид, както и по размер, като
е ориентирана на минимума на предвидената в закона санкция, при
обоснована преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при
осъществяването му.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000739 от
29.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград, с
6
което на „Маклер-Комерс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Акад. Иван Гешов“ № 2Е (сграда на Бизнес
център Сердика), офис 109, представлявано от управител Ив. П. Й., на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева за извършено
нарушение на чл. 166, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, като
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7