№ 188
гр.
Велико Търново, 18.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 644 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.
225 и 225а
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е
по жалба на „БИЛЕГАМА“ ООД, гр. Бяла, ул. „Хан Крум“ № 12,
представлявано от Л.Г. Б., чрез адв. В.И.К. ***, офис 18 против Заповед №
СА-01-03-8310/25.09.2020г. на кмета на Община Полски Тръмбеш, с която е
наредено, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ премахването на незаконен
строеж - ограда.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания ИАА, като издаден при
съществени нарушения на административно процесуалните правила. Счита, че изградената
през 2005г. ограда е законен строеж, не са налице основанията по чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ и няма основание да бъде премахвана. Не е съгласен с извода на
органа за изграждане на оградата без разрешение за строеж не отговаря на
установените факти. Към административната преписка било приложено разрешение за
строеж № СА-01-07-21/20.06.2005г. на главния архитект на община Полски Тръмбеш,
съгласно което извършването на строежа е по одобрен технически проект и
конструктивно становище. Представено било разрешение за ползване №
К01-0699/25.11.2005г., издадено от Началник на РДНСК В. Търново, което не е
обсъдено от кмета на община П. Тръмбеш. Видно от същото се разрешавало
ползването на строеж „Масивна ограда 940 м. и площадка 15 дка“. След
изграждането на оградата през 2005г. местоположението й не е местено. Плътната
масивна ограда е разположена на мястото на съществуващата по-рано ограда на
Винпром П. Тръмбеш, съществувала повече от 20 г. съставителят на констативния
акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ не бил извършил задълбочена проверка на документите и
фактите по случая. Извършеното трасиране на ПИ 57354.300.82 намира неотносимо
към законността на строежа, тъй като към момента на изграждане на масивната
ограда, не е имало кадастрална карта за територията, респ. поземлен имот с
посочения идентификатор. Не били обсъдени данните в разрешението за строеж
относно дължината на оградата в линейни метри и разрешението за ползва, видно
от което оградата е с дължина 940м. на следващо място, в хода на
административното производство бил нарушен принципът на самостоятелност и
безпристрастност на административният орган, тъй като заповедта е съгласувана с юрист адв. И.И., който е бил
пълномощник на „КараИ.и“ ООД, представлявано от З.Ю.К. по гр. дело № 381/2019г.
на Районен съд Бяла. Изводът, че оградата минава през имоти, които са
собственост на трети лица, вкл. собственост на заявителя З.К. счита извън
компетентността на административния орган. „Билегама“ ООД бил собственик на
недвижим имот в очертанията на изградената масивна ограда, като имотът бил
владян в тези граници повече от 10 години. Самата ограда следвала очертанията
на съществувала преди това ограда, изградена, когато Винпром П. Тръмбеш е бил
държавно предприятие и при наличието на спор за собственост, същият следвало да
се реши от гражданския съд, а не от административният орган. В съдебно
заседание се представлява от адв. К., която доразвива съображенията от жалбата
в писмена защита вх. № 2510/04.06.2021г. Претендира заплащане на сторените по
делото разноски, за което представя списък.
Ответникът - Кмета на
Община Полски Тръмбеш, чрез процесуалния представител адв. И., изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на спорната
заповед. Доказана намира незаконността на оградата, вкл. чрез заключението на
вещото лице, видно от което оградата е 823м. изпълнителят бил построил
оградата, като се е отклонил от разрешението за строеж, дължината по което е
650м. В конструктивното становище също се сочела дължина 650м. неспазвайки
параметрите на разрешението за строеж, жалбоподателят е навлязъл в чужди имоти,
като неоснователно е заградил част от тях, включително ги е лишил от излаз на
път, заграждайки полски път – общинска собственост. Съгласно трасировъчния
карнет оградата следва да огради недвижим имот – дворно място от 27 480
кв.м., парцел І от кв. 4 на гр. Полски Тръмбеш, който имот е придобит от
жалбоподателя с постановление от АДВ – РД – Русе. Разрешението за ползване от
25.11.2005г. се установило да е неистинско, което прави строежа незаконен и
следва да бъде премахнат. Съображения излага в писмена защита вх. №
2428/01.06.2021г.Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна М.Т.П., Г.С.И.,
И.Е.С. и Д.Г.Х. заемат
становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни З.Ю.К., Д.Д.Б.,
М.Д.Г., М.И.М. и К.И.П. не
заемат становище по спора.
Като съобрази
доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при
служебната съдебна проверка на основание
чл.
168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата
законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, че ЕТ „Билегама-Б.Б."
- праводател на жалбоподателя „Билегама" ООД е придобил на търг от
публичен изпълнител Русе дворно място от 27 480 кв.м. , с построените в него
сгради, представляващо УПИ I в кв. 4 по плана на гр. П.Тръмбеш, отреден за ДСП
„Винпром". Издадено е Постановление за възлагане на недвижим имот №
23642/2001/113274/ 14.06.2004 г. Не е спорно, че УПИ I в кв. 4 по ПУП на гр.
П.Тръмбеш е идентичен с Поземлен имот с идентификатор 57354.300.82 по КККР на
П.Тръмбеш.
На 25.05.2005 г.
ЕТ „Билегама-Б.Б." подал заявление за издаване на разрешение за строеж за
обект „масивна ограда" на Винпром Полски Тръмбеш. Издадено е разрешение за
строеж № СА-01-07-21/20.06.2005 г. на главния архитект на Община П.Тръмбеш за
извършване на „плътна масивна ограда", съгласно одобрен технически проект
и конструктивно становище, изготвено от инж.Лъчезар Делянов в УПИ I- за
„Винпром" стр.кв.4 по ПУП на П. Тръмбеш.
От извършена служебна проверка от органа се установява, че строежът,
представляващ „Плътна масивна ограда“ ограждащи УПИ І, кв. 4 по плана на гр.
Полски Тръмбеш , ПИ 57354.300.82 по КККР на гр. Полски Тръмбеш
преминава през ПИ 57354.36.30; 57354.36.31; 57354.36.35; 57354.36.34;
57354.36.36; 57354.36.37 и 57354.36.47 по КККР на гр. Полски Тръмбеш.
По делото е
установено, че изградената през 2005 г. масивна ограда, която следва линията на
съществуващата още от началото на 1981 г. теЛ.ограда, огражда не само УПИ I в
стр.кв.4 по ПУП на П.Тръмбеш, а и част от територия, която представлява
възстановени земеделски земи с площ 12 854 кв.м. Съгласно заключението на
техническата експертиза, дължината на оградата е 823 метра. Същата загражда в
себе си площ от имоти с идентификатори: 57354.36.37; 57354.36.30; 57354.36.35;
57354.36.34; 57354.36.31; 57354.36.47 по КККР. Това се установява и от
приложената в преписката геодезическа снимка, изготвена от инж. Е. Божа нов.
Община П.Тръмбеш е представила по делото /като част от преписката по издаване
на разрешение за строеж/ писмо изх.№ 411/ 07.06.2005 г. на ОСЗГ П.Тръмбеш за
граничните имоти на „Винпром" П.Тръмбеш. Видно от писмото, в него не са
посочени като граница на Винпром имоти 03637; 036035; 036034; 036031 и 036047
по плана за земеразделяне. Като граничен имот обаче е посочен 036038, който
видно от геодезическата снимка, изготвена от инж.Божанов се намира северно от
имотите, през които според обжалваната заповед преминава незаконно изградена
ограда.
По отношение на констативният акт за
установяване годността на строежа от 25.11.2005 г. и Разрешение за ползване №
К01_0699/25.11.2005 година на началника на РДНСК Велико Търново се установи по делото, че към дата
25.11.2005г. РДНСК В. Търново не е ръководена от инж. Станимир Г., а длъжността
Началник РДНСК В. Търново е изпълнявала инж. Петя Бакалова. Дирекцията НСК няма
установена номенклатура с идентификатор на документ № К01_0699 нито към 2005 година,
нито към момента на получаване на информацията с писмо изх. №
ПТ-298-00-002/04.01.2021г. /л. 130 от делото/. Издаваните от РДНСК Велико
Търново разрешения за ползване са с номенклатурен номер ДК-07, както към
2005г., така и после. От РДНСК В. Търново няма издавано Разрешение за ползване
№ К01_0699/25.11.2005 година на началника на РДНСК Велико Търново.
Поделото са
приложени 2 различни екземпляра от разрешението за строеж. В единия екземпляр,
приложен към първоначално представената в съда преписка, въз основа на която е
издадена обжалваната заповед, застроената площ на обекта вписана в т.6 на
разрешението е поправена на ръка, като е вписана площ от 950 м.л. В последното
по делото заседание е приет като доказателство втори екземпляр от разрешението
за строеж /без поправка в площта по т.6/, като видно от съдържанието му,
оградата е 650 м.л. Приложено е конструктивно становище за строителството на
оградата изготвено от инж. Делянов.
Административното
производство относно законността на оградата в Община Полски Тръмбеш е
стартирало по инициатива на З.Ю.К. по негово заявление с вх. № ПТ-298-00-561/21.05.2020г.,
в което се сочи за извършено незаконно строителство, което преминава през негов
имот.
Със Заповед на
Кмета на Община Полски Тръмбеш е назначена комисия да извърши проверка относно
твърденията в жалбата и по този начин е започнало административното производство.
Изготвен е
констативен акт № 3 от 28.07.2020г., с който е установено, че строителството е
извършено извън обхвата на издаденото Разрешение за строеж №
СА-01-07-21/20.06.2005г.
Във
връзка с гореизложеното е издадена процесната заповед на Кмета на Община Полски
Тръмбеш за доброволно премахване, с която е наредено строежът да бъде премахнат
в посочените ПИ за сметка на жалбоподателя.
Предмет на делото пред Районен
съд Бяла, приключило с Решение № 54/13.03.2020г. е производство по искова молба
на „КараИ.и“ ЕООД против „Билегама“ ООД, с правно основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение в размер на 1048.77лв., съразмерно с
наемната част за неправомерно заградената от ответника част от имот с
идентификатор 57354.36.31 по КККР на гр. Полски Тръмбеш, с площ 3818.25кв.м.,
наемна цена за четири стопански години от 2014г. до 2018г. и сумата 169.57лв.
мораторна лихва от момента на възникване на задължението до окончателното му
изплащане. Искът е отхвърлен с мотива, че не са доказва съставът на чл. 21, ал.
2 от ЗЗД, а именно съществуването на договор, спрямо който извършителят на
правонарушението да се явява трето лице и то с поведението си да възпрепятства
или затруднява изпълнението на задължението по договора. Искът е между различни
страни с различен предмет, поради което не може да се ползва нито СПН, нито
някаква обвързваща сила на мотивите на това решение.
Като писмени
доказателства по делото са приети административната преписка от Община Полски
Тръмбеш вх. № 3958/20.10.2020 г., ведно със съдържащите се в нея Разрешение за
ползване № К01_0699/25.11.2005г. и протокол за трасиране, означаване и
координиране на границите на поземлен имот № 57354.300.82 по кадастрална карта
на гр. Полски Тръмбеш; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87
том І, рег. № 901, дело № 67/20.01.2006 година на нотариус Татяна Братванова и
приложена към него скица № Ф00453/11.07.2007 година за имот № 036030 в
землището на гр. Полски Тръмбеш, Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, възстановени по ЗСПЗЗ № 167, том ХVІІ, дело № 7040/1997 година, договор
за доброволна делба на недвижими имот-земеделски земи от 12.09.2008 година и
приложените към жалбата Решение № 54/13.03.2020 г. по гр. дело № 381/2020
година на РС-Бяла; писмо изх. № ПТ-298-00-002/04.01.2021 година на инж. П.Б.за
регионална дирекция НСК Велико Търново и изпратените с писмо вх. №
107/12.01.2021 година 4 бр. решения и 19 бр. договори по отношение на
земеделските земи в землището на гр. Полски Тръмбеш, засегнати от процесната
заповед; Заявление № СА-01-02-682/25.05.2005 г. от Община Полски
Тръмбеш, Дирекция „ТСУ и ИП“ до к-н Кмета на Община Полски Тръмбеш.
От показанията на разпитаните
свидетели М.А.Д.и П.М.И., които са работили за жалбоподателя и във Винпром
П.Тръмбеш от началото на 80-те години на миналия век, т.е. още докато същият е
бил държавна собственост се установява, че имотът е бил ограден с теЛ.ограда,
местоположението на която не е променяно през годините. През 2005 г. ЕТ Б.Б.
направил нова масивна ограда, напълно съвпадаща с линията на старата теЛ.ограда.
В северната част от оградения имот през 2006-2007 г. Б.засадил лозе, за което
той и неговите работници и служители се грижили. През годините никой не бил
оспорвал собствеността до смъртта на Б.през 2018г.
На основание чл. 193 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е
открито по оспорване истинността достоверността и верността на Разрешение за
ползване № К01_0699/25.11.2005 година на началника на РДНСК Велико Търново на
началника на РДНСК-Велико Търново.
В хода на съдебното дирене е изслушана
СТЕ, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна и същата ще бъде
обсъждана по долу по съществото на спора.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
,като подадена в предвидения от закона 14 дневен преклузивен срок от
уведомлението, от адресата на ИАА, който за него има неблагоприятен ефект,
следователно е налице правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.
225 а ал. 1 от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповед № СА-01-03-8310/25.09.2020
1. е издадена от Кмет на Община Полски Тръмбеш. По делото е установено, а и не
се спори между страните, че процесната ограда представлява строеж от шеста
калория. Това е така, защото масивните огрети не са изрично изброени в никоя oт категориите от първа до пета по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ.
Настоящата инстанция намира, че е спазено и
изискването за форма, като в Заповедта подробно е описана горепосочената
фактическа обстановка и са изложени подробни правни аргументи за незаконност на
оградата. Съгласието или не с правните изводи на АО е въпрос за материалната
законосъобразност на ИАА, а не досежно неговата форма. С оглед на така
изложеното съдът намира, че е спазен чл. 58, ал.2 от АПК.
От страна на жалбоподателя не се правят възражение
за нарушение на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на
правото му на защита и сами по себе си да се основание за отмяна на ИАА. Съгласно чл.
225а, ал. 2 ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Тази процедура в
настоящия случай е спазена. От административната преписка се установява, че
жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство съгласно
чл. 26 от АПК, дадена му е възможност да сочи доказателства, да дава становища,
като всеки един акт в процедурата му е бил връчван. АО е спазил и разпоредбата
на чл. 35 от АПК, като е събрал всички относими доказателства и вярно е
установил фактическата обстановка.
От данните по делото се обосновава изводът, че
жалбоподателят е изпълнил процесния строеж
в нарушение на притежаваното от него РС, следователно с изискванията на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ. В хода на процедурата по издаването на оспорената
заповед е съставен констативен акт /КА/, който е предвиден от специалния закон
- чл.
225, ал. 2 от ЗУТ и представлява
доказателство за съществуването и вида на строежа. Констативният акт е
императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на
крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж. В случая
констативният акт е редовно съставен и връчен на жалбоподателя по реда на § 4 от
ЗУТ.
Констативният акт, кат част от
производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, е
законосъобразен. Не са налице твърдените от жалбоподателя пороци при издаването
па акта. Длъжностното лице по мл. 223, ал. 2 от ЗУТ е
извършило проверка на място на процесната ограда, за която представител на строителя
жалбоподател в настоящото производство е бил своевременно уведомен и е присъствал.
Препис от констативния акт му е връчен срещу подпис в съответствие с
разпоредбата на чл. 225. ал. 3 от ЗУТ. В законоустановения
7-дневен срок са постъпили писмени възражения от „Билегама" ООД. При
издаване на констативния акт са взети предвид наличните документи, които са
посочени и в самия акт, както и установеното от проверка на място.
По приложението на
материалния закон съдът намира следното: На първо място, следва да се прецени характерът на
процесния обект, т.е. дали същият представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ и на второ място – дали е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2,
т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ „Строежи“
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по
недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
Установеното от проверяващите органа изпълнение на ограда, попада в легалната
дефиниция на понятието „строеж“. В случая, няма съмнение, че процесната
ограда е строеж шеста категория и правилно е
квалифициран като такъв по чл.
147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. Същият не е от категорията на тези, посочени в чл. 151
от ЗУТ и следователно е било възможно да бъде осъществен, само ако е
разрешен по реда и при условията, установени в ЗУТ, каквато е изричната
разпоредба на чл. 148, ал. 1 от закона.
От друга страна съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 6 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план и в нарушение на изискванията за строителство в
територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Според нормата на чл. 137,
ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона,
и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона – чл. 148, ал. 1
от ЗУТ. Урегулираните
поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани
поземлени имоти. По смисъла на чл.
48, ал. 1 от ЗУТ оградите могат да се разполагат само на регулационните
линии. Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на
разрешение за строеж, когато се касае за плътни огради на урегулирани поземлени
имоти с височина на плътната част от 0. 60 м. до 2. 20 м., с изключение на
случаите по чл.
48, ал. 9- чл.
147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. Не се изисква издаването на разрешение за строеж
само за обект, който представлява "лека прозирна
ограда и плътна ограда с височина на плътната част до 0. 6м. в рамките на
поземления имот, съгласно чл.
151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ.
Процесната ограда представлява плътна
масивна ограда с височина 2,20 м. Тя е изпълнена от бетонови тела с размери 40
20 15 см, зидани с циментов разтвор, а в зоната на колоните зидарията е
изпълнена от колонни тела с размери 30/30/30 см., зидани с циментов
разтвор. Захващането на зидарията от стените към колоните е осъществено с
дюбели. Основите на стената са ивични от бетон, т. е. представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ и попада в хипотезата па чл. 48, ал. 9 от ЗУТ, за
което се изисква издаване на разрешение за строеж oт
главния архитект на общината, тъй като тя е в отклонение от предвижданата
височина на плътната част към улицата от 0.6 м, а именно- 2.20 м.
Жалбоподателят твърди, че за процесната ограда
има издадено разрешение за строеж, поради което същата не представлява
незаконен строеж по смисъла на чл. 225. ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В
административната преписка се намира Разрешение за строеж №
СА-01-07-21/20.06.2005г., издадено от главния архитект на Община Полски Тръмбеш.
Въз основа на него се допуска извършването на строеж шеста категория „Плътна
масивна ограда" съгласно одобрен на 15.06.2005 г. технически проект и
конструктивно становище в У ПИ I- за „Виппром", кв. 4 по ПУП на град
Полски Тръмбеш при застроена площ от 650 м. л. Видно от горното разрешената
ограда е с конкретни размери и следва ла бъде изградена в УПИ I. стр. кв. 4 по
ПУП на града. Установената при извършената проверка oт
служителите по контрол на строителството по чл. 223. ал. 2 ЗУТ ограда огражда
ПИ с идентификатор 57354.300.82 (предишен номер; УПИ 1, кв. 4 по ПУП на града)
и преминава през ПИ с идентификатор 57354.36.30. ПИ с идентификатор
57354.36.31. ПИ с идентификатор 57354,3.34. ПИ е идентификатор 57354.36.35, ПИ
с идентификатор 57354.36.37 и ПИ с идентификатор 57354.36.47. всичките по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Полски Тръмбеш. Към момента на
издаване на разрешението за строеж на ограда, имотът, за който то е издадено е
граничел с имот 036038. Няма доказателства, че имоти 03637; 036035; 036034;
036031 и 036047 са попадали в очертанията на имота на бившия Винпром Полски
Тръмбеш.
От заключението на вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че общата дължина на масивната ограда е 823 метра- стр. 5 от
заключението. Вещото лице посочва още, че УПИ I, кв. 4 по ПУП на гр. П. Тръмбеш
е идентичен по площ и конфигурация с ПИ с идентификатор 57354.300.82 по КККР на гр. П. Тръмбеш. Следователно не може да се намери съответствие между oградата, за която има
издадено разрешение за строеж, представено по административната преписка, и
съществуващата на място ограда. Това обосновава извода, че съществуващата на място
ограда е изградена без разрешение за
строеж и без одобрен инвестиционен проект - основания за окачествяването на
строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 oт ЗУТ. Като е достигнал до
този извод административният орган е приложил правилно материалния закон.
Разпитано по делото вещото лице потвърждава, че не е
открило скица, схема или друг графичен материал към текстовата част. Полският
път северно от имота в частта му в регулация също е включен в земята която е
оградена от построената ограда. В разрешението пише 950 лин. метра, което е
близо до дължината на съществуващата ограда. Разрешението за ползване е от
25.11.2005 година пише УПИ І от кв. ІV и пише 940 м. и пише площадка от 15 дка
където вещото лице не може да разбере къде има такава площ. Главният архитект е
подписал тази скица която съставлява парцел І в УПИ І на Полски Тръмбеш. Това
което е написано като дължина на оградата не съвпада с размерите в него. На
разрешението за строеж пише 940 м., което не е дължината на оградата на УПИ І.
Няма нищо общо между това, което е било като архив и това, което е на терена.
В процесния случай не е налице
СПН, която да е обвъзваща страните. Предмет на делото пред Районен съд Бяла,
приключило с Решение № 54/13.03.2020г. е производство по искова молба на „КараИ.и“
ЕООД против „Билегама“ ООД, с правно основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за обезщетение в размер на 1048.77лв., съразмерно с наемната част
за неправомерно заградената от ответника част от имот с идентификатор
57354.36.31 по КККР на гр. Полски Тръмбеш, с площ 3818.25кв.м., наемна цена за
четири стопански години от 2014г. до 2018г. и сумата 169.57лв. мораторна лихва
от момента на възникване на задължението до окончателното му изплащане. Искът е
отхвърлен с мотива, че не са доказва съставът на чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, а именно
съществуването на договор, спрямо който извършителят на правонарушението да се
явява трето лице и то с поведението си да възпрепятства или затруднява
изпълнението на задължението по договора. Искът е между различни страни с
различен предмет, поради което не може да се ползва нито СПН, нито някаква
обвързваща сила на мотивите на това решение.
Не се обосновава и твърдяното
нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност в административното
производство, визиран в чл. 10, ал. 2 от АПК. Адв. И. не е длъжностно лице по
смисъла на посочената разпоредба, поради което съгласуването от нето на процесната
заповед не нарушава принципа за безпристрастност на административния орган, кой
е кмета на общината. Производството по делото по описа на РС- Бяла, по което
той е представлявал едно от заинтересованите лица е с друг предмет и касае
други отношения между него и настоящия жалбоподател. Нарушение би било налице
само, ако такова се установи по отношение на кмета на общината като решаващ орган,
в чиято компетентност е да следи за извършване на незаконно строителство. Това
е така, тъй като кметът не е обвързан от становището на съгласувалия юрист.
Разрешението за
строеж, на което се позовава жалбоподателят, не е издадено за ограда, във вида,
в който е установена и понастоящем на терена. Това се извеждат от извършената
промяна в дължината на същата в самото разрешение за строеж, както и вписаната
в приложеното по делото разрешение за ползване на строежа дължина на оградата -
940 м.
Разрешение
за ползване № К01_0699/25.11.2005 година на началника на РДНСК Велико Търново бе
оспорено от ответника и по делото се
установи, че към дата 25.11.2005г. РДНСК В. Търново не е ръководена от инж.
Станимир Г., а длъжността Началник РДНСК В. Търново е изпълнявала инж. Петя
Бакалова. Дирекцията НСК няма установена номенклатура с идентификатор на
документ № К01_0699 нито към 2005 година, нито към момента на получаване на
информацията с писмо изх. № ПТ-298-00-002/04.01.2021г. /л. 130 от делото/.
Издаваните от РДНСК Велико Търново разрешения за ползване са с номенклатурен
номер ДК-07, както към 2005г., така и после. От РДНСК В. Търново няма издавано Разрешение
за ползване № К01_0699/25.11.2005 година на началника на РДНСК Велико Търново.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, по заявеното от ответника оспорване,
че Разрешение за ползване № К01_0699/25.11.2005 година на началника на РДНСК
Велико Търново е неистински и да бъде изключено от доказателствата по делото.
Няма
спор, че преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж
административният орган следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на §
16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно, вкл. по см. на § 127,
ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ в конкретния случай, предвид дата на издаване на оспорената
заповед В този смисъл Решение. № 4837/12 г., Решение № 4998/12 г., ВАС, Второ о.,
Изследване търпимостта на строеж е обусловено от момента на извършването му,
като по делото няма спор, че същият е изграден 2005г., поради което като не е
приложим както § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР
ЗУТ, така и § 127, ал. 1, ПЗР ЗИД ЗУТ.
Статутът на търпимост на строежа възниква по силата на закона при наличието на
нормативно установените кумулативни условия и не го приравнява на законен, а
само на неподлежащ на премахване и забрана ползването.
Обстоятелството,
че се твърди масивната ограда да следва очертанията на съществуващата от
началото на 80-те години теЛ.ограда на държавния Винпром не обосновава
търпимост, тъй като предмет на делото е масивната ограда, изградена 2005г. на база
разрешение за строеж, на което не отговоря и разрешение за ползване с
несъществуваща сигнатура и от несъществуващо длъжностно лице. Съществуващата ограда загражда много по-голяма площ
отколкото е бил дворът на бившия „Виниром“ на града, като по този начин навлиза
в имоти, които не са собственост на държавното предприятие, а на частни лица и
на Общината, включително общински път. Дори да е вярно, че оградата е изградена
върху съществуващи основи на предходна ограда, което не се доказа по безспорен
начин, то отново е необходимо да бъде издадено надлежно разрешение за строеж, на
което тя да съответства, което в случая не е налице.
Заинтересованите лица, участват в производството, при
премахването на оградата, не могат пълноценно да ги използват имотите си, съобразно
предназначението им, вкл. да имат необезпокояван достъп до тях. Тази възможност
е силно ограничена, поради това че някои от имотите са изцяло оградени в двора на бившия Винпром,
а други са останали частично в границите на бившия Винпром и оградата преминава
през тези имоти. Такъв е случаят с ПИ с идентификатор 57354.36.34. на
заинтересованата страна И.С., през който преминава процесната плътна масивна
ограда.
Действително сами по себе си констатациите, че
плътната масивна ограда преминава през имоти, собственост на други лица,
включително на общината, не обосновава извод за незаконосъобрразност на
извършения строеж. Този факт обаче, не изключва извода, че липсва разрешение за строеж на ограда в тези
имоти, тъй като издаденото
разрешение за строеж е само за ограда по имотните граници на УПИ І, в кв. 4 по
ПУП па града, които имот понастоящем представлява ПИ е идентификатор
57354.300.82 по КККР на гp. Полски Тръмбеш.
Съществуващата на място ограда преминава през ПИ с идентификатор
57354.36.30. ПИ с идентификатор 57354.36.31. ПИ с идентификатор 57354,3.34. ПИ
е идентификатор 57354.36.35, ПИ с идентификатор 57354.36.37 и ПИ с
идентификатор 57354.36.47., всичките по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Полски Тръмбеш.
Спазен
е принципът на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. Разпореденото задължение не е обективно
неизпълняемо - индивидуализирани са местоположение, височина и дължина на
оградата. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява
незаконното строителство, следва, че намесата на общинската администрация в
случая е пропорционална на предвидената в закона цел. С оградата не се засяга
жилище, вкл. същата няма функция на подпорна стена, укрепваща жилище, поради
което оспорената заповед не причинява на жалбоподателя вреди, повече от допустимото.
При гореизложените
съображения настоящият състав намира, че жалбата срещу Заповед
№ СА-01-03-8310/25.09.2020г. на кмета на Община Полски Тръмбеш, с която е предписано
принудително премахване на изграден незаконен строеж в несъответствие с издаденото
Разрешение за строеж № СА-01-07-21/20.06.2005г., следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото,
основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъдят
направените разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие **********/18.11.20г. /л. 90 от делото/ и 300лв. възнаграждение
за вещото лице. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и направените
по делото разноски от заинтересованата страна И.Е.С. в размер на 300лв. за
адвокатско възнаграждение на адв. И. по договор за правна защита и съдействие
**********/12.04.21г. /л. 227 от делото/.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш
И:
На основание чл. 194, ал. 2 от ГПК
вр. с чл. 144 от АПК ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по заявеното от ответника оспорване, че Разрешение за ползване №
К01_0699/25.11.2005 година на началника на РДНСК Велико Търново е неистински документ
и го изключва от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИЛЕГАМА“
ООД, гр. Бяла, ул. „Хан Крум“ № 12, представлявано от Л.Г. Б., чрез адв. В.И.К.
***, офис 18 против Заповед № СА-01-03-8310/25.09.2020г. на кмета на Община
Полски Тръмбеш, с която е наредено, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ
премахването на незаконен строеж.
ОСЪЖДА
„БИЛЕГАМА“ ООД, ЕИК: *********, гр. Бяла, ул. „Хан
Крум“ № 12, представлявано от Л.Г. *** Тръмбеш разноски по делото в размер на 600 /шестстотин/
лева.
ОСЪЖДА
„БИЛЕГАМА“ ООД, ЕИК: *********, гр. Бяла, ул. „Хан
Крум“ № 12, представлявано от Л.Г. Б., да заплати на И.Е.С., ЕГН: **********,*** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Разрешение
за ползване № К01_0699/25.11.2005 година на началника на РДНСК Велико Търново, заедно
с препис от решението да се изпрати на прокурора.