Р
Е Ш Е
Н И Е
№205
гр. Хасково, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като постави за разглеждане докладваното от съдия
А.Митрушева
адм.д. № 235/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.Х.Х. ***,
против Решение № Ц1012-26-566-3/22.01.2021 г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№ **********/Ц2140-26-327/03.12.2020 г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
С жалбата се претендира отмяна на
оспореното решение и зачитане на трудовия стаж от Трудова книжка № 72 от
01.07.1971 г.
В съдебно заседание оспорващият
поддържа жалбата, като заявява, че иска да бъде признат трудовият му стаж от
1971 г. до 1973 г., доколкото липсвали 10 месеца от този период. Сочи, че в
трудовата му книжка имало печат, удостоверяващ стажа.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ
– Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно. От събраните по делото
доказателства се доказвала продължителността на стажа, както и грешната заверка
на печата, който цифром и словом удостоверявал положения стаж. Направената
проверка, издаденото УП и пресметнатите колони 5-та и 7-ма давали еднаква
продължителност на стажа, която не била 2 години, 1 месец и 14 дни, тъй като от
1972 г. до 1973 г. жалбоподателят прекъсвал работа. Това било удостоверено от
записа на книжките. Претендира се присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.Х.Х. е подал до
Директора на ТП на НОИ - Хасково Заявление вх. № 2113-26-1001 от 05.08.2020 г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). В
заявлението същият е декларирал, че не получава друга пенсия, както и че
имената М. А. М.и М. Х. Х.са негови и че живее в Република България. Посочил е,
че прилага документи за осигурителен стаж – Трудова книжка № 72/01.07.1971 г.,
издадена от ДМ „Маджарово“ (на М.А. М.), Военна книжка № 198817/11.06.1985 г.,
УП-3 № 25/12.04.2002 г., УП-30 № 176/08.04.1999 г. и УП-3 № 177/19.12.2019 г.
С писмо изх.№ Ц2113-26-1001-2 от
заявителя е изискано представяне на допълнителни доказателства.
От Началник „Осигурителен архив“
при ТП на НОИ – Хасково с писмо изх.№ Ц5506-26-1007 на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ – Хасково е било изискано издаването
на УП-13 за периода от 17.07.1971 г. до 01.09.1973 г., тъй като било установено
различие в продължителността на стажа на М.Х., конкретно: лицето представило
УП-3 № 176, издадено от „Маджарово“ ЕАД за периода от 17.07.1971 г. до
25.02.1972 г. – 07 м. и 08 д., и от 18.04.1973 г. до 01.09.1973 г. – 4 м. и 13
д. (за общо 11 м. и 21 д.) на длъжност „автомонтьор“, от друга страна лицето
представило и трудова книжка със заверен стаж 02 г. 01 м. и 14 д. (разлика в
удостоверяването: 1 г. 1 м. и 23 д.)
В издадения от „Осигурителен
архив“ при ТП на НОИ – Хасково образец УП-13 изх.№ Ц5506-26-1007-1/20.08.2020
г., времето от 25.02.1972 г. до 18.04.1973 г. не фигурира, тоест за него няма
удостоверен трудов стаж.
На 20.08.2020 г. с писмо № Ц5506-26-1007-2/20.08.2020
г. М.Х.Х. е уведомен, че за периода м. 07.1971 г. – м. 03.1972 г. и м. 04.1973
г. – м. 08.1973 г. има издадено удостоверение за осигурителен стаж образец
УП-13. Отразено е, че „същият не може да бъде издаден, тъй като липсва
информация за лицето за периода от м. 04.1972 г. до м. 03.1973 г. в
документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ
– Хасково“.
С Разпореждане № **********/Ц
2140-26-327/03.12.2020 г., на основание чл. 68, ал. 1 – 3,
чл. 69 б, ал. 2, 5 от КСО, ръководител
„ПО” при ТП на НОИ – Хасково отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на М.Х.Х.. В разпореждането се посочва, че от данните по
пенсионната преписка е видно, че Х. е роден на *** г. и към датата на
заявлението - 05.08.2020 г. има навършена възраст 66 г. 06 м. и осигурителен
стаж, положен за периода от 01.01.1971 г. до 12.06.1989 г. с прекъсване, както
следва: осигурителен стаж от 2 категория труд - 01 г. 00 м. 19 дни,
осигурителен стаж от 3 категория труд - 15 г. 01 м. 17 дни, общ осигурителен
стаж, съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към 3 категория труд - 16 г. 05 м. 11
дни, възраст към 05.08.2020 г. - 66 г. 06 м. 01 дни, сбор от осигурителен стаж
и възраст - 82 г. 11 м. 12 дни. Отразено е, че съгласно чл. 69 б, ал. 2 от КСО,
през 2020 г. лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд могат да се пенсионират, ако са навършили възраст 58 г. 06 м. за
втора категория труд за мъжете за 2020 г. и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст – 100, за мъжете. Съгласно чл. 69 б, ал. 5 от КСО, пенсия по чл. 69 б,
ал. 1 - 4 се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. Прието е, че съгласно
чл. 69 б, ал. 2 от КСО на Х. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст
по условията на втора категория труд, тъй като лицето има навършена възраст 66
г. 06 м., но няма осигурителен стаж 15 години от втора категория труда, има 01
г. 00 м, 19 дни осигурителен стаж от втора категория труд и няма сбор от
осигурителен стаж и възраст 100, а има 82. На следващо място е посочено, че съгласно чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, за да
придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2020 г., лицето
следва да има навършена възраст 64 год. 03 месеца за мъжете и придобит
осигурителен стаж 38 години и 10 месеца. Х. имал навършена възраст 66 г. 06 м.,
но нямал изискуемия осигурителен стаж 38 години и 10 м., а имал 16 г. 05 м. 11
д., и нямал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това
основание. Посочено е и че съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, в случай, че лицата
нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 през 2020 г. те придобиват право на пенсия
при навършена възраст 66 години и 06 месеца за жените и за мъжете и не по-малко
от 15 години действителен осигурителен стаж. Съгласно чл. 15, ал. 4 от НПОС, в
сила от 07.04.2017 г., при преценяване на правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и
2 от КСО осигурителния стаж от първа и втора категория труд се превръща в трета
категория труд. Разпоредбата не се прилага при преценяване правото на пенсия по
чл. 68 ал. 3 от КСО, тоест осигурителният стаж не се превръща към 3 категория
труд. Според § 1, ал. 1, т. 12 от ДР от КСО, „действителен стаж“ е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което е подлежало
на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Осигурителният стаж за периода от 10.10.1973 г. до 01.11.1975 г. - 02
г. 22 д. военна служба не е действителен, съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от
Преходните разпоредби на КСО. На Х. не се следвала пенсия по условията на чл.
68, ал. 3 от КСО, тъй като нямал 15 г. действителен осигурителен стаж, а има 14
г. 01 м. 14 д.
Разпореждането е получено от брата
на М.Х.Х. на 29.12.2020 г., видно от
известие за доставяне ИД PS 6300 014SK8 F.
На 29.12.2020 г. от М.Х.Х. е
подадена жалба с вх. № Ц1012-26-566/29.12.2020 г. до Директора на ТП на НОИ –
Хасково против Разпореждане № **********/Ц 2140-26-327/03.12.2020 г.
Във връзка с постъпилата жалба, от
Началник на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Хасково е изготвена Докладна записка
вътр.№ Ц 1012-26-566-1 от 29.04.2020 г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково,
върху която е поставена резолюция, с която последният е разпоредил извършването
на проверка в срок до 20.01.2021 г.
В тази връзка е изготвен
Констативен протокол № КВ-5-26-00867198/20.01.2021г. за извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на М.Х.Х.. В същия е отразено,
че проверката следва да установи верността на издадените Образец УП-143 с № Ц5506-26-1007-1/20.08.2020
г. и писмо-отказ № Ц5506-26-1007-2/20.08.2020 г. и действително положения от М.Х.Х.
*** ЕАД за периода от 17.07.1971 г. до 01.09.1973 г. Установено е приемането в
ТП на НОИ – Хасково на разплащателни документи на „Маджарово“ ЕАД, в
ликвидация, по описи: Опис № 1 и опис № 2 и двата от 03.10.2013 г. – за дела,
съдържащи документи за времето от м. януари 1963 г. до м. септември 1991 г.; Опис № 3/03.10.2013
г. – за дела, съдържащи документи за времето от м. октомври 1991 г. до м.
декември 1996 г.; Опис № 4/03.10.2013 г. – за дела, съдържащи документи за времето
от м. януари 1963 г. до м. декември 1989 г.; Опис № 5/03.10.2013 г. – за дела,
съдържащи документи за времето от м. януари 1963 г. до м. декември 1996 г.;
опис № 1 и опис № 2 към Приемно-предавателен протокол № 827-26/12.12.2013 г. В
Протокола са описани предадените в ТП на НОИ дела, обект на визираните описи с
посочване на съдържащите се в тях материали.
От проверените дела се установило,
че лицето М.Х.Х. с име М. Х. Х.за периода от 17.07.1971 г. до 01.09.1973 г.
фигурира в: 1. Книги за лични сметки
на „Автобаза“ - дело №164/1971 г., „Автобаза“ и ЦРП – дело № 182/1972 г. и „Автобаза“
и ЦРП – дело №193/1973 г. Данните за стажа по делата са описани, както следва:
„Автобаза“ - дело № 164/1971 г. – длъжност: автомонтьор, разряд III от
17.07.1971 г.: м. 07.1971 г. - 13 дни; м. 08.1971 г. - 26 дни; м. 09.1971 г. -
24 дни; м. 10.1971 г. - 26 дни; м.11.1971 г. - 25 дни; м. 12.1971 г. - 27 дни.
Автобаза и ЦРП - дело 182/1972 г. – длъжност: автомонтьор, разряд III ,
напуснал с напускателна № 178 от 25.02.1972 г. по чл.31 , ал.1, б.а от КТ: м
01.1972 г. - 25 дни; м. 02.1972 г. - 19 дни; м. 03.1972 г. - без дни, само
обезщетение. Автобаза и ЦРП - дело № 193/1973 г. – длъжност: автомонтьор ,
напуснал с напускателна № 1087 от 01.09.1973 г. по чл.29 б.а от КТ: м.04.1973
г. - 11 дни; м. 05.1973 г. - 24 дни; м. 06.1973 г. - 26 дни; м. 07.1973 г. - 26
дни; м. 08.1973 г. - 27 дни. 2.
Разплащателни ведомости на: РМЦ, ЦРП, компресорен цех, административен и
управленски персонал, оксиженисти, дърводелци, стругари, ковачи и др. и цех
„Автобаза“: дело № 17 /от м. 01.1971 г. до м.12.1971 г./, дело № 18 /от
м.01.1972 г. до м.12.1972 г./, дело № 19 /от м. 01.1973 г. до м.12.1973 г./.
В протокола е посочено, че от
извършената проверка на разплащателните ведомости на цех „Автобаза“ се
констатирало, че лицето фигурира в същите, като посочените отработени дни
съответстват на тези в книгите за лични сметки. В останалите книги за лични
сметки и разплащателни ведомости не било открито лице с имената: М.Х.Х., М. Х.
Х.или М.А. М.. Проверката потвърдила верността на издадения образец УП-13 с № 5506-26-1007-1
от 20.08.2020 г. и писмо - отказ № ц5506-26-1007-2 от 20.08.2020 г., издадени
от сектор ОА към ТП на НОИ - Хасково.
С Решение № Ц1012-26-566-3 от
22.01.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата, подадена от М.Х.Х.
срещу Разпореждане № **********/Ц2140-26-327/03.12.2020 г. на Ръководителя на
„ПО” при ТП на НОИ – Хасково. В решението е посочено, че с оглед подадената
жалба била разпоредена проверка в “Осигурителен архив“, резултатите от която
били обективирани в Констативен протокол № КВ-5-26-00867198/20.01.2021 г.
Посочено е подробно описаното във визирания протокол и е прието, че от
извършената проверка на разплащателните ведомости на цех „Автобаза“ се
констатирало, че лицето фигурира в същите, като посочените отработени дни
съответстват на тези в книгите за лични сметки. В останалите книги за лични
сметки и разплащателни ведомости не било открито лице с имената: М.Х.Х., М. Х.
Х.или М.А. М.. Проверката потвърждавала верността на издадения образец УП-13 с
№ 5506-26-1007-1 от 20.08.2020 г. и писмо - отказ № ц5506-26-1007-2 от
20.08.2020 г., издадени от сектор ОА към ТП на НОИ - Хасково.
С оглед изложеното в решението, не
следвало да бъде уважена подадената от Х. жалба против разпореждане № **********/Ц2140-26-327/03.12.2020
г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково по изложените в нея мотиви,
а обжалваното разпореждане следвало да бъде потвърдено като законосъобразно.
Решението е получено от адресата
си на 03.02.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е
подадена на 17.02.2021 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, видно от поставения входящ
номер.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото производство
е решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково, постановено по реда и при
условията на чл. 117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, доколкото изхожда именно от Директора на ТП на НОИ - Хасково.
Ето защо не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за установяване на
нищожност на акта.
Спазена е и изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт. Същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и
съответни правни изводи. В жалбата принципно не се повдигат възражения по
валидността на оспорения акт, нито се навеждат конкретни доводи за нарушаване
на административнопроизводствени правила при неговото постановяване, но съдът е
длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразността на
административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и след
извършения съдебен контрол, настоящият състав не установява допуснати
съществени нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът за
административно обжалване, включително и има проведено такова пред Директора на
ТП на НОИ - Хасково, доколкото същото е абсолютна предпоставка за провеждане на
настоящото съдебно такова.
Не са налице и основанията по чл.
146, т. 2 - 3 от АПК за отмяна на атакуваното решение.
Спорът в случая се свежда до
правото, което следва да се приложи на база установените факти по случая.
Жалбоподателят претендира зачитане на трудов стаж за периода 1971 г. – 1973 г.
в размер на 10 месеца.
От Трудова книжка № 72 на лицето М.
А. М.(имена на настоящия жалбоподател) – л.10, се установява, че завереният с
печат „Прослужено време в Районна болница – Харманли“ общ трудов стаж за
периода 17.07.1971 г. до 01.09.1973 г. е 2 г., 1 м. и 14 дни. От подробно
описания трудов стаж в графи „5“ и „7“ на л.11 от трудовата книжка обаче се
установява, че на 17.07.1971 г.
лицето е било преназначено при този работодател, а на 25.02.1972 г. трудовият му договор е бил прекратен на основание чл.
31, ал. 1, б. „а“ от КТ. Следващата трудова заетост е започнала с
преназначаване на 18.04.1973 г. и
продължила до 01.09.1973 г.
Следователно, подробното описание на трудовата заетост показва, че за времето
от 17.07.1971 г. до 01.09.1973 г. общият трудов стаж е 11 месеца и 21 дни,
а не отразеният с печат „Прослужено време в Районна болница – Харманли“ 2 г., 1
м. и 14 дни.
При това положение изводът на
Директора на ТП на НОИ – Хасково за „неуважаване“, тоест отхвърляне на жалбата
на Х. е правилен. Съответно правилно и законосъобразно е и оспореното пред
административния орган Разпореждане № **********/Ц2140-26-327/03.12.2020 г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково. Последният,
съобразявайки разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, относимите текстове на
чл. 69 б от КСО, чл. 15, ал. 4 от НПОС и легалното определение за действителен стаж, дадено в §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, както и отчитайки реалния осигурителен стаж на
лицето, е стигнал до извода, че на лицето не се следва ЛПОСВ.
След издаване на Разпореждане № **********/Ц2140-26-327/03.12.2020
г., отчитайки направеното с жалбата против разпореждането оспорване на
зачитането на осигурителен стаж за времето от 17.07.1971 г. до 01.09.1973 г.,
Ръководителят на „ПО“ в докладна записка до Директора на ТП на НОИ – Хасково е
обективирал молба за извършване на проверка относно верността на образец УП-13
№ ц5506-26-1007-1 от 20.08.2020 г. и писмо-отказ № Ж5506-26-1007-2. Направената
проверка не е установила за периода м. 03.1972 г. до м. 04.1973 г. отработени
дни (период около 1 г. и 1 м.). Тоест времето от 17.07.1971 г. до 01.09.1973
г., което е отразено общо в трудовата книжка на жалбоподателя за 2 г., 1 м. и
14 дни, не представлява действителният (реалният) трудов стаж. За времето от
17.07.1971 г. до 01.09.1973 г. е налице прекъсване на трудовия стаж за периода
от 25.02.1972 г. до 18.04.1973 г. – за 1 г., 1 м. и 23 дни, от което следва, че
реалният трудов стаж за
времето 17.07.1971 г. до 01.09.1973 г. е 11 м. и 21 дни (представляващ разликата
между 2 г., 1 м. и 14 дни и 1 г., 1 м. и 23 дни).
В действащия в периода от
25.02.1972 г. до 18.04.1973 г.
нормативен текст на чл. 76 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (обн.
изв., бр. 5/17.01.1958 г., отм. бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.)
са регламентирани хипотезите, при които е налице трудов стаж по смисъла на
Закона за пенсиите (ЗП, отм., бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000
г.). Съгласно и сега действащата норма на чл. 351, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ), трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът
или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е
предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето
е работило като държавен служител, а съгласно чл. 351, ал. 2 от КТ, трудов стаж
е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово
правоотношение според законодателството на друга държава - членка на
Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на
заемане на длъжност в институция на Европейския съюз или международна
организация, в която Република България членува, удостоверено с акт за
възникване и за прекратяване на правоотношението. В § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО е
регламентирано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С текстовете на
чл. 9 и чл. 9а от КСО са уредени различните случаи на осигурителния стаж на
лицата, като в настоящия случай не се установява за жалбоподателя да е налице
която и да е от заложените в кодекса хипотези на зачитане на осигурителен стаж.
В чл. 10, ал. 1 от КСО
законодателят е предвидил, че осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ,
а според чл. 10, ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които
не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 не е прекратена.
От представените по делото
доказателства не се установи за периода от 25.02.1972 г. до 18.04.1973 г. – за
1 г., 1 м. и 23 дни, жалбоподателят да има трудов или осигурителен стаж, което
прави общия му стаж, необходим за пенсиониране, недостатъчен. В тази връзка,
правилно пенсионният орган е отказал да му отпусне ЛПОСВ и правилно
разпореждането, с което това е сторено, не е отменено от Директора на ТП на НОИ
– Хасково. Пенсионният и административният орган са издали съответно
разпореждането и решението съобразно установените с официални документи факти и
обстоятелства, касаещи трудовия респективно осигурителния стаж на
жалбоподателя, в съответствие с приложимата правна уредба. Същите изхождат от
компетентни органи, в изискуемата от закона форма. Не са допуснати процесуални
нарушения, като е изпълнено и задължението за служебно събиране на
доказателства и установяване на обстоятелствата по случая. Не са налице
нарушения на материалния закон, нито издаване на актовете в несъответствие с
целта на закона. Поради това подадената срещу Решение №
Ц1012-26-566-3/22.01.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Хасково жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено на
основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Х.Х. ***, против Решение № Ц1012-26-566-3/22.01.2021 г. на
Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане № **********/Ц2140-26-327/03.12.2020 г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което му е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА М.Х.Х., ЕГН : ********** ***,
да заплати на ТП на НОИ – Хасково
разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: