М О Т И
В И
към Присъда № 45 от 28.03.2019
година
по н.о.х.дело № 361/2019 година
по описа на Районен съд – гр. Стара
Загора:
Обвинението против подсъдимия И.М.И. - роден
на *** ***, понастоящем в затвора – гр. Стара Загора, български гражданин, с основно образование,
безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 06.11.2018 г., в гр.
Стара Загора, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – два
портфейла от естествена кожа на обща стойност 6 лв. (шест лева) и пари – 140
лв. (сто и четиридесет лева), всичко на обща стойност 146 лв. (сто четиридесет
и шест лева), от владението на собственика С.Д.Ч., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – гр. Стара Загора поддържа обвинението и правната
квалификация. Предлага за извършеното престъпление наказанието на подсъдимия да
бъде три години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, което да
бъде редуцирано с 1/3.
Служебният защитник не оспорва фактическата обстановка изложена в обвинителния
акт и правната квалификация. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
минимално наказание лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3. Сочи
подробни съображения.
Пострадалата С.Д.Ч. се явява в съдебното заседание и е конституирана като
граждански ищец.
По делото в приет за съвместно разглеждане граждански иск в размер на
140.00 /сто и четиридесет/ лева обезщетение за причинени имуществени вреди от
деянието, ведно със законните последици.
Делото е разгледано по реда на съкратено съдебно следствие. Подсъдимият
прави самопризнания като признава фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като съобрази доводите и
становищата на страните ведно със събраните доказателства, самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, приема следното:
Подсъдимият И.М.И. е роден на *** ***,
понастоящем в затвора – гр. Стара Загора,
български гражданин, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
От 05.02.2015 г. до 22.06.2016 г.
подсъдимият И. бил в затвора по изтърпяване на наказания една година и девет
месеца лишаване от свобода.
На 22.06.2016 г. И. бил освободен от
затвора условно предсрочно от изтърпяване на наказанието една година и девет
месеца лишаване от свобода, като му бил определен шест месеца изпитателен срок
и пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” - също за срок от шест месеца.
Свидетелката С.Ч. живеела в апартамент в гр. Стара
Загора, ул.„Хр.Ботев” № 72, ет.1, ап.2.
На 06.11.2018 г. С.Ч. излязла от горния апартамент, като
оставила отворен прозореца на спалнята си, за проветряване. Терасата на
спалнята й била ниско над земята, имала решетки в двата края, но по средата
имало голям участък без решетки, оставен за тупане на килими, и имала свободен
достъп отвън, а точно под терасата имало ограда от телена мрежа, разделяща
двора между двете кооперации, горния край на която стигала близо до перваза на
терасата на апартамента на Ч..
На 06.11.2018 г., подсъдимият И.М.И. *** и търсел какво
да открадне. Когато видял отворения прозорец на спалнята на Ч. и решил да влезе
и да открадне каквото ценно намери вътре. И. се качил по оградата от мрежа,
разделяща двора между двете кооперации, хванал се за решетката на терасата на
първия етаж, хванат за решетките се придвижил две крачки по перваза на терасата
и през средната част - големия участък без решетки оставен за тупане на килими,
влязъл в терасата на спалнята на Ч., хванал се с ръце за вътрешната страна на
рамката на отворения прозорец на спалнята, оттам се набрал с ръце и стъпил с
маратонките си (с подметки с шарка на много фигурки с формата на шестограми) на перваза на прозореца на спалнята, подпрял се
с ръка на подпрозоречната дъска на прозореца, оттам скочил на пода на спалнята
и така проникнал в спалнята на Ч.. Подсъдимият отворил с ръце вратите на
гардероба в спалнята, разгледал съдържанието му, но не намерил нищо за крадене.
След това И. влязъл в кухнята на Ч., където преровил чекмеджетата. В едното
чекмедже намерил двата портфейла от естествена кожа на Ч., в които били парите
от пенсията й – общо 140 лв. (единия портфейл съдържащ 40 лв., а другия
съдържащ 100 лв.). Подсъдимият взел двата портфейла заедно с парите в тях и
избягал по обратния път. Изхвърлил по пътя двата портфейла, след което похарчил
сумата от 140 лв. за свои нужди. Малко след това, Ч. се върнала в апартамента
си и установила липсата на вещите. Обадила се в полицията, в резултат на което
бил извършен оглед на местопроизшествието, при което били намерени и иззети дактилоскопни и трасологични
следи.
В хода на разследването местонахождението на двата
портфейла не е установено.
И. впоследствие предал на полицията с протокол за
доброволно предаване маратонките си (с подметки с шарка на много фигурки с
формата на шестограми), с които бил обут по време на
кражбата. Маратонките били приобщени към доказателствената съвкупност по делото
чрез трасологическа експертиза. Изготвената трасологическа експертиза сочи по несъмнен начин, че иззетата
по време на огледа на местопроизшествие трасологична
следа е оставена от лявата подметка на маратонките, предадени с протокол за
доброволно предаване от подсъдимия.
Общата стойност на отнетите вещи е 146 лв. (140 лв. в
пари; и двата портфейла били на стойност общо 6 лв. – по 3 лв. всеки)– според
заключението на оценителната експертиза, което не е оспорено от страните, а
съдът го приема за добросъвестно и компетентно дадено.
Като взел горните чужди вещи от чуждия апартамент, И.
отнел чужди движими вещи от владението на другиго, което е елемент от състава
на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Като прекъснал фактическата власт върху
вещите на собственика им и осъществил своя трайна фактическа власт върху
вещите, а впоследствие извършил разпореждане с тези вещи в свой интерес, подсъдимият
обективирал присвоителните
си намерения и така осъществил елемента „с намерение противозаконно да ги
присвои” от състава на престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Подсъдимият И.М.И. е осъждан многократно за умишлени
престъпления от общ характер – кражби и грабежи.
Първата влязла в сила присъда и тази по нохд № 380/2012 година на Окръжен съд Стара Загора е за
деяния, извършени като непълнолетен, поради което не може да се взимат предвид
при квалификация на деянието като опасен рецидив.
По НОХД № 887/2015 г. на РС
Стара Загора за престъпление по чл.198, ал.1 от НК му било определено наказание
– 1 година и 9 месеца лишаване от свобода. По НОХД №
805/2015 г. на РС Стара Загора за престъпление по чл.198, ал.1 от НК му било
определено наказание – 1 година и 8 месеца лишаване от свобода. И двете
наказания не били отложени на основание чл.66 от НК, а са групирани като е
определено едно общо най- тежко наказание по правилата на съвкупността. Осъден
е като пълнолетно лице.
С определение по НОХД №
887/2015 г. на РС Стара Загора е постановено да изтърпи отделно от горната
съвкупност общо определено наказание по нохд №
380/2012 г. /осъден за кражба като непълнолетно лице/ и нохд
№ 516/2013 г. на РС Стара Загора /осъден за кражба като пълнолетно лице/ в
размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Тъй като процесното деяние е извършено след горните
осъждания, то попада в приложното поле на чл.29, ал.1 от НК, тъй като са осъществени
всичките му елементи: „когато деецът:
а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 ;
и
б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66.”.
Процесното деяние
е извършено именно в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
букви „а” и „б” от НК.
Подсъдимият е извършил деянието след като е осъден два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.
Видно от разпитите на пострадал, на обвиняем, протокол за
оглед на МП, изготвените СОЕ, трасологическа
експертиза, ВД-маратонки, справка за съдимост, т.е. всички
събрани по ДП доказателства, еднозначно и категорично установяват, че именно И.М.И.
е откраднал двата портфейла на обща стойност 6лв., заедно със съдържащите се в
тях пари - общо 140 лв., от дома на свидетеля С.Ч. на 06.11.2018 г. в гр. Ст.Загора,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като е осъден с
присъдите – първо - съвкупност по НОХД № 805/15 г. и
887/15 г. и двете на РС-Ст.Загора, и двете за извършени от него грабежи и второ
- осъждане по нохд № 516/2013 г. на РС Стара Загора
/осъден за кражба като пълнолетно лице/ в размер на шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
Въпреки, че стойността на вредите е под минималната
работна заплата, случаят не следва да се квалифицира като „маловажен”, с оглед личността
на дееца - поради обремененото съдебно минало, и с оглед пострадалият –
пенсионер, който бил лишен от невисоката си пенсия, и с оглед деянието –
законодателят не предвижда маловажен случай на деяния, извършени при условията
на „опасен рецидив”. Предвид горните съображения, случаят не следва да се
квалифицира като „маловажен”.
Съгласно чл.373, ал.3 от НПК в
случаите на чл.372, ал.4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
Признанията на подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от: - прочетените и приобщени към
доказателствения материал по делото материали от досъдебно производство № 1959 зм - 969/2018 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – гр. Стара Загора, имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото: Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара
Загора от 03.01.2019 г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.11.2018
г.; Сметка за направени разходи по изготвен фотоалбум от 11.11.2018 г.;
Фотоалбум за посетено местопроизшествие от 11.11.2018 г.; Искане за назначаване
на служебен защитник от 03.12.2018 г.; Постановление за допускане на правна
помощ от 03.12.2018 г.; Уведомително писмо от АК –
Стара Загора от 03.12.2018 г.; Постановление за назначаване на служебен
защитник от 07.12.2018 г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 07.12.2018 г.; Протокол за разпит на обвиняем от
07.12.2018 г. с направени признания в присъствието на защитник; Протокол за
разпит на свидетеля С.Д.Ч. от 09.11.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля С.Д.Ч.
от 07.12.2018 г.; Постановление за назначаване на експертиза от 03.12.2018 г.;
Заключение на съдебно-оценителна експертиза от 04.12.2018 г.; Постановление за
определяне възнаграждение на вещо лице от 04.12.2018 г.; Постановление за
назначаване на експертиза от 09.11.2018 г.; Протокол № 599 от 20.11.2018 г.
ведно с фотоалбум; Приемо-предавателен протокол от
21.11.2018 г.; Следа в плик;
Постановление за назначаване на експертиза от 09.11.2018 г.; Протокол №
587 от 13.11.2018 г. с дактилоскопни следи; Сметка за
направени разходи по експертиза от 13.11.2018 г.; Справка за съдимост, рег. №
4247 от 15.11.2018 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 07.12.2018 г.; Уведомително писмо от ГД „Изпълнение на
наказанията” от 07.01.2019 г.; Протокол за доброволно предаване от 09.11.2018
г.; Характеристична справка от 09.11.2018 г.; - приетите в съдебно заседание
писмени доказателства справка за съдимост, рег. № 1183/26.03.2019 г. по описа
на Районен съд – гр. Стара Загора, ведно с бюлетини за съдимост.
Следва да се посочи, че по
делото не са налице доказателства противни на така възприетата фактическа
обстановка, което да налага отделното им осъждане. Доказателствата са изцяло непротиворечиви
и съдът не счита за нужно да ги обсъжда поотделно, а следва да ги ползва като
изходна база за изводи от съставомерен характер.
От обективна страна, на 06.11.2018 г., в гр. Стара Загора, подсъдимият в
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – два портфейла от
естествена кожа на обща стойност 6 лв.(шест лева), и пари – 140 лв.(сто и четиридесет
лева), всичко на обща стойност 146 лв. (сто и четиридесет и шест лева), от
владението на собственика С.Д.Ч., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. „А” и б. „Б” от НК.
От установената в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа
обстановка и от обективираните действия на подсъдимия
се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно,
при пряк умисъл на вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици.
Подсъдимият е действал
от субективна страна при пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК за
отнемане на чужди движими вещи
и специална цел за своене на
вещите – предмет на престъплението, На този извод
сочат както механизмът, начинът на извършване на
престъплението, но и самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК обхващащи
както фактите изложени в обвинителния акт и касаещи обективната
страна на престъплението, така и фактите изложени от прокурора в обвинителния акт относно субективната страна на престъплението.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
За извършеното престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода от две до десет години.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността обстоятелства - направени признания; оказано
съдействие за разкриване на обективната истина; сравнително младежка възраст;
- отегчаващо отговорността обстоятелство – проявена престъпна упоритост.
Съдът счита, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Не са налице основания обуславящи налагане на наказание при условията на
чл.55 от НК.
Ето защо и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, във
връзка с чл. 371, т.2 от НПК съдът определи наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и
осъди подсъдимия на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от .
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл. 23, ал.1 от НК, съдът кумулира горепосоченото наказание с
наказанието наложено по НОХД № 3240/2018 г. по описа на
РС-Стара Загора, като определи и наложи на
И.М.И. едно общо наказание до размера на
най-тежкото от двете, а именно две години лишаване от свобода при
първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от .
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна изтърпяната част от
наказанията включени в горепосочената съвкупност, в частност това по НОХД № 3240/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД,
като в случая, видно от изложената фактическа обстановка, са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане. От събраните по делото
доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимият е автор на деликт – с действията си е причинил непозволено увреждане
на пострадалата, като са налице и всички елементи на деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение от
страна на подсъдимия, вредоносен резултат – причинени вреди на пострадалата от имуществен
характер, вина на подсъдимия и причинна връзка между тях.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите
могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск
за присъждане на сума представляваща причинени имуществени вреди за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че на
пострадалата действително са причинени от подсъдимия имуществени вреди.
Изхождайки от конкретните обстоятелствата, при които е причинено деянието и
установената по делото фактическа и правна обстановка, съдът приема предявения
граждански иск за основателен и доказан в размер на 140.00 лв., поради което
осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 140.00 лв., представляваща
причинени имуществени вреди.
Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично
задължение, което виновният причинител му дължи.
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението
е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в
забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се
дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на тези
съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума, считано
от 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед изхода на делото на основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК в тежест на
подсъдимия се възложиха разноските.
Подсъдимият следва да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.
Стара Загора сума в размер на 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща дължима
държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.
Подсъдимият следва да заплати по бюджетната сметка на ОД
на МВР – град Стара Загора сума в общ размер на 264.71 лв. (двеста шестдесет и
четири лева и седемдесет и една стотинки), направени разноски на досъдебното
производство.
Съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство – найлонов плик
с чифт маратонки, предадени в Деловодството на Районен съд – гр. Стара Загора с
протокол за предаване на веществени доказателства от 07.02.2019 г., приложен на
л.6 от делото, като същото бъде унищожено по надлежния ред, като вещ с малозначителна стойност.
Причини и условия за извършване на деянието – ниско правно съзнание и
стремеж за облаги по престъпен начин.
Водим от горните мотиви, съдът обяви
присъдата си.
СЪДИЯ: