Р Е Ш Е Н
И Е № 1124
Гр. Пловдив , 13.07. 2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ
: ВЕРА
ИВАНОВА
РАДОСЛАВ РАВЕВ
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.1930/ 2011 година ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 2494/20.05. 2011 година при ЧСИ- Драгомира Митрова- Топозлийска и вх. № 16193 /11.07.2011 година при ПОС, против действие на частния съдебен изпълнител , касаещо наложена възбрана на апартамент № 56,самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.517.348.1.56,находящ се в гр.Пловдив ,бул „Копривщица” № 16 ,ет.10 ,както и по отношение ½ ид. част от обект с идентификатор 56784.521.254.1.3,находящ се на ул.Антим І № 47 А, закупен на фирмата на съпругата му –ЕТ ”****”.
Твърди се в жалбата,че действията на ЧСИ , с които е насочено принудително изпълнение по отношение недвижим имот- апартамент № 56 находящ на бул.Копривщица № 16 и по отношение имота находящ се на ул.Антим І № 47А са неправлилни. Първият имот бил единствено жилище на длъжника и като такова не подлежало на секвестиране,тоест приложима разпоредбата на чл.444 ал.7 от ГПК. Вторият имот бил на фирмата на съпругата му и съгласно разпоредбата на чл.22 т.3 от СК бил нейно лично имущество. Други съображения няма развити в жалбата. Моли да се отмени наложената възбрана на недвижимите имоти , предмет на изпълнението, като прилага писмени доказателства в подкрепа на тезата си.
Взискателят по изпълнителното производство- „Алфа-банк” АД ,чрез пълномощник- юр.П. счита жалбата за неоснователна.
Становището на ЧСИ по реда на чл.436 от ГПК е ,че жалбата е неоснователна по съображения изложени в писменото обяснение.
Пловдивският окръжен съд преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:
Жалбата , в частта досежно твърденията на жалбоподателя за несеквестируемост на имота находящ се в гр.Пловдив , бул Копривщица № 16 изхожда от длъжник в изпълнителното производство и същия има правен интерес да обжалват действията на съдия- изпълнителя, същата е в срок и следва да се разгледат от съда.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Алфа-банк” АД ,чрез представляващия дружеството юр. П. ,на основание издаден в негова полза изпълнителен лист въз основа на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 476/2011 година на ПРС VІ гр.с. , с което е разпоредено длъжниците -ЕТ А.Б. и А.Б. Т. жалбоподател в настоящето производство солидарно да заплатят на взискателя сумата от 30 000 евро главница ,ведно със законната лихва от 12.01.2011 година до изплащане на вземането, 101,09 евро просрочена лихва върху редовна главница за времето от 28.12.2009 година – 12.02.2010 година,3550,13 наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 13.02.2010 година до 10.01.2011 година както и 1316,32 лв. направени разноски в гражданското производство. ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение като е насочил изпълнението към притежавани банкови сметки на длъжника, ,включително в качеството му на едноличен търговец, съдружник в събирателно дружество и др,МПС и недвижими имоти , като е възбранил посочените по – горе два недвижими имота и друг самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.973.1.1 по КК на гр.Пловдив на адм. адрес ,ул.Съгласие № 6,ведно с ¼ ид. част от поземлен имот с идентификатол 56784.518.973 с площ от 121 кв. м , в който е построена сградата при граници: имоти с номера 56784.518.974 , 56784.518.972 и 56784.518.1409. Този последния имот ,видно от справката от ИКАР л.11 от изп. дело е също жилище-апартамент .
Съгласно чл.444 т.7 от ГПК ,изпълнението не може да се насочва срещу жилището на длъжника ,ако той и никой от членовете на семейството му ,с които живее заедно нямат друго жилище,независимо от това дали длъжника живее в него. В настоящия случай,видно от представените доказателства по делото и в частност с жалбата е видно, че длъжникът живее заедно със съпруга си и двете им пълнолетни деца във възбранения имот намиращ се бул.”Копривщица” № 16 . Смисълът на горната разпоредба е да може да се осигури възможност за длъжниците да не бъдат лишени от жилище, когато те нямат друго такова. Факта на притежаване на други имоти в конкретния казус е установен от съдебния изпълнителя и това са другите два възбранени, както и други такива , които не са жилищни ,видно от справката на СВ –Пловдив . Именно предвид притежаването на друг недвижим имот, ЧСИ е възбранил процесния недвижим имот-апартамента находящ се в гр. Пловдив , бул. Копривщица № 16 и длъжникът разполага с друго жилище освен процесното. Настоящият състав на съда счита,че същността на възбраната има характер на обезпечително действие без което длъжникът би могъл да се разпореди с имота си . С налагане възбрана ,длъжника не би могъл да се разпорежда с имота си и по този начин същият ще се запази в имуществото му спрямо взискателя за удовлетворяване вземания на последния в изпълнителното производство. Задължението на СИ за проверка секвестируемостта на имота съществува още при налагане възбрана ,което е сторено от СИ след направената справка в Националната агенция по приходи ,като се пристъпва към опис и изнасяне на публична продан на имота след като събере данни от колко членове се състои семейството на длъжника и колко жилищни помещения обитава то. Възбраната както вече се посочи по- горе има обезпечителен ефект за правата на кредитора,но в изпълнителното производство тя е израз на разпореждане на СИ,по силата на което недвижимия имот на длъжника се заделя от неговото имущество с предназначение за принудително удовлетворяване на взискателя. На следващо място ,съдебният изпълнител за да прецени дали жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и семейството му и дали е реално поделяем също следва да възбрани имота за да извърши необходимата преценка като използва и помощта на вещо лице. В заключение възбраната на имота е необходима и се явява предпоставка в изпълнителния процес за изследване на предпоставките относно несеквестируемостта респ. секвестируемостта на имота.
С оглед на горното не са налице нарушения от страна на ЧСИ при възбрана на процесния недвижим имот на бул Копривщица,така че жалбата касаеща това действие на СИ е неоснователна и като такава ще се оставят без уважение.
Досежно жалбата на Т. касаеща възбраната на ½ имот находящ се на ул.Антим І № 47 А гр.Пловдив, за който се твърди ,че е лично имущество на съпругата на длъжника следва да се има предвид следното: От една страна твърдението на длъжника, че е насочено изпълнение спрямо имот лична собственост на трето лице – недлъжник в производстото изхожда от страна ,която няма правен интерес да обжалва това действие , с оглед твърденията му. От друга страна ,вторият имот е закупен от / ЕФ/ ЕТ”****”, срез собственика й С. П. Т. ,съпруга на длъжника по време на брака на същите, видно от представеното удостоверение за сключен през 1976 година брак и представения нот. акт № 121 том 30 /1992 година,което прави имота семейна общност. Изключение от горното ,съгласно чл.22 т.3 от СК касае вещни права придобити от съпруг едноличен търговец ,по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. В съдебното изпълнение липсват каквито и да са доказателства възбранения втори имот да е включен в предприятието на съпругата на длъжника ,така че не би могло да се възприеме становището на същия,че имота е лично имущество на съпругата- недлъжник. На последно място ,което е и основно за настоящето производство, обжалваното действие на ЧСИ за този имот,предвид твърденията не е от категорията на тези посочени в чл. 435 ал.1 от ГПК и подлежащи на обжалване от длъжник , какъвто безспорно е жалбоподателят. Според посочената разпоредба на съдебен контрол подлежат ограничен брой действия на съдебните изпълнители между които не е обжалваното от взискателя действие-възбрана на недвижим имот ,за който се твърди,че е собствуност на трето лице,неучастващо в изпълнителното производство, поради което настоящата жалба е недопустима и като такава ще следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното , Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на А. Б.Т. за отмяна действията на ЧСИ Драгомира Митрова- Топозлийска ,рег. № 828,район на действие Пловдивски окръжен съд по изп. дело 20118280400358 касаещи насочване принудително изпълнение посредством възбрана на следния недвижим имот: възбрана на апартамент № 56,самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.517.348.1.56,находящ се в гр.Пловдив ,бул „Копривщица” № 16 ,ет.10.
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. № 16193 от 11.07.2011 година на Пловдивския окръжен съд на А. Б. Т., в частта касаеща искане за отмяна действията на ЧСИ Драгомира Митрова- Топозлийска ,рег. № 828,район на действие Пловдивски окръжен съд по изп. дело 20118280400358 относно насочване принудително изпълнение посредством възбрана на следния недвижим имот: ½ ид. част от обект с идентификатор 56784.521.254.1.3,находящ се на ул.Антим І № 47 А, закупен на фирмата на съпругата му –ЕТ ”****”.
Решението не подлежи на обжалване, а в частта имащо харастер на определение подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен срок в едноседмичен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :