О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./......12.2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 20.12.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно търговско дело № 1891 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№52988 от 19.07.2019г. по описа на ВРС, на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт Т.Т., срещу решение №2926/28.06.2019г.
на Варненски районен съд, 47 състав, постановено по гр.д. №16347/2018г.
на ВРС.
С обжалваното решение е признато за установено, че
жалбоподателят „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД - ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „ИПОН-2002“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, сумата от 400 лева, частичен
иск от 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
Ц.С.С., в качеството му на длъжник по изпълнително
дело №20147170400703 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, peг.
№717 на КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за
покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 26.10.2017г., като за сумата е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12191/2018г. по описа
на Софийски районен съд.
І.
По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК,
и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
Дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 25 лева е
внесена.
Препис от въззивната жалба е бил
надлежно връчен на насрещната ищцова страна чрез
пълномощника й по делото адвокат Р.Д., АК - Варна на 28.10.2019г. В срока по
чл.263 ГПК не е подаден писмен отговор.
Легитимацията на страните съответства
на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ.
По предварителните въпроси.
Жалбоподателят счита, че постановеното
решение е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Като твърди, че
макар първоинстанционният съд да е обсъдил доводите и на двете страни, то
неправилно е приел за доказан фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД.
Оспорва наличието на противоправно поведение и настъпване на вреда за цедента и длъжник по изпълнителното дело – Ц.С.С., като твърди, че към датата на образуването му
дружеството е притежавало валиден изпълнителен титул. Сочи, че до датата на
обезсилването му единствената молба, с която бил сезиран съдебния изпълнител
била тази за образуване на изпълнителното дело. Образуването на изп. дело нямало как да се цени като противоправно,
доколкото в качеството си на цесионер на прехвърлено
вземане за неизплатени кредитни задължения, въззивникът не отговарял за
действията/бездействията на цедента, от които са
причинени вреди. В този смисъл оборена била и презумпцията за вина по чл.45,
ал.2 ЗЗД. Оспорва и необходимостта от заплащане на процесния хонорар в
изпълнителното производство, доколкото единственото предприето действие от адв. Данков било подаването на молба за прекратяването му.
Като се позовава на чл.6, т.5, респ. чл.10, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
претендира за намаляване на претенцията за заплатен хонорар до 50 лева, евентуално
200 лева. Накрая, въззивникът релевира
възраженията си за нищожност на процесния договор за цесия, поради невъзможен
предмет, с оглед личния характер на имуществените отношения негов предмет,
както и поради повторното цедиране на едно и също
вземане с два отделни договора за цесия. Подчертава се също и несвоевременното
уведомяване за обратната цесия.
Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да се постанови ново решение, с което предявения иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С въззивната жалба не се посочват и
представят нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор от насрещната страна.
Във въззивната жалба не се правят
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и по отношение
на направения от първоинстанционния съд устен доклад по делото, с който следва
да се посочат твърденията и възраженията на страните, да се даде тяхната правна
квалификация (в т.ч. и на възраженията на ответника), да се разграничат
релевантните спорни между страните факти и да се дадат указания досежно тежестта за тяхното доказване от страните.
С оглед на това и доколкото съдът е
ограничен в проверката си от посоченото в жалбата (чл.267 от ГПК) въззивния
съдебен състав приема, че не се налага повтаряне на действията в първото
съдебно заседание на първата инстанция. Делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание за събиране на становищата на страните.
По изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
въззивна жалба вх. №52988 от 19.07.2019г. по описа на ВРС, на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, подадена
чрез пълномощник юрисконсулт Т.Т., срещу решение
№2926/28.06.2019г. на Варненски районен съд, 47 състав, постановено по гр.д.
№16347/2018г. на ВРС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.01.2020г. от 13,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците
им по делото.
Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.