№ 21989
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110108656 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е частично
основателно. Изложените от него твърдения, че кредитът не е бил усвоен от ищеца, касаят
основателността на предявените искове, но нямат връзка с редовността на исковата молба.
Възражението в отговора за неяснота откъде произтича претендираната надплатена сума е
основателно, защото действително в исковата молба не са изложени ясни твърдения в тази
връзка, което налага даването на указания на ищеца.
Независимо от горното и с цел процесуална икономия делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представените от ищеца документи следва да бъдат приети като писмени
доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК е неоснователно. Част от
документите са представени вече с исковата молба – договор за кредит и договор за
гаранция /поръчителство/, като липсва основание за задължаване на ответника да ги
представи отново, след като той изрично оспорва сключването на договора за кредит. При
това положение той не следва да бъде задължаван да представя платежни документи и
извлечения от счетоводни книги във връзка с договор, чието сключване оспорва, още повече
че платежните документи би следвало да се намират в държане на ищеца.
Ищцовите искания за снабдяване със съдебни удостоверения следва да бъдат
уважени, защото с тях се цели събиране на относими и необходими писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е частично
основателно – по отношение на всички посочени в исковата молба задачи без тази, касаеща
1
как следва да бъдат разпределени направените плащания от страна на ищеца, която
представлява правен въпрос.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да отстрани нередовността в исковата молба по отношение на частичния
осъдителен иск, като с писмена молба с 1 бр. препис за ответника изрично посочи характера
на твърдяната като платена сума в размер на 162 лв. /главница, възнаградителна лихва,
мораторна лихва, възнаграждение за поръчителство и т. н./, по отношение на част от която
се иска връщането й от ответника, както и изрично да посочи на кого твърди да я е заплатил.
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната в частта по
предявения частичен осъдителен иск за сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер
на 162 лв.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 04.07.2024 г. от 10:20 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените документи с исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документите, посочени в т. ІІ от
доказателствената част на исковата молба.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца след таксуване всички поискани съдебни
удостоверения, като се впише в тях, че е необходима информация за Договор за
потребителски кредит № 1243155/28.02.2023 г.
УКАЗВА на ищеца, че следва своевременно да се снабди със съдебните
удостоверения и с документите, относно които те са издадени, като ОПРЕДЕЛЯ
насроченото открито заседание като краен срок за събиране на доказателства въз основа на
съдебните удостоверения.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по следните задачи: „Каква е усвоената
сума от ищеца по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1243155? Каква сума
е заплатена от ищеца по този договор, на коя дата и как са осчетоводени сумите? Вземайки
предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва и начисленото
възнаграждение за обезпечение съгласно чл. 5 от договора и използвайки нормативно
установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, какъв е действителният
размер на ГПР?“, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за съдебно-счетоводна експертиза в останалата му част.
НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П., със специалност: Счетоводство, която ДА СЕ
ПРИЗОВЕ незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит
експертизата ще бъде изготвена, а дължимото възнаграждение ще бъде събрано от него
2
принудително по реда на чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави своевременно достъп до счетоводството си и предостави
всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, за което
следва своевременно да предприеме действия, така че непредоставянето навреме на
необходимата информация и на достъп до счетоводството от ответника да не става причина
за неизготвяне на експертизата и за отлагане на делото.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението най-малко 1
седмица преди датата на откритото заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от И. К. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД следните обективно
съединени искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП за прогласяване
нищожност на Договор за потребителски кредит № 1243155/28.02.2023 г. поради
противоречие на закона и поради наличие на неравноправни клаузи в него, а при условията
на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.
4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 1243155/28.02.2023 г.,
предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение
– поръчителство от „М. Б.“; кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 162 лв., представляващо платена без основание
сума по Договор за потребителски кредит № 1243155/28.02.2023 г., ведно със законната
лихва от 15.02.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за
потребителски кредит № 1243155/28.02.2023 г., по силата на който му бил предоставен
кредит в размер на 600 лв. за срок от 2 месеца, при лихвен процент в размер на 5.03 %,
равняващ се на 30.18 лв., и посочен ГПР в размер на 49.06 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от
договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „М. Б.“ в полза на
ответното дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след
усвояването на кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 162
лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за
поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен
3
подпис, както и че не е спазена изискуемата форма. Релевира възражения за нищожност на
целия договор за кредит. Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона.
Счита, че той съдържа неравноправни клаузи – такива с погрешно посочен ГПР, с което е
подведен относно спазването на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е заблуждаваща
търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради
неспазване на формата/ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на формиране на
ГПР и е посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител не е посочена
в договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение че на практика
предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, а
кредиторът и поръчителят са свързани лица/. При условията на евентуалност моли да бъде
прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за кредит като противоречаща на
разпоредбите на чл. 10, ал. 2 /защото възнаграждението за поръчител представлява разход
по кредита, който не е предвиден в договора за кредит/, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК
/касае се за допълнителен разход за потребителя, който подлежи на включване в ГПР и с
отчитането на който действителният размер на ГПР надвишава 70 %/ и като неравноправна.
Твърди, че задълженията му по договора за кредит са изцяло погасени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Твърди, че кредитът е бил отказан от ищеца и сумата от 600 лв.
не е била усвоена. Сочи, че на ищеца са предоставени СЕФ и проекти на договора за кредит
и на договора за гаранция, като още на етап кандидатстване системата автоматично е
показала дължимите такси към „М. Б.“ и в случая ищецът се е възползвал от възможността
да не приема условията на кредитора, поради което договорът е останал неподписан и не е
породил правни последици. Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от
„М. Б.“ е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че
кредитополучателят е могъл да посочи избран от него поръчител. Счита, че разходът за
предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга,
предоставена от трето лице и имаща незадължителен характер, от което следва, че на
потребителя е предоставена цялата законово необходима информация във връзка с размера
на действително приложимия ГПР и начина на неговото формиране. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване нищожност на договора
за кредит, а при евентуалност – на клаузата на чл. 5 от него, е да докаже следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит №
1243155/28.02.2023 г. и неговото съдържание; усвояване на заемната сума в размер на 600
лв. от ищеца; твърдяното противоречие със закона на договора за кредит и в частност – на
клаузата на чл. 5 от него; неравноправност на клаузите относно ГПР и на клаузата на чл. 5
от договора за кредит.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че клаузите относно ГПР и
клаузата на чл. 5 от договора за кредит са индивидуално уговорени, както и сключването във
4
връзка с договора за кредит на валиден договор за поръчителство, за които обстоятелства не
сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: извършена от него в полза на
ответника престация на определено благо – парична сума в размер на 5 лв., и получаване на
сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5