Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на трети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7972 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД.
Ищецът - „Г.-Д.” ЕООД, твърди, че през 2015 г. сключил с ответника няколко неформални договора, по силата на които се задължил да извърши строително-монтажни работи /СМР/ по изграждане на сгради в недвижими имоти, находящи се в м. „Мандрите – Кaтлъка, с. Осоица, общ. Горна Малина, Софийска област, представляващи ПИ 079164, ПИ 079195 и ПИ 079167, както следва: 1) договор от 02.01.2015 г. за извършване на СМР по обект „Битова сграда – съблекалня за персонал и посетители”, 2) договор от 10.08.2015 г. за извършване на СМР по изграждане на подпорни стени за манеж, 3) договор от 12.11.2015 г. за извършване на СМР по изграждане на площадка, 4) анекс от 20.08.2015 г. към договор за изпълнение на конюшня от 07.03.2014 г. за извършване на СМР по изграждане на „ВиК площадково и др. за направа на конюшня”, 5) договор от 20.08.2015 г. за извършване на СМР по изграждане на „нова ограда”, 6) договор от 01.04.2015 г. за извършване на СМР по изграждане на „битова сграда с бистро в ПИ 079195. По описаните сделки ответникът поел насрещно задължение да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа в конкретно определен размер. Ищецът посочва, че е изпълнил всички уговорени строително-монтажни работи, които са приети от ответника-възложител с протоколи, представляващи Акт обр. 19. Ответникът заплатил само част от уговореното възнаграждение, което дължи на изпълнителя за извършената и приета работа, като неплатената част от него възлиза на следните суми по отделните договори: 1) на сумата от 10 854, 72 лв. без включен ДДС по договор от 02.01.2015 г. за извършване на СМР по обект „Битова сграда – съблекалня за персонал и посетители”, 2) на сумата от 53 377, 49 лв. без включен ДДС по договор от 10.08.2015 г. за извършване на СМР по изграждане на подпорни стени за манеж, 3) на сумата от 23 415, 52 лв. без включен ДДС по договор от 12.11.2015 г. за извършване на СМР по изграждане на площадка, 4) на сумата от 6 394, 27 лв. без включен ДДС по анекс от 20.08.2015 г. към договор за изпълнение на конюшня от 07.03.2014 г. за извършване на СМР по изграждане на „ВиК площадково и др. за направа на конюшня”, 5) на сумата от 20 473, 41 лв. без включен ДДС по договор от 20.08.2015 г. за извършване на СМР по изграждане на „нова ограда”, 6) на сумата от 11 336, 45 без включен ДДС по договор от 01.04.2015 г. за извършване на СМР по изграждане на „битова сграда с бистро в ПИ 079195. Поради изложеното моли „М.” ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата от общо 151 021, 90 лв., представляваща общия размер на неплатеното възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по описаните сделки с начислен ДДС. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „М.” ЕООД, оспорва предявените искове. Твърди, че описаните в исковата молба договори за изработка не са сключвани между страните и съответно, че не е възлагал на ищеца извършването на тези строително-монтажни работи, за които последният претендира да му бъде заплатено възнаграждение. Заявява, че описаните в исковата молба строителни работи не са извършвани от ищеца. Посочва, че всички СМР, които ищецът е извършил по възлагане в притежаваните от него недвижими имоти, са заплатени. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 30.06.2015 г е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, представляващ „Битова сграда – съблекалня за персонал и посетители” и „Склад за инвентар – муничник”, изграден в ПИ 079195 – за конюшня, административно-битова и обслужваща сгради, навеси за селскостопанска техника, открит манеж и паркинг за леки МПС, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина. В него е посочено, че възложител на строежа е дружеството „М.” ЕООД, а строител е дружеството „Г.-Д.” ЕООД. В констативния акт е обективирано решение на лицата, които са го съставили, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В т. 3 от диспозитива на констативния акт е посочено, че с него се извършва предаване на строежа от строителя на възложителя. Протоколът е подписан от представител на „М.” ЕООД, както и от представител на „Г.-Д.” ЕООД.
На 10.12.2015 г. е издадена фактура № 104 за извършена услуга, представляваща плащане за изпълнени СМР на битова сграда съгласно акт № 1, на стойност от 20 307, 33 лв. без ДДС и на стойност от 24 368, 80 лв. с ДДС. Като получател на услугата във фактурата е посочено дружеството „М.” ЕООД, а като доставчик – „Г.-Д.” ЕООД. Фактурата е подписана от представител на „Г.-Д.” ЕООД, като липсва подпис на представител на получателя „М.” ЕООД.
По делото е представена количествено-стойностна сметка/ акт обр. 19 № 1/ 10.12.2015 г. за изпълнени и подлежащи на заплащане СМР за направа на битова сграда – съблекалня за персонал и посетители, извършени на обект „Битова сграда – съблекалня за персонал и посетители” в ПИ 079195, местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина. В документа като възложител на строителните дейности е посочено дружеството „М.” ЕООД, а като изпълнител - дружеството „Г.-Д.” ЕООД. В акта са описани по вид и количество извършените на обекта строителни работи, като е посочено, че тяхната стойност без ДДС възлиза на сумата от 20 307, 33 лв.
От извлечение от разплащателна сметка на „Г.-Д.” ЕООД към 12.02.2016 г. е видно, че на 11.02.2016 г. е направен превод на сума от 10 000 лв. от сметка, титуляр на която е дружеството „М.” ЕООД, както и че на 12.04.2016 г. е направен втори превод на парични средства от сметка, титуляр на която е дружеството „М.” ЕООД, които са в размер на 14 368, 80 лв. Като основание за извършване и на двата превода на паричните средства е посочена фактура № 104/ 10.12.2015 г.
На 22.12.2015 г е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, представляващ „Манеж и въртележка – свободно разположено съоръжение на основното застрояване”, изграден в ПИ 079195 – за конюшня, административно-битова и обслужваща сгради, навеси за селскостопанска техника, открит манеж и паркинг за леки МПС, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина. В констативния акт е посочено, че възложител на строежа е дружеството „М.” ЕООД, а строител е дружеството „Г.-Д.” ЕООД. В него е обективирано решение на лицата, които са го съставили, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В т. 3 от диспозитива на констативния акт е посочено, че с него се извършва предаване на строежа от строителя на възложителя. Протоколът е подписан от представител на „М.” ЕООД, както и от представител на „Г.-Д.” ЕООД.
На 12.05.2016 г. е издадена фактура № 115 за извършена услуга, представляваща плащане за изпълнени СМР на подпорни стени манеж съгласно акт № 1, на стойност от 5 827, 10 лв. без ДДС и от 6 992, 52 лв. с ДДС. Като получател на услугата във фактурата е посочено дружеството „М.” ЕООД, а като доставчик – „Г.-Д.” ЕООД. Фактурата е подписана от представител на „Г.-Д.” ЕООД, като липсва подпис на представител на получателя „М.” ЕООД.
По делото е представена количествено-стойностна сметка/ акт обр. 19 № 1/ 12.05.2016 г. за изпълнени и подлежащи на заплащане СМР за направа на подпорни стени манеж, извършени на обект „Подпорни стени за манеж” в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина. В документа като възложител на строителните дейности е посочено дружеството „М.” ЕООД, а като изпълнител - дружеството „Г.-Д.” ЕООД. В акта са описани по вид и количество извършените на обекта строителни работи, като е посочено, че тяхната стойност без ДДС възлиза на сумата от 5 827, 10 лв.
От извлечение от разплащателна сметка на „Г.-Д.” ЕООД към 14.05.2016 г. се установява, че на 13.05.2016 г. е направен превод на сума от 6 992, 52 лв. от сметка, титуляр на която е дружеството „М.” ЕООД. Като основание за извършване на този превод на паричните средства е посочена фактура № 115/ 12.05.2016 г.
По делото са приети като доказателства и други писмени документи, представляващи писмени договори, в съдържанието на които е посочено, че са сключени между „Г.-Д.” ЕООД и „М.” ЕООД, количествено-стойностни сметки, по които като изпълнител и възложител на строителните работи, които са описани в тях, са посочени дружествата „Г.-Д.” ЕООД и „М.” ЕООД, както и проформа фактури, по които като получател и доставчик на услугата са посочени юридическите лица „Г.-Д.” ЕООД и „М.” ЕООД, които обаче или не са подписани от нито една от страните по спора или не носят подпис на представител на ответното дружество. Ето защо съдът счита, че от тях не се установяват релевантни за спора факти и не ги обсъжда.
По делото са приети заключения на изготвени съдебно-счетоводна експертиза, както и на изготвени съдебно-технически експертизи, които съдът ще обсъди при формиране на правните изводи по основателността на предявените искове по чл. 266 ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за
заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключени между тях отделни договори за изработка. За да бъде същата
уважена, на първо място следва да се прецени дали от представените
доказателства се установява, че между страните по спора е постигнато съгласие за сключване на договори за
изработка, по силата на
които ищецът да е поел задължение да извърши
твърдените в исковата молба строително-монтажни работи, а ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в
претендирания размер.
В производството
няма представени доказателства, от които да се установява, че договорите
изработка, които са описани в исковата молба и които се сочта от ищеца като
правопораждащ факт на предявените вземания за получаване на възнаграждение за
извършената работа, са сключени между страните по спора в писмена форма. Това е
така, тъй като нито един от представените по делото писмени договори за
изработка, които видно от съдържанието им имат за предмет възлагане на работа
по изпълнение на тези строителни дейности, за които се претендира
възнаграждение в настоящото производство, не са подписани от представители и на
двете договарящи страни – „Г.-Д.” ЕООД и „М.” ЕООД. Ето защо от тези документи не
се доказва постигане на съгласие между посочените юридически лица за сключване
на сделки със съдържание на основните права и задължения за страните по тях
такова, каквато е отразено в тяхното съдържание /една част от писмените
договори за изработка не са подписани нито от ищеца, нито от ответника, а
останалата част носят подпис единствено на предствител на ищеца, който ги
представя в производството, но не и на ответника, който оспорва между страните
да са възникнали твърдените в исковата молба облигационни отношения, поради
което и не съдържат изявление на този субект за съгласие за сключване на които
и да е от договорите за изработка/. Единствените два писмени договора, които са
приети като доказателства по делото и които са подписани от представители и на
двете договарящи страни са тези, сключени на 21.02.2013 г. и на 07.03.2014 г.,
които обаче не се сочат от ищеца като правопораждащи факти по отношение на
което и да е от предявените парични вземания, тъй като между страните по делото
не е спорно, че задълженията по тези сделки са изпълнени – ищецът е изпълнил
възложената с тях работа, която е приета от ответника, който е заплатил
уговореното възнаграждение за това. Съдът не обсъжда писмените договори за
изработка, сключени на 02.01.2015 г. и на 01.04.2015 г., между „Г.-Д.” ЕООД и „М.”
ЕООД, тъй като те са изключени от доказателствения материал по делото по реда на
чл. 183 ГПК с определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено
на 18.04.2018 г.
Сключване на
твърдените в исковата молба договори за изработка не се доказва и от приетите
по делото фактури, проформа фактури и количествено-стойностни сметки, които са
издадени през 2015 г. и 2016 г. Във всички тези документи като възложител на
работата, представляваща извършване на строително-монтажни работи, е посочено
дружеството „Г.-Д.” ЕООД, а като изпълнител ответника „М.” ЕООД, като в тях са
описани по вид и количество и строителните дейности, които се възлагат на
изпълнителя за извършване, както и размерът на възнаграждението, което
възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за извършената работа, т.е.
те съдържат информация за съдържанието на всички съществени елементи на
договора за изработка. Нито един от тези документи, обаче, не е подписан от представител
на изпълнителя „Г.-Д.” ЕООД, поради което те не доказват постигане на съгласие
между страните по спора за поемане от тях на насрещните задължения, характерни
за сделките за изработка, със съдържание такова, каквото е отразено в
документите.
Липсата на писмен документ не влияе на действителността на сделката за изработка, доколкото тя е неформална и писмената форма не е условие за нейната действителност, поради което и сключването й може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Такива, обаче, по отношение на договорите за изработка, които се посочват като правопораждащ предявените вземания факт, не са свидетелските показания. Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства всеки един от договорите за изработка, по които се сочи, че не е заплатено уговореното възнаграждение, са на стойност над 5 000 лв., която се определя от размера на уговореното между страните по тях възнаграждение, което е дължимо от възложителя на изпълнителя – договор за извършване на СМР по обект „Битова сграда – съблекалня за персонал и посетители” се твърди, че е на стойност 10 854, 72 лв., договор за извършване на СМР по изграждане на подпорни стени за манеж се твърди, че е на стойност 53 377, 49 лв., договор за извършване на СМР по изграждане на площадка се твърди, че е на стойност 23 415, 42 лв., договор за изграждане на „ВиК площадково и др. за направа на конюшня” се твърди, че е на стойност 6 394, 27 лв., договор за извършване на СМР по изграждане на „нова ограда” се твърди, че е на стойност 20 473, 41 лв., договор за извършване на СМР по изграждане на „битова сграда с бистро в ПИ 079195” се твърди, че е на стойност 11 336, 45 лв. Установяването на договори на стойност над 5 000 лв. не е допустимо да се доказва със свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК. Ето защо и съдът не обсъжда събраните в производството доказателства чрез разпита на свидетели, по отношение на това дали от техните показания се установява сключването на договори за изработка между ищеца и ответника и какво е съдържанието на правата и задълженията на страните по тях.
При съвкупния анализ на всички събрани в производството доказателства трябва да се приеме, че от тях се доказва, че два от договорите за изработка, които ищецът посочва като правопораждащи факти по отношение на две от предявените парични вземания, са сключени между „Г.-Д.” ЕООД и „М.” ЕООД. Това са договора, с който „М.” ЕООД възлага на „Г.-Д.” ЕООД да извърши строителни работи по изграждане на обект, представляващ битова сграда – съблекалня за персонал и посетители в поземлен имот ПИ 079195, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина, както и договора, с който ответното дружество възлага на ищеца да извърши строителни работи по изграждане на подпорни стени за манеж в поземлен имот, представляващ ПИ 079195, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина.
За да стигне до този правен извод, съдът съобразява, на първо място, представените по делото два броя констативни актове за установяване годността за приемане на строеж, които са съставени на 30.06.2015 г. и на 22.12.2015 г. и се намират на от л. 33 до л. 36 от делото на СГС и на от л. 58 до л. 61 от делото на СГС.
В констативният акт от 30.06.2015 г. е посочено, че е изпълнен строеж, който представлява „Битова сграда – съблекалня за персонал и посетители” и „Склад за инвентар – муничник”, изграден в ПИ 079195, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина, както и че възложител на работата по изграждане на този строеж е дружеството „М.” ЕООД, а изпълнител на тези строителни работи е дружеството „Г.-Д.” ЕООД. Този констативен акт е подписан от представител на ответното дружество, поради което той съдържа волеизявление за признание от тази страна на твърдените в исковата молба факти, а именно, че ишецът е възложил на ответника извършване на работа, представляваща изпълнение на строителни дейности по изграждане на описания обект, което от своя страна означава, че по делото се доказа, че между страните е постигнато съгласие по отношение на единия от съществените елементи на договора за изработка, а именно на вида на работата, която едната страна възлага на другата за извършване.
В другия констативен акт от 22.12.2015 г. е посочено, че е изпълнен строеж, който представлява „Манеж и въртележка – свободно разположено съоръжение на основното застрояване”, изграден в ПИ 079195, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина, както и че възложител на работата по изграждане на този строеж е дружеството „М.” ЕООД, а изпълнител на тези строителни дейности е дружеството „Г.-Д.” ЕООД. Този акт също е подписан от представител на ответното дружество, което означава, че и той съдържа волеизявление за признание от тази страна на твърдените в исковата молба факти, че ищецът е възложил на ответника извършване на работа, представляваща изпълнение на строителни дейности по изграждане на описания обект, която последният е приел да извърши. Следователно между ищеца и ответника е постигнато съгласие по едното от двете съществени задължения, които са характерни елементи на сделката за изработка, което е това, което възниква в тежест на изпълнителя – да извърши определена по вид работа.
За да се приеме, че е сключен договор за изработка с предмет извършване на строително-монтажни работи по изграждане на обекти „Битова сграда – съблекалня за персонал и посетители” и „Манеж и въртележка” в имота в с. Осоица, община Горна Малина, трябва да бъде доказано и това, че страните са се съгласили и по отношение на другия от съществените елементи на договора за изработка, а именно на размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за извършване на възложените строително-монтажните работи. Това е така, тъй като тази сделка се счита за сключена в момента на постигане на съгласие относно всички присъщи на съдържанието й съществени елементи, а те са два: вида и количеството на работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
В тази връзка съдът съобразява, че за изпълнение на строителните работи по изграждане на обект, представляващ битова сграда – съблекалня за персонал и посетители и на обект, представляващ подпорни стени за манеж, и двата в поземлен имот ПИ 079195, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осойца, община Горна Малина, са издадени две фактури № 104/ 10.12.2015 г. и № 115/ 12.05.2016 г., в които е посочен размер на възнаграждението, което е дължимо за извършване на тези работи и количествено - стойностни сметки към тях, в които са конкретизирани по вид и количество изпълнените строителни дейности и е посочено дължимото възнаграждение за тях, което отговаря на това посочено в обобщен вид във фактурите /това са количествено - стойностните сметки, намиращи се на л. 30 и на л. 55 от делото на СГС/. При анализ на вида на строителните дейности, описани в тези документи, както и на факта, че в тях е записано, че възложител на работата по извършването им е ответното дружество, а изпълнител на тази работа е „Г.-Д.” ЕООД, съдът намира, че те касаят точно тези строителни дейности, за които са издадени двата броя констативни актове за установяване годността за приемане на строеж от 30.06.2015 г. и от 22.12.2015 г. и които, както беше посочено, са предмет на постигнатото между страните съгласие по отношение на тяхото възлагане за изпълнение. Посочените фактури и количествено - стойностни сметки към тях са подписани от представител на ищцовото дружество, поради което от тях се доказва, че този правен субект е изразил воля за съгласие да получи възнаграждение за извършване на възложените строителни дейности в размера, посочен в тях, който е 24 368, 80 лв. за извършване на строителните работи по фактура № 104/ 10.12.2015 г. и 6 992, 52 лв. за извършване на строителните работи по фактура № 115/ 12.05.2016 г.
По делото се установява, че фактури № 104/ 10.12.2015 г. и № 115/ 12.05.2016 г., които са издадени от ищеца, са осчетоводени в счетоводството на ответника „М.” ЕООД за цялата стойност, за която са съставени от 24 368, 80 лв. за фактура № 104/ 10.12.2015 г. и от 6 992, 52 лв. за фактура № 115/ 12.05.2016 г. Това се доказва от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и след проверка на счетоводството на ответника. Отразяването на задължението към ищеца за заплащане на възнаграждение за извършените строително-монтажни работи в счетоводството на ответника, е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният, в качеството си на възложител, е изразил съгласие да поеме това задължение до размера, посочен в съответната фактура. Това означава, че в производството се доказа, че двете насрещни страни по сделката са изразили съвпадащи волеизявления за съдържанието на насрещното задължение, което възниква по силата на тези сделки за възложителя и следователно между тях е постигнато съгласие, че възнаграждението, което „М.” ЕООД се задължава да заплати на „Г.-Д.” ЕООД за извършената работа по изграждане на битовата сграда възлиза на сумата от 24 368, 80 лв. с включено ДДС, а за извършената работа по изпълнение на подпорни стени за манеж възлиза на 6 992, 52 лв.
По делото няма представени други доказателства, от които да се установява, че страните по описаните два договора за изработка са уговорили по-висок размер на възнаграждението, което ответникът, в качеството му на възложител, се съгласява да заплати на ищеца, като изпълнител, както се твърди в исковата молба. Всички документи, които са представени от ищеца за установяване договарянето на по-висок размер на възнаграждение за строителните дейности по изграждане на битова сграда и на подпорни стени за манеж, които са две проформа фактури и количествено-стойностни сметки към тях, са подписани само от представител на ищеца „Г.-Д.” ЕООД, но не и от представител на „М.” ЕООД, поради което и не обективират неговата воля за съгласие да заплати възнаграждение за извършената работа в по-голям размер от този, посочен в фактура № 104/ 10.12.2015 г. и фактура № 115/ 12.05.2016 г., които са единствените две фактури, които са осчетоводени от ответното дружество. Нито една от издадените проформа фактури не е осчетоводена от ответника, а и този вид документи изобщо не подлежат на осчетоводяване, което е посочено от вещото лице, изготвило заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, в разпита му в съдебно заседание, проведено на 14.02.2018 г. Следователно не може да се направи извод, че от страна на „М.” ЕООД чрез конклудентни действия, какъвто характер биха имали действията по осчетоводяване на поети задължения, е изразено съгласие да заплати възнаграждение за извършени от ищеца строителни дейности по изграждане на битова сграда и подпорни стени за манеж, в размер, посочен в проформа фактури № 32/ 08.08.2016 г. и № 33/ 08.08.2016 г.
С оглед изложеното следва да се заключи, че по делото се доказа, че между страните по спора са възникнали облигационни отношения по два договора за изработка, които са с предмет извършване на строително-монтажни дейности по изграждане в поземлен имот, съставляващ ПИ 079195, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина, на обекти „Битова сграда – съблекалня за персонал и посетители” и „Склад за инвентар – муничник”, както и на обект „Манеж и въртележка – свободно разположено съоръжение на основното застрояване” срещу заплащане на възнаграждение в размер на 24 368, 80 лв. с включено ДДС за извършване на работа по изграждане на битовата сграда и в размер на 6 992, 52 лв. за извършената работа по изпълнение на подпорни стени за манеж. Това означава, че от събраните в производството доказателства се установява, че в тежест на „М.” ЕООД са възникнали парични задължения да заплати възнаграждение за извършената от ищеца работа в посочения размер.
От приетите като доказателства два броя извлечения от разплащателни сметки на „Г.-Д.” ЕООД е видно, че ответникът е изпълнил тези свои задължения изцяло като е превел на ищеца дължимите суми чрез три банкови превода, извършени на 11.02.2016 г., когато е преведена сума от 10 000 лв., на 12.04.2016 г., на която дата е преведена сумата от 14 368, 80 лв. и на 13.05.2016 г., когато е направен превод на сума от 6 992, 52 лв. Следователно към датата на сезиране на съда задълженията, които се доказа, че са възникнали в тежест на „М.” ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършени от ищеца строителни дейности съгласно сключените два договора за изработка са изцяло погасени и няма основание за уважаване на предявен срещу това лице иска за осъждането му да изпълни реално някаква част от тези задължения.
По делото няма представени никакви други доказателства, от които да се установява, че между страните по спора е постигнато съгласие за сключването на който и да е от другите договори за изработка, които се посочват в исковата молба като правопораждащи факти на останалите предявени вземания за получаване на възнаграждение, които ищецът твърди, че са възникнали в негова полза срещу ответника. Нито едно от писмени доказателства, които са приети в производството, не е подписано от представител на ответника „М.” ЕООД, поради което и от тях не се установява изразена от това юридическо лице чрез негов представител воля да възложи на „Г.-Д.” ЕООД да извърши строителни дейности по изграждане на площадка, на „ВиК площадково и др. за направа на конюшня”, на „нова ограда” и на „битова сграда с бистро” в собствените му поземлени имоти, намиращи се в с. Осоица, община Горна Малина. В производството не се доказа ответникът да е осчетоводил издадените от ищеца счетоводни документи във връзка с възнаграждението, дължимо за тези работи, които представляват проформа фактури, а не фактури, и както вече беше посочено изобщо не подлежат на осчетоводяване съгласно ЗСч и останалите норми, регламентиращи правата и задълженията във връзка с водене на счетоводството от един търговец. Постигането на съгласие относно двата съществени елемента на договора за изработка, които са видът и количеството на строителните дейности, които ответникът възлага на ищеца, и размерът на възнаграждението, което ответникът се задължава да заплати на ищеца за тяхното извършване, не се установява и от съдържанието на приетите по делото имейли. В тях се съдържат електронни изявления по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕС и следователно те представляват електронен документ по смисъла на чл. 3 ЗЕДЕС и могат да служат за доказателство в гражданския процес, предвид и това, че в случая е спазена формата за представянето им, предвидена в чл. 184, ал. 1 ГПК - всички имейли са възпроизведени на хартиен носител и са заверени от ищеца. По - голямата част от тези имейли, обаче, са изходящи от ищеца, и следователно съдържат само негови изявления по отношение на строително-монтажните работи, които е съгласен да извърши, и възнаграждението, което е съгласен да получи за това. В производството не са представени доказателства, от които да е видно, че ответникът е отговорил на голямата част от получените имейли като е изразил воля за съгласие с направените от ищеца оферти, нито пък такива, от които да е видно, че е извършил някакви конклудентни действия, с които да е приел офертите, направени от „Г.-Д.” ЕООД, за сключване на договори за изработка със съдържание на основните задължения на страните по тях такова каквото е посочено в приложените към имейлите документи. По делото са налице само два имейла, които са изходящи от лицето Жасмина Карамитева, която е вписания в търговския регистър законен представител на „М.” ЕООД и с оглед на което може да се счете, че изхождат от самото юридическо лице, въпреки че това не е посочено в тях. Това са имейлите от 14.08.2015 г. и от 17.08.2015 г., от съдържанието на които е видно, че с тях е изразена воля за несъгласие от това лице с предложена от ищеца оферта по отношение на строителни работи, които следва да бъдат възложени за изграждане на подпорни стени за манеж и отправени нови предложения по отношение на вида на строителните работи, които трябва да му се възложат, както и на размера на възнаграждението, което да бъде заплатено за тях. ето защо съдът счита, че от съдържанието на посочените два имейла не може да се приеме за доказано, че от ответника да е изразена воля за съгласие с направената от ищеца оферта за изпълнение на строителни работи по изграждане на подпорни стени за манеж, която е обективирана в количествено-стойностни сметки, намиращи е на л. 277 и л. 283 от делото на СГС. Напротив установява се, че той не се е съгласил с нея. Това обстоятелство се доказва и от останалите събрани по делото доказателства, а именно от фактура № 115/ 12.05.2016 г., която е издадена от ищеца и е осчетоводена от ответника, и от количествено-стойностна сметка към нея, от които се установява, че страните са постигнали съгласие за вида и количеството на строителните работи по изграждане на подпорни стени за манеж в имота, находящ се в с. Осоица, които се възлагат на „Г.-Д.” ЕООД за изпълнение и за размера на възнаграждението, които са напълно различни от тези, посочени в приложените към имейлите документи.
Следва да се посочи и това, че по делото не се доказва, че строителни работи по изграждане на площадка, на „ВиК площадково и др. за направа на конюшня”, на „нова ограда” и на „битова сграда с бистро” в поземлени имоти, намиращи се в с. Осоица, община Горна Малина, представляват такива, които нямат самостоятелен характер, а имат обслужващо значение и са технически необходими за завършване на някой от строежите, които са възложени със сключените между страните договори за изработка, които са тези, обективирани във фактура № 104/ 10.12.2015 г. и фактура № 115/ 12.05.2016 г. и количествено-стойностни сметки към тях, както и с тези договори, които се установява, че са сключени в писмена форма - договор за изработка, сключен на 21.02.2013 г. за изграждане на монолитна ограда в собствен на ответника недвижим имот и договор за изработка, сключен на 07.03.2014 г. за изграждане на конюшня, и изгребна яма в собствен на ответника недвижим имот. Ето защо и не може да се приеме, че тези работи имат характер на такива, които да се считат възложени за извършване по силата на вече сключените договори за изработка и за които да не е необходимо да бъде постигано последващо и изрично съгласие от двете страни по сделките за тяхното възлагане срещу заплащане на възнаграждение.
С оглед на всичко изложено трябва да се обобщи, че в производството не се установи, че ищецът и ответникът са сключили договори за изработка с предмет извършването на строителни работи по изграждане на площадка, на „ВиК площадково и др. за направа на конюшня”, на „нова ограда” и на „битова сграда с бистро” в поземлени имоти, намиращи се в с. Осоица, община Горна Малина. Това означава, че за ответника не е възникнало на договорно основание задължение за заплащане на възнаграждение за тяхното извършване.
След като по делото беше установено, че една част от посочените в исковата молба строителни работи не са възложени за извършване от ответника на ищеца по силата на сключени между страните договори за изработка, а възнаграждението за изпълнението на тези от работите, които се доказа, че са възложени по силата на сключени между страните сделки за това, е изплатено в пълния уговорен размер, то се налага изводът, че предявените искове по чл. 266 ЗЗД са изцяло неоснователни на заявеното от ищеца основание, което с оглед посочените от него правопораждащи тези вземания факти представлява сключени договори.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 5 800 лв., от които сумата от 1 000 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещи лица и сумата от 4 800 лв. – адвокатско възнаграждение, за което се доказва, че е платено и което отговаря напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не е прекомерно.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.-Д.” ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „М.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 266 ЗЗД за
осъждане на „Г.-Д.” ЕООД да заплати на „М.” ЕООД сума в размер на 151 021, 90 лв. /сто петдесет и една хиляди и двадесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща уговорено и неплатено възнаграждение с включено ДДС за
извършена работа по изпълнение на строително-монтажни работи по изграждане на
обект „Битова сграда – съблекалня за персонал и посетители” в недвижим имот,
находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина, възложени с
договор от 02.01.2015 г., сключен между „Г.-Д.” ЕООД и „М.” ЕООД, на строително-монтажни
работи по изграждане на обект „подпорни стени за манеж“ в недвижим имот,
находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина, възложени с
договор от 10.08.2015 г., сключен между „Г.-Д.” ЕООД и „М.” ЕООД, на
строително-монтажни работи по изграждане на обект „площадка“ в недвижим имот,
находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина, възложени с
договор от 12.11.2015 г., сключен между „Г.-Д.” ЕООД и „М.” ЕООД, на
строително-монтажни работи по изграждане на обект „ВиК площадково и др. за
направа на конюшня” в недвижим имот, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица,
община Горна Малина, възложени с анекс от 20.08.2015 г. към договор за
изпълнение на конюшня от 07.03.2014 г., сключен между „Г.-Д.” ЕООД и „М.” ЕООД,
на строително-монтажни работи по изграждане на обект нова ограда в недвижим
имот, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна Малина, възложени
с договор от 20.08.2015 г., сключен между „Г.-Д.” ЕООД и „М.” ЕООД, на
строително-монтажни работи по изграждане на обект „битова сграда с бистро в ПИ
079195” в недвижим имот, находящ се в местност „М.-К.”, с. Осоица, община Горна
Малина, възложени с договор от 01.04.2015 г., сключен между „Г.-Д.” ЕООД и „М.”
ЕООД.
ОСЪЖДА „Г.-Д.” ЕООД да заплати на „М.” ЕООД сума в размер на 5 800 лв. /пет хиляди и осемстотин лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: