РЕШЕНИЕ
№ 3470
гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110116010 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана във ВРС с рег. вх. №
84258/06.12.2022 г. от ищеца Т. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез процесуален
представител - адвокат от АК *** - М. М., със съдебен адрес : ***, против ответното дружество
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от З. С. Р. и А.
М..
ВРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителен и осъдителен иск , със
следните прецизирани искания:
1.По установителния иск с правни основания чл. 26, ал.1, пр.1, пр.2, пр. 3 ЗЗД , с искане за
прогласяване нищожността на договорени в Договор за кредит № **********/26.05.2021 г. и
Анекс от 04.06.2021г. за удължаване на срок към Договор за кредит № ********** /26.05.2021г.
такси:
Отправено е искане съдът да постанови съдебно Решение, по силата на което да приеме за
установено между ищеца и ответното дружество, че уговорената „такса бързо разглеждане“,
предвидена в графа без номер, наименувана такса бързо разглеждане в размер на 43.76 лева по
Договор за кредит № ********** / 26.05.2021 и „такса удължава срока на връщане на общо
дължимата сума“, предвидена в графа без номер, наименувана „избран срок и такса удължаване“ в
размер на 29 лева по Анекс от 04.06.2021г. за удължаване на срок към Договор за кредит №
********** / 26.05.2021г. или в общ размер на 72.76 лева са нищожни, поради противоречието им
с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 пр.3-то от ЗЗД, поради противоречието йм със закона на
основание чл.10 а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, и на осн. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
2.По осъдителния иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД: Отправено е искане съдът да
постанови съдебно Решение, по силата на което и на основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 -во
1
ЗЗД да осъди ответното дружество да заплати на ищеца СУМАТА в размер на общо 72.76 лева, от
който 43.76 лева - недължимо платена като „такса бързо разглеждане“ и 29 лева-недължимо
платена като „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в
Договор за кредит № ********** / 26.05.2021 и Анексите към него, тъй като същите са нищожни
поради противоречието йм с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради
противоречието им със закона на основание чл.10а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, и чл.143
ал.1 и чл.146 от ЗЗП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
06.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
3. Отправено и акцесорно искане с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законната
лихва върху главницата от 72,76 лв.
Ищецът желае плащането на паричните вземания да бъде извършено по посочения от него
начин на плащане, а именно с пощенски или куриерски запис на Т. А. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***.
Твърди се в исковата молба, че на 26 май 2021 г. между страните по спора бил сключен
договор за кредит, а именно Договор за кредит № **********/26.05.2021 г., като към момента на
сключване на договора ответното дружество е имало наименованието „***“ ЕООД. По силата на
посочения договор, твърди ищецът че получил сумата от 250 лева, при ГПР 49,90 % и ГЛП 40,97 %
със срок на кредита 10 дни. Съгласно договора ищецът следвало да заплати такса за бързо
разглеждане на документи в размер на 43,76 лева Сочи се от ищеца, че на 04 юни 2021 г. сключил
Анекс за удължаване на срока по договора за кредит, като по силата на този анекс удължавал срока
на връщане на общо дължимата сума с още 7 дни, за което следвало да заплати предварително
„такса удължава срока на връщане на общо дължима сума“ в размер на 29 лева.Твърди се, че
ищецът е погасил всичко дължимо до договора за кредит и анексите, като заплатил сумата от 250
лв. главница , сумата от 29 лв. „такса удължава срока на връщане на общо дължима сума“, 43,76
лв. такса за бързо разглеждане на документи и лихва в размер на 2,79 лв.
Ищецът намира договорените в Договора за кредит и анекса такси за нищожни като
релевира следните основания за нищожност :
1. Счита, че така уговорените „такса бързо разглеждане“ и „такса удължава срока на
връщане на общо дължимата сума“, предвидени в Договор за кредит № ********** / 26.05.2021 и
Анексите към него са нищожни на основание чл.10а, ал. 1 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22
ЗПК, на осн. чл.26, ал. 1, пр.3 ЗЗД и чл. 143,ал.1 и чл. 146 ЗЗП.
Ищецът счита посочените такси за нищожни на осн. чл.10 а, ал. 1 ЗПК.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов -ДВ, бр.35 от
2014 г., в сила от 23.07.2014 г). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.
Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето естество,
представлявали такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с управлението на кредита.
Услугата „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, представлявала услуга с
възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа, а услугата „такса експресно
разглеждане“, представлява услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на
парични средства. Т.е. двете услуги по своята по своята същност представлявали дейност по
усвояване и управление на кредита и били в пряко нарушение на чл.10а от ЗПК.
2
2. Наред с това в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл ищецът препраща към мотивите на
изброените от него актове на ВКС : Решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008г., Решение №
1270/2009г. по гр.д.№ 5093/2007г., Определение №877 по т.д. № 662/2012г. и др. Такъв основен
принцип сочи ищеца, че е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а
целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но
общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни
правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса
дали уговореното от страните водело до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 , ал.1 ,
предл. 3 -то от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр.3-то от ЗЗД се е достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Или както било прието в Решение № 452/25.06.2010г. по гр.д.№
4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави „ предполагало известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се правел извод за нарушение, водещо
до нищожност. В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите твърди
ищецът,че била налице, тъй като сумата която се предоставяла по така уговорените „такса бързо
разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в
Договор за кредит № ********** / 26.05.2021 и Анексите към него съставлявали допълнителна
сума, която била в размер на почти близо 1/3 от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин
безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, бил да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
3.На следващо място, счита ищеца, че така уговорените „такса бързо разглеждане“ и „такса
удължава срока на връщане на общо дължимата сума“ били нищожни на основание чл.143 ал.1 от
ЗЗП. Така уговорените такси счита ищеца, че са договорени във вреда на потребителя и не
отговарят на изискванията за добросъвестност и справедливост и водели до неравновесие в
правата на страните, като по този начин били в ущърб на ищеца в качеството му на потребител /чл.
143 ал.1 ЗЗП/. Посочените по-горе клаузи твърди още ищеца, че били неразбираеми и не
позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора -
чл.143, ал.2 , т.19 ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, подчертава ищеца, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна.Предвидените клаузи според ищеца били и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същите били и необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК било уредено
задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
3
този смисъл ищецът препраща и към съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.
По посочения начин според ищеца се заобикаляла и нормата чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесните
клаузи предвиждащи заплащането на такси и в полза на кредитора се уговаряло още едно
допълнително възнаграждение в размер над два пъти размера на отпуснатия кредит. По този
начин, клаузите, оспорени от ищеца, били неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП,
необосновано високи. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително с още 80% от предоставената главница. В същия
смисъл ищецът се позовава на част от съдебната практика.
4.Наред с изложеното по-горе, ищецът счита , че така уговорените „такса бързо
разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сум“ били нищожни на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите
били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Ищецът счита, че така уговорените такси от
Договора и Анексите към него, не се явявали индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП. Видно било от самия Договор за потребителски кредит, общите условия и Анекси към него,
както и от Общите условия към договора, че клаузите били част от едни стандартни и бланкетни,
отнапред изготвени условия на договора, анексите и общите условия и кредитополучателите
нямали възможност да влияят върху съдържанието йм към момента на сключване йм. В този
смисъл ищецът препраща и към Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
5. На следващо място, счита ищеца, че така уговорените „такса бързо разглеждане“ и „такса
удължава срока на връщане на общо дължимата сума“ били нищожни и поради това, че се стигало
до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание
чл. 26, ал. 1 , пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В настоящия случай възнаграждението, което следвало да се заплати по така уговорените
„такса бързо разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“,
обобщава ищеца, че било в общ размер на 72.76 лева, което следвало да бъде отразено в
определения ГПР. От всеки Анекс към Договор за кредит било видно, че бил посочван нов процент
на ГПР, който обаче не отговарял на действително прилагания между страните, доколкото в него
не фигурирало възнаграждението по двете такси. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита, отчита ищеца, че изразявал общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ изрично било посочено , че се
включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговорените „такси за удължава срока“,
твърди ищеца, че е следвало да бъдат включени в процента на ГПР, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК и
§ 1, т. 1, от ДР на ЗПК, но с възнаграждението по процесните такси се целяло едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, което следвало, но не било включено в процента на ГПР,
4
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителността йм.
В подкрепа на изложеното ищецът е направил доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба.
1 . От обективна страна, ответникът моли съда да приеме за установени следните факти и
обстоятелства: На 26.05.2021 г. между „***“ ЕООД, с ЕИК *** (наименование на Дружеството
към момента на сключване на Договора) като Кредитодател и Т. А. В., с ЕГН ********** като
Кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № ********** в съответствие с разпоредбите
на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя сума в
размер на 250.00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща главница по кредита. Кредитът бил
за период от 10 дни и с падежна дата 05.06.2021 г. Начислените такси и лихви по кредита сочи
ответника, че са били следните: договорна лихва в размер на 2.79 лева (два лева и седемдесет и
девет стотинки) и такса „Бързо разглеждане“ в размер на 43.76 лева (четиридесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки). Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят трябвало
да погаси на падежната дата е бил на стойност 296.55 лева (двеста деветдесет и шест лева и
петдесет и пет стотинки).
Редът и условията, по които на Кредитополучателят бил отпуснат кредита, се уреждали в
Договор за кредит № ********** и Общите условия към него. Запознаването с последните било
задължителен етап от кандидатстването за кредит. Това било изискване поставено от ЗПФУР.
Нямало как, твърди ответника, да бъде завършена заявката за кредит, без да се премине през етапа
със запознаване с Общите условия по кредита. Предоставянето в собственост на посочената в
Договора сума, от Кредитодателя на Кредитополучателя,съставлявало изпълнение на
задължението на Кредитодателя - да предостави поисканата от Кредитополучателя сума и
създавало задължение на същия - да заплати на Кредитодателя посоченото в Договор за кредит №
********** задължение. Последното съставлявало изплащане на главницата по кредита. Срокът на
Договора за кредит, сочи още ответника, че започвал да тече от датата на превеждане на сумата по
Кредита по сметка на Кредитополучателя.
Заявената и отпусната сума по договор за кредит № ********** твърди ответника, че била
преведена от „***“ ЕООД на Т. А. В. на 26.05.2021 г, по сметка на каса на „*** АД.
Кредитополучателят бил избрал този начин на получаване на заявената от него сума, а в
основанието за превода бил записан номера на кредита, както и ЕГН-то на клиента.
Изискванията Договорът да бъде в писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора сочи ответника, че били представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12 пункта, в екземпляр за всяка от страните по договора,
са спазени. В момента, в който Кредитоискателят кандидатствал на сайта на *** и преди да
подпише Договора за кредит и Общите условия към него по указания начин, договорът му бил
предоставен във формат и със шрифт, спазващ законовите разпоредби. Преддоговорна
информация се представяла под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) на
Кредитоискателя в момента, в който кредитоискателя влязъл в сайта ***, избрал сумата и срока, за
които кандидатства. След което бил предоставен СЕФ на Кредитоискателя, който отговарял на
всички изисквания относно информацията, която трябвала да съдържа. Като писмено
5
доказателство ответникът прилага заверено копие от СЕФ, който бил предоставен на г-н В..След
сключването на Договора за кредит вътрешната система на Дружеството автоматично изпащала в
PDF формат Договора за кредит заедно с общите условия към него на посочената от
Кредитополучателя e-mail поща за контакт с него- посочена и в отговора на искова молба.
Съгласно т. 4 от Общите условия към процесния Договор, Кредиторът, сочи още ответника, се
задължавал да даде отговор на Кредитополучателя дали Искането за отпускане на кредит е
одобрено в срок от 7 (седем) календарни дни, считано от дата на получаването му, като изпрати
кратко текстово съобщение (SMS), имейл и/или се свърже по телефон.Кредиторът предоставял
възможност на Кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото Искане за
отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане твърди ответника, че е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на
Кредитополучателя и гарантирала обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15
(петнадесет) минути от изпращането му. За заявката на допълнителната незадължителна услуга за
бързо разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължал Такса за бързо разглеждане,
която се изчислявала спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит. Дължимата сума за
тази допълнителна незадължителна услуга била посочена в Специалните условия на Договора за
кредит и включена в Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница на ***.Когато
настъпела падежната дата по кредита, Кредитополучателят трябвало да погаси своето задължение,
а ако нямал тази възможност, съгласно т. 13.1 от Общите условия, имал правото да се възползва от
допълнителна незадължителна услуга, като поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита,
като в този случай се отсрочвало настъпването на падежната дата, респективно настъпването на
изискуемостта на цялото задължение. В случая, заявяването на Удължаването на Срока за връщане
на кредита, твърди ответника, че било допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставяла само по изрично искане на Кредитополучателя. По този начин кредитът влизал в
редовност и наказателни лихви не се начислявали, а също и кредитополучателят не изпадал в
просрочие, което просрочие намирало отражение и в ЦКР към БНБ.
На 04.06.2021г., съгласно утвърдените и съгласувани с КЗП Общи условия към Договора за
кредит, твърди ответника, че г-н В. поискал да бъде удължен срокът за връщане на кредита.
Заявената промяна по основния Договор била отразена в Анекс, неразделна част от него и
приложен към отговора на искова молба. Всички параметри по Договора, с изключение на падежа,
оставали непроменени и в сила. Новата падежна дата била 12.06.2021 г.
Във връзка с предявения на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, осъдителен иск, с който се
претендира заплащане на сумата от 72.76 лева, изрично упоменава ответника, че твърдението на
ищеца, на което е базирана основателността на исковата претенция, не било подкрепено с никакви
доказателства и почивало на „голи твърдения“. Същият подчертава ответника, че е длъжен по
силата на чл. 154 ГПК да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения,
доколкото настоящият спор бил с правно основание чл. 55 от ЗЗД. На практика ищецът
разполагал, би следвало да пази, а вероятно и допълнително да изиска релевантни за повдигнатия
спор платежни документи, удостоверяващи извършваните плащания.
В отговора на искова молба ответникът моли съдът да не приема плащането за признат от
ответника факт и за ненуждаещ се от доказване , а да укаже на ищеца да представи доказателства
за това, в условията на главно и пълно доказване. С оглед изложеното по-горе ответникът
обобщава, че твърдените от ищеца факти и обстоятелства не съвпадали с реално осъществили се в
обективната действителност събития, поради което намира настоящият иск за неоснователен и
6
недопустим. Не ставало ясно за ответника по какъв начин било формулирано твърдението, че г-н
Т. В. погасил задължение по Договор за кредит № **********, което се състояло от главница в
размер на 250 лева, договорна лихва в размер на 2.79 лева и такса за Бързо разглеждане в размер на
43.76 лева.
Ответникът изразява становище, че е недопустимо образуването на исково производство,
основано на неверни твърдения, доколкото ищецът изисквал от ответника да доказва факти, които
самият той бил длъжен да установи в условията на главно и пълно доказване. Счита, че всяко
искане за предоставяне на справки от страна на ответника „***“ ЕООД цели разместване на
доказателствената тежест, като по този начин се стигало до облагодетелстване на ищеца и се
накърнявал патримониума на ответника. „***“ ЕООД изрично се противопоставя на искането за
предоставяне на справки и платежни нареждания - същото било задължение на ищеца по силата на
чл. 154 от ГПК, от което не следвало доказването на тези факти и обстоятелства да се поставя в
тежест на ответника. Искането за представяне на справки от страна на ответника на основание чл.
190 от ГПК, ответникът намира за основателно само в случаите, в които преди това било
проведено доказване но реда на чл. 154 ГПК. На практика обратното означавало „***“ ЕООД да
доказва със свои средства основателността на исковата претенция, предявена от ищеца Т. А. В.,
което било недопустимо.
Въз основа на горепосочената фактическа обстановка и следвайки твърденията на
пълномощника на ищеца Т. А. В., ответникът в раздел втори от отговора на искова молба по
същество оспорва основателността на предявените искове.
Оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на такса „Бързо
разглеждане“ по Договор за кредит № ********** / 26.05.2021 г. и такса за „ Удължаване на срока
за връщане на кредита“ като неоснователна и недоказана. Неоснователно и лишено от обективни
аргументи според ответника било твърдението, че такси „Бързо разглеждане“ и „Удължаване
срока на кредита“ са нищожни на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Предоставените допълнителни
незадължителни услуги, които г-н В. изрично заявил, съответствали изцяло на законовата
възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК, съгласно която „Кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит“. Именно такъв бил характерът на такси „Бързо разглеждане“ и „Удължаване срока на
кредита“. В случая таксите се начислявали за услуги, които са нежелателни, допълнителни и
незадължителни и които се предоставяли само по изрично искане на Кредитополучателя,
съобразно Тарифа на Кредитора. Оспорваните такси били именно такава, които гарантирали
насрещна престация от страна на Кредитора спрямо Кредитоискателя и които не били свързани по
никакъв начин нито с усвояване, още по-малко с управление на кредита. В допълнение -
оспорваните такси били подробно описани в Общите условия, неразделна част от Договорите за
кредит, приложими и по процесния договор. Това били такси, които са допустими и напълно
отговарящи на разпоредбата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. В изпълнение на чл. 148, ал. 3 от ЗЗП,
съгласно който: „Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите
условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се
изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение“, ОУ, включително
и регламентираните в тях допълнителни незадължителни услуги, били предварително изпратени и
съгласувани със специализиран държавен орган (КЗП), който бил правоприлагащ и следящ за
точното изпълнение разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Поради изложеното по-
горе , счита ответника, че не е налице противоречие с императивната норма на чл.10а, ал.2 ЗПК,
7
съгласно която Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Таксите за „Бързо разглеждане“ и „Удължаване срока на кредита“ не се отнасяли до
действия, касаещи усвояване и/или управление на кредита, доколкото същите се дължали за
услуга, която се предоставяла преди сключването на договора за кредит и която не касаела
условията по предоставянето и/или връщането на същия и услуга, която се предоставя, за да има
възможност Кредитополучателят да бъде в редовност и да не се трупат наказателни лихви за
забава, както и кредитът да не бъде в просрочие.
2.Неоснователни намира ответника и твърденията на ищеца за нищожност поради
нарушаване на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и императивните изисквания на ЗЗП.
Ответникът също се спира на правен анализ на понятието „добри нрави“, позовава се на
нормата на чл. 9 ЗЗД , навежда и твърдението , че ищецът бил лоялен и редовен клиент на
ответника, запознат с условията на процесния договор, а и възнаграждението било дължимо за
реално извършена услуга, чиято стойност била обусловена от краткото време/15 минути/, в което
следва да бъде предоставена. /такса бързо разглеждане/ . Отделно от това, явно поради
невъзможност от своевременно погасяване на задължението по кредита, предполага ответника, че
ищецът бил заявил и допълнителна услуга по удължаване срока за връщане на кредита, откъдето и
последният бил в редовност и не били натрупани наказателни лихви за просрочие.
Твърди се още от ответника, че преди ищеца да сключи процесния договор, същият
изтеглил и погасил 14 /четиринадесет/ кредита, отпуснати от Дружеството. Очевидно ищецът,
според ответника, бил детайлно запознат с условията и параметрите на продукта на Дружеството и
имал редовна практика да сключва договори при аналогични условия на процесните такива.
Същият многократно се бил възползвал и от възможностите за допълнителни незадължителни
услуги, които Дружеството предоставяло изцяло в съответствие с императивните законови
изисквания.
Предвид гореизложеното и с оглед ясно определената престация при заявяване и
получаване на допълнителната услуга за бързо разглеждане и удължаване на кредита, същите
намира ответника, че не могат да бъдат категоризирани като противоречащи на добрите нрави или
накърняващи договорното равноправие, както неоснователно се твърди в исковата молба.
3.Неоснователно намира ответника твърдението в исковата молба за нищожност на клаузи
от Договора на основание чл. 26, ал. 1, предложение 2 ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. Единствен
обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, било действащото правило на
чл.19, ал.4 от ЗПК. По силата на посоченото императивно изискване, ГПР можел да се уговаря
свободно до размер от 50 % от главницата по кредита. В процесния случай, при съблюдаване
принципа за свобода на договаряне, страните се съгласили да сключат Договор за кредит №
********** с ГПР 49.9%. Понятието „общи разходи по кредита“ било въведено най-напред с
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета („Директива
2008/48/ЕО“) и след това възпроизведено в съответните разпоредби на ЗПК, който бил
националният закон, транспониращ посочената Директива съобразно § 2 от Допълнителните
разпоредби на ЗПК. Ответникът счита, че доколкото понятията за общи разходи по кредита и
годишен процент на разходите по кредита са въведени в националното законодателство чрез
транспонирането на Директива 2008/48/ЕО в ЗПК и доколкото транспонирането е извършено
8
правилно, че е налице съвпадение между понятията за общи разходи по кредита и годишен
процент на разходите по кредита по смисъла на националното законодателство и по смисъла на
Директива 2008/48/ЕО.В конкретния случай, при преценката дали такси „Бързо разглеждане“ и
„Удължаване срока на кредита“ представляват „общ разход по кредита“ по смисъла на Директива
2008/48/ЕО, следвало да се отчете дали са изпълнени кумулативно заложените условия : първо -
дали тези такси се заплащат във връзка с договора за кредит; и второ - дали ползването на
услугите е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Първото условие таксата да се заплаща във връзка с договора, според
ответника, не било налице. Това било така, тъй като такса „Бързо разглеждане“ нямала отношение
нито към сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните
параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й възнаградителна
лихва и условия за определяне на лихвата, а от своя страна таксата „Удължаване срока на кредита“
нямала отношение към размера на дълга, а към изместване на първоначално уговорената падежна
дата. Това била услуга, която „***“ ЕООД предоставяла възмездно на своите клиенти, в случаите,
когато последните заявили желание да се възползват от нея и да удължат срока за връщане на своя
кредит. Второто условие -таксата да е задължително условие за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия, също не било налице. По съществото си таксата
„Бързо разглеждане“ представлявала възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която
Дружеството - ответник предоставило на ищеца преди сключването на Договора и която услуга
нямала връзка с отпускането, условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до
определянето на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения
паричен ресурс. Това било така, тъй като таксата за бързо разглеждане била дължима за това, че
Кредитоискателят изрично я заявил и се е възползвал от възможността Искането му за сключване
на кредит да бъде разгледано приоритетно с правото да получи отговор в рамките на до петнадесет
минути от получаване на искането. Т.е. тази такса следвало да овъзмезди усилията на Кредитора
за това, че ангажирал приоритетно човешки и технически ресурс, в рамките на до 15 минути се
извършвали всички необходими проверки на данни и декларирани обстоятелства, които
стандартно се осъществявали в рамките на до 7 дни от получаване на искането за отпускане на
кредит. В удостоверение на гореописаното, ответникът прилага като писмено доказателство
принтскрийн от системата на Дружеството, удостоверяващ направената от ищеца заявка на
услугата по приоритетно разглеждане. От своя страна таксата за „Удължаване срока за връщане на
кредита“ също представлявала възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга. Заявяването и
заплащането на последната нямало отношение към размера на дълга, а към изместване на
първоначално уговорената падежна дата., твърди ответника.
На следващо място : таксите „ Бързо разглеждане “ и „ Удължаване срока на кредита “ сочи
ответника, че нямали задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на
услугите, а от там и заплащането на такси за тях, ставало само по изрично искане на потребителя и
зависело изцяло от неговата преценката - дали в конкретния случай същият желае да получи
отговор по искането си за кредит, в рамките на определения кратък срок, или не и дали иска
кредитът му да бъде в редовност. Съгласно Раздел I от ЗПК, формулата за изчисляване на ГПР
подчертава в отговора на искова молба ответника, че е ясно разписана, в резултат на което и в
процесния случай предоставя надлежно разписана таблица - изчисление с прилагане на
императивно зададената формула към процесния случай.
9
Предвид всичко изложено ответникът намира, че е спазил и прилага точно изискванията на
специалното законодателство в частност ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП, като оспорва основателността на
исковете за прогласяване на нищожност на оспорените две клаузи и осъдителния иск, не желае да
бъде извършвано от него доказване на факта на плащане от страна на ищеца на исковата сума,
желае съдът да разпредели доказателствената тежест и да укаже на ищеца че следва да поясни кога
и по какъв начин е платил исковата сума и да докаже плащането.
Изрично в отговора на искова молба ответникът е оспорил затрудненото финансово
състояние на ищеца, каквото не се твърди , оспорва и размера на претендирано адвокатско
възнаграждение , спира се на нормата на чл. 38 ЗАдв, формулира особено искане с правно осн.
чл.127, ал.4 ГПК , въпреки че по делото до етапа “ отговор на искова молба „не се твърди ищецът
да е представляван по реда на чл.38 , ал.1 ЗАДв.
Изрично в отговора на искова молба е посочено, че предвид начина по който оперира
Дружеството-ответник, други методи за разплащане, като например - превод на суми с
пощенски/куриерски запис, са невъзможни. Ето защо ответникът моли съдът да уважи отправното
от него искане и в диспозитива на Решението да бъдат включени номера на банкови сметки, по
които да бъдат преведени потенциално присъдените в полза на ищеца и неговият процесуален
представител суми.
2. Моли, в случай че ответникът бъде редовно призован за съдебно заседание, същото да се
гледа в отсъствие на представител на ответника на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК. Моли да не
бъде служебно прилагано правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК за неприсъствено решение.
3.Моли, ако ищецът направи допълнително становище и ако бъдат направени
допълнителни доказателствени искания, да бъде предоставена възможност на ответника да вземе
отношение по същите. Въз основа на гореизложените съображения относно основателността на
исковете, моли съда да се произнесете с решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените
от ищеца Т. А. В. искове като неоснователни и недоказани.Моли да бъдат присъдени на „***"
ЕООД направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за
юрисконсултско възнаграждение.В подкрепа на твърденията си ответникът е направил
доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 06.10.2023 г. страните по делото
редовно уведомени по реда на чл. 56, ал.2 ГПК не изпращат представители .
СЪДЪТ, съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, съвкупен и поотделен анализ на събраните по делото
доказателства и приложимата нормативна база , приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Видно от протокол № 2685 от проведеното по делото първо открито съдебно заседание от
19.05.2023 г., съдът е обявил проекта за доклад по делото за окончателен , като е извършил правна
квалификация на предявените искове и разпределил тежестта на доказване между ищеца и
ответното дружество .
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно по делото
обстоятелството, че между ищеца и ответника е сключен договор за кредит № ********** /
26.05.2021 г., че Договорът е сключен между страните при действие на Общи условия и съдържа
клауза такса експресно разглеждане, че заетата сума по договора за кредит е получена и усвоена от
ищеца и че страните по договора са сключили Анекс за удължаване на срока по договора от дата
10
04.06.2021 г.с включена такса за удължаване срока на кредита.
По предявените ОСИ с предмет недействителност на клаузите в договора и анекса за
заплащане на такса експресно разглеждане и такса удължаване на срока на кредита вкл. и
обусловения осъдителен иск за връщане на исковата сума поради това, че е била платена от ищеца
на ответника на нищожни клаузи , без правно основание , съдът е разпределил доказателствената
тежест в процеса , като на първо място е обявил и на двете страни, че съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК - всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията
и възраженията си.
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 -во ЗЗД - нищожност на
оспорените клаузи поради противоречие със закона ; чл. 26, ал.1 пр. 2-во ЗЗД - нищожност поради
заобикаляне на закона; чл. 26, ал. 1, пр.3-то ЗЗД - нищожност поради накърняване на добрите
нрави , съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи и докаже
релевираната от него недействителност на двете оспорени клаузи на всяко от сочените
основания.В тежест на ответника по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, съдът е
възложил да установи и докаже възраженията си залегнали в отговора на искова молба: че всяка от
двете оспорени клаузи предвиждащи плащане на такси от ищеца е действителна, сключена в
съответствие с законовите разпоредби на действалото към датата на отпускане на кредита и
сключване на анекса законодателство, при спазване на всички основни принципи които ищецът
счита, че са нарушени.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД , съдът е възложил в тежест на
ищеца да докаже по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е престирал
процесната сума в полза на ответника без основание и в претендирания размер.
В тежест на ответника е било възложено да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при
установяване на горното от ищеца - да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.
При така разпределената тежест на доказване и начин на съединяване на исковете, съдът на
първо място дължи произнасяне по същество по предявения иск за прогласяване нищожността на
клаузите регламентиращи събирането на таксите „ бързо разглеждане „ и „удължаване срока на
договора „
Трайна е съдебната практика на касационната инстанция, че независимо от релевираните от
ищеца основания за нищожност на една договорна клауза и поредността в която ищецът е заявил
исковете за недействителност, съдът разглежда исковете за нищожност водим от тежестта на
порока. Ето защо, съдът е длъжен на първо място да разгледа исковете на ищеца за
недействителност - нищожност на посочените две клаузи поради противоречие със закона . Едва
ако не е налице релевираната нищожност на клаузите поради противоречия със закона, съдът ще
следва да анализира по същество и дали клаузите противоречат на добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.първо от ЗЗД, вр.чл. 10а, ал. 1 от ЗПК:
Между страните е обявен за безспорен факта, а от представените по делото доказателства се
установява, че ищецът и ответника са били обвързани от облигационно заемно правоотношение .
На лист 5 -ти, като приложение към исковата молба, е приобщено заверено за вярност с оригинала
копие на Договор за кредит № **********/26.05.2021 г., а на лист 6 -ти и от Анекс за удължаване
на срок на договор от дата 04.06.2021 г. към Договор за кредит № **********/26.05.2021 г.
11
Спорен между страните е въпроса относно действителността на клаузата за заплащане на
такса „за бързо разглеждане“ по договора за кредит и на клаузата „удължаване на срока за връщане
на общо дължимата сума „ въведена в анекс към договора.
Видно от лист 5- ти , в процесния ДПК № № **********/26.05.2021 г. ,е въведена „Такса за
бързо разглеждане „ в посочен фиксиран размер от 43.76 лв. Сумата по потребителския кредит е
била 250 лева , при срок на кредита 10 дни , стандартен лихвен процент 40,97 %, сума на лихвата
по кредита 2,79 лв., годишен процент на разходите 49,9 % обща дължима сума 296,55 лв. , дата на
получаване на сумата по кредита 26.05.2021 г. и дата на връщане на сумата по кредита 05.06.2021
г.
Видно от л. 6 - ти в Анекс за удължаване на срок от дата 4.6.2021 г. към Договор за кредит
№ **********/26.05.2021г. се съдържа клауза „ Избран срок и такса за удължаване „ посочени
като: 7 дни : 29 лева . , с променена само крайна дата на връщане на сумата - 12.06.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил и по делото на листи от 30 до 36 вкл. са
приложени в заверено за вярност с оригинала копие на действалите между страните към 2021 г.
общи условия. Видно от страница трета от ОУ кредитодателят е разписал приложимостта на
оспорените два вида такси по следния начин :
„Такса бързо разглеждане : Такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга
по искане на Кредитополучателя, която гарантира обработка на Искането за кредит и отговор в
рамките на 15 минути от подаването му по електронен път , по телефон или на хартиен носител в
офис на Партньор.Таксата бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за
отпускане на Кредит и или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия посочени в ОУ и
съгласно Тарифа на кредитора .
Такса за удължаване : Такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга за
удължаване на Срока за връщане на кредита със 7 ,14 или 30 календарни дни над първоначално
определения срок за връщане на кредита.Таксата за удължаване се предоставя на
Кредитополучателя в съответствие с ОУ и съгласно Тарифата на Кредитора . „
При така изложеното, съдът намира, че сключения между страните договор за заем има
характер на потребителски кредит , поради което и попада под приложното поле на Закона за
потребителския кредит а и качеството на ищеца „ потребител „ обуславя съобразяване на договора
със Закона за защита на потребителите . В закона за потребителския кредит ( обн. в ДВ, бр.18, от
5.3.2010 г. в сила от 12.05.2010 г., последно изм. и доп. бр. 104 от 8.12.2020 г.. , в сила от 1.1.2021
г.) , в нормата на чл.10 а , в ал.1 - 4 изрично е записано, че : кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия , свързани
с усвояване и управление на кредита; кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и или
комисионна за едно и също действие ; видът , размерът и действието , за което се събират такси и
или комисионни , трабва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит .
По въпроса за приложението на чл. 10 а ЗПК в отношенията между кредитодателя и
кредитополучателя е налице и задължителна за настоящата инстанция съдебна практика
обективирана в актове по реда на чл.290 ГПК : Решение № 60071 /30.07.2021 г. на ВКС по т.д. №
1453/2020 г, Първо т.о. ,ТК с докладчик съдията Кристияна Генковска и Решение № 345 от
9.1.2019 г. на ВКС по т.д.№ 1768/2018 г.,Второ т.о., ТК , с докладчик съдията Бонка Йонкова.
Водим от императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК и дадените разрешения по въпроса
12
за недействителността на договорена клауза в договор за потребителски кредит, в настоящия
случай , съдът намира, че действително и двете такси посочени по-горе съгл. чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, поради противоречието йм с нормата с на чл.10а, ал.2 от ЗПК са
нищожни. В конкретния случай, съдът намира , че е очевидно че с посочените две такси
ответникът в разрез със закона за потребителския кредит в ДПК и анекса и ОУ е въвел
възможността да се събират допълнителни такси за бързо разглеждане и за удължаване на срока на
договора, които по своята правна същност са свързани единствено и само с усвояването на кредита
, а като краен резултат оскъпяват кредита . С оглед и само на тези мотиви съдът намира
предявения установителен иск за недействителност на клаузите поради противоречието йм със
закона за основателен и доказан, поради което и не дължи произнасяне по основателността и на
всеки от останалите релевирани от ищеца пороци на тези клаузи.
От друга страна наведените възражения в отговора на искова молба, затова че ищецът
многократно се е ползвал от т.нар. бързи кредити предоставяни му от ответника, не обуславя извод
различен от този, че клаузите такса бързо разглеждане и такса удължаване срока на договора са
нищожни .
Основателността на иска за прогласяване на недействителността на двете клаузи обуславя и
произнасянето по същество по иска основан на института на неоснователното обогатяване .
За да се произнесе съдът по същество по предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД
съдът съобразява представените по реда на чл.192 ГПК и приложените по делото на листи от 82 до
90 изискани от трето на спора лице „ *** „ АД платежни документи по процесния кредит и
заключението на вещото лице М.И. по допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза /
л.103 -105 /.
Безспорно на база платежните документи и ССчЕ е доказано , че ищецът на 4.6.2021 г. е
заплатил в полза на ответника сумата от 29 лева „ такса удължаване на падежната дата „ по
процесния ДПК , а на 6.10.2021 г. е заплатил и сумата от 43.76 лв. „ таса експресно разглеждане„ /
общо 29 лв. + 43,76 лв. = 72,76 лв./
Изложените по-горе мотиви относно недействителността на двете клаузи касаещи
процесните такси , въз основа на които са начислени сумите от 29 лв. и 43,76 лв., плащането на
сумите от ищеца към ответника , налага и извода за основателност и доказаност и на исковата
претенция с правно осн. чл. 55 , ал.1 ЗЗД - за връщане на даденото - недължимо платено по
недействителни клаузи - при първоначална липса на основание .
В подкрепа на възраженията си за неоснователност и недоказаност на иска с правно осн. чл.
55 ЗЗД ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се изведе извод, че платената сума от
общо 72,76 лв. е била престирана на годно правно основание, което обосновава уважаването и на
този иск. Предвид основателността на иска с правно осн. чл.55 ЗЗД , основателно е и акцесорното
искане за присъждане на законна лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на
исковата молба - 6.12.2022 г. , съгласно нормата на чл. 86, ал.1 ЗЗД , поради което съдът уважава и
това искане.
С оглед изхода на спора, съдът дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за
разноските.
Основателността на предявените искове обуславя и приложението на нормата на чл. 78,
ал.1 ГПК .
13
Видно от списъка по чл. 80 ГПК, представен от ищеца с молба с рег. № 47785/26.6.2023
г./л. 80/ ищецът претендира 4 разхода : 1.адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1 т.2 ЗАдв по
установителния иск в размер на 480 лв. с вкл.ДДС ; 2. .адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1
т.2 ЗАдв по осъдителния иск в размер на 480 лв. с вкл.ДДС; 3. Заплатена такса в размер на 100 лв.
и 4.Депозит от 200 лв.
Приложените по делото адвокатско пълномощно на л. 16, писмено становище, списък по
чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие , копие на идентификационен номер при НАП,
налагат от правна страна извод, че ищецът е представляван от адвокат М. М. при условията на
чл.38, ал.1 ЗАДв , както и че адв.М. е регистриран по ЗЗДС.
Ето защо в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат възложени сторените
разноски за платена държавна такса от 100 лева и депозита за ССчЕ от 200 лв. - общо 300 лв. В
полза на адв.М.М. съдът следва да определи минималното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по предявените два иска , а именно - за всеки иск от по 400 лв. без
ДДС , а с ДДС по 480 лв. или общо 960 лв. Под този минимум съдът не може да определи
дължимото се адвокатско възнаграждение съгласно нормите на чл. 78, ал.1 ГПК ,чл. 38 ал.2 ЗАдв и
Наредба №1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузите „ такса бързо разглеждане“, предвидена в
графа без номер, наименувана „такса бързо разглеждане“ в размер на 43.76 лева по Договор за
кредит № ********** / 26.05.2021г. и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата
сума“, предвидена в графа без номер, наименувана „избран срок и такса удължаване“ в размер на
29 лева по Анекс от 04.06.2021г. за удължаване на срок към Договор за кредит № ********** /
26.05.2021г. или в общ размер на 72.76 лева, поради противоречието йм със закона, на
основание чл.26, ал.1 пр.1-во от ЗЗД и чл.10 а от ЗПК, по предявения установителен иск от
ищеца Т. А. В., ЕГН ********** , с постоянен адрес: ***, чрез процесуален представител - адвокат
от АК *** - М. М., със съдебен адрес : ***, против ответното дружество „***“ ЕООД, ЕИК *** ,
със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от З. С. Р..
ОСЪЖДА ответното дружество „***“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: ****************, представлявано от З. С. Р. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Т. А. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** СУМАТА в размер на общо 72.76 лева(седемдесет и два лева
и седемдесет и шест стотинки), от която 43.76 лева - недължимо платена, без основание, като
„такса бързо разглеждане“ и 29 лева - недължимо платена, без основание като „такса удължаване
срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в Договор за кредит № ********** /
26.05.2021 и Анексите към него, поради нищожност на клаузите поради противоречието им със
закона, ведно със законната лихва върху главницата от общо 72.76 лева от датата на депозиране
на исковата молба в съда -06.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата , на осн.чл.55 ,
ал.1 пр.1 -во ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответното дружество „***“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
14
управление: ***********, представлявано от З. С. Р. да заплати на ищеца Т. А. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** СУМАТА от общо 300.00 (триста )лева, представляваща
сторените от ищеца по делото, пред настоящата инстанция, съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответното дружество „***“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано от З. С. Р. да заплати на адвокат М. В. М. от АК -
***, с адрес на кантора гр. ***, ************ СУМАТА от общо 960.00 (деветстотин и шестдесет
) лева с вкл. ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ на ищеца Т. А. В., в производството по делото, пред настоящата инстанция, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Обявява, на основание чл.127, ал.4 ГПК, че присъдените в полза на ищеца парични
вземания по осъдителния иск могат да бъдат заплатени от ответното дружество по посочения от
ищеца начин : пощенски или куриерски запис на Т. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15