Присъда по дело №10/2022 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 10 по описа на Варненския окръжен съд
за 2022 година, Наказателно отделение

Пред настоящата първа инстанция за втори път - Варненки окръжен съд е образувано
производство по внесен от Варненски окръжен прокурор обвинителен акт срещу А. К. А.
ЕГН **********,
За това, че:
На 28.07.2016 г. в гр. Варна на бул. „*****", при управление на моторно превозно
средство -мотоциклет марка „Хонда CBR 900RR3" с ДР № *****, посока гр. Варна - кв.
Виница, нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал.1 от ЗДвП- „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни Средства, които управляват" и чл.
20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Н. Н. Н. ЕГН ********** от гр. Варна -
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в", вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
Производството е проведено по реда на чл. 371 т.1 от НПК, с изявление на страните
да не се разпитват свидетелите и част от вещите лица, като съдържанието на съответните
протоколи,за които е дадено съгласие от страните, се ползва от съда, след прочитането им
по реда на чл. 283 от НПК.
Отделно от това съдът е предложил на страните и с тяхно съгласие е провел и разпит
на в.л. д-р Г. относно резултатите от аутопсията на постр.,тъй като същите не са били
предоставени на проф. д-р Р. при изготвянето на експертното заключение .
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението, предлага на съда
подс.да бъде признат за виновен; повереникът на частните обвинители се присъединява към
това становище; защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, претендира се,
че е налице и оказана помощ на пострадалата. Оспорват се изготвените по делото
експертизи, но същевременно страните намират, че при тази доказателствена маса не е
наложително назначаване на още експертизи, които да отговарят на идентични с
поставените вече въпроси.
В последната си дума подс. съжалява за извършеното и счита ,че е направил всичко
зависещо от него ,и предоставя на съда да реши относно вината му.
Съдът приема за установени следните факти и обстоятелства:
Подсъдимият А. бил правоспособен водач към датата на деянието. От години
управлявал мотоциклет, като закупил осем месеца преди това мотоциклет „Хонда CBR
900RR3" с ДР № ***** , за който нямал сключена застраховка гражданска отговорност.
На 28.07.2016 год. около 19.30 часа, подс. А. управлявал мотоциклета си по бул.
„*****" в посока от гр. Варна за кв. Виница, при топло, сухо и светло време.
Пътят представлявал едно платно с две ленти, отграничени с бяла непрекъсната
линия, покрито с асфалт, гладко покритие и без дупки. Имало наклон за изкачване,
последван от плавен десен завой, който преминавал в по-остър, продължавал по
стръмнината, след което дъгата леко се изправяла и следвал остър ляв завой по посока на
движението на водача. Районът е с ограничение от 50 км/ч., тъй като е в рамките на
града/съгл.т.1 л.155 от ДП на Община Варна /.При изграждането на пътя в посока Варна
кв.Виница бил премахнат десния тротоар на живущите и монтирани мантинели,като към
1

част от имотите било невъзможно нормално влизане ,без прескачане на мантинелите .
Поради това след протести на гражданите за липса на достъп до имотите им пред дом
264 имало изградени бетонни стълби ,прекъсната мантинелата, поставена отводнителна
решетка на реда на мантинелата , бетонна линия след решетката ,след която следвала
маркировка за линията на дясното платно /л.*** т.1от ДП снимки от огл. протокол и закл. на
в.л.Д. по НОХД /п-л от 31.05.22г./, с което се улеснявал достъпа на гражданите и до
отсрещния тротоар и до имотите им в тази част.
По същото време пострадалата Н. Н. Н., на 81 години и съпругът й били на лозето си
на бул. „*****" № 264. Около 19.30 часа двамата съпрузи тръгнали да се прибират към
града, като за целта, за да излязат на булеварда и отидат към близката автобусна
спирка,намираща се в посока Виница , изградена и намираща се на отсрещния тротоар в
посока за гр.Варна ,поради което и трябвало да излязат и преминат през платното за
движение.
Поради това ,че имотът им се намирал от дясната страна по посока на движението
на мотоциклетиста-подс.А. и без никакъв тротоар / той бил премахнат около година преди
това при ремонта на пътя ,посочено по- горе/ /, то двамата трябвало да преодолеят първо
стръмни бетонни стълби , след това отводнителната решетка,бетонна линия и директно да
се качат на самото платно за движение.Точно там мантинелата на пътя била специално
прекъсната, а на пътя имало решетка, покриваща отводнителен улей,бетонна линия
/посочена по горе/ като непосредствено след нея се излизало на асфалта, където имало бяла
линия посочваща края на платното за движение.
Намерението на двамата съпрузи било да преминат оттам за да стигнат до близката
автобусна спирка,намираща се на отсрещния тротоар в посока кв.Виница за да се приберат в
посока към центъра на Варна. Св.Н. подпомогнал съпругата си да се изкачи по бетонните
стълби и я оставил до решетката , защото тя се придвижвала трудно, ходела с патерица /тип
канадка-с подлакътник доброволно предадена от съпруга и приобщена като веществено
доказателство в съд. заседание по настоящето дело/ . Оставяйки жената до решетката свид.
се обърнал и се върнал обратно по стълбите за да заключи вратата на имота. Малко след
това чул удар.
Пострадалата тръгнала от отводнителната решетка преди пътя,преминала бетонната
линия след решетката и предприела пресичане на по платното за движение и в този момент
покрай нея минал колоездач - свидетеля Д. С. С.. Той възприел по отдалеч ставащото и
видял, че Н. била буквално избутана от съпруга й по стълбите, за да стигне решетката, като
тя веднага тръгнала да излиза на платното, без да се огледа. С. видял, че тя направила “ две-
три крачки в пътното платно“ /съгл. показанията му т.1 л.59 и т.3л61 от ДП/. В последния
момент движейки се на 20-30 см. от бялата линия ограничаваща платното той успял да я
заобиколи отляво, за да избегне удара с пострадалата на уличното платно , а когато
подминал, се обърнал, за да й направи забележка,като му направило впечатление ,че „тя не
го отразила“ . Кратко време след това /сочи секунда /чул удара вече зад гърба си.
Непосредствено зад С. се движел мотоциклетът, управляван от подсъдимия. Той
възприел Н. в момента, в който тя била вече на платното, но не реагирал нито да спре
безопасно, нито да я заобиколи. Последвал удар с пешеходката – предната лява част на
тялото й била ударено с предната дясна част на мотора, като тя се намирала на 1,20 метър
навътре в дясната лента. Моторът се отклонил наляво, след което подсъдимият паднал.
Мотоциклетът се приплъзнал напред по платното, спирайки на около 18 метра от приетия в
огледа за ориентир № 1 стълб от уличното осветление. Тялото на пострадалата било
отхвърлено на около 20 метра от мястото на удара, в дясната лента за движение.
Колоездачът спрял и слязъл от колелото, а подсъдимият станал и също тръгнал към
падналата жена. Двамата се опитали да й помогнат, като А. намерил вода и започнал да я
2

пръска по лицето. Обадил се на тел. 112 и след около 10-тина минути на място дошли
полицаи, за да запазят местопроизшествието. Дошла линейка и откарала пострадалата в
болница. На местопроизшествието бил извършен оглед и скица към него, обективирани в
протокол.
Пристигналите служители на ПП съставили АУАН на подсъдимия, с което започнало
административно-наказателно производство, но констатираното от тях нарушение е за липса
на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и няма отношение към започналото
наказателно производство по чл. 343 от НК.
Около 22.00 часа в болницата пострадалата, вследствие на получената комбинирана
травма, починала.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния
доказателствен материал по делото- показанията на свидетелите,приобщени по реда на чл.
373 вр. чл. 283 от НПК, на св. Д.С., пред съда, както и прочетените пред съда на основание
чл. 281 от НПК, обясненията на подсъдимия, заключенията на вещите лица и приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие- в присъствие на в.л. инж. Й.М., протокол за оглед на мотоциклет,
следствен експеримент- т.3 л.239 и други документи от досъдебното производство.
Гласните доказателствени средства.
Гласните доказателствени средства могат условно да се разделят на две групи ,като
по между им не съществува противоречие, което да налага съпоставянето им ,тъй като
установяват различен кръг от фактически обстоятелства, като обективността и
добросъвестността им не се подлага на съмнение от съда .
Свидетелят очевидец С. е установил фактите, при които е настъпил съставомерния
резултат и които имат значение преди всичко за наказателната отговорност.
Показанията на свидетеля Н. Н.-съпруг на пострадалата са относно неговите
действия непосредствено преди Н. да се качи по стълбите за да излезе на платното, тези на
Н. Н.- техен роднина и съсед, както и на А. М. се отнасят за времето непосредствено след
настъпване на ПТП, а на св. Й.Н.-относно местоположението на имота, св. И. И.- роднина,
който също не е бил пряк очевидец Св.П. В. и П. М. са полицейските служители, които са
пристигнали на място, за да обслужат местопроизшествието, да направят необходимата
организация и за извършат първоначалните действия по запазване на следите.
С най-голям принос към фактите, подлежащи на изясняване и послужили за основа
на експертните заключения са тези на св. Д.С.. Той е разпитан както пред съда, така и са
приобщени показанията му от ДП, с оглед пълнотата им и поради липса на някои
неточности в изложението му. Последното е разбираемо с оглед изтеклия близо шест
годишен период, но въпреки това този свидетел е много точен, конкретно, съвсем ясно и
изчерпателно, и най-вече без колебания, обяснява ситуацията- относно движението по пътя,
в кой момент е видял пешеходката, изминатите от нея крачки в платното за движение ,
заобикалянето и последвалия удар, вече зад гърба му.
Обясненията на подсъдимия пред съда също са добросъвестни, независимо от
двойнствения им характер , който съдът оценява . Подсъдимия твърди, че пешеходката е
била извън платното ,когато я видял ,че управлявал със скорост около 50 км/ч и на 10-15 м
от него той видял да прави не повече от две крачки.Твърди ,че използвал спирачките, но
въпреки това настъпил удар, а след съприкосновението тя паднала вдясно, а той наляво,
като моторът се ударил в бордюра и започнал да се плъзга / както подсъдимият така и
останалите участници използват глагола “сурка се“, което смислово означава плъзга се,
приплъзва се и др.под./Сочи ,че не е видял другия участник в движението свид. С.
/велосипедист/.
3

Обясненията на подс. са в противоречие с установеното от свид. С. ,който се е
движил преди него ,както и в противоречие със част от заключенията на вещите лица
,установяващи липса на каквито и да е спирачни следи,както и огледния протокол .
Настоящия състав на съда допълнително е поискал разпит на свид. Й.Н. – дъщеря на
пострадалата отнасящи се до здравославното състояние на майка й ,тъй като с родителите си
тя е живеела в общ дом ,а вече е починал и другия родител.От тези показания следва извода
,че се касае за възрастна жена на 81 години, която е била относително енергична и,която
страда от високо кръвно налягане и рефлукс ,поради което и поради известна несигурност се
е движила и с помощно средство ,и винаги за ръка било с нея, било с баща и .Отделно от
това сочи ,че се касае за дребна жена около 1,50 м.,леко приведена ,която се движи с много
малки крачки ,като се съмнява в дължината на крачката й -40-45см,каквато е била възприета
от експертите.Отделно от това сочи ,че освен лекарствата за високо кръвно други лекарства
не е приемала ,както и не е боледувала освен от болката при рефлуксна болест .Отрича
изцяло неврологични заболявания като сочи ,че за такива и водила баща си ,но не и майка
си на прегледи.
Експертни заключения и писмени доказателства.
Според приобщеното заключение по СМЕ на д-р Д.Г. –СМЕ, /т.1 л.78ДП/ се
установява че причина за смъртта на пострадалата е последвала в следствие причинената
комбинирана травма, контузия на мозъка и мозъчния ствол, контузия на белите дробове.
Причинените от сблъсъка травматични увреждания са в пряка причинно следствена връзка
със смъртта на пострадалата.
Съдът е счел, че е необходимо лично изслушване на д-р Г. в съд. заседание с оглед
извършената от него аутопсия на пострадалата и изводите които следват,поради това ,че в
последваща тройна експертиза с участие на проф.д-р Р. не са и били предоставени
писмените заключения от аутопсията на пострадалата,а само такива от личния лекар .
В посочената насока от аутопсията на трупа е установено,че преобладаващата част
от описаните травматични увреждания по трупа са в резултат на детайлите на МПС-то
мотоциклета,като те са реализирани в лявата половина на тялото, включително в областта
на главата, гръдния кош и крайниците. Ударите са от ляво надясно.
Уврежданията в областта на главата са в резултат, както от удари от падане, така и
от удар в детайлите на мотоциклета .
Ударите в лявата половина на лицето са в резултат на детайлите на МПС-то. Тези в
дясна тилната област са в резултат на падане и удар в подлежащата пътна настилка, от
където има счупване на мозъчно-черепната кутия. Тогава са получени и тежките
травматични увреждания в областта на мозъка. Ударите са получени в посока отляво
надясно.
При извършената аутопсия няма констатиран инсулт. Има атеросклеротични
промени, които говорят за мозъчно-съдова болест, но развит инсулт няма – нито исхемичен,
нито хеморагичен. Единият е от недостиг на кръвоснабдяване, а другият се причинява от
кръвоизлив. При пострадалата няма нито единия от двата варианта.
Към момента на удара при всички положения пострадалата е била права.
Колкото до херниите и рефлукса в тази област,д-р Г. заема становище ,че вероятно
се касае за хернии, които се развиват и отзвучават във времето, може да има рефлукс и
други подобни заболявания, които са динамични, но оформена постоянна диафрагмална
херния не е имала на 100% и не е открита при аутопсията такава.
Относно механизма на увреждането вещото лице счита, че първоначалните удари са
в долната половина на тялото, лявата гръдна половина, таза и долните крайници. В
последствие са получени ударите в областта на лицето. Предвид същината на
4

травматичните удари, като най-тежките са в гръбначния стълб и таза, както и тазобедрената
ямка . А нагоре вече се касае за ожулвания и разкъсно-контузни рани.
Наред с това е установено значително по размер и кръвонасядане по вътрешната
повърхност на дясното коляно. От друга страна по-тежките травматични увреждания са в
областта на левия долен крайник и таза, което означава, че тежестта на тялото в момента на
удара е била върху левия долен крайник и вероятно десният долен крайник е бил изнесен
напред, при което се е получило това кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното
коляно. Това означава, че десният долен крайник е бил пред левия. Този механизъм може да
се реализира и в крачка с изнесен напред десен долен крайник.
Данни за друго неврологично заболяване, освен мозъчно-съдовата болест,при
аутопсията не е установено ,като има предвид атеросклероза по мозъчни съдове, което в
една или друга степен ощетява мозъчното кръвообращение.
СЪДЪТ със съгласието на останалите страни в процеса е предявил на вещото лице д-
р Г. медицински документи, находящи се на лист 90-100 в том 1 от досъдебното
производство.
След преглед документите д-р Г. посочва ,че пострадалата е имала рефлуксна
болест, а не херния. Посоченото състояние , в анамнезите от личен лекар касаят латентни,
т.е. не са очевидни, а се диагностицират при определени факти и определени състояния, при
определен подход на изследващия лекар,като те не са били видими за околните. Говори се
за латентна хемипареза, т.е. частична пареза, която се позитивира при определен похват, а
тя видимо не съществува. След това има орални автоматизми, които също се изследват при
определени начини, а те не са видими за околните. Оживени сухожилни и надкостни
рефлекси могат да имат и 30% от хората, без да има сериозна симптоматика. Всички тези
неща могат да се свържат с мозъчно-съдова болест. При наличие на мозъчна атеросклероза
страда, каквато не е установил, страда мозъчното кръвообръщение, много често динамично,
т.е. преходно – страда, не страда. Когато вече има тромбози или силно изявени
атеросклеротични плаки и процеси се получават мозъчни инфаркти, т.е. мозъчната тъкан
страда до степен, че умира. Тези неща са ясно видими. Тогава стават ясно видими и при
аутопсия се установявА.
Вещото лице не е установил установил мозъчен инфаркт.
Според вещото лице тук се касае за динамични преходни разстройства, т.нар.
динамично разстройство на мозъчното кръвообръщение. Но те не остават морфологичен
субстракт като находка, която да може да бъде установена. Няма инсулт, няма инфаркт.
Счита, че установеното при аутопсията състояние на Н. прижизнено не й е пречело
тя да има нормална жизнена активност и да осъществява обичайните си ежедневни
задължения без чужда помощ.
Съобразно отчитане на възрастовите особености според вещото лице може да се
предполага , че пострадалата се е движила в средните варианти на стойностите за тази
възрастова група,с уточнение , че не познава жената и не може да говори за физическото
състояние извън проведената аутопсия. А от това, което е установил и с правилна костна
система, макар нейната възраст да отговаря на действителната, т.е. физически тя е била
нормално развита за възрастта си. Няма тежки заболявания, които биха ограничили нейните
физически възможности за тази възрастова група. Като една 80-годишна жена е можела да
се движи нормално.
Относно кръвонасядането във вътрешната част на дясно коляно вещото лице с
категоричност посочва, че е от удар с мотоциклета ,като относно получаването му може да е
от изнесен напред десен крайник ,но може да е и в ходеща крачка.
Проф. д-р Р. като част от тройна СТМЕ в медицинското си становище и след преглед
5

на медицинските документи от личен лекар,прави уговорката ,че е изненадана от
изсушаните свид. показания на дъщерята на пострадалата.
Практически обаче заключението особено в с.з. не се различава съществено от това
на д-р Г. ,поради следното :установено е ,че пострадалата е страдала от мозъчно съдова
болест ,при която е имала известна несигурност в походката ,което е установено и от
невролог в медицинските документи от личен лекар ,страдала е от високо кръвно
налягане,което е лекувано и рефлукс, който се проявява инцидентно.Самата мозъчно-
съдова болест не е била лекувана и от нея произтича тази несигурност в походката на база
лошо кръвоснабдяване, от което следва общо медицинския извод ,че е имала проблеми и се
е движила по принцип по- бавно и с променена и несигурна походка ,поради което е и
ползвала помощно средство .
От изготвеното и приложено химическото изследване/т.1 л.71/ на кръвта на
подсъдимия, той не е употребил алкохол или друго упойващо вещество по време на
инкриминираното деяние.
За нуждите на разследването и за отговор на поставените в назначените експертизи
въпроси е била изискана, но без положителен отговор, информация чрез представителството
на мотоциклетите „Хонда" в България,които не са могли да отговорят на въпроса за
възможността скоростта на мотоциклета към момента на удара да бъде определена по
показанията на оборотомера, фиксирани при огледа. От техническа гледна точка,
единствено от данни на оборотомера скоростта не може да се определи, при липса на други
допълнителни данни с каквито не са разполагали.
За нуждите на разследването са били направени фотоснимки, като експертите са
разполагали с всички направени на мястото на произшествието и са ги съотнесли към
данните от огледния протокол, като по този начин в констативно-съобразителните части на
експертизите са съпоставили в пълнота наличните изходни данни, за да изготвят
заключенията си.
Автотехнически и комплексни експертизи.
По делото са изготвени множество АТЕ- допълнителни, повторни, а също и
КСМАТЕ, с идентични въпроси, в следния хронологичен/по време на изготвяне/ ред:
Инж. Й. Л. М. – т.1,л.104 от ДП, със задача да опише механизма на ПТП, дължина на
опасна зона, възможности за предотвратяване на удара. Според това заключение се стига до
извод, че скоростта на движение е била между 38,4 и 61,56 км/ч, а дължината на опасната
зона при първата и втората скорост съответно 26,43 метра и 49,45 метра. Доколкото тя е с
твърде общи и в големи диапазони заключения по съществените въпроси по делото, тя не
може самостоятелно или в съвкупност с останалите АТЕ да послужи на съда да направи
правните си изводи.
Важното в нея е разяснението на вещото лице относно разстоянието от десния завой
до мястото на удара като видимост на водача ,тъй като при излизане от завоя има къща или
стена ,която крие видимостта към мантинелата ,но от точката на открИ.е на видимостта
разстоянието е около 50 м., като мотоциклетиста – подс. е застигал велосипедиста.
Т.е. към момента на удара с пешеходката на платното е имало двама участника в
движението на платното- ударената и заобиколена преди това пешеходка и отминаващия
велосипед на свид. Д.С..В посочената експертиза ,изготвена с огледния протокол няма
спирачни следи преди удара ,а след удара с пешеходката.
-Следващата експертиза е КМАТЕ, с участието на в.л. проф. М.С., проф. Д.Р. и
инж.Л.М. /л.117,т.1 от ДП/, която е прочетена от съда по реда на чл. 283 от НПК и
изслушана в с.з. Тя е със задачи да се определи мястото на удара, скоростта на мотоциклета
преди удара, опасна зона, отстоянието от място на удара в момента на стъпването на
6

пешеходката, видимост за МПС и разстоянието на тази видимост, възможност за избягване
на удара, както и механизъм на ПТП.
По тази експертиза първоначалния извод е за скорост от 56,92 км/ч
непосредствено преди произшествието, при което дължината на опасната зона за спиране е
40,90 метра. При скорост с разрешената- от 50 км/ч, опасната зона ще е 33,51 метра.
Отстоянието на мотоциклета от мястото на удара в момента на стъпване на пешеходката на
платното е 19,45 метра /при приета скорост за движение на жената от 2,9 км/ч. Разстоянието
на видимост, изчислено след излизането на мотора от десния за него завой, спрямо
пешеходката на платното, е 67 метра. Водачът според експертите не е имал възможност да
предотврати удара.Приемат движение на постр.в долна граница на обикновен ход с дължина
крачката 40-45 см.Считат ,че подс. поради видимост 67 м. не е видял велосипедиста ,а
близостта му с пострадалата я поставя в опасната му зона за реакция .
Като крайно заключение тези вещи лица считат ,че ако подс. е предприел действия
по намаляне на скорост и спиране от момента на видимост към пострадалата -67 метра ,то
той би могъл да спре преди мястото на удара ,още повече че пред него е имала пресичаща
жена и велосипед – т. е двама участника в движението,на които той изобщо не е
реагирал,което се кредитира и от съда поради неговата логичност и установените по делото
факти на наличието на видимост ,липса на други МПС дори в насрещното платно за
движение ,установено от доказателствата по делото .
Допълнителната експертиза е била назначена, но с поставени въпроси само към две
от вещите лица- проф.С. и инж.М. /л. 147, т. 1 от ДП/ с въпроси – каква трябва да е
съобразената скорост, каква е била скоростта на МПС преди произшествието и при каква
скорост ще се избегне удара. Тази експертиза отново прави изводи за разстоянието на
видимост на мотора, като заключава, че безопасната скорост можела да е дори 68 км/ч, а той
се е движел с 56,92 км/ч.и по този начин напълно се е съобразил с конкретните пътни
условия – наличието на завой, ограничаващ видимостта му, с други думи, скоростта е била
съобразена. Същевременно скоростта с която е можел да избегне удара, според тези вещи
лица е била 35,14 км/ч.
Съдът не кредитира допълнителната експертиза на в.л.С. и в.л.М., като приема
същата за противоречива и несъответна на фактите по делото, най-малкото поради
изведеното твърдение за съобразена скорост от 68 км/ч.
Всъщност същественият въпрос, който би следвало да се постави в основата на
експертните заключения е в кой момент е възникнала опасността за подсъдимия, което
определя и разстоянието, от което подсъдимият би следвало и е могъл да възприеме
пострадалата.
-На тези въпроси отговаря САТЕ на доц.Р.Д. и допълнителната към него, както и
допълнителна, назначена от съда. На него са били оставени следните въпроси- относно
място на удара, скорост на МПС преди ПТП, дължина на опасна зона, отстояние от място на
удара в момента на стъпване на платното, видимост за МПС към пешеходка, възможност за
избягване на удара/ от МПС и от пешеходката/, механизъм на ПТП, скорост, за да се
избегне удара, попада ли пешеходката в опасната зона в момента на стъпване на платното,
попада ли в опасната след една крачка на платното, ако се движи с разрешена скорост от 50
км/ч, дали попада в опасна зона.
При проведения от в.л. доц.Р. Д. в рамките на експертното изследване следствен
експеримент/т.3 л.76-78 и С.ДП/ се установява, че подсъдимият е можел да види
пешеходката от разстояние от 56,17 - 72,15 метра, като конкретната стойност зависи от
неговото местоположение на пътното платно/ вдясно, по средата или вляво на лентата му за
движение/.
Според обяснения на подсъдимия, той се е движел в дясната част на неговата-
7

дясна лента за движение, на около метър и половина от бордюра,а пред настоящия състав
около метър /впрочем такъв там има само на места, като се има предвид вероятно
мантинелата на пътя./. Тази експертиза не засяга спецификата на управление на мотоциклет
при завой, но то е добре обяснено от последната експертиза /В.,Д. и Я./, като считат за най-
вероятно е движението на МПС към дясната част на лентата му за движение. Следва да се
приеме при това положение твърдението на подсъдимия за движение вдясно на дясната
лента и тогава той би могъл да види пешеходката на разстояние от 56,17м.
В експертното заключение на Р.Д. хипотетично се приема, че е малко вероятно
мотора да се е движел в дясната част на лентата, като се има предвид, че непосредствено
преди него е имало велосипедист. Последният обаче изобщо не е бил забелязан от
подсъдимия, тъй като той отрича да го е видял пред себе се , както и дали е имало
интензивно движение в насрещната лента за движение/ каквото е нямало в момента ,а след
удара/.
Според предходната експертиза /тройна КМАТЕ- на С. и М./ се приема, в случай че
пешеходката е направила 2,5 крачки по 0,40 см, ударът да е настъпил на един метър от
началото на пътя. Според експертизата на Р.Д. ударът е настъпил на 1,20 метра от началото
на пътя.
При това положение съдът счита, че може да се приеме, че моторът се е движел
между средата и дясната част на своята лента за движение, която е с обща широчина от 3,60
метра.
Следваща експертиза е повторна, тройна на инж. А.В., инж. А.Я. и инж.Г.Д. / т.4,
л.26 от ДП/ и върху нея се изгражда обвинителната теза на прокуратурата .
Според заключението и отговори на поставените въпроси, които вещите лица
поддържат и в съдебно заседание Те също приемат, че пешеходката е тръгнала от
отводнителната решетка, тръгнала е навътре в платното за движение, а ударът е настъпил на
1 метър навътре в платното /идентично с втората експертиза/. Приема се за логично
движение на мотора откъм дясната страна на лентата, като обяснението е свързано с
обичайното поведение на водачи на мотори- при подготовка за навлизане в попътен ляв
завой, движението се поддържа в дясната част на лентата за движение. Това се определя от
траекторията за движение в завой, обичайно от външната част на кривата при навлизането
му, към вътрешната част на кривата и при достигането му в средата и отново към
външната част при излизането от кривата на завоя.
Общото разстояние, което е изминал мотоциклетът след удара е 23,28м. и при тези
данни се стига до извод, че скоростта на мотоциклета преди удара е била 59,58 км/ч. За
прецизност, вещите лица използват два различни метода на изчисление на тази скорост / на
Searle и на Appel/, както впрочем и експерта Д., като в първия случай стигат до стойност
53,10 км/ч, а при втория стойност от 60,84 км/ч. При втория метод се работи с изходни
данни, получени изцяло при експериментални тестови изследвания. В случая те приемат, че
не са налице съвсем категорични данни за местоположението на тялото след удара и заради
това се приема скорост на движение в момента на удара от 59,58 км/ч.
В тази връзка в.л. Р.Д. пред съда заявява, че поначало е възможно да се използват
тези два метода на изчисление, както също и е възможно да се направи краен извод, като се
усреднят двете получени стойности, което по същество повтаря и заключенията по тройната
експертиза/.
При тези стойности, дължината на опасната зона за спиране е 42,97 метра.
Същевременно, видимостта на водача на мотоциклета към пешеходката от момента на
открИ.ето на пряка видимост към нея се посочва отново в същите стойности- от 56,17 до
72,15м, като се ползват резултатите от следствения експеримент по експертизата на Р.Д..
По искане на защитата на подс.А. съдът е назначил допълнителна съдебна
8

автотехническа експертиза като вещото лице доц. д-р Р.Д. следва да отстрани техническите
грешки в заключението си на л. 126 от НОХД № 1454/2020 г. на ОС – Варна, ако приеме, че
са налични такива, както и след като вземе предвид заключението на проф. Р. и
заключението от аутопсията в досъдебното производство с въпроси:
Какъв е пътя изминат от пешеходеца до мястото на удара при положение, че е направил две
крачки и за какво време е изминал това разстояние в два варианта - при обикновен и бавен
ход на движение на пешеходката?
Какво е времето, за което се изминава величината на опасната зона за спиране, ако водачът
се движи със скорост от 45 км.ч., при движение с 50 км.ч., при 56.92км.ч. и тази определена
от вещото лице в допълнителното заключение?
Каква е величината на опасната зона за спиране при движение на мотора с 45 км/ч, с 50 км/ч,
с 56,92 км/ч и тази допълнително определена от вещото лице при спирачно закъснение
(забавяне) от:
5,5 метра/секунда на квадрат (използвана от вещото лице проф. С. в отговора на поставените
му въпроси) и
при усреднена стойност между 5,5 метра/секунда на квадрат и използваната от вещото лице
Р. Д. в предходната експертиза от 7,8 метра/секунда на квадрат-стр. 10 от основното му
заключение.
3.1. Какво е времето, за което се изминава величината на опасната зона за спиране,
определена в отговора на предходния въпрос?
На база отговорите на предходните въпроси вещото лице да
отговори дали ударът е реализиран в опасната зона за спиране или не при всеки един от
вариантите?
Има ли конкретни удари в аутопсията, описани от детайли на МПС-то?
В отговор на поставените въпроси в.л. Д. категорично е отговорил на всички тях и
тези поставени от страните, като от направения следствен експеримент и изчисленията
,съпоставени с възможностите на видимост на подс.А. следват и отговорите:
А те са : видимостта на моториста към мястото на пешеходката е ясно измереното
разстояние по следствения експеримент –а именно 57,16 метра,когато се е движил в дясната
част на платното .От същото действие е безспорно установено ,че водачът на мотоциклета –
подс.обективно е имал видимост и към двамата участници в движението – велосипедиста и
пресичащата пешеходка.При самият експеримент е било установено ,че независимо от това
колко навътре или навън в платното си за движение се намира подс. е имал видимост
винаги ,излизайки от завоя и следователно е имал възможност да реагира ,което не е
направил .Отделно от това самия път е с особеност на мястото на ПТП с наклон за
изкачване ,което донякъде спомага мотора при процес на спиране да завишава малко
спирачното закъснение,т.е. да спира по бързо .
Вещото лице подкрепя и изводите на д-р Г.,че двата крака на пешеходката да са
били в разкрач,т.е в крачка.Крачката е била малка ,тъй като площта на мотоциклета е малка
и за да има удар в двете колена, то и крачката е била малка.Прието е също ,че удара в
лицето на части от детайли на мотоциклета сочат и на лека приведеност на
пешеходката,като следи от удара има по цялата лява дължина на тялото .В.л.Д. е
категоричен в становището си ,за мястото на удара- 1,20 м навътре от дясната линия на
платното,когато и велосипедистът и пешеходката ,която е пресичала без да се огледа ,са
били видими за подс..
За да отговорят на въпроса какво е било отстоянието на мотоциклета спрямо
пешеходката от момента на стъпването на платното, вещите лица се основават основно на
анализ на гласните доказателства. Този анализ се приема за достоверен от съда, а като краен
извод - правилен. Безспорно установено е, че пострадалата се е изкачила по бетонните
9

стъпала, за да излезе първо на отводнителната решетка, подпомогната от съпруга си,
,преминала е бетонната линия , а после и навлязла в платното . Това е било видяно от
велосипедиста-св. С.. При движението си по дясната лента той добре видял това
„избутване“ на пешеходката от мъжа й, като и видял че тя има в себе си помощно средство /
дали то е било употребено от нея или не, остава неизясним по делото въпрос/. Н. се е
обърнал, с намерение да затвори портата на лозето и се е отправил натам. Т.е били са му
нужни крачки за да стигне до там.
Същевременно свидетелят С., който видял жената вече излязла на пътя, твърди, че тя
е била горе на решетката и на пътя сама, направила е крачка или две, когато той успял в
последния момент да я заобиколи, после да се обърне и да й извика да внимава. В това
време Н. продължавал да е с гръб към тези събития, защото заявява, че докато е заключвал,
чул удара, макар и в неговите представи да описва изминалото време като секунда, макар че
тя не е била достатъчна само дори да се обърне.
Вещите лица приемат всичко това описано като 5 секунди. От защитата се оспорва
това време, като се счита за произволно, както и няма данни да е престоявала на платното, а
през цялото време е била в движение. Според защитата, ако се приеме че е направила между
две крачки и три крачки, това означава да е изминала между 0,9 метра и 1,2 метра и като
време- между 1,01 и 1,34 сек. Тези първи две крачки са описани от свидетеля С. когато той
успява да я заобиколи и да продължи напред, но е възможна да има предвид и движението
от решетката към платното. След него тя е продължила движението си, достигнало преди
удара до 0,90 м до 1,20 м от началото на лентата за движение.
Защитата на подс. като набляга на определението за път съгласно пар.1 от ДР на
ЗДвП и дали решетката е част от пътя- не, не е.
Но въпросът е дали пешеходката е започнала да бъде опасност за участниците в
движението именно в този предишен момент- от стъпването й на решетката и отговорът е
положителен. Тези изтъкнати между една секунда и 1,34 секунди, извървени по платното са
били предшествани от движението й непосредствено преди навлизане в платното – от
появата й на решетката и крачките, които е направила, вече на пътя, в момента, когато е
била заобиколена от велосипедиста С.. Този въпрос обаче се отнася до обсъждането на
разрешената, съответно съобразената скорост, нарушението на правила за движение,
наличието или не на непредпазлива вина за подсъдимия и правния извод на съда относно
престъплението.
В заключение по експертизите.
Както бе посочено, първата от тях е с твърде широки параметри и от тях не могат да
се черпят изводи, които еднозначно да се коментират от съда. По отношение на втората-
КМАТЕ / но не и допълнителната /- изводите за скоростта и опасната зона са близки с тези
на останалите експертизи- на доц.Р.Д. и на А.В., А.Я. и Г.Д.:
- Според С. и М. скоростта е била 56,92 км/ч непосредствено преди произшествието,
при което дължината на опасната зона за спиране е 40,90 метра. При скорост с разрешената-
от 50 км/ч, опасната зона ще е 33,51 метра. Разстоянието на видимост за водача към
пешеходката е 67 метра. Съобразената скорост, за да може да спре безопасно е 35,14 км/ч.
- Според Д. скоростта е била 56,3 км/ч непосредствено преди произшествието, при
което дължината на опасната зона за спиране е 35,23 метра. При скорост с разрешената- от
50 км/ч, опасната зона ще е 29,73 метра. Разстоянието на видимост към пешеходката е от
56,17 до 72,15м. Ако се е движел в дясната страна на дясната лента- най-малката стойност от
56,17м. Съобразената скорост, за да може да спре безопасно е 42,3 км/ч.
- Според В., Я. и Д. скоростта е била 59,58 км/ч. непосредствено преди
произшествието, при което дължината на опасната зона за спиране е 42,97 метра. При
скорост с разрешената- от 50 км/ч, опасната зона ще е 33,51 метра. Разстоянието на
10

видимост към пешеходката е от 56,17 до 72,15м. Ако се е движел в дясната страна на дясната
лента- най-малката стойност от 56,17м./възприемат се резултатите от следствения
експеримент на доц. Д./.
Според всички експертизи, дори и подсъдимият да се е движел с разрешената скорост
от 50 км/ч за населеното място, то пешеходката при всички варианти на изчисленията е
попадала в опасната зона за спиране. За да е можел безопасно да спре, е следвало да се
движи с по-ниска от разрешената скорост.
Същевременно по делото безспорно е установено ,че нищо не е ограничавало
видимостта му на разстояние поне 56,17 метра от момента, в който пешеходката е
предприела пресичане.
Съдът счита, че безспорно подсъдимият се е движел със скорост над разрешената,
като приема скоростта, изчислена от последната експертиза, а именно- 59,58 км/ч.и дължина
на опасната зона за спиране от 42,97 метра. Ударът е настъпил на 1-1,20 м навътре в дясната
лента на дясното /посока Виница/ платно за движение.
Видимостта, която е имал към възникналата опасност и която следва да се приеме за
установена, при доказано движение на мотоциклета в дясната част на лентата е 56,17 метра
/а тя е и най-благоприятна за него/.
При тези изводи съдът приема, че подсъдимият въпреки, че се е движил със скорост
над разрешената, в нарушение на правилото на чл. 21 от ЗДвП, това нарушение не е в пряка
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат /а и такова обвинение не повдигнато /.
Подс. А. е извършил нарушение е на чл. 20 ал.2 пр.2 от ЗДвП, че при възникнала
непредвидима и внезапна опасност за движението не е намалил или спрял. Нещо повече, по
делото е установено да има каквато и да било предхождаща удара спирачна следа, не може
и с оглед установените факти да се приеме, че той е предприел екстрено спиране,намаляне
на скоростта или друга спасителна маневра,още повече, че и в лентата му е имало място за
това ,а съседното платно случайно е било свободно от каквито и да било МПС .
Установено е, че свидетелят С., преди да настъпи удара, не е чул никакво движението
на мотора зад себе си, не е чул и характерен звук от рязко спиране. Св.Н. говори само за
звук от удар, настъпил, когато е бил с гръб към пътя.
Същевременно движението не е било нито интензивно, нито затруднено от сложен
трафик по някакъв начин, или затруднена видимост, за което обяснява и подсъдимия - не
помни да е имало някакво натоварено движение, не помни да е имало МПС в насрещната
лента и др.
Нарушенията на правилата за движение сами по себе си не са достатъчни за
отговорността по чл. 343 от НК,а следва да е налице причинна връзка между нарушаването
им и предвидените в закона последици.
Затова тук е налице следното обстоятелство- движение със скорост над разрешената,
за която е безспорно установено, че не е причинила предвидените от закона последици
наличието на пътеки ,знаци, спирки и др. препятствия. В конкретиката на случая , нито едно
от тези препятствия не се явява значимо, а за водача- да е било предвидимо и да е бил
длъжен да се съобрази с него.
Налице е била непредвидима и внезапна опасност, с която водачът е бил длъжен да
се съобрази в рамките на видимостта си и е налагала нуждата съответно да намали или
спре и не може да се ползва от по-голямата опасна зона, като оневиняващо обстоятелство. В
този смисъл е и трайната съдебна практика, според която попадането в опасната зона за
спиране при наличието на допуснати нарушения на правилата за движение - да се движи с
несъобразена скорост- не е основание за отпадане на отговорността му, независимо от
доказаното съпричиняване на резултата в по-голяма степен от другия участник в
11

движението. Попадането в опасната е само тогава основание за отпадане на наказателната
отговорност, когато деецът не участва с виновно нарушение на правилата за движение.
Затова и важният за установяване въпрос е дали задължението на водача да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението/чл.20 ал.2 пр.2 от ЗДвП/е обективно съществуващо и то се установява от
наличието на достатъчно видимост към пешеходката, която е следвало да възприеме като
опасност и да реагира,още повече, че там е имало и правомерно движещ се велосипедист
,който е реагирал на опасността – т.е имало е и втори участник ,който е заобиколил
пресичащата пешеходка.
Тук следва да се обсъди и въпросът за възникване на опасността и в кой момент
появата на пешеходката на пътя представлява такава.
Пострадалата следва да се третира като възникнала опасност за движението на
подсъдимия от момента на появата й, непосредствено преди началото на пътното платно -
на бетонната линия след отводнителната решетка, която преминава в път, веднага след
непрекъснатата осева линия. Пешеходката в нито един момент не е проявила бдителност ,а
от самото стъпване на линията на платното не е била колеблива и нерешителна, макар и
придвижването й да е било бавно с оглед възрастта и данните за общото физическо
състояние и за затруднената й подвижност. Тя се е движела, без да спре, по свидетелство на
С., който я заобиколил и й подвикнал забележка, но независимо от тези обстоятелства, тя е
продължила да се движи по платното. Нейното движение от момента върху решетката е
започнало веднага, не са установени факти, които да сочат, че тя е спряла движението си с
намерение да пресича пътя и изобщо от логическото развитие на ситуацията става ясно, че
тя е продължила да върви напред по пътя. Такива са и възприетите в обвинителния акт
факти и в този смисъл са неоснователни упреците на защитата за липса на променена рамка
на обвинението.
Поради това и от този момент подсъдимият е бил длъжен да съобрази скоростта си с
конкретното изменение в пътната обстановка. Въпреки това той продължил да се движи в
крайната дясна лента, като е видял пешеходката едва когато вече направила крачки е била
на самото платно. Дори не е била забелязана от него в този по-ранен момент, за да прецени
дали да намали скоростта си/ неразрешена за този участък/ или да започне аварийно спиране
в много по-ранен момент. Началният момент, от който за него е възникнало задължението да
предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да
възприеме опасността за движение.
Очевидно е ,че водачът не е наблюдавал пътната обстановка и нейното изменение,
включително да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква
непосредствено възникване на препятствие. Поради това и не се касае за случайно деяние ,
тъй като опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът
е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я
възприеме, съобразно установена по делото видимост към пешеходката от 56,17 метра.
Тогава той е бил длъжен да реагира съобразно правилото на чл. 20 ал.2 пр.2 от ЗДвП,
но той не е сторил това. Нарушавайки това правило, не може да се приложи чл.15 НК, което
е възможно само при липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне
в опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да я предотврати.
След като пострадалата е имала непрекъснато движение към и на платното за
движение от разстояние на видимост за подсъдимия от 56,17 метра, тя е представлявала
опасност от този момент за него и той е бил длъжен да реагира в по-ранен момент, като
намали или спре.
В пряка причинно-следствена връзка от това му поведение е причиненият по
непредпазливост общественоопасен резултат – смъртта на Н..
12

От субективна страна деянието, като форма на вина, е осъществено непредпазливо по
смисъла на чл. 11, ал.3, пр.1 от НК, под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
като не е поведението си с нормите от ЗДвП цитирани по-горе. За сравнение, небрежността
е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. И в
двата случая- обективно се причинява престъпен резултат, без деецът да го съзнава.
Разликата при небрежността е, че той обективно е бил длъжен да предвиди настъпването на
последиците и субективно - могъл да предвиди последиците.
В конкретните условия подс. е можел да предвиди последиците, съобразно
конкретните обективни пътни условия условия. По делото е установено, че внезапно на
пътя е излязла пешеходката, което е отнело възможността на подсъдимия да предотврати
резултата. Но неговата зона на видимост е била 56 и повече метра, в рамките на които той е
бил длъжен да предприеме мерки за възникналата опасност. По делото не е установен
никакъв спирачен път, нито свидетелски показания, от които да се направи извод, че е имало
изобщо някакво аварийно спиране. И накрая, ако се беше движил в рамките на дължимото
поведение, да би имал възможност да предотврати последиците.
Според настоящия състав на съда подс. е осъществил привилегирования състав по
чл. 343 А от НК.
Прокурорът е повдигнал обвинение пред съда по основния текст на чл. 343 от НК.
По делото са били събрани достатъчно и непротиворечиви доказателства
подсъдимият да е сторил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. За да
се приеме, че е налице оказана помощ на пострадал, трябва лицето да е живо, както
несъмнено е било. Подсъдимия твърди, че по негова молба очевидци са се обадили на Бърза
помощ, а св. С. смята, че подсъдимият е дал вода на пострадалата и настоявал да бъде
качена на автомобил, без да се чака пристигането на линейка и специализирана помощ.
Обаждане за помощ по телефон е действие, което се определя като оказване на помощ, при
наличие на живи лица, на които да може тя да се даде.
Съдът прие, че подсъдимият е направил това, което е било във възможностите му, за
да окаже помощ на пострадалата. Константното виждане на касационния съд по отношение
на приложението на чл.343а от НК е, че за всеки конкретен случай следва да се прави
преценка с оглед възможностите на дееца, обстановката и характера на действията му, които
е извършил сам или с други лица. Несъмнено е, че от обективна страна подсъдимият е
извършил такива действия, които в онзи момент са били от важно значение за състоянието
на пострадалата, като не е останал безучастен и изобщо е оказал цялото необходимо
внимание и е направил нужното за оказване на помощ.
За да е приложим привилегирования състав не се изисква някаква специална
инициатива в активна степен, а се има предвид всяко действие и всяка инициатива за
спасяване живота и здравето на пострадалия, щом чрез извършването им, той обективно се
подпомага. Поради това и призна подсъдимия за виновен в по-леко наказуемо престъпление
– по чл. 343 А от НК.
По наказанието :
За неговото определяне, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието
и данните за личността на подсъдимия.
Подсъдимият А. е правоспособен водач на МПС от 16 години. Със средно
образование, по професия автокозметик. Неосъждан. Според справката от Пътна полиция/т.3
л.7ДП/подс. е бил санкциониран нееднократно за извършени най-различни нарушения по
ЗДвП – от управление без колан без документи, без гражданска отговорност, до превишена
скорост и др. Влезлите в сила НП са общо 13 броя и нито една от наложените глоби не е
заплатена. Част от тях са със значителна давност, но последните му наказания като водач са
13

от 2014г. и от 2015г. Последното НП от 2016г. е издадено по повод на процесното ПТП, но
констатираното нарушение не е относимо към деянието, предмет на настоящия процес, а за
управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /
мотоциклетът е бил закупен осем месеца преди това /. Бил е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба, отново за престъпление по чл.
343 А ал.1, б.Б от НК. Многократно е санкциониран от Пътна полиция, с налагане на
различни по размер глоби за нарушаване на правилата за движение, като нееднократно му е
било отнемано свидетелството за правоуправление.
Подсъдимият е бил с наложено административно наказание глоба и лишаване от
право да управлява МПС по реда на чл. 78 А от НК, отново за причинена непредпазлива
смърт, след управление на МПС през 2007г. Макар за това деяние да е реабилитиран по
право, то съдът не може да не отчете това обстоятелство. Вярно е, че реабилитацията
заличава правните последици от осъждането, но не и характеристиката на подсъдимия като
изключително недисциплиниран водач на пътя, вече причинил веднъж смъртта на лице,
поради неговото поведение на пътя.
Извън тези негативни данни за личността му, смекчаващите отговорността
обстоятелства са, че е неосъждан. Други данни за личността му не са събрани или
представени на съда. След като прецени тези изложени обстоятелства, от съществено
значение за преценката за формиране на размера на наказанието и затова счете, че
наказанието следва да се определи между минималния и средния размер на наказанието,
което е с максимален срок от четири години и определи наказание в размер на една година
лишаване от свобода.
Отчетените дотук данни за личността на подсъдимия с оглед преценката за неговия
размер, обосновават и приложимост на института на условното осъждане, тъй като наред с
тях са налични и останалите положителни предпоставки за приложението на чл. 66 от НК –
размер на наложеното наказание от една година, подсъдимият не е осъждан /освобождаван
по чл. 78 а от НК за което е реабилитиран по право/.
Прилагайки разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът отдаде преимуществено
значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и
предупредителни правни последици на наказателната санкция и отложи изпълнението на
наказанието, като му определи изпитателен срок в размер на три години. Така възпиращия и
превъзпитателен ефект ще се постигне и без ефективно изтърпяване.
Безспорно отражение върху размера на наказание и приложимостта на условното
осъждане следва да даде и обстоятелството, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, чието поведение като пешеходец несъмнено е било неправомерно и в
нарушение на основните правила за движение по пътищата и най вече правилото да не
излизат внезапно на платното за движение. Съдебната практика на ВКС към настоящия
момент е в насока, че действията на пострадалия, и неговия личен принос за резултата
следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието /в този см. например Р №
110/2014г. на ІІ н.о, Р № 81/2016г. на ІІІ н.о., Р № 113/2016 г. на ІІІ н.о./.
Съдът наложи на основание чл. 343 Г от НК кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да се управлява МПС, в размер, равен на определеното наказание
лишаване от свобода, поради наличните данни за подсъдимия като многократен нарушител
на правилата за движение по пътищата.
Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия:
14

Номер на акта:	33
Дата:	31 май 2022 г.
Съдия:	Уляна Куманова Савакова

Дело:	20223100200010
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 януари 2022 г.

Присъда по дело №10/2022 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите