№ 2341
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330204072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-002386 от
19.04.2022г. на ** с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с което на
М. М. Б., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени “Глоба” в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят М. М. Б. обжалва наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно по изложени в жалбата съображения и моли
съда да отмени същото. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. Претендирa разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. По
делото е депозирана молба-становище, в която се излагат доводи за
потвърждаване на процесното НП. Направено е възражение за намаляване
разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 19.09.2021г. в 10:31 ч. на автомагистрала „Тракия“, км 139+500, в
посока от изток към запад М. М. Б. управлявал собствения си автомобил
1
„БМВ 525 Д“ с рег.№ **, който не бил регистриран по надлежния ред,
съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Регистрацията на автомобила е била прекратена на
22.06.2021г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът Б. в
двумесечен срок от придобИ.ето му не изпълнил задължението си да го
пререгистрира. Движението му е било заснето с автоматизирано техническо
средство “CORDON-M2” № MD 1196.
По така регистрираното нарушение билa образувана прокурорска
преписка № 914/2022 г. по описа на РП- Пловдив, по която наблюдаващият
прокурор се произнесъл с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, като последната била изпратена на ОДМВР - Пловдив за
реализиране на административнонаказателна отговорност на М. М. Б..
Наказателното постановление било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства –
постановление на РП-Пловдив за отказ за образуване на досъдебно
производство, справка за прекратяване на регистрация на МПС, справка за
нарушител/водач, оправомощителна заповед.
Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в
данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на
чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП пък е
предвидена възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на
МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
В случая безспорно се доказа, че на посочените в НП дата и място
жалбоподателят, като водач на л.а. „БМВ 525 Д“ с рег.№ **, е управлявал
посоченото МПС с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
считано от 22.06.2021 г. Същото се установява от приложената по преписката
Справка за процесното МПС, видно от която считано от 22.06.2021 г.,
въпросният лек автомобил е с прекратена регистрация, а самия жалбоподател
не оспорва, че на процесната дата и място лично той го е управлявал, а
единствено посочва, че не бил уведомен за това, че горепосоченото МПС
било спряно от движение. По отношение обаче на субективната страна на
нарушението и наличието или не на знание у водача, за прекратената
регистрация на МПС следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 15
2
от ЗДвП има предвид прекратяване на регистрацията автоматично, по силата
на закона - съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. След като собствеността на МПС
бъде променена, информация за което се получава по електронен път в КАТ,
и същото не бъде представено от новия собственик в КАТ за извършване на
пререгистрация в двумесечен срок, то автоматично се прекратява
регистрацията на същото. При прекратяване на регистрацията на МПС
собственикът не се уведомява. В случая регистрацията на МПС се прекратява
по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и
не е необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията. Такова задължение законът не им вменява.
Непререгистрирането в законоустановения срок на МПС има като
последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП при прекратяване на регистрацията на автомобил е налице липсата
на регистрация на същия.
Също неоснователно е и възражението, че не е бил спазен срокът по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, като наказателното постановление е било издадено след
изтичане на 6-месечния давностен срок. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН –
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето
на акта. В случая обаче административнонаказателното производство не е
било образувано със съставяне на акт, а по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
поради което и визирания в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок е
неприложим.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни
обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Следва още да се отбележи, че същото
деяние е дори криминализирано съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от
НК, от което е видно, че подобен тип деяния не могат да бъдат определени
като такива с незначителна обществена опасност, независимо от вида на
превозното средство.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, за така описаното
нарушение е предвидено административно наказание - лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер,
3
като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
Наказателно постановление № 22-1030-002386 от 19.04.2022г. на ** с-р
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с което на М. М. Б., ЕГН
**********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОДТВЪРДЕНО като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-002386 от
19.04.2022г. на ** с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с което на М.
М. Б., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени “Глоба” в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4