Решение по дело №1133/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 845
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20187040701133
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 845                                     30.04.2019 година                                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на трети април две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                             Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1133 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ и е образувано по повод постъпила жалба от „Хелио-тур-С” АД с ЕИК *******, представлявано от пълномощника адв. М. Динков С., против Заповед № 8- Z-478/11.04.2018 г., издадена от кмета на Община Созопол. С обжалваната заповед е наредено да бъде премахнат незаконен строеж- „Бетонова яма за отпадни води“, находящ се в землището на гр. Созопол, местността „Света Марина“, в поземлен имот с идент. № 67800.34.22.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществено нарушение на процесуални правила и противоречие с материалноправни разпоредби. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства.

За ответната страна не се явява представител в съдебното заседание, редовно уведомена. Представена е административната преписка. Не е заявено  становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

На 19.02.2018 г. служители на РО „НСК“- Бургас извършили по повод постъпил сигнал проверка в ПИ № 67800.34.22, по кадастралната карта на гр. Созопол, находящ се в местността „Света Марина“. В хода на проверката същите констатирали, че поземленият имот е част от бившия къмпинг „Златна рибка“ и в него са изградени постройки, в т.ч. бетонова яма за отпадни води с приблизителни размери 10 м./7 м. За изградените постройки не били представени строителни книжа. Тези констатации били отразени в констативен протокол от 19.02.2018 г., изпратен с писмо изх. № ОС-1434-00-200 от 28.02.2018 г. до кмета на Община Созопол с указания за изясняване собствеността на поземления имот и провеждане на производство по реда на чл. 224а и чл. 225 от ЗУТ. На 14.03.2018 г. работна група от служители на Община Созопол извършила проверка на строежа „бетонова яма за отпадни води“, находящ се в посочения поземлен имот, при която било констатирано, че собственик и извършител на строежа е „Хелио-тур-с“ АД. Констатирано било също така, че строежът е извършен без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. За тези констатации бил съставен констативен акт № 23 от 14.03.2018 г., изпратен на търговското дружество с писмо изх. № 26-00-404 от същата дата. Пощенската пратка е била върната на подателя, с отбелязване в известието за доставяне- „получателят непознат на посочения адрес“. На 28.03.2018 г. съобщението за съставяне на констативния акт е било залепено на обекта, за което е бил съставен протокол (на л. 20 от делото). Въз основа на съдържащите се в него констатации кметът на община Созопол е издал оспорената Заповед № 8- Z-478/11.04.2018 г., с която е наредил на основание чл. 225а, ал.1, вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 от ЗУТ да бъде премахнат незаконният строеж.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че ямата за отпадни води представлява бетоново подземно съоръжение, което е част от техническата инфраструктура на къмпинг „Златна рибка“. Вещото лице сочи, че не е открит подробен устройствен план или застроително решение с точни граници на къмпинга и начина на застрояване в него; не са открити строителни книжа- одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за дадена линия и ниво, акт за въвеждане в експлоатация; не са открити писмени доказателства за годината на построяването му. Наред с това сочи, че съоръжението не е описано между описаните в АДС № 197 от 06.08.1996 г. сгради с година на построяване.

При тези фактически данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспорената Заповед № 8- Z-478/11.04.2018 г. е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от категорията на процесния (пета категория).

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правните основания за издаването й. В нея са изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, така, както са отразени в констативния акт, съставен от длъжностни лица в администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството. Действително, констативният акт не е надлежно връчен на жалбоподателя- както се посочи по-горе в изложението, пощенската пратка е върната на подателя с отбелязване „получателят непознат на посочения адрес“. Не е изпълнена и процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ- нормата изисква съставяне на протокол, в който да се удостовери подписите на две длъжностни лица, че адресатът не е намерен на посочения от него адрес. Така допуснатото процесуално нарушение обаче не е от категорията на съществените, доколкото не е от естество да обуслови други изводи на административния орган.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Според дефиницията, дадена с посочената норма, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. С оглед характеристиките на процесния обект, установени посредством СТЕ, съдът приема, че се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ- същият е изпълнен от бетон и представлява подземно съоръжение, част от техническата инфраструктура на къмпинг „Златна рибка“.

Съгласно чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащият подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От данните по делото е видно, че за процесния строеж не е издадено разрешение, нито е налице одобрен инвестиционен проект. За имота няма подробен устройствен план.

Строежът не е и търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012г.). За да се приеме, че е налице хипотезата на §16 от ПР на ЗУТ, той следва да е изграден до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3, като строежът трябва да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването му или да е допустим съгласно ЗУТ. В хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също незаконният строеж да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В случая тези предпоставки не са налице. По делото не е установена с допустимите доказателствени средства годината на изграждане на процесния незаконен строеж. Не са ангажирани също доказателства, че строежът е бил предвиден в действащ към момента на изграждането му или понастоящем подробен градоустройствен план- според заключението на СТЕ имотът е горски фонд и за него няма ПУП. Следователно, независимо от периода на изграждането му, той не би могъл да е търпим по смисъла на цитираните разпоредби. Ето защо съдът приема, че налице са законоустановените предпоставки за издаване на оспорения административния акт, а жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио-тур-С” АД с ЕИК *******, представлявано от пълномощника адв. М. Динков С., против Заповед № 8- Z-478/11.04.2018 г., издадена от кмета на Община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „Бетонова яма за отпадни води“, находящ се в землището на гр. Созопол, местността „Света Марина“, в поземлен имот с идент. № 67800.34.22.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

                                                        СЪДИЯ: