О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.
Кюстендил, 24.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети и четвърти
ноември
през две хиляди и двадесета
година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Галина Кирилова
с участието на прокурора от
КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ЧНД № 570
по описа за 2020 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV
„Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно
освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на
осъдения С.К.А. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата администрация-юрисконсулт Граховска,
упълномощена с пълномощно №
374/06.04.2020 г., изразява становище за неоснователност на молбата и иска
отхвърлянето й.
Същото становище се изразява от
представителя на КнОП.
Лишеният от свобода С.К.А. поддържа молбата си; счита, че неизтърпеният
остатък на наказанието му ЛС е малък и че молбата му следва да се уважи.
Кюстендилският окръжен съд, след
като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и
правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено
следното:
Лишеният от свобода С.К.А. понастоящем изтърпява едно наказание по НОХД № 230/2015г. на ОС- Благоевград, с което е осъден на
ЛС в размер на 7 години при първоначален „строг"
режим за престъпление по чл. 124, ал.1 пр.2 от НК, в сила от 16.08.2017 г.
На основание чл. 59 ал. 1 НК е приспаднато времето
през което е бил с МН
„задържане под стража", считано от
12.12.2014 г.
Със заповед №
197/20.03.2019г. на Началника на затвора Бобов дол режимът му е заменен от първоначален „строг" на „общ".
Със заповед № 128/17.02.2020г. на Началника на затвора Бобов дол е преместен в ЗООТ „Самораново".
Начало на наказанието: 12.12.2014 г.
Към момента на произнасяне на КнОС-
24.11.2020 г. А. е изтърпял фактически – 5
години, 11 месеца и 12 дни; от работа- 8 месеца и 24 дни, всичко- 6 години, 8 месеца и 6 дни;
остатък – 3 месеца и 24 дни.
От представените от затворническата
администрация доказателства се установява, че при постъпване в затвора е
изготвен скрининг за риск от вреди и схема за оценяване на вероятностза ново
осъждане и профил на нуждите. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС, първоначален план за изпълнение
на присъдата, както и психологическо
изследване. Отчетено е, че е за пореден път в
местата за лишаване от свобода, че не приема отговорността за собственото си
криминално поведение и че е със самооправдателно поведение. Отчетен е среден
риск от вреди- 60 точки. Констатирани са
шест дефицитни зони - настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения, злоупотреба
с алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди е определен като висок, имайки предвид характера и
начина на извършеното правонарушение
и отношението към него.
Ресурсите са зрялата му възраст, наличие на образование и подкрепа от близките.
От приложените
по делото текущи доклади на ИСДВР се установява, че А. има криминален модел на поведение
и недостатъчно добре изградени умения за законосъобразно разрешаване
на проблеми и предвиждане на последствия от действия и постъпки, както и за
извличане на поука от собствен негативен опит. В плана за изтърпяване на присъдата са заложени цели за необходимостта от
формиране на законосъобразно поведение; дистанциране от субкултурата на
общността, разбиране на вредата от злоупотребата на алкохол, развитие на
социални комуникативните компетентности и повишаване на взаимоотношенията.
Като
цяло е в състояние да контролира своите враждебни и агресивни импулси, но може
да е твърде импулсивен или лесно раздразнителен, особено след злоупотреба с алкохол. Регистрира се склонност към прояви
на вербална агресия и умерен контрол
върху гнева. Не е особено контактен; общува
с малко хора, затворен и интровертиран.
По време на престоя му в
Затвора - гр. Бобов дол, оценката е намалена до 56 точки - остава в
средните стойности. Към момента дефицитни зони са настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения, междуличностни проблеми и умения
за мислене. Гранична зона е злоупотреба с алкохол.
Приема вината и отговорността за реализираните противоправни деяния, като са
налице себеоневинителни защити, с които омаловажава вината и участието си в правонарушението.
Видно от характеристичните справки от Затвора гр. Бобов дол е показал поведение в резон с режимните ограничения.
В ЗООТ „Самораново" е
настанен на 06.03.2020 г. Бързо се адаптира към условията
на смекчен режим и охрана.
Назначен е като пазач на КПП в
общежитието съгласно Заповед № 31/21.05.2020
г., където работи и в настоящия момент. Не проявява особена настойчивост в трудовата си реализация.
По време на престоя си в
общежитието не е наказван и не е награждаван.
Контактите с част от близкото му
обкръжение са малко, но са позитивни. Получава от
тях необходимата му подкрепа, но най- близките му
са в чужбина и липсата на пряко позитивно влияние и помощ могат да бъдат решаващи при социализирането му и да доведат отново
до нарушения и проблеми в житейската сфера.
При
последното препланиране на присъдата от 03.12.2019 г. са отчетени дефицитните
зони- отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и
взаимоотношения, потвърден е среден риск
от вреди- 56 точки. От последния текущ доклад
от 22.10.2020 г. на ИСДВР се установява, че независимо, че
оценката на риска от рецидив е намалявана, липсата на достатъчна критичност към извършеното деяние, недостатъчно добре изградените умения да предвижда последствията от
действията си, игнорирането на
неблагоприятния ефект от поведението му, и дефицитни и гранична зони са сериозен провокативен фактор за
бъдещо криминално поведение.
Становището на затворническата
администрация за молбата е отрицателно, като мотивите се свеждат до това, че
въпреки намаления риск от рецидив горепосочените фактори, както и установените
криминални нагласи, не водят до изводи за втората предпоставка, предвидена в закона- добро поведение. Счетено е, че спрямо него е необходимо
да бъде приложена докрай прогресивната система
за изтърпяване на наказанието за преминаване от по-строги към по-смекчени условия на надзор и охрана, чрез която
се доказва наличието на трайно
утвърдени законосъобразни модели на поведение, което да намали риска от рецидив.
Предвид гореизложеното,
КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се
остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70,
ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода
лице не са налице. Действително А. е изтърпял фактически повече от ½ от
наложеното му наказание, респ. налице е първата предпоставка, визирана в чл.70,
ал.1, т.1 НК. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал
ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира,
че поправянето на осъдения изобщо не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на
наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е
плана за изпълнение на присъдата. Действително, налице е снижаване на риска от
вреди- от 60 на 56 точки, както и е променен режима на изтърпяване на
наказанието от „строг“ на „общ“, но това
не е достатъчно, доколкото същият остава
във високите граници на средните
стойности. Намаляването му е минимално на фона на продължителния престой в затвора. Поправянето на осъдения изобщо не
е постигнато, нито пък са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за
изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на
лишения от свобода.
Видно от справката от
затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, А.
привидно спазва нормите в общността, доколкото няма данни за негови нарушения
на затворническата дисциплина. Има едно наказание, което е заличено, има една
награда, а при престоя си в ЗООТ няма
награди. От този факт съдът не прави
изводи в негова вреда, тъй като от друга страна счита, че доказателствата за
поправянето му могат да се съдържат и в участие в други дейности в затвора-
като социални, възпитателни, културни и т.н., в които обаче няма данни лишеният
от свобода да е участвал. Същевременно същият работи, без да проявява особена
настойчивост в трудовата дисциплина. Тези обстоятелства също не се отчитат от
настоящата инстанция в негативен план.
По- същественото е, че А. не е
осъзнал сериозността на правонарушението и причинените вреди и няма
доказателства за недвусмислено и
убедително поправяне. Свидетелство за това е слабата липса на напредък по
изпълнение на плана на присъдата, наличието на още дефицитни и гранични зони и
минималното снижаване на риска от вреди. Тези обстоятелства сочат на
неизпълнение на целите на наказателната репресия и не могат да се интерпретират
в светлината на доброто поведение.
Изминалият фактически период на
лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната
генералната превенция на наказанието. В
този аспект КнОС счита, че процесът на поправително въздействие в насока
промяна на мисленето му, повишаване на
уменията за адекватно решаване на проблемите, постигане на значителни положителни промени в съзнанието на лишения
от свобода, следва да продължи.
Липсват безспорни доказателства, които по
категоричен начин да обосноват извод за
настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода.
Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя
не само от това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви. Лишеният от свобода не е достигнал до състояние,
което може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес. Този извод на съда се
потвърждава и минималната липса на напредък по плана на присъдата и намалението
на риска от вреди. Необходимостта от
формиране на законосъобразно поведение, преосмисляне на вредите последици от миналото
поведение и извличане на поуки от негативен опит са факти, които, преценени в съвкупност не
могат да представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК и не могат да мотивират извод за наличие на предпоставките
по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото
лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е така, тъй като
съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията,
че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен
ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието
с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е
следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и
цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че
същият се е превъзпитал и поправил.
По тези съображения, съдът
намира, че молбата на осъдения С.К.А. за допускане на условно предсрочно
освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода С.К.А., ЕГН
– **********, роден на *** г. в гр. Благоевград, с постоянен адрес ***, със средно специално образование, разведен,
българин, осъждан, категория – ОТ за
допускане на условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода в размер на 7 години по НОХД № 230/15 г. на ОС-
Благоевград, в сила от 16.08.2017 г. за остатък към датата на произнасяне- 24.11.2020 г. в размер на 3 месеца и 24 дни.
Предложения
или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от
влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва
или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда
на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от
свобода да се изпрати на Затвора - Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: