№ 308
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110207999 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”***” ООД против Наказателно постановление №699827-
F683549/18.04.2023г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ София в ЦУ на
НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание :
На основание чл.185, ал.4, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
имуществена санкция в размер на 2500 / две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на закона. Твърди се,
че съставения АУАН не е бил предявен на жалбоподател. Излагат се мотиви свързани с
липса на описание на твърдяно нарушение. Налице са и доводи свързани с наложената
принудителна административна мярка спрямо жалбоподател. Излагат се и алтернативни
доводи свързани с възможността относно изменение размера на наложената имуществена
санкция. Моли да се отмени обжалваното НП, като се присъдят и направени разноски по
делото.
Жалбоподателя редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуален представител-
адв.Б. /с пълномощно по делото /. Приложила е писмени бележки в които взема становище
по същество на спора, като се сочи, че обжалваното НП не е издадено от компетентен орган
и се застъпват заетите в жалбата основания за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – редовно призована, представлява се от юрисконсулт И /с
1
пълномощно по делото/. В съдебно заседание моли да се потвърди обжалваното НП като
правилно и законосъобразно. Моли да се заплатят сторен разноски по делото.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното :
При извършена оперативна проверка по сигнал в обект стопанисван от жалбоподателя
/ресторант/ е установено, че жалбоподателя не е издал фискален бон във връзка с извършена
плащане на стойност 218,40лева от дата 16.08.2022г. Горното е установено във връзка с
проверка на обекта от дата 27.10.2022г., при която на контролните органи също не бил
издаден фискален бон. В обекта е имало работещо фискално устройство. Горното
обстоятелство е отразено в Протокол за извършена проверка в обекта от дата 27.10.2022г.и
опис на касова наличност.
На жалбоподателя е съставен АУАН от дата 03.11.2022г. за нарушение на чл.118, ал.1 от
ЗДДС. АУАН е бил съставен в присъствие на упълномощено лице, като последния е
положил и подписи удостоверяващи връчване на АУАН. В кориците на делото е приложено
пълномощно по силата на което лицето Петко Цонев е упълномощен от управителя на ”***”
ООД с широк кръг от права, включително и представителство пред НАП. Това
обстоятелство съдът приема, че с категоричност оборва становището изложено в жалбата, че
съставен АУАН не е бил връчен на жалбоподател.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, актовете за нарушения се съставят от органите по
приходите, към които се числят и служителите на Национална агенция по приходите,
заемащи длъжност "инспектор по приходите". Наказателното постановление също е
издадено от териториално и материално компетентен орган- началникк сектор Оперативни
дейности София в ЦУ на НАП. Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, наказателните
постановления за нарушения по същия закон се издават от изпълнителния директор на НАП
или оправомощено от него лице, каквото, съгласно Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. се явява
и началникк сектор Оперативни дейности София в ЦУ на НАП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетел Д. дадени в хода на съдебното
следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда
на основание чл.283 от НПК.
Съдът се довери на показанията на разпитания св.Д., като намира същите за последователни
и вътрешно непротиворечиви. Извършена е контролна покупка от обект стопанисван от
жалбоподателя, като не е издаден фискален бон при наличие на работещо фискално
устройство, като проверката е било във връзка със сигнал за предходен проверката период,
касаещ отново неиздаване на фискален бон. Показанията на свидетеля се подкрепят и от
приложения към съставения констативен протокол разпечатка на фискален апарат. Видно от
разпечатки нефискален бон/служебен бон/ за дата 16.08.2022г.е налична отразена стойност
2
от 218,40 лв, но не е маркиран фискален фон за тази сума.Безспорно по делото се
установява, че е получена в брой заплащане на извършена покупка, като същото
обстоятелство не е отразено с издаване към момента на заплащане на фискален бон от
работещо фискално устройство.Това обстоятелство намира подкрепа в констативен
протокол и разпечатка от фискално устройство.
Източник на административно наказателната отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци при действието на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е неизпълнението на
задължение към държавата при осъществяване на тяхната дейност. В разглеждания казус се
твърди неизпълнение на задължението по чл.118, ал.1 ЗДДС, чието съдържание е
обвързаността на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство.
Нарушението е описано ясно и точно, със всички съставомерни признаци. Извършената
правна квалификация е съответна на описанието. Налице е обоснованост на НП.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към отговорност – това по
чл.185, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Съдът приема, че в случая е била налице
хипотезата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и за търговеца е възникнало задължението за издаване на
такава касова бележка срещу полученото плащане. Това е така тъй като, съгласно чл. 118,
ал. 1 ЗДДС "Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан
друг данъчен документ".
Предвид изложеното и, доколкото по делото е безспорно установено, че в конкретния
случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като не е
издал фискална касова бележка при плащането на стойността на стоките, съдът намира, че
дружеството е осъществило вмененото му нарушение.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административно наказателната отговорност на юридическо лице и, доколкото
се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната
страна на деянието.
По отношение на наложената санкция съдът счита, че същата следва да бъде определена
съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 4 пр. 2 от ЗДДС/ действаща към момента на
извършване на нарушение/. Налице са данни, че нарушението е извършено повторно по
смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС - "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за
същото по вид нарушение, след като дружеството е санкционирано с НП № 624663-
F641047/14.02.2022 г., влязло в законна сила на 02.03.2022 г. Предвидената в тази законова
разпоредба санкция е "имуществена санкция" в размер от 1000 до 4000 лева. При
3
определяне размера на глобата съдът съобрази както смекчаващите, така и отегчаващите
вината на нарушителя обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства съдът не установи.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени факта, че нарушителят е управител на
фирмата, в чийто обект е допуснато нарушението, както и, че неспазването на данъчните
закони води до засягане на държавния интерес при събирането на приходи в бюджета.
Определената от АНО имуществена санкция -2500 лева е в размер към средния предвиден в
разпоредбата на чл. 185, ал. 4 от ЗДДС и отговаря на тежестта на извършеното нарушение.
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт, в
полза на НАП следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен
и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т. е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 699827-F683549/18.04.2023г., издадено от началник сектор
„Оперативни дейности“ София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание :
На основание чл.185, ал.4, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
имуществена санкция в размер на 2500 / две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН ”***” ООД да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София –
град в 14 - дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4