Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1044
гр. Русе, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично съдебно заседание на тринадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора …………………………….
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 671 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата В.И.Д. твърди, че на 18.11.2014 г. сключила Договор
за заем ипотечен кредит “СИТИ”, клиентски № 814 с ”ЛЕННО” АД, към него момент с
наименование “ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ” АД, по силата на който получила кредит в
размер на 7 700 евро.Погасяването на дълга следвало да се извърши на 120
месечни вноски, всяка от по 237.85 евро.Ищцата изпаднала в забава и кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем.За това кредиторът я уведомил чрез нотариална
покана, връчена на 13.11.2015 г.Впоследствие дружеството се снабдили със
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за дълга по
ч.гр.дело № 81/2016 г. по описа на РРС.Ищцата била осъдена да заплати на
заемодателя 7655,68 евро-главница, 1931,44 евро-договорна лихва за периода от
18.11.2014 г.-11.01.2016 г. и 1338,62 евро-неустойка за забава за същото време,
ведно със законната лихва от 12.01.2016 г. до изплащане на вземането, както и
сумите от 427,38 лв.-държавна такса за производството и 2551,59 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист в заповедното производство било образувано ИД №
186/2016 г. по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ.На ищцата била връчена покана за
доброволно изпълнение изх. № 6146/10.02.2016 г. за сумата от 27 208,76
лв.За изплащане на задълженията към
ответника, между нея, дружеството и Банка ”ДСК” ЕАД на 21.04.2016 г. бил
сключен Договор за доверителна /ЕСКРОУ/ сметка, по силата на който банката се ангажирала
да преведе 37 903,42 лв. по сметката на кредитора, която сума да послужи
за погасяване на дълга на заемополучателката по Договор за заем ипотечен кредит
“СИТИ”, клиентски № 814 от 18.11.2014 г.
Твърди, че към
28.04.2016 г.-датата на превеждане на парите, вземането на ответното дружество
по изпълнителното дело било в размер на 25 193,51 лв.По тяхна сметка обаче
били внесени 37 903,42 лв., представляващи левовата равностойност на
19 379,71 евро.Ищцата счита, че е заплатила сумата от 12709,91 лв. при
липса на основание.
Иска
ответникът да бъде осъден да й върне 1 250 лв., частично предявена претенция от
общ размер на 12 709,91 лв., представляваща получена без основание сума, с
която ответното дружество се е обогатило.
Ответникът
”ЛЕННО” АД-София оспорват иска. Претендират отхвърлянето му и присъждане на
разноски по делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не
се спори, че на 18.11.2014
г. ищцата сключила Договор за заем ипотечен кредит “СИТИ”, клиентски № 814 с ответника,
към него момент с наименование “ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ” АД, по силата на който
получила от дружеството кредит в размер на 7 700 евро.Погасяването на дълга
следвало да се извърши на 120 месечни вноски, всяка от по 237,85 евро
(л.5-л.16).Ищцата изпаднала в забава и кредиторът обявил кредита за предсрочно
изискуем.Длъжницата била уведомена за това чрез нотариална покана, връчена й на
13.11.2015 г.(приложена по заповедното дело).
На 12.01.2016
г., въз основа на подадено от ответника заявление по чл.417 от ГПК, срещу
ищцата било образувано ч.гр.дело № 81/2016 г. по описа на РРС.В полза на
дружеството били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
за сумите от 7 656,68 евро-главница, 1 931,44 евро-договорна лихва за
периода от 18.11.2014 г.-11.01.2016 г. и 1338,62 евро-неустойка за забава за
същото време, ведно със законната лихва от 12.01.2016 г. до изплащане на
вземането, както и за сумите от 427,38 лв.-държавна такса за производството и 2
551,59 лв.-адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадените
в полза на дружеството заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било
образувано ИД № 186/2016 г. по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ.На ищцата била
връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 6146/10.02.2016 г. за сумата от
27 208,76 лв.
В изпълнителното дело се
съдържат молби, изходящи от страните, от които става ясно, че между тях са били
водени преговори за уреждане на взаимоотношенията им във връзка с договора за
кредит.На 20.04.2016 г. взискателят издал удостоверение (л.17), че към
16.05.2016 г. дългът на ищцата към тях ще възлиза на 7 656,68
евро-главница, 4 514,34 евро-договорна лихва, 3 117,35
евро-наказателна лихва, 100 евро за заличаване на ипотека, 3 992,34 евро за други такси, или общо
19 379,71 евро (равностойни на 37 903,42 лв.).В отговора на исковата
молба ответникът е пояснил как е формирал тази сума.Освен присъдените в тяхна полза
суми по заповедното производство и обичайните разходи, свързани с него и с
изпълнителното дело, дружеството включило вземания и по други пера като
застраховки, нотариални такси, оценки на недвижимо имущество, плащания към
трети лица за извънсъдебно събиране на парични вземания (л.70-л.88), неустойка
за обявяване на заема за предсрочно изискуем, допълнително начислени договорни
и наказателни лихви.Приложена е хронологична ведомост, касаеща процесния период
(л.34-л.38).
Представен е Договор за
доверителна /ЕСКРОУ/ сметка от 21.04.2016 г. (л.21), сключен между страните по
делото, ищцата в качеството й на ипотекарен длъжник, и Банка ”ДСК” ЕАД, по
силата на който дружеството възложило на банката да открие на негово име
доверителна разплащателна сметка, която да бъде захранена със сумата от
37 903,42 лв. от отпуснат банков ипотечен кредит на лицето Е.С.П., в
качеството му на кредитополучател до договор за кредит с банката.За наличния
дълг на ипотекарния длъжник (В.Д.), ипотекарният кредитор се задължил да издаде
удостоверение-референция.Ищцата се съгласила да обезпечи със своя имот дълга на
Е.П. към неговия кредитор.Банката се ангажирала да преведе по сметка на дружеството
нужната сума за погасяване дълга на ищцата, а ответникът-да представи
доказателства, че е дал съгласие за заличаване на учредената в негова полза
ипотека върху същия имот, както и че е предприел действия по прекратяване на
изпълнителното производство срещу В.Д..В документа не фигурира подпис на
последната.Договорът е подписан от представител на банката, на ответното
дружество и от лицето Е.П., действащ за ипотекарния длъжник.
В хода на производството
В.Д. е уточнила, че тъй като към него момент не отговаряла на условията за
отпускане на кредит, Е.П. сключил договор с ”Банка ДСК” ЕАД (за 65 000
лв.), като с отпуснатите му средства били погасени негови задължения към друг
кредитор, както и тези на ищцата към ответното дружество.За обезпечение на този
кредит, последната учредила в полза на банката ипотека върху свой имот.
На 11.05.2016 г. В.Д.
представила по изпълнителното дело преводно нареждане от 28.04.2016 г.Видно от
документа, на тази дата по нареждане на лицето Е.С.П. по сметка на дружеството
са били преведени 37 903,42 лв.Взискателят дал съгласие за заличаване на
учредената в негова полза договорна ипотека, както и за прекратяване на
изпълнителното дело.
Св.Е.П. установява, че
по уговорка между него и ищцата, последната се съгласила да погасява (изцяло)
кредита му към ”Банка ДСК”, сключен през 2016 г.Според свидетеля, В.Д. редовно
плаща месечните вноски, защото кредиторът не го е уведомявал за допусната
забава.
Назначеното в
производството вещо лице, след запознаване с представените по делото
доказателства и извършена проверка при ответника, се е произнесло, че съобразно
клаузите на договора за кредит за периода 11.01.-17.05.2016 г. са били събрани
в повече 56,96 евро за договорна лихва и 1 508,38 евро за неустойка, както
и 693,44 евро такса за предсрочно погасяване на дълга.
При тази фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
От изложените фактически твърдения по исковата
молба и формулирания петитум става ясно, че ищцата претендира по реда на чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД връщане на сумата от 1 250 лв., частично предявена от общ размер на 12 709,91 лв., получени от ответника при начална
липса на основание по ИД №
20168320400186 по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ, по съображения, че във
връчената на жената покана за доброволно
изпълнение е била визирана стойност на дълга от 25 193,51 лв., срещу която
В.Д. няма възражения, а въз основа на издадено от дружеството удостоверение от
20.04.2016 г., по сметка на последното били преведени 37 903,42 лв. или с
12 709,91 лв. повече.
Съдът намира, че следва
да отхвърли иска.
В хода на производството
се установява, че между страните е бил сключен договор за ипотечен кредит, по
който ищцата е изпаднала в забава и кредиторът е предприел правни действия по
принудителното събиране на дълга.След образуване на изпълнителното дело, между
съконтрахентите започнали преговори по доброволно уреждане на взаимоотношенията
им, за което уведомили ЧСИ (л.42, л.49 от изп.дело).На 11.05.2016 г. ищцата
представила на последния доказателство, че по сметка на взискателя е била
преведена сума от 37 903,42 лв.Ответникът от своя страна дал съгласие за
заличаване на учредената в негова полза договорна ипотека, като е посочил, че
целият дълг, обезпечен с този имот, е бил погасен.Направено е искане за
прекратяване на изпълнителното дело.
При тези данни, съдът
намира на първо място, че ищцата няма надвнесена сума в полза на взискателя по
изпълнителното дело, която да подлежи на възстановяване.Страните са уреждали
взаимоотношенията си във връзка със сключения между тях договор за кредит извънсъдебно. Плащането
било извършено пряко на взискателя и макар то да е било в по-висок размер от
вземането, предмет на изпълнителното дело с 12 709,91 лева, последната
стойност не е получена от ответника на основание издадените в негова полза
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заповедното производство,
а поради постигнато споразумение с длъжника.Само това съображение налага
отхвърляне на иска с оглед наведените фактически твърдения и формулирания петитум по исковата
молба.
На второ място, от
събраните в производството доказателства става ясно, че при водените между
страните преговори във връзка с уреждане на взаимоотношенията им по повод
договора за кредит, те са постигнали съгласие, че за да бъде прекратено
изпълнителното дело и да се заличи ипотеката, ищцата ще трябва да погаси и
вземания, които не са били предмет на заповедното производство.В тази връзка
ответникът издал удостоверение, което било предоставено на банката, подписала
договора за доверителна /ЕСКРОУ/ сметка от 21.04.2016 г., на ЧСИ, както и на
длъжницата.В документа по пера са описани сумите, които формират дълг от
37 903,42 лв., равностойни на 19 379,71 евро.Ищцата няма наведени
доводи, че при уреждане на взаимоотношенията им с дружеството по повод договора
за кредит и образуваното срещу нея изпълнително дело, е била налице някоя от
хипотезите на чл.26 или чл.27 от ЗЗД.Страната се е съгласила, че на погасяване
подлежат не само съдебно установените вземания на дружеството, а и всички задължения
по контракта от 18.11.2014 г., считано до датата, визирана в удостоверението.При
това положение съдът намира, че се касае до доброволно постигната индивидуална
уговорка между кредитора и длъжникът по договора за ипотечен кредит, като
неравноправните клаузи по него, каквито безспорно са налице, но обсъждането им
е извън предмета на този спор, са били преодолени при съобразяване нормата на
чл.143 от ЗЗП.
На трето място, от
приетата по делото експертиза става ясно, че ответникът е начислил, със
съгласие на ищцата, след периода, включен в заповедта за незабавно изпълнение, договорна
лихва, неустойка и такси за предсрочно погасяване на дълга общо с 2 258,78
евро в повече от възприетото по договора за кредит.Тази сума не се е следвала
на дружеството и липсва основание за получаването й на 28.04.2016 г.По начина,
по който е предявена обаче претенцията на ищцата, обвързваща съда с искане за връщането
на нещо, получено като недължимо по изпълнителното дело, няма как да се уважи
иска до посочената стойност. Отделно от това, В.Д. признава, че дългът е
погасен изцяло от св.Е.П..Той е страна по договора за доверителна /ЕСКРОУ/
сметка и по негово нареждане на дружеството е била преведена сумата от 37 903,42
лева.Без правно значение е обстоятелството, че ищцата е обезпечила неговия
кредит със свой имот.Извън предмета на този спор са отношенията, които
съществуват между В.Д. и свидетеля. Последният е посочил, че от 2016 г. ищцата
погасява изцяло кредита му към ”Банка ДСК”.Съдът намира, че в тази част
показанията на свидетеля се явяват недопустими и за този факт е следвало да се
ангажират писмени доказателства.Отделно от това, не се установява каква част от
евентуално погасеното до момента задължение към банката касае личния дълг на Е.П.
и каква сумата, дадена от него в полза на ищцата.По изложените съображения,
искът следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.2
от ГПК в полза на ответника се дължат разноски за производството от насрещната
страна.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Д., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** /партер/, чрез адв.Н.Т. ***, срещу ”ЛЕННО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Оборище, ул.”Мария Луиза” №
2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., със съдебен адрес:***, Hebros Quarter,
ет.11, чрез юрк.М.М., иск за връщане на сумата от 1 250 лв., частично
предявена от общ размер на
12 709,91 лв., получени от
дружеството без основание по ИД № 20168320400186 по описа на ЧСИ рег.№ 832 на
КЧСИ, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:*** /партер/, чрез адв.Н.Т. ***, да заплати на ”ЛЕННО” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, р-н
Оборище, ул.”Мария Луиза” № 2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., със съдебен
адрес:***, Hebros Quarter, ет.11, чрез юрк.М.М., сумата от 150 лв.-разноски по
делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/