Определение по дело №633/2020 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ по присъда по НОХД №633/2020 година

по описа на ЛРС,

VІІІ – ми наказателен състав

 

            Срещу подсъдимият Н.Ф.С.,***, ЕГН ********** било предявено обвинение за престъпление по чл.206, ал.5 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 11.04.2018 год. в с.Д., обл.Ловеч противозаконно присвои чужди движими вещи-пари на стойност 173.08 лева, собственост на А.Н.Ф. ***, които владеел, като случая е маловажен.

            В с.з. подсъдимият С., редовно призован, се е явил лично, като е направил искане да му бъде назначен служебен защитник, за да бъде разгледано делото по реда на Глава 27 от НПК. Съдът е уважил така направеното от подсъдимият искане, като на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК му е назначил за сл. защитник определената от ЛАК адв. Сотирова.

            Пострадалата А.Н.Ф., редовно призована не се е явила. За нея се е явила назначената за особен представител в хода на ДП адв. К. от ЛАК. С протоколно определение от 24.08.2020 г. съдът е назначил на осн. чл.94, ал.3, чл.101 от НПК и чл.21, ал.3, чл.25, ал.1 и чл.26 ал.2 от ЗПП за особен представител на пострадалата А.Н.Ф., определената от ЛАК и назначена за особен представител и в хода на ДП адв. И.К.. Преди даване ход на разпоредително съдебно заседание адв. К. от името на своята доверителка е предявила срещу подс. С. за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство гр. иск за имуществени вреди в размер на 173.08 лева, представляваща причинена от престъплението имуществени вреди като е направила и искане за конституиране като гр. ищец и частен обвинител в процеса. Съдът е уважил така направеното искане като е приел за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство предявеният гр. иск за имуществени вреди в размер от 173.08 лв. срещу подс. С. и е конституирал като ГИ и ЧО в процеса пострадалата  А.Н.Ф. с адв. К. от ЛАК. В съдебно заседание адв. К. поддържа предявеният гр. иск, който моли изцяло да бъде уважен.

            В разпоредително с.з. защитникът на подсъдимият и самия подсъдим са направили искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки искането им и становището на участващият в производството прокурор е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на подсъдимият от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия, съдът установявайки, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

            В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимият, на свидетелите и на в.л. за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание излага, че поддържа обвинението на РП Ловеч. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказало, че подс. С. е извършил престъплението за което е предаден на съд, както и че същият изцяло е признал фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. С оглед на това е направил искане съдът да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съда като при условията на чл.54 от НК му наложи наказание глоба в размер на 200 лв.

            Подс. С. в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. Сотирова е изложила, че подзащитният и е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да приложи чл.54 от НК и му наложи наказание глоба в минимален размер.

            От направеното самопризнание на подсъдимият,  както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, и заключението на в.л. на реализираната в хода на ДП експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

Подсъдимият Н.Ф.С. ***. Същият бил безработен и неосъждан за престъпления от общ характер /реабилитиран по право/.

Пострадалата А.Н.Ф. била дъщеря на подс. С.. Същата била с диагноза лека умствена изостаналост. В тази връзка  през 2017 год. била преосвидетелствана от ТЕЛК при МБАЛ - Ловеч с експертно решение № 0666/07.03.2017 год. със 71 % трайно намалена работоспособност. С Разпореждане№ ********** от 31.03.2017 год. на ТП НОИ град Ловеч на Ф. била отпусната и социална пенсия за инвалидност в размер на 129.95 лева.

Първите шест години от живота си А.Ф. прекарала в социални домове. След това грижите за нея поел баща й, подс. С.. Ф. посещавала помощно училище „Васил Левски" - Пресечена скала, но трудно се справяла с учебния материал, не успяла да се ограмоти, трудно пишела и четяла.

През 2018 год., със Заповед № СУ/Д-ОВ/10-1 от 25.01.2018 год. на директор Дирекция "Социално подпомагане" - Ловеч, Ф. била настанена в социална услуга в общността от резидентен тип/делегирана от държавната дейност/ в център за настаняване от семеен тип на деца/младежи с увреждания. Като причина за настаняването било посочено, че лицето изпадало в криза от социален характер и с цел съхраняване на живота и здравето му било предприето това настаняване. В тази връцка между ЦНСТДМУ и Ф. бил сключен договор за предоставяне на услуга № 1/26.01.2017 год. Съгласно т.4 от договора доставчикът на услугата имал право да събира такса за предоставената услуга на основание чл.17 ал.2 от ЗСП в размер на 50 % от дохода на лицето.

В Центъра за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания работел свидетелят Д. Л.. Същият бил социален работник.

На 11.04.2018 год., преди обяд същият бил потърсен от подс. С.. Същият поискал да изведе дъщеря си А., както и да получи личната й карта. Свидетелят Л. отказал на подсъдимия да изведе дъщеря си, тъй като това било в разрез с предоставяната услуга. Обяснил му, че дъщеря му излизала само с придружител от центъра, тъй като губела чувство за ориентация във времето и пространството, комуникацията с нея била трудна, говорела несвързано, назовавала несъществуващи хора и събития и изпадала в емоционални кризи без причина. Свидетелят Лазаров обяснил на подсъдимия, че пенсията на дъщеря му е необходима, за заплащане на предоставяната й социална услуга.

Подсъдимият С. първоначално не пожелал да се види с дъщеря си, но тъй като същата го видяла през прозореца и се разстроила бил помолен да се срещне с нея. Посещението му обаче имало негативен ефект, тъй като Ф. изпаднала в емоционална криза. Това наложило подсъдимият да си тръгне.

Още същият ден, подсъдимият посетил пощенската станция в село Д., обл. Ловеч, където живеел към този момент. Там на длъжност "служител гише" работела свидетелката А. П.. В рамките на заеманата от нея длъжност същата изплащала ежемесечно пенсии на възрастни, както социални пенсии.

От три години системата в пощите била електронна, което било за улеснение на хората, и по този начин всеки можел да си получи пенсията от всеки един пощенски клон, след представяне на лична карта или пълномощно. Съобразно вътрешните правила на „Български пощи", пенсии до два пъти размера на социалната пенсия, можело да бъдат изплащани и на член от семейството , като се вписвали данните на лицето, което получавало сумата срещу представяне от негова страна на лична карта, както и роднинската връзка./л.57/

На 11.04.2018 год. подс. С. отишъл при свидетелката П. в пощенската станция в с. Д., обл. Ловеч и пожелал да вземе пенсията на дъщеря си. Свидетелката П. познавала, както подс. С., така и дъщеря му А.Ф.. Знаела за здравословните проблеми на същата, като и че по този повод получавала социална пенсия.

За да изплати социалната пенсия свидетелката Пенкова поискала от подсъдимия личната му карта, като вписала данните му и роднинската връзки, след което му дала сумата в размер на 173.08 лева.

Няколко дена по - късно, на 13.04.2018 год. свидетелят Л., заедно с А.Ф. и една от детегледачките отишли до пощенски клон № 1 на пл. "Автогара", за да може Ф. да изтегли социалната си пенсия за месец март. Там служителката им казала, че пенсията вече е била изтеглена на 11.04.2018 год. от пощенски клон в с.Д., където живеел по това време подсъдимият.

За случилото се свидетелят Лазаров уведомил управителя на центъра и подал сигнал в РП - Ловеч, за да защити интересите на А.Ф..

С оглед правомощията на прокурора по чл.49, ал.1 от НПК било образувано и настоящото наказателно производство.

От получена от Областна пощенска станция - гр. Ловеч справка е било установено, че пенсията на Ф. за месец март 2018 год. в размер на 173,08 лева е изплатена на баща й на 11.04.2018 год. с разписка за изплащане, приложена към справката.

Във връзка със заболяването на А.Ф., в хода на разследването по отношение на същата е била назначена психиатрична експертиза. От заключението по същата е видно, че Ф. страда от лека към умерена умствена изостаналост,че е същата е с увредена психическа годност и не може да участва пълноценно в наказателното производство, както и да възприема факти от действителността и да дава правдиви показания за тях.

По отношение на Ф. в досъдебното производство е бил назначен особен представител, адвокат И.К. при ЛАК, като същата е назначена и в хода на съдебното следствие.

            При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си подсъдимият Н.Ф.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението  по чл.206, ал.5 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 11.04.2018 год. в с.Д., обл.Ловеч противозаконно присвои чужди движими вещи-пари на стойност 173.08 лева, собственост на А.Н.Ф. ***, които владеел, като случая е маловажен.

            Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимият и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и от заключението на в.л. по реализираната в хода на ДП експертиза, по безспорен начин е установено, че подсъдимата е автор на деянието по чл. 206, ал.5 във вр. с ал.1 от НК, за което е предаден на съд.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Обясненията на подсъдимият дадени на съдебна фаза, съдът кредитира като годно доказателствено средство и базира върху тях фактическите си изводи, доколкото кореспондират безпротиворечиво с останалия събран по делото доказателствен материал.

Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл.206 ал.5  във вр. с ал.1  от НК.

От обективна страна деянието покрива признаците, посочени в чл.206, ал.5 вр. ал.1 от НК, според които обсебването представлява противозаконно присвояване на чужда движима вещ, осъществявано чрез акт на противозаконно (без знанието и съгласието на собственика) фактическо или юридическо разпореждане с чуждата движима вещ, с тази особеност, че вещта се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание. В случая сумата от 173,08 лв., предмет на обвинението, е била чужда за подсъдимият - собственост на А.Ф.. В същото време инкриминираната сума била социалната пенсия на св. Ф. за месец март, която подсъдимия С. нямал право да тегли, но въпреки това изтеглил и присвоил същата, т.е  извършил действия на фактическо или юридическо разпореждане с  парите като със свои / използвал същите за лични нужди/. Извършеният от подсъдимият акт на имуществено разпореждане  е противозаконен по смисъла на чл. 206 НК, т.е лишен от правно основание. 

Стойността на вредите са основание при повдигане на обвинението с обвинителния акт прокурорът да квалифицира деянието като маловажен случай.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината – подсъдимият е осъзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и пряко ги е целял.

            Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен за престъплението по чл.26, ал.5 във вр. с ал.1 от НК и го осъди.

            Причина за извършване на престъплението е нежеланието на подс. С. за съобразяване с конституционно установената неприкосновеност на чуждата собственост.

            Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от подсъдимият самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го подкрепят, от разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключението на в.л.

            При определяне на вида и размера на наказанието на подс. С. за престъплението по чл.206, ал.5 във вр. с ал.1 от НК настоящата инстанция на осн. чл.373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието, липсата на предходни осъждания, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, и данните за личността на подсъдимият, го осъди на основание на основание  чл.206, ал.5 във вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК на наказание „Глоба” в размер на 100.00 / сто/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.

            Съдът наложи наказание “Глоба“, в  посочения размер, вземайки предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

            Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. С. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

            На основание приетите по делото доказателства и признаването подсъдимия С. за виновен съдът намери като доказан по основание и размер предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от свидетелката Ф. чрез адв. К..

           Поради изложеното съдът осъди подсъдимият С. да заплати на гражданския ищец А.Ф. сумата от 173,08 лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени щети, причинени от престъплението по чл.206, ал.5, във вр. с ал.1 от НК.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия С. *** сумата от 50.00 лева, представляваща д.т. върху уважения размер на гражданския иск.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия С. *** сумата от 164.22 лв. представляваща разноски за  експертиза.

            Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: