Решение по дело №926/2017 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е  № ....

гр. Козлодуй, 17.10.2017 г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Мартин Марков, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 926 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от Т.В.Т. срещу „А.К.” ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Чистач” и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за шест месеца, считано от 12.07.2017 г. до 12.01.2018 г. в общ размер на 6 259,68 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор № 100/29.05.2017 г. ищцата заемала длъжността „Чистач” при ответното дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 828 лева и допълнително месечно възнаграждение в размер на 26% от основното трудово възнаграждение. Трудовото правоотношение било прекратено без предизвестие едностранно от работодателя със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, връчена на ищцата чрез куриерска фирма на 17.07.2017 г. В исковата молба се навеждат доводи, че уволнението, извършено с посочената заповед, е незаконосъобразно, тъй като между страните бил сключен трудов договор със срок за изпитване, който изтекъл на 29.06.2017 г. и след тази дата трудовият договор се превърнал в безсрочен, а в уволнителната заповед е записано, че договорът се прекратява „поради завършване на определената работа”. Въпреки че в трудовия договор било посочено правно основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, в текста на същия било записано, че се сключва за неопределено време. За да бъде налице сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, следвало в договора да бъде определена работата, за която се сключва – по вид, обем, качество и количество, а в сключения с ищцата трудов договор единствено били посочени видовете дейности, които работникът ще извършва. Ето защо работодателят можел законосъобразно да упражни правото си на прекратяване на трудовия договор единствено на основание чл. 328 КТ, а не и на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. На следващо място се посочва, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като същото е извършено, считано от 12.07.2017 г., а за периода от 03.07.2017 г. до 16.07.2017 г. включително, ищцата ползвала отпуск за временна нетрудоспособност и в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ трудовото правоотношение с ищцата било прекратено без да се изиска предварително разрешение от инспекцията по труда. Иска се уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Чистач” и ответното дружество – работодател да бъде осъдено да й заплати обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение, считано от датата на уволнението – 12.07.2017 г. до 12.01.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на сторените в производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А.К.” ЕАД е подал писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че с ищцата е сключен срочен Трудов договор № 100/29.05.2017 г., по силата на който същата е изпълнявала длъжността „Чистач” до завършване на определена работа, а именно до сключване на договор с фирма за почистване на странични обекти, а записаното в текста „за неопределено време” било резултат от техническа грешка. Касаело се за срочен трудов договор, като срокът е определяем чрез времето, необходимо за извършване на уговорената работа – камериерско обслужване и почистване на помещения, коридори, стълбища, офиси, фоайета, сервизни помещения и други в обекта ПОК „Леденика” за срок до сключване на договор за почистване на странични обекти. След проведена обществена поръчка по чл. 132 ЗОП бил сключен Договор № *********/07.07.2017 г. с предмет „Почистване на сгради и прилежащите им площи – собственост на „А.К.” ЕАД, разположени на територията на гр. Козлодуй и Община Враца”, чието изпълнение било уговорено от 12.07.2017 г. Със сключения договор с трето за спора лице възникнали предпоставките за прекратяване на срочния трудов договор с ищцата. Твърди още, че прекратяването на трудовия договор било извън приложното поле на чл. 333 КТ. Твърди се неоснователност на съединените искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение за оставането й без работа, с оглед неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. Сочи се, че искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, е неоснователен, доколкото ползваният от ищцата отпуск за временна нетрудоспособност е прекъснал причинната връзка между незаконното уволнение и настъпилите за исковия период вреди, за което време ищцата е получавала обезщетение за временна неработоспособност. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание по заявено от ищеца искане на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез увеличаване на неговия размер, който се счита предявен за сумата от 6 553,68 лева.

Съдът, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от Трудов договор № 100/29.05.2017 г. се установява, че между ищцата Т.Т. и ответното дружество „А.К.” ЕАД е било налице валидно трудово правоотношение по трудов договор, съгласно който ищцата е заемала длъжността „Чистач”. В същия е вписано, че се сключва на основание чл. 70, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, в т. 1 от договора е посочено, че е за неопределено време, а в т. 4 „Други условия на трудовия договор“ е записано „Срочен договор до сключване на договор за почистване на странични обекти“.

От представените по делото Болнични листове № Е20170787885 от 03.07.2017 г. и № Е20170136024 от 17.07.2017 г. се установява, че за периода от 03.07.2017 г. до 16.08.2017 г. включително, ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване.

На 07.07.2017 г. след проведена процедура по ЗОП между „А.К.” ЕАД като възложител и трето неучастващо в делото лице като изпълнител е сключен Договор № ********* с предмет „почистване и камериерско обслужване на сгради и прилежащите им площи, собственост на „А.К.” ЕАД, разположени на територията на гр. Козлодуй”. Изпълнението на задълженията по този договор е започнало на 12.07.2017 г. с подписването на приемо – предавателен протокол.

Със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД, получена от ищцата на 17.07.2017 г. чрез куриерска фирма, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 12.07.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – „прекратяване на договор със завършване на определената работа”.

От издаденото от работодателя Удостоверение рег. № У-01-943/04.08.2017 г. е видно, че полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за м. юни 2017 г. е в размер на 1 092,28 лева.

След извършената в съдебно заседание на 03.10.2017 г. констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата Т. е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество на 12.07.2017 г. липсват последващи вписвания за наличие на трудово правоотношение с друг работодател.

С оглед така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Чистач” при ответното дружество и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.07.2017 г. до 12.01.2018 г. в размер на 6 553,68 лева /след изменение на иска, допуснато в съдебно заседание на 03.10.2017 г./, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно трудово правоотношение, възникнало между страните по делото по силата на Трудов договор № 100/29.05.2017 г., както и че същото е прекратено със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД. Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства – гореописаните трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

За да бъде законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на посоченото в уволнителната заповед основание – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, следва да е налице сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ със срок до завършване на определената работа, както и да се установи, че последната е завършена и следователно срокът на договора е изтекъл.

Спорният между страните по делото въпрос е дали трудовото правоотношение между тях е възникнало на основание срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ или такъв за неопределено време по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че в настоящия случай между страните липсва съгласие по клаузата „срок“ в сключения между тях трудов договор. В текста на същия едновременно е посочено, както че договорът се сключва за неопределено време, т. е. че е безсрочен, така и че е срочен – „до сключване на договор за почистване на странични обекти“.

Съгласно чл. 67, ал. 1 КТ, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време /т. 1/ или като срочен /т. 2/, а ал. 2 на същата разпоредба предвижда необорима презумпция, че договорът се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго. Т. е. срочен трудов договор може да бъде сключен единствено при изрична, ясна и недвусмислена уговорка между работодателя и работника относно наличието на срок. Такава изрична уговорка в настоящия случай не е налице.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ, времетраенето на трудовия договор е част от минимално необходимото съдържание на договора. Това означава да се определи изрично дали трудовият договор се сключва като безсрочен или срочен, като в последния случай в договора следва ясно да бъде посочен конкретният момент, в който изтича договорът или този момент да може да се определи от неговото съдържание, когато срокът е определяем . В настоящия случай работодателят недопустимо е смесил двата вида трудови договори – за неопределено време и  срочен. Както се посочи по – горе,  в т. 1 от представения трудов договор е посочено, че същият е за неопределено време, а в т. 4 „Други условия на трудовия договор“ е записано „Срочен договор до сключване на договор за почистване на странични обекти“. Налице е неяснота в действителната воля на страните относно уговорката за времетраенето на сключения между тях договор. При едновременното наличие на текста, вписан в т. 1 и т. 4, не е налице уговорка за срок, доколкото същата не е изрично уговорена, а наред и едновременно с клауза за неопределено време.

С оглед гореизложеното съдът намира, че между страните липсва съгласие по отношение на клаузата „срок“, поради което по силата на презумпцията на чл. 67, ал. 2 КТ приема, че между тях е бил сключен безсрочен трудов договор, който не може да се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.

Несъстоятелен е доводът на ответното дружество, че вписването на текста „за неопределено време“ е резултат на техническа грешка, защото трудовият договор бил бланков. С оглед характеристиката на трудовите правоотношения и необходимостта от засилена социална защита на работниците, трудово – правните норми са от императивен порядък. Именно с оглед тази защита е установена необоримата презумпция на чл. 67, ал. 2 КТ и в случай че уговорката между страните по договора относно клаузата срок не е ясна и изрична, се приема, че договорът е безсрочен /в този смисъл е Решение № 1404/2003 г. по гр. д. № 1558/1999 г., ВКС/. За да е налице срочен трудов договор, тази уговорка следва да е недвусмислена, от което да е видно, че още при сключването му за работника е налице яснота както че договорът му е срочен, така и относно момента, в който срокът ще изтече и трудовото му правоотношение ще се прекрати.

Неоснователно е и възражението на ответното дружество – работодател, че искът е неоснователен, тъй като в молбата за назначаване, която Т. е подала, е отбелязано, че трудовият договор е срочен до завършване на определена работа. С молба вх. № М-3141/26.05.2017 г. ищцата е отправила искане да бъде назначена при ответника на длъжността „чистач – хигиенист”, без същото да е ограничено от някакви модалитети. Ищцата Т. е заявила волята си да бъда назначена на посочената длъжност, а отбелязването в молбата, че договорът има срок, е направено от прекия ръководител под волеизявлението на ищцата и под положения от нея подпис. По никакъв начин не се установи в производството ищцата да е била запозната с посоченото отбелязване след подаване на молбата.

В допълнение следва да се посочи, че в случая не са били налице условията за сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, който се сключва за довършване на конкретната работа, за която е сключен, а не до започване изпълнението на същата работа от друго лице – в случая дружеството – изпълнител по Договор № *********/07.07.2017 г. Принципът, заложен в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, изхожда от характера и обема на работата, която ще се извършва по трудовото правоотношение. Очевидно е, че когато работата, за която е сключен, бъде окончателно завършена, съществуването на трудовото правоотношение е безпредметно, тъй като вече няма обективна необходимост от престиране на работна сила от съответния работник или служител. Затова чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ свързва срочното трудово правоотношение със завършване на изпълняваната работа. По настоящото дело не е установено и не се твърди, че работата на ищцата като „чистач” при ответника е завършена, т. е. такава работа вече не се извършва. Точно обратното, от приложените по делото писмени доказателства – Договор № *********/07.07.2017 г. и Приемо – предавателен протокол от 12.07.2017 г., се установява, че „А.К.” ЕАД след проведена процедура по Закона за обществените поръчки, е предоставило изпълнението на дейността „почистване и камериерско обслужване на сгради и прилежащите им площи, собственост на „А.К.” ЕАД, разположени на територията на гр. Козлодуй” на друго дружество. При това положение е очевидно, че работата, изпълнявана от ищцата по трудовия договор, не е завършена, почистването и камериерското обслужване на сградите не е преустановено, то продължава да се извършва, като е сменен само изпълнителят, който ще извършва същата работа. Това обстоятелство обаче не е предвидено в закона като основание за сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ /в този смисъл Решение № 114 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 366/2009 г., ВКС, IV г. о./. С оглед изложеното следва да се приеме, че Трудов договор № 100/29.05.2017 г. е такъв за неопределено време и не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, а само на основанията, предвидени в КТ за безсрочните трудови договори.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

С оглед признаване незаконността и отмяната на уволнението, извършено с оспорваната заповед, Т.В.Т. следва да бъде възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „Чистач“ в „А.К.” ЕАД.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното  уволнение е предявен за сумата от 6 553,68 лева и за периода от 12.07.2017 г. до 12.01.2018 г. /след изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер, допуснато в съдебно заседание от 03.10.2017 г./.

Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна, като правото на обезщетение за работника/служителя възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: 1) признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2) наличие на подлежаща на обезщетяване имуществена вреда – пропуснати ползи от реализиране на доходи от труд и 3) причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа /в този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. на ОСГК на ВКС/.

Доколкото уволнението на ищцата следва да бъде признато за незаконно и отменено, то първата предпоставка за основателността на осъдителния иск е налице.

Отговорността на работодателя за заплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възниква от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Не се спори по делото, а и видно от приложената разписка на куриерска фирма „Спиди“, ищцата е получила лично Заповед № 67/10.07.2017 г. на 17.07.2017 г. И тъй като за уволнителното основание, въз основа на което е издадена процесната заповед – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, не се дължи предизвестие от нито една от страните, то съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ прекратяването на трудовия договор настъпва от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването му.  Ето защо съдът приема, че трудовото правоотношение между страните е съществувало до 17.07.2017 г., а не както е посочено в заповедта и вписано в трудовата книжка – 12.07.2017 г.

За основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, освен наличието на незаконно уволнение, е необходимо да се докаже от страна на работника или служителя оставането му без работа за исковия период, което в случая е установено с представянето на оригинала на трудовата книжка на ищцата на съда в съдебно заседание на 03.10.2017 г., от която се констатира, че след прекратяване на трудовото правоотношение с „А.К.“ ЕАД липсват вписвания за последващо трудово правоотношение с друг работодател.

За периода от прекратяване на трудовото правоотношение – 17.07.2017 г. до 16.08.2017 г. включително, не е налице причинна връзка между незаконното уволнение и настъпилите вреди. Когато в рамките на шестмесечния период след уволнението работникът изпадне в състояние на временна неработоспособност, за времето на този отпуск той не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като е в състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в който е временно неработоспособен, работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 КТ, а не на трудово възнаграждение и то независимо дали е получил обезщетението по чл. 162, ал. 3 КТ /в този смисъл Решение № 323 от 28.06.2011 г. по гр. д. № 784/2010 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 201 от 25.09.2013 г. по гр. д. № 68/2013 г., ВКС, ІІІ г. о., Решение № 166 от 21.08.2015 г. по гр. д. № 44682014 г., ВКС, ІV г. о./.

От представените по делото Болнични листове № Е20170787885 от 03.07.2017 г. и № Е20170136024 от 17.07.2017 г. се установява, че за периода от 03.07.2017 г. до 16.08.2017 г. включително, ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване.

Следователно предявеният иск е основателен за периода от 17.08.2017 г. до датата на устните състезания – 03.10.2017 г. За периода след датата на устните състезания в настоящото производство съдът не може да прави фактически и правни изводи относно основателността на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото доказването в процеса касае единствено фактите, настъпили в хода на производството до устните състезания.

От ангажираните доказателства е видно, че последното съгласно чл. 228, ал. 1 КТ получено от ищцата Т. брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението – м. юни 2017 г. е в размер на 1 092,28 лева.

За периода от 17.08.2017 г. до 03.10.2017 г. претенцията обхваща 11 работни дни за м. 08. 2017 г., целия м. 09.2017 г. и 2 работни дни за м. 10.2017 г. Среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищцата Т. за м. 08.2017 г. е в размер на 47,49 лева /изчислено чрез разделяне на месечното брутно трудово възнаграждение на 23 работни дни – броя работни дни през м. 08.2017 г./. Следователно за 11 работни дни за периода 17.08.2017 г. – 31.08.2017 г. дължимото обезщетение за оставане без работа е в размер на 522,39 лева. За м. 09.2017 г. дължимото обезщетение е в размер на 1 092,28 лева. Среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищцата Т. за м. 10.2017 г. е в размер на 49,65 лева /изчислено чрез разделяне на месечното брутно трудово възнаграждение на 22 работни дни – броя работни дни през м. 10.2017 г./. Следователно за 2 работни дни за периода 02.10.2017 г. – 03.10.2017 г. дължимото обезщетение за оставане без работа е в размер 99,30 лева. Или общо дължимото за периода от 17.08.2017 г. до 03.10.2017 г. обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение, дължимо от „А.К.“ ЕАД на ищцата Т., е в общ размер на 1 713,97 лева, което се дължи ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 21.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 713,97 лева и за периода от 17.08.2017 г. до 03.10.2017 г., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 6 553,68 лева и за периода от 12.07.2017 г. до 16.08.2017 г. и от 04.10.2017 г. до 12.01.2018 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът служебно допуска предварително изпълнение, когато присъжда обезщетение за издръжка, възнаграждение и обезщетение за труд. Тъй като в случая съдът присъжда обезщетение за работа, следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни, които са заявили своевременно искане за присъждането им.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.К.” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата адвокатско възнаграждение съобразно уважените искове за незаконност и отмяна на уволнението, възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и съобразно уважената част на иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ищцата Т. е заплатила на адв. О. в брой при сключване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Ответното дружество е заявило възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 657,68 лева. Видно е, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не само не е прекомерно, но и е под законовия минимум, поради което съдът не може да го намалява по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. „А.К.” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 170 лева съразмерно с уважената част на исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Т. дължи на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева. Съобразно отхвърлената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ Т. дължи на „А.К.” ЕАД разноски за производството в размер на 110,77 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд – гр. Козлодуй държавна такса върху исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ по 50 лева за всеки от двата неоценяеми иска, както и върху уважената част на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, която е в размер на 68,56 лева или общо сума в размер на 168,56 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „Чистач” в „А.К.” ЕАД.

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ „А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 3320, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 713,97 лева /хиляда седемстотин и тринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.08.2017 г. до 03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в размер на 170 лева /сто и седемдесет лева/ съразмерно с уважената част на исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над присъдения размер от 1 713,97 лева до пълния предявен размер от 6 553,68 лева и за периода от 12.07.2017 г. до 16.08.2017 г. и от 04.10.2017 г. до 12.01.2018 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 3320, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А., разноски в производството в размер на 110,77 лева /сто и десет лева и седемдесет и седем стотинки/ - разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 3320, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – гр. Козлодуй държавна такса върху уважената част на исковете в размер на 168,56 лева /сто шестдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок, считано от 17.10.2017 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, а в частта по чл. 242, ал. 1 ГПК, имащо характер на определение – с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен срок от 17.10.2017 г.

 

                                                                          Районен съдия: