Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 08.01.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на единадесети декември две
хиляди и двадесета година ,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 242 по описа за 2020 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Х.М.С., ЕГН- ********** *** срещу Решение
№212/09.10.2020г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без
уважение жалбата на лицето с вх.№ 9808/02.10.2020г. срещу Разпореждане с изх.
№С 200025-137-0007805/23.09.2020г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна.
В
жалбата като основание се сочи противоречие на закона. Навежда се, че съгласно
ДОПК, всяко действие, което е предприето за събиране на публични вземания
прекъсва давностните срокове. Моли се оспореното решение да бъде отменено.
В
съдебно заседание оспорващият не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът
по оспорването – Директорът на ТД на НАП-Варна в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт М. Д.,
която излага становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен
интерес, алтернативно неоснователност на жалбата. Навежда, че от страна на
оспорващия не се сочат конкретни възражения за 5г. погасителна давност по
чл.171, ал.1 от ДОПК, за приложението на която органът не следи служебно, с
оглед на което е извършена преценка само за давността по чл.171, ал.2 от ДОПК-10 годишната. Излагат се доводи, обосноваващи спиране на давността по
чл.171, ал.1 от ДОПК и законосъобразност на издаденото разпореждане на
публичния изпълнител и на потвърждаващото го решение на Директора на ТД
на НАП-Варна. Моли се жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
На 09.01.2020г. Х.М.С. е подал до Директора на ТД на НАП-Варна молба с
вх.№ С 200015-000-0008736/09.01.2020г. В посочената молба са изложени
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на публични
задължения на С. в приблизителен размер
на 30 000 лева.
По подадената молба е проведено
производство и е постановено Разпореждане с изх. №С 200025-137-0007805/23.09.2020г.
на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна-В. Т. С Разпореждането молбата на С.
е частично е уважена, като на основание чл.171, ал.2 от ДОПК поради изтекла
погасителна давност е прекратено събирането на публични вземания по ИД №
25120002126/2012г., както следва: Задължения по РА №*********/28.09.2011г. за
ДДС за периода от 01.12.2008г.-31.12.2008г. в размер на 2500.64 лева-главница и
3038.88 лв. лихви; Задължения по РА №*********/28.09.2011г. за ДДФЛ за периода
от 01.12.2008г.-31.12.2008г. в размер на 2423.09 лв.-главница и 2845.41 лв.
лихви. Общо за двата вида задължения-за ДДС и ДДФЛ за гореописания период по ИД
№ 25120002126/2012г. е прекратено
събирането на публични вземания в общ размер на 10808.02 лева-главници и лихви.
В останалата част молбата на С. е
оставена без уважение, като не е прекратено събирането на публични вземания по
ИД № 25120002126/2012г. на следните задължения: по т.1 от Разпореждането -
задължение за такси по сметка на ВСС по изпълнителен лист от 16.07.2012г. в
размер от 5 лева-главница и 4.33 лв.-лихви; по т.2 от Разпореждането-
задължение по РА №*********/28.09.2011г. за ДДФЛ за периода от
01.05.2010г.-14.03.2011г. само за лихва от 0.47 стотинки; по т.3 от
Разпореждането - задължение по РА
№*********/28.09.2011г. за ДДС за периода от 01.05.2010г.-31.05.2010г. в размер
на 755.70 лв.-главница и 792.19 лева лихви; по т.4 от Разпореждането - задължение по РА №*********/28.09.2011г. за
ДДС за периода от 01.12.2009г.-31.12.2009г. в размер на 6817.66 лева-главница и
7 439.25 лева-лихви; по т.5 от Разпореждането- задължение по РА
№*********/28.09.2011г. за ДДФЛ за
периода от 01.01.2009г.-31.12.2009г. в размер на 5734.23
лева-главница и 6083.76 лева –лихви; по т.6 от Разпореждането - задължение за
Фонд ДЗПО по данъчна декларация №
250021001164369 /17.03.2011г. за период 01.01.2010г.-31.12.2010г. в размер на
7.48 лв.-главница и 7.80. лв.-лихви; по т.7 от Разпореждането - задължение за Фонд ДЗПО по данъчна декларация №
250021019666383/13.11.2010г. в размер на 1.46 лева-главница и 6.68 лева-лихви.
Разпореждането е връчено лично на С. на
30.09.2020г. Същото е обжалвано изцяло
по административен ред пред Директора на ТД на НАП-Варна с жалба с вх.
№9808/02.10.2020г. По така подадената жалба е постановено обжалваното Решение №212/09.10.2020г.на Директора на ТД на
НАП-Варна, с което изцяло е оставена без уважение жалбата на Х.М.С. с вх.№
9808/02.10.2020г. срещу Разпореждане с изх. №С 200025-0007805/23.09.2020г. на
публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна.
Решение №212/09.10.2020г.на Директора на
ТД на НАП-Варна е съобщено на С. на 27.10.2020г., съгласно приложеното по
делото известие за доставяне/стр.18/. Жалбата на С. срещу описаното Решение е
подадена до Административен съд- Търговище на 21.10.2020г. с вх.№ 10599.
В Решението като мотиви за потвърждаване
на Разпореждането в частта, в която не се прекратява събирането на описаните
публични вземания органът е изложил мотиви, че по отношение на същите публични
вземания е налице спиране на 5г. давност по чл.171, ал.1 от ДОПК поради
наложени обезпечителни мерки с ПНОБ от 2011г и 2012г. по ИД №
25120002126/2012г.
По отношение на частта от процесното
Разпореждане с изх. №С 200025-137-0007805/23.09.2020г. с която не се прекратява
събирането на публични вземания, съдът установи следното:
Описаното в т.1 от процесното
Разпореждане публично вземане изцяло съвпада с публичното вземане, описано в т.1
от Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна в частта му, с която не се прекратява събирането
на вземания по ИД № 25120002126/2012г.
Описаното в т.2 от процесното
Разпореждане публично вземане изцяло съвпада с публичното вземане, описано в
т.2 от Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна в горепосочената му част.
Описаното в т.3 от процесното
Разпореждане публично вземане изцяло съвпада с публичното вземане, описано в
т.3 от Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна в горепосочената му част.
Описаното в т.4 от процесното
Разпореждане публично вземане изцяло съвпада с публичното вземане, описано в т.5
от Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна в горепосочената му част.
Описаното в т.5 от процесното Разпореждане
публично вземане изцяло съвпада с публичното вземане, описано в т.7 от
Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП-Варна в горепосочената му част.
Описаното в т.6 от процесното
Разпореждане публично вземане изцяло съвпада с публичното вземане, описано в
т.9 от Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна в горепосочената му част.
Описаното в т.7 от процесното
Разпореждане публично вземане изцяло съвпада с публичното вземане, описано в
т.10 от Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна в горепосочената му част.
С решение №33/12.03.2019г. по адм.д.
№189/2018г. Административен съд –Търговище е отхвърлил жалбата на Х.М.С. срещу Решение №218/22.10.2018г. на Директора
на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на С. срещу Разпореждане
с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна, офис Търговище в гореописаните части от т.1,2,3,5,6,7,8,9,10 и 11. В
посоченото решение съдът е извършил съдебен контрол относно приложението на
5-годишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК и е изложил мотиви относно изводите
си за неприложимост на последната по отношение на описаните публични вземания в
Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП-Варна, офис Търговище, за които събирането не се прекратява.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При
така установеното, съдът намира жалбата в частта и, в която се оспорва Решение №212/09.10.2020г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с която е
оставена без уважение жалбата на оспорващия против Разпореждане с изх. №С
200025-137-0007805/23.09.2020г. в частта, в която по отношение на оспорващия се
прекратява събирането на публични вземания за недопустима поради липса на
правен интерес. Жалбата в тази и част следва да бъде оставена без разглеждане
на основание чл.159,т.4 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК, а
производството по делото прекратено.
Жалбата в останалата и част
съдът намира за допустима като подадена в срока по чл.268 от ДОПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за
проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална
предпоставка.
По
основателността на жалбата в допустимата и част съдът намира следното:
Оспореното
Решение №212/09.10.2020г. на Директора на
ТД на НАП-Варна и Разпореждане с
изх. №С 200025-137-0007805/23.09.2020г. са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и на
законовите изисквания за форма и съдържание.
Оспореното
Решение и Разпореждане са постановени в производство, което е различно от производството, по което са
постановени представените по делото Решение №91/11.04.2019г. на
Директора на ТД на НАП-Варна и Разпореждане
с изх. №С 200025-137-002555/19.03.2019г. на публичен изпълнител. Последните
са постановени по молба на С. с вх.№ С190025-000-0135132/19.03.2019г. Оспореното Решение и Разпореждане са постановени
при провеждане на друго производство, образувано по друга подадена молба на С.,
а именно молба с вх.№ С 200015-000-0008736/09.01.2020г.
По
отношение съответствието с материалния закон, съдът намира следното.
За
задълженията възникнали за ДДС за 12.2009г. по т.4 от процесното
Разпореждане и за ДДФЛ за периода
01.01.2009г.-31.12.2009г. по т.5 от процесното Разпореждане, декларациите се
подават през 2010г. Давността за тези публични вземания е започнала да тече от 01.01.2011г. и
към датата на постановяване на оспореното Решение-09.10.2020г., както и към датата на приключване
на устните състезания по настоящото дело-11.12.2020г., съгласно чл.142, ал.2 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК,10 годишния давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК не се явява изтекъл.
Не са
налице предпоставките по чл.171, ал.2 от ДОПК за приложение на абсолютната 10г.
давност и по отношение на публичните вземания по т.1,т.2,т.3,т.6 и т.7 от
процесното Разпореждане с изх. №С
200025-137-0007805/23.09.2020г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна.
По делото безспорно се
установи, че описаните публични вземания по т.1,2,3,4,5,6,7 на процесното
Разпореждане, в частта му, в която не се прекратява събирането на вземанията по
ИД № 25120002126/2012г. изцяло съвпадат
с вземанията по т.1,2,3,5,7,9,10 от Разпореждане с изх. №С
180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна.
Разпореждане с изх. №С
180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна и
постановеното по него Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна
са били предмет на съдебен контрол по адм.д.№189/2018г. по описа на
Административен съд –Търговище. С Решение №33/12.03.2019г. по адм.д.№189/2018г.
Административен съд-Търговище е отхвърлил като неоснователна жалбата на С.
срещу Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. в частта му, в
която не се прекратява събирането на публичните
вземания, описани по т.1,2,3,5,7,9,10 и потвърждаващото го в тази му
част Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна. Решението на
Административния съд е окончателно и в сила от 12.03.2019г. Предвид изложеното
спорът по отношение прилагането на 5
годишния давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК по отношение на описаните
публични вземания в.1,2,3,4,5,6,7 на процесното Разпореждане вече е бил
предмет на съдебен контрол и е разрешен по същество с влязло в сила съдебно
решение.
По изложените съображения
съдът намира оспореното Решение №212/09.10.2020г и Разпореждане с изх. №С
200025-137-0007805/23.09.2020г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна за
постановени и в съответствие с материалния закон.
На основание всички гореизложено, съдът намира
жалбата на Х.М.С. срещу Решение
№212/09.10.2020г. на Директора на ТД на НАП-Варна и Разпореждане с изх. №С
200025-137-0007805/23.09.2020г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна, в
частта му, в която не се прекратява събирането на публични вземания по ИД №
25120002126/2012г. за неоснователна и като такава следва същата да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото, искането
на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като
в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, като същото следва да бъде определено в размер на 200 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК
и чл. 37 от Закона за
правната помощ. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото
лице, към което е органът, издал обжалвания акт,
по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на
АПК.
Воден от горното,
на основание чл.159, т.4 от АПК, във
връзка с пар.2 от ДР на ДОПК,чл.268 от ДОПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Х.М.С., ЕГН- ********** *** срещу Решение
№212/09.10.2020г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без
уважение жалбата на лицето с вх.№ 9808/02.10.2020г. срещу Разпореждане с изх.
№С 200025-137-0007805/23.09.2020г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна в
частта, в която по ИД №25120002126/2012г. е прекратено събирането на публични
вземани, поради изтекла погасителна давност, както следва: Задължения по РА
№*********/28.09.2011г. за ДДС за периода от 01.12.2008г.-31.12.2008г. в размер
на 2500.64 лева-главница и 3038.88 лв. лихви; Задължения по РА
№*********/28.09.2011г. за ДДФЛ за периода от 01.12.2008г.-31.12.2008г. в
размер на 2423.09 лв.-главница и 2845.41 лв. лихви, всичко в общ размер 10808.02
лева /главници и лихви/ и прекратява
производството в тази част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Х.М.С.,
ЕГН- ********** *** срещу Решение №212/09.10.2020г. на Директора на ТД на
НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на лицето с вх.№
9808/02.10.2020г. срещу Разпореждане с изх. №С 200025-137-0007805/23.09.2020г.
на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна в останалата и част.
ОСЪЖДА Х.М.С., ЕГН- ********** *** да
заплати на Националната агенция по
приходите със седалище гр. София разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Председател: