Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 423
гр. Русе, 11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, дванадесети граждански състав, в публично заседание на 11 февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря Миглена
Кънева като разгледа докладваното от съдията гр. д. №6288 по описа на 2019
год., за да се произнесе съобрази:
Ищецът Я.Д.К. твърди, че в период от 18.10.2016 г. до
17.10.2019 г. включително работил на длъжност „Началник група ОДЦ" в
Сектор „РКЦ" при РДГП – Русе към Главна Дирекция „Гранична Полиция" –
МВР. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при
режим на труд на 24 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време.
От 18.10.2016 г. до 17.10.2019 г. бил положил нощен труд на 24 часови
дежурства, както следва: за 2016 г. – общо в размер на 120 часа; за 2017 г. –
общо в размер на 536 часа; за 2018 г. – общо в размер на 640 часа и за 2019 г.
– в общ размер на 432 часа или общо за периода от 18.10.2016 г. до 17.10.2019
г. бил положил общо 1728 часа нощен труд, който счита, че следвало да се
преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 1975,10 часа, което водело до
извънреден труд от 247,10 часа, който следвало да му бъдат заплатен. Заявява,
че ответникът му дължи сумата от 1235,50 лв. Отделно, на всяка нощна смяна му
се били полагали ободряващи напитки, като за процесния период не му били
предоставени такива. Иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер
на 1235.50 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 18.10.2016 г. до 17.10.2019 г., както и сумата от 129.60 лв., представляваща паричната
равностойност на полагащите му се ободряващи напитки при работа на смени с нощен
труд и специфични условия за периода от 18.10.2016 г. до 17.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2019 г. до окончателното
му изплащане.
Ответникът Главна дирекция
„Гранична полиция“ -МВР счита предявените искове за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства се установява,
че за процесния период от 18.10.2016 г. до 17.10.2019 г. ищецът заемал длъжността „Началник група ОДЦ" в Сектор „РКЦ" при РДГП
– Русе към Главна Дирекция „Гранична Полиция" – МВР .
Ищецът
осъществявал дейността по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и
графици при работа със специфични условия и характер и риск за живота и
здравето, при 12- часови дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на
работното време на едномесечен период,
съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Страните не спорят, че за посочения в исковата молба период работодателят не е осигурил на ищеца ободряващи
напитки.
Съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно- икономическа експертиза, общият брой часове положен като
нощен труд по графиците за дежурство за процесния период 18.10.2016 г. до
17.10.2019 г. били 1728 часа, като нямало преобразуване на нощен към дневен
труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Паричната
равностойност на 274.104 часа положен извънреден труд след преобразуване на
нощния към дневен такъв било в размер на 2209.07 лв.Тази сума не била заплатена
от ответника на ищеца. Вещото лице е посочило, че левовата
равностойност на ободряващите напитки за периода от 18.10.2016 г. до 17.10.2019 г., била 129.60
лв.
При така установеното от фактическа страна,
се налагат следните правни изводи:
Отношенията между
страните, предмет на настоящия правен спор се уреждат основно от ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и заповеди. ЗМВР се
явява специален по отношение на ЗДСл, КТ и издадените въз основа на тях други
нормативни актове, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден;
и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е
полагал труд през нощта (22: 00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Предвид всичко
изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор
е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление
на положения нощен труд. В тази връзка, според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от
18.10.2016 г. до 17.10.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в
която липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Липсата на изрична норма, обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1, 143. В противен случай би се поставил държавният
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. В този смисъл е и
Решение № 311/ 8.І.2019 год. на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 г. с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР,
но даващо принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг
закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода
от 18.10.2016 г. до 17.10.2019 г. включително ищецът е положил нощен труд в
размер на 274.104 часа, който, преизчислен с коефициент 1,143 (8:7) за
превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 2209.07 часа, за които ответникът като работодател
дължи заплащане. Според заключението на вещото лице, при съобразяване промените
в брутното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период, за положения от
него извънреден труд му се дължи възнаграждение в размер 2209.07 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено
от страните и въз основа на него следва да се приеме, че предявеният иск за
заплащане на извънреден труд е доказан и по размер.
Полученото от ищеца възнаграждение
за положен нощен труд от 0,25 лв. за час е на основание разпоредбата на чл.
179, ал.1 ЗМВР и се явява специфично допълнително трудово възнаграждение (както
и това за научна степен, за време на разположение и др.), а не компенсация за
положен извънреден труд, каквато работодателят дължи след трансформацията на
основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Поради това не би могло да бъде споделено виждането на ответника, че с
присъждането на допълнително възнаграждение на ищеца за положен извънреден
труд, същият ще бъде компенсиран „двойно“. Плащането на това допълнително
възнаграждение следва да бъде кумулирано със заплащането на извънреден труд
след трансформацията на часовете нощен труд в дневен.
Съгласно чл. 181 ал.3 изр.
последно от ЗМВР на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.,
се осигуряват ободряващи напитки. Размерът на сумите за ободряващи напитки се
определя от Министъра на вътрешните работи със заповед (чл. 181 ал.4 от ЗМВР),
а условията и редът за предоставянето се
определят с наредба (чл.
181 ал.5 от ЗМВР).
През периода за който се
претендира сумата за ободряващи напитки е действала Наредба № 8121з-904 от
30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна
храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00
ч.
Съгласно разпоредбата на чл.10 от нея ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари. Именно на тези разпоредби се
позовава ответника и излага доводи, че не следва да се присъжда парична
компенсация за непредставените ободряващи напитки като цитира и съдебна практика
в този смисъл. Настоящият състав на съда не споделя доводите на ответника, нито
практиката цитирана от него по следните съображения:
Разпоредбата съгласно, която
ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари определя единствено
задължение за работодателя да осигури ободряващите напитки в натура и му
забранява да предложи парична компенсация вместо напитки. Тази разпоредба обаче
не освобождава от отговорност работодателя в случай на неизпълнение на
задължението си. Чл. 181 ал.З от ЗМВР създава задължение за работодателя на
което кореспондира право на служителя да получи ободряващи напитки и ако
приемем, че работодателят може да не изпълни едно свое законово задължение без
последици то това влиза в, разрез с правовия ред. При неизпълнение на задължение
в общия случай страната има право на иск за реално изпълнение. В случая обаче
характера на престацията-ободряваща напитка- е такава, че следва да се извърши
в точно определен момент- по време на нощно дежурство и ищецът няма интерес да
предяви иск за реално изпълнение и да получи от ответника ободряващите напитки
на които има право. Т.е. към настоящия момент иск за реално изпълнение не може
да се предяви, което обаче не означава, че правото на ищеца е погасено. Когато
едно задължение не е изпълнено виновно и последващото му реално изпълнение е
лишено от интерес това води до трансформация на задължението от натурално в
задължение за парично обезщетяване.
По изложените съображения предявения иск като основателен следва да се
уважи за сумата от 129.60 лв.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 350 лв.-
разноски за производството.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, и доколкото процесните вземания не съставляват
публични такива– по аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК и чл. 162, ал. 2 от ДОПК,
държавната такса, от която на основание чл.126 от ЗДС ищецът е освободен,
следва да бъде заплатена по сметка на съда от ответника, съобразно уважените искове,
в размер на общо 138.36 лева, както и 150 лв.- възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция
– МВР с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, да заплати на Я.Д.К.,
ЕГН ********** *** сумата от 2209.07 лева за положен от
него извънреден труд от 274.104 часа
в периода от 18.10.2016 г. до 17.10.2019 год., сумата 129.60 лева, представляваща
равностойност на ободряващите напитки, които не са му били предоставени за
периода от 18.10.2016 г. до 17.10.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.10.2019. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 350 лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция
– МВР с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, да заплати по сметка на
Русенския районен съд сумата 138.36 лева – държавна такса и 150 лв.- за назначената експертиза.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: