№ 556
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ. Административно
наказателно дело № 20225330200859 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 604846-F608522/08.10.2021 г.,
издадено от *** на ТД на НАП-Пловдив срещу „***” ***, ЕИК: ***, с което
на последното е наложена имуществена санкция в размер на 250 /двеста и
петдесет/ лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5, вр. чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 1
ЗДДС.
Жалбоподателят, „***” ***, представлявано от адв. Н., обжалва
цитираното наказателно постановление с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Сочи се, че описаното в НП деяние не съставомерно по
визирания в него текст от ЗДДС, а също така, че както в АУАН, така и в НП
липсва описание на факти и констатации от значение за съставомерността на
твърдяното нарушение. Отделно от горното се твърди и неправилно
посочване на датата на нарушението, а също така и липса на
пропорционалност между размера на невнесеното в конкретния месец ДДС и
размера на наложената санкция. По изложените съображения се иска
обжалваното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски.
От своя страна, ТД на НАП- Пловдив, представлявана от юрк. А.,
1
оспорва жалбата, като моли издаденото НП като правилно и заканосъобразно,
да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
От фактическа страна се установява следното:
При извършена проверка на регистрирано по ЗЗДС лице „***“ ***, е
установено, че дружеството не е отразило в дневника си с покупките издадени
от доставчика – ***, кредитни известия най-късно до 14-то число следващо
месеца, през който е издадено кредитното известие. Това довело като резултат
до определяне и внасяне на по-малък размер ДДС с 108,33 лева. Същият е
деклариран и внесен за данъчен период месец октомври 2021 г., вместо
септември 2021 г. За така констатираното нарушение е съставен АУАН, а въз
основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което„***” ***, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 250 лв.
за нарушение на чл. 124, ал. 5, вр. чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 1 ЗДДС.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства (АУАН, Протокол от извършена проверка, Обяснения
и възражения), както и от изслушаните в съдебно заседание свидетелски
показания на *** А., която изцяло потвърждава отразението от нея в АУАН
фактически констатации. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите
по същество не се оспорват, а и доколкото намират потвърждение в
приобщения писмен доказателствен материал.
Тази фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена
фактическа обстановка, наказващият орган е достигнал до неправилни от
материалноправна гледна точка правни изводи. В тази връзка съдът съобрази
относимата правна уредба, която отнесе към установените по делото факти.
Съгласно чл. 182, ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен
документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до
определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите
2
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 1000 лв. Съгласно чл. 2, при нарушение по ал. 1,
когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в
периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде
издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в
размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от
250 лв. Съгласно чл. 124, ал. 4 ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да
отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-
късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който
са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.
Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра
по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази
информация или промените в нея са отразени в този регистър, като
съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се
определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 5 на същия,
независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените
от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през
който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена
регистрацията по този закон.
Както беше посочено по-горе, в конкретния случай се твърди, че „***”
*** е допуснало нарушение на чл. 124, ал. 5, вр. чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал.
1 ЗДДС, тъй като не е отразило в дневника си с покупките издадени от
доставчика – ***, кредитни известия най-късно до 14-то число следващо
месеца, през който е издадено кредитното известие. Това довело като резултат
до определяне и внасяне на по-малък размер ДДС с 108,33 лева. Същият е
деклариран и внесен за данъчен период месец октомври 2021 г., вместо
септември 2021 г. Според настоящия състав извършването на съставомерно
деяние именно към тази дата е останало недоказано по несъмнен начин при
лежаща доказателствена тежест върху наказващия орган. В тази връзка изцяло
се споделят възраженията на жалбоподателя, че фактическият състав на
нарушението по чл. 124, ал. 5 ЗДДС включва в себе си не само издаването на
кредитното известие, но и неговото реално получаване от адресата и данъчно
задължено лице. Този извод следва от изричния текст на нормата на чл. 124,
ал. 5 ЗДДС, според която регистрираното лице е длъжно да отрази
3
получените от него кредитни известия. Действително в нормата на чл. 124,
ал. 5 ЗДДС присъства изискването кредитните известия да се отразят в
дневника за покупки за месеца, в които са издадени, но при тълкуване на
разпоредбата с оглед цялостното й съдържание, се налага извод, че това
изискване се отнася само до кредитните известия, които са получени от
данъчно задълженото лице в месеца на издаването им. Това е така доколкото
отразяването в дневника за покупките на кредитно известие, което все още не
е получено, представлява обективно неизпълнимо задължение. В
действителност, в случай, че кредитното известие е получено в месеца на
издаването му, данъчнозадълженото лице следва безусловно да го отрази в
дневника за покупки за същия месец, като всякакви причини от вътрешно
организационно естество за забавата са ирелевантни и не могат да
възпрепятстват ангажирането на обективната и безвиновна отговорност на
ЮЛ. В случай, че кредитното известие е получено, обаче, в месец последващ
неговото издаване, е налице своеобразна „грешка“ по смисъла на чл. 126, ал.
3, т. 1 ЗДДС, изразяваща се в неотразяване на обективно съществуващ
документ в справката декларация и дневника за покупки, която грешка, както
всъщност изтъква и самия представител на въззиваемата страна, се поправя
по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 ЗДДС чрез включване на документа в отчетния
регистър, но не за месеца, в който документа е бил издаден, а за месеца, в
който грешката е установена, което означава, че в случай на кредитни
известия получени по-късно от месеца на издаването им, корекцията се
извършва като кредитното известие се отрази в дневника за покупките за
данъчния период, съответстващ на месеца на получаването му, доколкото
именно тогава се явява открита „грешката“. Всичко гореизложено очертава
основателността на процесната жалба, поради което обжалваното НП, като
неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, искането присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено. В
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., поради което въззиваемата страна следва
да бъде осъдена да заплати посочената сума.
Ето защо, Пловдивският районен съд, 25 н. с.
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НП № 604846-F608522/08.10.2021 г., издадено от *** на ТД на
НАП-Пловдив с което „***” ***, ЕИК: ***, е санкционирано с имуществена
санкция в размер на 250.00 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5, вр. чл. 182, ал.
2, вр. чл. 182, ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „***” ***, ЕИК: ***
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5