№ 165
гр. Монтана, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221630200273 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0996-000047/ 02.02.2022г. на
Началник РУ към ОД на МВР-Монтана на ПЛ. К. Г. от село Студено буче,
обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на
100.00 лева на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А
ал.1 от същия закон.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
ПЛ. К. Г., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като
излага конкретни доводи. Предвид горното моли да бъде постановено
решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В
съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в
жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на нарушителя и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен АУАН, затова, че в град Монтана, улица
„Диана”, като водач на МПС - Б., с д.к № ХХХХХХ, се установило че на
01.01.2022г.в 03:16 ч. лицето е установено да управлява същото МПС под
въздействието на алкохол от 1.82 промила алкохол на хиляда. В следствие, на
което водачът е неправоспособен, като същият е бил задържан в РУ Монтана
на 01.01.22 г. в 03:16 ч. за срок до 24 ч. и е освободен на 01.01.2022 г. в 19:00
ч., като при освобождаването му Г. заявил, че отива лично да си прибере
автомобила и никой няма да го спре, защото снощи не си е дал СУМПС.
Вменено му било-управлява моторно превозно средство, след като е лишен от
това право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил
чл. 150А ал. 1 от ЗДвП.
В срокът по чл.44 от ЗАНН жалбоподателя подал писмени възражения
по констатациите. Въз основа на така съставеният АУАН
административнонаказващият орган издал атакуваното НП, като изцяло
възприел фактическата обстановка отразена в акта.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на
атакуваното НП съдът установи, че същото е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Мотивите на съда са следните:
С Наказателното постановление е прието, че на 01.01.2022 г. в 19:45
часа в град Монтана, ул. „Диана”, като неправоспособен водач със СУМПС №
ХХХХХХХ жалбоподателят е управлявал лек автомобил Б., с регистрационен
номер ХХХХХХ.
Прието е, че е бил неправоспособен, тъй като на 01.01.2022 г. в 03:16
часа е управлявал моторно превозно средство под въздействието на алкохол
от 1.82 промила алкохол на хиляда, в следствие, на което бил задържан в РУ
Монтана за срок до 24 часа и бил освободен на 01.01.2022 г. в 19.00 часа,
като при освобождаването си бил заявил, че отива лично да си прибера
автомобила и никой не може да го спре, тъй като не си бил дал СУМПС.
Въз основа на тези констатации е прието, че с поведението си е
извършил следното нарушение:
- управлява моторно превозно средство, след като бил лишен от това
право по съдебен или административен ред, с което виновно нарушил
разпоредбата на чл. 150 А, ал. 1 от ЗДвП.
За извършеното нарушение на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
2
началника на РУ в ОДМВР - Монтана му наложил наказание глоба в размер
на 100 лева.
Наказателното постановление е незаконосъобразно - като постановено
при наличие на съществени процесуални нарушения, нарушение на
материалния закон и необоснованост.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
налага извода, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил БМВ с
регистрационен номер ХХХХХХ след като е бил лишен от това право по
съдебен или административен ред.
Никъде в обстоятелствената част на АУАН, послужил за издаване на
НП, не се сочи преди съставянето на акта, с който е установено нарушението
на жалбоподателя да е било отнемано притежаваното от него свидетелство за
управление на моторно превозно средство № ХХХХХХХ.
Нещо повече, доказва се, че към момента на извършване на описаното
нарушение не му е било отнемано притежаваното свидетелство за управление
на моторно превозно средство № ХХХХХХХ.
Същото се е намирало в него и е било иззето едва при съставяне на акта
заедно с контролния талон, което се потвърждава от съдържанието на самия
АУАН серия GA № 362321/ процесния/. Потвърждава се също от
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.02.2022 г.
на РП-Монтана по ДП № 1/2022 г.
Фактическото изземване на СУМПС не е равнозначно на неговото
отнемане. В този смисъл са - Определение № 13857 от 09.11.2020 г. на ВКС
по адм.д. № 10121/2020 г., VII о., в което се приема, че е необходимо
„разграничаване на термините „изземване на СУМПС” и „отнемане на
СУМПС”... „Отнемането на СУМПС” от своя страна представлява вид
принудителна административна мярка, която се налага с нарочен писмен акт”;
- Решение № 443 от 04.11.2019 г. на АдмС - Стара Загора по адм.д. №
581/2019 г. - „Съгласно чл.171 т.2А, буква А от ЗДвП принудителна
административна мярка „временно прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство” се налага на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице с отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП
свидетелство за управление на МПС. Отнемането по аргумент от чл. 171 т.1
от ЗДвП е юридически факт, който настъпва с влизане в сила на заповед за
прилагане на принудителната мярка, а не е последица от фактическото
изземване на СУМПС при съставяне на АУАН на водача. Следователно, не
може да се приеме, че състава на чл.171 т.2А буква А от ЗДвП включва като
елемент изземването на СУМПС при съставяне на АУАН, с което
законодателят е допуснал да осигури изпълнението на мярката преди същата
да бъде поставена т.е. преди волеизявлението за нейното налагане. За да се
отхвърли жалбата и да се приеме, че състава на чл.171 т.2А буква А от ЗДвП
е изпълнен, ще следва закона да се тълкува в смисъл, че с фактическото
изземване на СУМПС на водача се налага и принудителна мярка, а не такова е
3
разрешението на ЗДвП. Мярката се прилага с мотивирана заповед по
аргумент от чл.172 ал.1 вр. с чл. 171 ал.1 от ЗДвП и има за предмет временно
отнемане на СУМПС. Волеизявлението за отнемане на СУМПС, с посочване
на срока на мярката и нейното основание принадлежи на компетентния
административен орган и винаги е формално - изразено в писмен документ
ЗППАМ. Изземването на СУМПС със съставяне на АУАН в хипотезата на
чл.171 т.1 буква „д” от ЗДвП, допуснато с разпоредбата на чл.172 ал.3 от
ЗДвП не е факт от състава на чл.171 т.2А буква „А” от ЗДвП, тъй като
законодателя изрично прави разграничение между „отнемане” и „изземване”,
и след като при очертаване на съставомерните елементи си служи с изричното
„чието свидетелство е отнето по административен ред”, то се налага извода,
че изземването на СУМПС при съставяне на АУАН е фактическо действие без
правно значение. Впрочем и в самата обжалвана ЗППАМ ответника не е
посочил като основание фактическото изземване, а отнемане на СУМПС със
съответната ЗППАМ, която обаче не е влязла в сила към 12.06.2019г., поради
връчването на адресата й на 14.06.2019г. след датата на установяване на
административното нарушение. Следователно условието „чието СУМПС е
отнето по административен ред” не е юридически факт към 12.06.2019г., а
същия е централен елемент за прилагане на мярката по чл.171 т.2А буква „А”
от ЗДвП.
Към момента на извършване на описаното нарушение - 1.01.2022 г.,
жалбоподателя не е бил лишен по надлежния ред от правото да управлявам
моторно превозно средство.
Свидетелството за управление на моторно превозно средство - №
ХХХХХХХ му е било отнето временно 12 дни по-късно на 13.01.2022 г.,
когато му е била връчена Заповед за ПАМ № 22-0996-000001 от 04.01.2022 г.,
която е обжалвал.
На следващо място Наказателното постановление не съдържа
минимално изискуемото съдържание съгласно императивната разпоредба на
чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН - липсват доказателства, които да потвърдят
извършеното нарушение. Липсват доказателства, че жалбоподателят бил
лишен от правото да управлявам моторно превозно средство по съответния
ред, предвид което изводите на наказващия орган се явяват необосновани.
Наказващият орган не е уточнил коя конкретно хипотеза на чл. 150А,
ал. 1 от ЗДвП жалбоподателя е нарушил, а също и коя е конкретната хипотеза
на санкционната норма - на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, въз основа на която е
ангажирана неговата отговорност.
Управляването на моторно превозно средство от водач след като е бил
лишен от това право по съдебен или административен ред представляват две
отделни хипотези.
В случаят безспорно е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
съгласно която преди да се произнесе по преписката наказаващият орган е
длъжен да обсъди и провери направените възражения.
4
Такива жалбоподателя е изложил писмено в дадения му за това срок.
Възраженията му не са отразени в наказателното постановление, нито
са изложени изводи на наказващия орган защо ги е приел за неоснователни,
предвид което се налага изводът, че възраженията му изобщо не са
обсъждани и не е извършвана проверка на спорните обстоятелства. Ако беше
сторил това то безспорно АНО щеше да стигне до друг извод.
Ето защо съдът намира, че наказателното постановление се явява
необосновано и незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН въззиваемата
страна, в случая наказващ орган следва да заплати на другата страна-
жалбоподател направените по водене на делото разноски в размер на 300.00
лева за адвокатско възнаграждение.
затова и на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0996-000047/ 02.02.2022г.
на Началник РУ към ОД на МВР-Монтана, с което на ПЛ. К. Г. от село
Студено буче, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в
размер на 100.00 лева на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.150А ал.1 от същия закон, както НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РУ към ОД на МВР-Монтана ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. К. Г. от
село Студено буче, обл.Монтана, ул.Димитър Благоев №28, с ЕГН
********** направените по водене на делото разноски в размер на 300.00
лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Монтана сумата от 5.00
левва държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5