Определение по дело №33891/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20164
Дата: 15 май 2024 г. (в сила от 15 май 2024 г.)
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20211110133891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20164
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110133891 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Д.“ ЕООД срещу
„П.Г.“ ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „Д.“ ЕООД срещу „П.Г.“ ЕООД
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на *****, ведно със законна лихва от
17.02.2021 г. до окончателното плащане на вземането, представляваща цена за
извършена услуга по извозване на строителни отпадъци и земна маса и
доставка на инертни материали по рамков договор от 26.11.2018 г., която
сума представлява сбор от вземания, за които са издадени следните фактури:
Фактура № *** на стойност ***. с включен ДДС, по която е налице неплатен
остатък от ***, Фактура *** на стойност *** лв., фактура *** на стойност
***., фактура № *** г. на стойност ***. и фактура *** на стойност ***, както
и сумата от ***, представляваща мораторна лихва дължима по всяка фактура
за периода от 23.05.2019 г. до 16.02.2021 г.
Ищецът твърди, че с ответника имали сключен рамков договор от
26.11.2018 г. Посочва, че след сключването на договора управителят на
ответното дружество лично възлагал извършването на конкретни услуги, като
комуникирал със служител на ищеца. Твърди, че извършваните услуги били
за извозване на строителни отпадъци и земна маса и доставка на инертни
материали за следните два обекта: обект „Д....“ в гр. Пловдив за периода
ноември 2018 г. до септември 2019 г. и обект „ЕВН“ в гр. Пловдив за периода
април 2019 г. до август 2019 г. Твърди, че работата била приета без
забележки, като между страните били налице двустранно подписани фактури
и товарителници. Твърди, че цената на услугата се определяла съобразно
извършения брой курсове на товарителници и била дължима при точно
1
изпълнение. В началото ответникът извършвал плащания по фактурите, а в
последствие спрял да плаща. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава,
доколкото не е погасил задълженията по процесните пет броя фактури. С
оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че е погасил всички
задължения, които е имал към ищцовото дружество. Признава, че между
страните са били налице облигационни отношения, но оспорва да са били
уговорени извършване на услуги на обект „Д....“ в гр. Пловдив и обект „ЕВН“
в гр. Пловдив. Твърди, че съгласно сключения договор извършената работа се
удостоверявала с приемо-предавателен протокол и доколкото такъв не бил
представен от ищеца не било налице приемане на работата. Оспорва
представените с исковата молба фактури, както и същите да са му били
представяни. Оспорва приемането на договора с приложените към исковата
молба товарителници, като счита, че същите биха могли да докажат
единствено извършена услуга по договор за превоз, каквато не се твърдяла в
исковата молба. Оспорва иска за лихва, доколкото не бил изпаднал в забава,
тъй като между страните нямало уговорен срок, а освен това не бил поставен
в забава от ищеца. Посочва, че с оглед липсата на приемане на работата не е
започнал да тече срок за лихва за забава. Моли за отхвърлянето на исковете.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС.
Основателността на исковата претенция е обусловена от следните
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, породено от рамков договор
от 26.11.2018 г., по силата на който ищецът е поел задължение за извозване на
строителни отпадъци и земна маса и доставка на инертни материали, а
възложителят се е задължил да плати уговореното възнаграждение, както и
какъв е размерът на последното; 2. ищецът да е изправна страна по договора,
т. е. да е изпълнил точно, съобразно уговореното; 3. работата му да е приета
или неоснователно да не е била приета от възложителя; 4. възложителят да не
е изплатил уговореното възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на първите три от посочените предпоставки. В тежест на ответника
е да установи положителния факт на плащането, при наличие на такова
твърдение.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
2
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора. По възражението на ответника
за неотносимост на приложените към исковата молба фактури съдът счита за
неоснователно, доколкото ищецът претендира плащане именно по тези
фактури, а относно тяхната доказателствена стойност съдът ще се произнесе с
крайния си акт по съществото на спора.
Неоснователно е искането на ответника по чл. 183 ГПК за задължаване
на ищеца да представи оригинал от всички приложени към исковата молба
писмени доказателства. Представените документи са заверени от адвокат, а
освен това ответникът не оспорва действителното съществуване на тези
документи или тяхното съдържание.
Неоснователни са исканията на ответника по чл. 190 ГПК. Искането по
т.1 е неоснователно, доколкото не се сочи конкретен документ, а се иска от
ищеца да представи доказателство за наличие на договорно правоотношение,
което обстоятелство е в тежест на ищеца и той следва да докаже. По
отношение на искането по т. 2 ищецът изрично посочва, че двустранно
подписани приемо-предавателни протоколи не съществуват, поради което
няма как да бъде задължен да ги представи.
Искането за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за всяка от страните е допустимо и
относимо и следва да бъде уважено.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза,
което искане е основателно и следва да бъде уважено. Ищецът е представил
доказателства за внесен депозит в размер на ***
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.06.2024 г. от 11:30 часа , за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
3
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един
свидетел на страната на ищеца и на ответника за установяване на посочените
в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, поставени с исковата молба при депозит в размер на ***, за внасянето
на който ищецът е представил доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Р.С.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ останалите доказателствени искания.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал.
3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4