№ 503
гр. Плевен, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500756 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от проф. д.т.н. И. К. С. с
ЕГН********** и Г. В. С. с ЕГН********** срещу Решение № 1415/ 12. 10.
2023 г по гр. д. № 2146/ 2023 г. по описа на РС- Плевен.
Въззивните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, като
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ АД с
ЕИК********** е изразила становище чрез юрк. Ц. В., че въззивната жалба е
неоснователно и обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като бъде присъдено юисконсултско
1
възнаграждение в размер на 100 лв.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал на основание чл. 422
вр. чл. 124 ГПК по отношение на ответниците И. К. С. с ЕГН********** и Г.
В. С. с ЕГН**********, че дължат солидарно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК********** сумата от 348, 24 лв. главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01. 01. 2021 г. до 30. 11. 2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, за които суми е издадена Заповед № 253/
25. 01. 2023 г. по ч. гр. д. № 433/ 2023 г. по описа на РС- Плевен, като е
отхвърлил предявения иск за разликата до претендираните 350, 74 лв. като
погасен чрез плащане. Съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответниците да заплатят на ищеца направени деловодни разноски в исковото
производство в размер на 719, 83 лв. и направените разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 433/ 2023 г. по описа на РС- Плевен общо в
размер на 74, 47 лв. съобразно уважената част от иска.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е приел, че ответниците са потребители на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ. Съдът е съобразил разпоредбата на
чл. 153, ал.6 ЗЕ съгласно която клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Първоинстанционният съд
подробно е анализирал и съобразил заключенията на СИЕ и на СТЕ при
преценка на правилното отчитане на топлоенергията в сградата, където се
намира жилището на въззивниците и прецизното установяване на размера на
задължението, като е съобразено и изплащането на част от дължимата сума
след предявяване на иска в размер на 180 лв.
Въз основа на доказателствата по делото районният съд е приел, че
2
искът е основателен до размера на задължението за потребена топлоенергия
от 348, 24 лв., като е отхвърлен иска за разликата до 350, 47 лв. като погасен
чрез плащане. При определяне размера на разноските в исковото
производство и в заповедното производство съобразно т. 12 от ТР № 4/ 2013
г. на ВКС, ОСГТК първонстанционният съд е съобразил уважената част от
иска като основа за изчисление на разноските по делото.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното
решение, като счита, че същото е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Във въззивната жалба са изложени доводи затова, че липсват данни кой
е собственик на имота, как е придобит, наследствен ли е и кой използва
имота. Въззивният съд счита, че тези обстоятелства са ирелевантни за
предмета на спора, тъй като от данните по делото става ясно, че въззивниците
ползват процесния имот, призовавани са на адреса на жилището, за което се
претендира ползвана топлоенергия, поради което същите следва съобразно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 ЗЕ да заплащат съответно консумираната
топлоенергия.
Въззивниците твърдят, че от заключенията на двете експертиза в
първоинстанционното производство не е установено по какъв начин е
доставена топлинната енергия, каква е нейната стойност и правилно ли е
изчислена. Въззивният съд счита, че тези доводи също са неоснователни, тъй
като в заключението на СТЕ е посочено, че сградата е топлоснабдена и са
спазени правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ и Наредба за
топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение. В заключението е
отразено, че в имота на въззивниците има монтирани отоплителни тела с
монтирани азпределителни устройства и водомел за топла вода, има лира в
банята. Топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект. Въз основа на тези данни от заключението съдът
приема, че са спазени всички нормативни изисквания за отчитане
потреблението на топлоенергия и топла вода в съответното жилище, поради
което не са налице данни, от които да се направи обоснован извод, че не са
спазени законовите изисквания при въззивниците за отчитането на потребена
топлоенергия. Във въззивното производство въззивниците представиха
3
собствени изчисления във връзка с предмета на спора, които съдът е приел
като доказателство по делото, но счита, че не следва да бъде съобразено в
настоящото производство. Не е налице новооткрито доказателство или
доказателство относно нови факти, за да се съобразяват представените от
въззивниците изчисления и би следвало същите да се представят в
първоинстанционното производство преди изготвяне на СТЕ, за да бъдат
съобразени при изготвяне на експертизата и съответно да се установи
основателни ли са тези изчисления и следва ли да бъдат съобразени.
При така установените факти и анализ на доказателствата по делото
въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК
въззивниците следва да заплатят на въззиваемата страна направените във
въззивната инстанция деловодни разноски в размер на 100 лв.за
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1415/ 12. 10. 2023 г по гр. д. № 2146/ 2023 г. по описа на РС- Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК И. К. С. с
ЕГН********** и Г. В. С. с ЕГН********** солидарно да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК********** направените във
въззивната инстанция деловодни разноски в размер на 100 лв.
заюрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5