РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 191 по описа на Административен съд – Варна за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба от „Д-р В. И. И. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – обща медицина“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-11-1351/8/04.01.2022 г. на Директора на РЗОК – Варна, с която частично е прекратен Договор № ****/06.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 421, ал. 1, б. „а“ от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020—2022 г.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. По-конкретно жалбоподателят твърди липса на компетентност на органа, издал заповедта, счита, че липсват и мотиви за определяне на размера на санкциите, както и че възраженията му не са били обсъдени. Оспорва наличието на „повторност“ на извършеното нарушение, което обосновавало вътрешно противоречие между изложените мотиви и наложените санкции. Изтъква още, че наложената санкция не съответства и на целта на закона, доколкото липсвали предпоставките за прилагането й. Моли обжалваната заповед да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Районната здравно-осигурителна каса – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че безспорно са установени и доказани нарушенията, които водят до извод за отчетена, но неизвършена дейност. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена и в полза на касата да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на санкции № РД-11-1351/8/04.01.2022 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна.
Обжалваната заповед е издадена в производство за проверка във връзка с контролните функции на НЗОК по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, възложена със Заповед № РД-11-1351/10.11.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна. Проверката е планова, самостоятелна и тематична, като в обхвата й е включен контрол на изпълнението на сключения индивидуален договор в съответствие с изискванията на НРД за МД за 2020—2022 г.
При проверката е констатирано, че през м. септември 2021 г. д-р В. И. И., представляващ ЛЗ за ПИМП „Д-р В. И. И. — Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – обща медицина” ЕООД, е отчел чрез ПИС на НЗОК амбулаторен лист №12532/30.09.2021 г. на ЗОЛ К. С. М. с отразен диспансерен преглед с основна диагноза Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност/ /МКБ I11.9/. В амбулаторния лист са описани анамнеза, обективно състояние и е назначена терапия. На 04.10.2021 г., ЛЗ за ПИМП „Д-р В. И. И. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – обща медицина” ЕООД, представлявано от д-р В. И. И. е представило в РЗОК – Варна отчет по договора за дейност м. септември 2021 г., в който е включен амбулаторен лист № 12532/30.09.2021 г. с отразен диспансерен преглед, който не е извършен от д-р И., тъй като лицето К. С. М. е починало преди датата на прегледа на 23.09.2021 г. Според проверяващите предвид констатираното нарушение следва да се приложат чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 421, ал. 1 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020—2022г., тъй като изпълнителят на ИМП е отчел дейност, която не е извършена.
Второто нарушение е идентично и е констатирано за дейност м. октомври 2021 г., когато д-р В. И. И., представляващ ЛЗ за ПИМП „Д-р В. И. И. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – обща медицина” ЕООД, е отчел чрез ПИС на НЗОК амбулаторен лист № 12900/29.10.2021 г. на ЗОЛ К. С. М. с отразен профилактичен преглед на ЗОЛ над 18 г. с основна диагноза „Общ медицински преглед“ /МКБ Z00.0/. В амбулаторния лист са описани анамнеза, обективно състояние, назначени са изследвания. На 03.11.2021 г., ЛЗ за ПИМП „Д-р В. И. И. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – обща медицина” ЕООД, представлявано от д-р В. И. И. е представило в РЗОК-Варна отчет по договора за дейност м. октомври 2021 г., в който е включен амбулаторен лист №12900/29.10.2021 г. с отразен профилактичен преглед, който не е извършен от д-р И., тъй като лицето К. С. М. е починало преди датата на прегледа.
Според проверяващите предвид констатираното нарушение следва да се приложат чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 421, ал. 1 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020—2022 г., тъй като изпълнителят на ИМП е отчел дейност, която не е извършена.
Констатациите за нарушения са отразени в протокол от проверката № РД-11-1351/2/03.12.2021 г., съставен от проверяващите лица, определени със заповедта за възлагане на проверка. Към протокола са приложени двата амбулаторни листа, справка „пациентска регистрация“ от ИИС на НЗОК, обяснение от д-р В. И..
От страна на д-р В. И. е подадено писмено обяснение, в което се посочва, че на съответните дати е била допусната техническа грешка поради високата натовареност и подмяна на медицинския софтуер и погрешно е издаден АЛ на К М при прегледи на други пациенти. Заявява се несъгласие с констатациите в Протокол № РД-11-1351/10.11.2021г. и се отправя молба за разглеждане на случая от Арбитражната комисия на БЛС – колегия Варна.
Преписката по проверката заедно с възражението на д-р В. И. е изпратена на 13.12.2021 г. на Арбитражната комисия по чл. 75 от ЗЗО за произнасяне по компетентност. Заседанието на арбитражната комисия е проведено на 16.12.2021 г., като на него са присъствали всички членове. В протокола от заседанието са описани фактическите констатации на проверяващите и са цитирани правните норми, съдържащи задълженията на лечебните заведения, които са приети за нарушени в констативния протокол. Арбитражната комисия стига до единодушно решение с 6:0 гласа, като потвърждава констатациите от протокола, че изпълнителят на ИМП е отчел дейност, която не е извършена. Не са приели обяснението на ОПЛ, че са били допуснати две технически грешки на един и същ пациент в два различни отчетни периода, изложени са и съображения, че извършването на диспансерни и профилактични прегледи на починало лице няма как да се случи поради необходимост от присъствие на пациента в кабинета на лекаря.
На 04.01.2022 г. Директорът на РЗОК – Варна издава обжалваната заповед.
В обжалваната заповед, издадена на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, чл. 424, ал. 1 и ал. 2 и чл. 432, ал. 1 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020—2022 г. са възпроизведени фактите от констативния протокол и протокола на Арбитражната комисия, както и правната квалификация на нарушенията – чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 421, ал.1 , б. „а“ от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020—2022 г. Със заповедта са наложени две санкции: по т. 1 – „прекратяване на договора“ частично по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ” по отношение на д-р В. И. И. на основание чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 421, ал. 1, буква „а” от НРД № РД-НС-01-4/23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020—2022 г., и по т. 2 – „прекратяване на договора” частично по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ’' по отношение на д-р В. И. И. на основание чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 421, ал.1, буква „а" от НРД № РД-НС-01-4/23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020—2022 г. Като мотиви за вида на наложената санкция е посочено, че тя е съобразена с тежестта на деянието, което представлява нарушение, и извършването на няколко нарушения от един и същ вид, описано е в какво се изразява нарушението и е направен извод, че това обуславя налагането на съответната санкция.
Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на акта.
По искане на оспорващия по делото беше разпитан свидетелят И.В. И. във връзка с твърденията за техническа грешка при използването на информационната система. Свидетелят в качеството си на технически сътрудник, обслужващ компютърната програма, с която се работи в кабинета обяснява, че за да отвори съответния амбулаторен лист на пациента, трябва да го потърси по име или ЕГН. Според свидетеля, при влизането си в кабинета пациентът казва личните си данни, които свидетелят въвежда в програмата. Свидетелят посочва, че с оглед изключителната натовареност на 30.09.2021 г. докато е вписвал амбулаторните листи на прегледаните пациенти по погрешка е вписал амбулаторния лист на К М . Обясни, че при търсенето на човек с подобно ЕГН по погрешка е въвел ЕГН на К М . Свидетелят заяви, че на 29.10.2021 г. не е бил на работа поради болест.
По искане на оспорващия с цел установяване на фактическите обстоятелства при извършване на проверката бяха разпитани и извършилите проверката Д.П.Т. и С.К.С. – контрольори в РЗОК, отдел ДКИМДПА. Свидетелката Д.П.Т. посочва, че проверката е била проведена като планова, тематична и самостоятелна. При назначаването на проверката има предварителна документална подготовка въз основа на подадените в РЗОК – Варна електронни отчети. В системата на РЗОК има заложени автоматични контроли, които в конкретния случай са отбелязали двата случая на извършени дейности на починал пациент. Свидетелката заяви, че са били проверени електронните отчети, подадени от д-р В. И. за периода от началото на 2020 г. Свидетелката С.К.С. обясни, че проверката е била планова, тематична и самостоятелна и е извършена въз основа на отчета на лекаря, който последният подава в РЗОК и който съдържа амбулаторни листи, подписани с електронен подпис. В случая проверка на място не е правена, а единствено в РЗОК, при която е установено, че лекарят е отчел електронно дейности на починал пациент за два месеца. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки доколкото същите са логични, последователни и възпроизвеждат максимално безпристрастно възприятията на всяка от тях за установеното по време на проверката и в изпълнение на издадената им заповед.
С оглед установяване на фактическите твърдения, изложени в жалбата, ответната страна представя заявление вх. №29-05-1895/06.07.2021 г. на РЗОК – Варна от д-р В. И. ведно с приложенията към него, справка за записаните здравноосигурени лица в пациентската листа на д-р В. И. към процесните периоди, справка от Персонализираната информационна система на НЗОК за отчетените амбулаторни листи от д-р В. И. за процесните дати, както и за избрани на произволен принцип дати от процесните месеци.
При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:
Заповедта е издадена от името на Директора на РЗОК – Варна – компетентен орган, на когото по силата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗЗО е възложено налагането на санкции за констатирани в хода на контрол по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО нарушения при изпълнение на договорите с НЗОК. Със Заповед № РД-09-88/22.06.2021 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна, д-р П. М.–Д., в качеството й на Заместник-директор на РЗОК – Варна е оправомощена да издава заповеди за санкции – т. 6 от посочената заповед. Съгласно Заповед № 943/08.12.2021 г., издадена от главен секретар на ЦУ на НЗОК, на Д. Д. Д. – Директор на РЗОК – Варна е разрешено да ползва отпуск от 29.12.2021 г. до 04.01.2022 г. В конкретния случай, в съответствие с приложимите процесуални правила оспорената заповед е подписана от Заместник-директора на РЗОК, който съгласно чл. 41 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК (обн. ДВ, бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019 г.) замества Директора при отсъствие. В случая е налице заповед за заместване и доказателства за отсъствието на Директора на РЗОК – Варна на 04.01.2022 г., поради което оспорената заповед е издадена законосъобразно в условията на заместване от Заместник-директора на РЗОК – Варна. Заповедта е в надлежна писмена форма, със законоустановените реквизити, и съдържа мотиви, които да позволят упражняването на съдебен контрол за законосъобразността й. В тази връзка направените с жалбата възражения за издаване на заповедта от некомпетентен орган и в противоречие с чл. 146, т. 1 от АПК, се явяват неоснователни.
Неоснователни се явяват и твърденията за допуснати в производството по издаване на обжалвания акт съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на оспорващия. Чл. 72, ал. 10 от ЗЗО определя, че условията и редът за осъществяване на контрола по чл. 72, ал.2 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на НЗОК е издал Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал.2,3,4,5,6,7 и 8 от ЗЗО, публикувана на официалния сайт на НЗОК (https://www.nhif.bg/page/68?section104_page=1). В случая са спазени както изискванията на разпоредбите на чл. 72, ал. 2 – 8 от ЗЗО, така и изискванията на разпоредбите на чл. 4, чл. 9, чл. 18 и чл. 19 от Инструкцията. Проверката е възложена въз основа на заповед, съдържаща реквизитите, посочени в чл. 9, ал. 2 от Инструкцията, като в резултат на проверката е издаден протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, притежаващ съдържанието по чл. 18, ал. 1 от инструкцията, който е връчен на оспорващия, като последният се е възползвал от правната възможност, разписана в чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, респ. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията. Съответно, налице е и произнасяне на Арбитражната комисия в хипотезата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО, поради което Директорът на РЗОК е наложил санкциите съобразно решението на Арбитражната комисия. Спазена е и нормата на чл. 424, ал. 1 от НРД за МД за 2020—2022 г., според която в случай, че Арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед за налагане на предвидените в НРД санкции. Видно от горните норми административният орган, издател на оспорения административен акт, е действал в условията на обвързана компетентност и правилно е приложил установените санкции в подписания договор между страните. В тази хипотеза той няма право на преценка дали е осъществено или не съответното нарушение, щом то е потвърдено от специализирания орган по чл. 75 от ЗЗО. В протокола от 16.12.2021 г. Арбитражната комисия е дала отговор на всички възражения на оспорващия. В оспорената заповед в съответствие с чл. 413 от НРД за МД за 2020—2022 г. Директорът на РЗОК е определил вида и размерът на санкцията като се е позовал на решението на Арбитражната комисия, вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поради което не могат да бъдат споделени и развитите в жалбата доводи за липса на мотиви в оспорената Заповед.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на административното производство и в тази насока не са допуснати твърдените от оспорващия процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания.
По отношение на доводите за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че д-р В. И. е изпълнявал първична
извънболнична медицинска помощ по договор № ****/06.02.2020 г., като изпълнител
по договора е еднолично дружество с ограничена отговорност „Д-р В. И. И. – АИППМП
– обща медицина“. Не е спорно също, че д-р И. е отчел като изпълнена дейност за
ЗОЛ К М на 30.09.2021 г. и 29.10.2021 г., която реално не е била извършена за
това лице, предвид настъпилата й смърт на 23.09.2021 г.
При установената липса на процесуални нарушения, водещи до
отмяна на обжалвания акт в неговата цялост, правният спор се свежда до
изследване наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ. В съответствие
с нормата на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, управителят на НЗОК прекратява изцяло или
частично договорите с изпълнителите на медицинска помощ в случаите по ал. 11,
т. 1 и 2. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“, пр. 1 от ЗЗО при отчитане на
дейност, която не е извършена, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от
изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, договорът се
прекратява частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Същата
хипотеза е предвидена и в чл. 421, ал. 1, пр.1, б. „а“ от НРД за МД за 2020—2022
г. и чл. 59, ал. 2, т. 1 от индивидуалния договор.
На основание чл. 10, ал. 2 от НРД за МД 2020—2022 г.
медицинската помощ по ал. 1, която се заплаща от НЗОК, се определя като пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от
2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
Националната здравноосигурителна каса. „Пакетът от здравни дейности, гарантиран
от бюджета на НЗОК“ включва съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗО определени по вид и
обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени
заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички
здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния
рамков договор. Съгласно чл. 1, ал. 1 от индивидуален договор № ****/06.02.2020
г. изпълнителят – оспорващото дружество – се задължава да оказва първична
извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица, съгласно
приложение № 1 към чл. 1 на Наредба № 9 от 2019 г., а възложителят – НЗОК – се
задължава да закупува и заплаща ПИМП съгласно НРД за медицинските дейности за
2020—22 г. в описания обхват.
В настоящия случай санкцията е съобразена с приложената
материалноправна норма на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО, съотв. чл. 421, ал. 1, пр. 1, б. „а“ НРД за МД 2020—2022 г., приложима
в случаите на отчетена медицинска дейност от изпълнителя на медицинска помощ,
която медицинска дейност да не е извършена. Наличието на отчитане на медицинска
дейност от изпълнителя на медицинска помощ д-р В. И. чрез съставените от него
амбулаторни листи № 12532/30.09.2021 г. и № 12900/29.10.2021 г. по отношение на
здравноосигурено лице, което към момента е било починало, е установено по
безспорен начин в рамките на развилото се административно производство,
завършило с издаване на оспорената заповед за налагане на санкции. Наложената
на лечебното заведение санкция, което според правноорганизационната си форма е
регистрирано като търговско дружество (ЕООД), за нарушение по чл. 59, ал. 11,
т. 1 от ЗЗО и чл. 421, ал. 1, пр.1, б. „а“ от НРД за МД 2020—2022 г. се отнася
само частично до лекаря, който е отчел неизвършена дейност – д–р В. И., т. е.
налице е само частично прекратяване на договора. Наведеният в жалбата довод, че единствено при повторно
нарушение се прекратява договора, не може да бъде споделен, доколкото чл. 421,
ал. 1 от НРД за МД за 2020—2022 г. не предвижда условие санкция да се налага единствено
при повторно нарушение. Повторност на извършеното нарушение не е предвидена и в
чл. 59, ал. 2, т. 1 от индивидуалния договор. Напротив, в чл. 59, ал. 2, т. 2
при повторност на нарушението е предвидено изцяло прекратяване на договора,
каквото в случая не е налице.
Не може да се сподели и доводът в жалбата, че тъй като д-р И.
е единственият лекар, работещ в търговското дружество, прекратяването на
договора спрямо него има за резултат фактическото прекратяване на договорните
му правоотношения с НЗОК. Това е така, доколкото първичната медицинска помощ, осъществявана
от общопрактикуващ лекар, обхваща всички дейности от пакета ПИМП по Наредба №
9/2019 и Приложение 9 към НРД за МД 2020-2022 г. Първичната извънболнична
медицинска помощ е основен пакет и включва в себе си различни дейности, които
общопрактикуващият лекар е длъжен да оказва на пациента. При първичната
извънболнична медицинска помощ липсва нормативно установено разграничение по
пакети. Различно е конструиран обхватът на специализираната извънболнична
медицинска помощ и болничната медицинска помощ, при които разпоредбата на чл.
421, ал. 1, пр. 1, б „а“ от НРД за МД – 2020—2022 г. намира приложение. По
същество наложената в случая санкция не ограничава правоспособността и
дееспособността на едноличното дружество с ограничена отговорност, регистрирано
като лечебно заведение за извънболнична помощ в РЗИ – Варна, да упражнява
съответните права, да поема и изпълнява задължения по отношение на други
лекари. В този смисъл е и практиката на ВАС: Решение по адм. д. 4484/21 г.;
Решение по адм. дело № 8926/2020 г., Решение по адм. д. № 4162/2021 г., Решение
по адм. д. № 13673/2020 г. Нещо повече, видно от представената от ответника
Декларация съгласно чл. 117 от НРД за медицинските дейности за 2020—2022 г. /л.
75-79 от делото/ д-р И. в т. 2 е декларирал, че работи с нает персонал – д-р Ц.а
и д-р А., и двамата – лекари със специалност „Обща медицина“. Отделно от това
съдът приема за правилна и констатацията на Арбитражната комисия за
неоснователност на възражението, тъй като чл. 18, ал. 1 от НРД за МД между НЗОК
и БЛС за 2020—2022 г. предвижда възможност за изпълнителите на медицинска помощ
съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност да наемат персонал
със съответно образование и квалификация. Наетите лица могат да бъдат лекари,
лекари по дентална медицина, фармацевти и други специалисти с образователно-
квалификационна степен „магистър“ или „доктор“, участващи в
диагностично-лечебния процес. Идентична разпоредба има и в чл. 13, ал. 3 от ЗЛЗ
съгласно, който лицата по ал. 1 и 2 могат да наемат и други лица съобразно
нуждите и обема на лечебната дейност. В подкрепа на горното е и представения
Анекс към договор № ****/06.02.2020 г. /л. 21 от делото/, според който
оспорващата амбулатория регистрира трети адрес на лечебното заведение. Следователно
прекратяването на договора частично по отношение на д-р В. И. няма да доведе
автоматично до прекратяване на дейността на оспорващото лечебно заведение за
извънболнична помощ.
Съдът приема единствено като защитна теза и твърдението на
оспорващия за допусната техническа грешка. Разпитаният свидетел И. – син на
оспорващия – не успя убедително да докаже, че на 30.09.2021 г. е била допусната
техническа грешка предвид голямата натовареност през деня. Свидетелят заяви, че
„предполагам, че грешката е дошла при търсене на пациент по ЕГН. Предполагам,
че пациент с подобно ЕГН на К М е започнал да казва ЕГН-то и по някакъв начин
съм въвел по погрешка нейното име. Няма как да зная със сигурност дали е точно
така, защото ние установихме по-късно, че има грешка.“ Така посоченото звучи
неубедително и не кореспондира с представените извлечения от журналите за
извършените прегледи, от които е видно, че няма лица нито със сходно име, нито
със сходно ЕГН, което да води до някакъв предполагаем извод за извършена
техническа грешка. Нещо повече, от представената справка за отчетени
амбулаторни листи за дата 30.09.2021 г. /л. 84 от делото/ е видно, че пациентът,
прегледан преди К М , е мъж, а пациентът след нея е дете. За дата 29.10.2021 г.
/л. 88 от делото/ и двамата пациенти преди и след ЗОЛ са мъже без сходство с
нейния ЕГН. Следователно житейски необосновано и крайно нелогично е твърдението
за евентуално прегледан друг пациент със сходно ЕГН, във връзка с което е
допусната техническа грешка и е въведено ЕГН на К М . Изводът за липса на техническа
грешка се подкрепя и от факта на издаването на два амбулаторни листа на две
различни дати и с различно съдържание. Липсва и обяснение, защо след като е
допусната техническа грешка с издаването на първия амбулаторен лист, която
според свидетеля е „установена по-късно“, този амбулаторен лист е представен с
отчета за извършените медицински дейности през месец 09.2021 г. Във връзка с
това съдът не кредитира свидетелските показания на сина на оспорващия, който
като работещ в дружеството е заинтересован от изхода на делото, и намира
показанията му за непълни, общи и некореспондиращи с останалите доказателства
по делото. Наведеният довод за натовареност на практиката също не се споделя,
тъй като видно от представените извлечения от извършените прегледи за периоди
преди и след процесните дати, натовареността на процесните дати не е била по-различна
от обичайната в практиката.
Обратно на последното възражение в жалбата относно
несъответствието на заповедта с целта на закона, настоящата инстанция приема,
че предвид принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, издадената
заповед е съобразена с целта на закона, тъй като е недопустимо да се иска
заплащането на медицински дейности, които не са извършени от изпълнителя на
медицинска помощ. По този начин се ощетява публичният финансов ресурс, от една
страна, а от друга, се нарушават правата на здравноосигурените лица. В същия
смисъл е практиката на ВАС: Решение по адм. д. № 3978/2019 г., Решение по адм.
д. № 4979/2018 г., VI отд., Решение по адм. д. № 14415/2017 г., Решение по адм.
д. № 7241/2018 г., Решение по адм. д. № 3826/2020 г., Решение по адм. дело №
9288/2020 г., Решение по адм. дело №
13673/2020 г., Решение по адм. дело №
9225/2021 г., Решение по адм. дело №
10720/2021 г., Решение по адм. дело №
4484/2021 г. на ВАС.
Доколкото обжалваната заповед не страда от пороците,
посочени в жалбата, и при служебната проверка не бяха установени основания за
отмяната й, жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход от производството
и предвид направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, в полза на РЗОК – Варна следва да бъде присъдена сума в
минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл.
144 от АПК, или 100 лева.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д-р В. И. И. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – обща медицина“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-11-1351/8/04.01.2022 г. на Директора на РЗОК – Варна, с която на основание чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 421, ал. 1, б. „а“ от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020—2022 г. частично е прекратен Договор № ****/06.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ.
ОСЪЖДА „Д-р В. И. И. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – обща медицина“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „****“ ***, да заплати на Районната здравноосигурителна каса – гр. Варна, сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: