В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, ІV-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: ИНА РАЙЧЕВА

при секретаря ………… ДИАНА МИХАЙЛОВА …..........…………………… и в присъствието на

прокурора …….. НИКОЛАЙНИКОЛОВ ….................……….... като разгледа докладваното от ………….... съдията Райчева ……......………… дело № 426 …………… ……………. по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.203 и сл. от АПК.

З.С.М. *** е предявил първоначално съединени претенции против Община Русе за заплащане на имуществени вреди в размер на 2 196 лв. и на неимуществени вреди в размер на 1000 лв., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия (съгласно устно уточнение в с.з. – л.48 от делото), на длъжностни лица от общинска администрация, заради издаване на удостоверение за данъчна оценка за по-малка площ от действителната на притежаваната от ищеца селскостопанска сграда в с.Семерджиево, общ.Русе. Твърди, че по тази некоректната,“фалшива“ оценка, което сочело на отсъствие на данъчна оценка, била извършена публична продан от частен съдебен изпълнител, като за част от неговия недвижим имот продажбата била спекулативна. Изтъква доводи, че от действията и бездействията, които не се основават на закона, му били причинени притеснение, стрес, негативни изживявания. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати претендирани обезщетения в общ размер на 3 196 лв.

Ответникът – Община Русе, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявения иск като излага съображения за неоснователността и недоказаността му. Сочи писмени доказателства за декларирана площ на сградата.

Прокурорът дава подробно заключение за допустимост, но неоснователност на претенцията поради липса на действие или бездействие, представляващи основание за предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Акцентира върху липсата на безспорни доказателства, установяващи площта на сградата.

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание по чл.1, ал.1, предл.2 и 3 от ЗОДОВ. Предвид наведените от ищеца фактически основания за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица от Община Русе и като съобрази постоянната практика на ВАС, по тази претенция съдът следва да се произнесе с акт по същество, тъй като обстоятелствата, свързани с установяване на действия и бездействия, имат ли те характера на изпълнително-разпоредителна дейност на администрация, законосъобразни ли са, претърпени ли са вреди от тях и налице ли е причинна връзка между тези действия и бездействия и настъпилите вреди, са въпроси по основателността на иска.

По фактите

По делото не се спори, че ищецът е длъжник в производство по принудително изпълнение на парично притезание, като изпълнението е осъществявано от частен съдебен изпълнител. По искане на взискателя бил извършен опис и изпълнението било насочено върху притежаван от З.М. дял от недвижим имот в с.Семерджиево, общ.Русе. В изпълнение на правомощията по чл.431, ал.3 ГПК, съдебният изпълнител е изискал информация и сведение от Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Русе. На 29.01.2018 г. с писмо изх.№ 12-95-8#1, директорът на дирекцията уведомява съдебния изпълнител, че ищецът е собственик на ½ ид. част от недвижим имот с административен адрес с.Семерджиево, ул. „Новоселско шосе“№24, целият представляващ земя от 1060 кв.м и сграда от 25 кв.м, като данъчната оценка за тази част е посочена в размер на 1 690,60 лв.- л.27 от делото). Посочено е, че данните са актуални към 26.01.2018 г.

На 03.02.2018 г. лицензиран оценител изготвя пазарна оценка на недвижимия имот, посочен като съсобствен между ищеца и Гинка Н.Монева. В нея се съдържа подробно описание на сградата – паянтова, едноетажна, с гредоредна конструкция и тухлено стенно ограждане, със застроена площ от 25 кв.м. – л.30-л.35 от делото. Към заключението е приложен снимков материал, изображенията от който ясно сочат, че е направен по време на изготвяне на експертизата и че оценяваният имот е посетен от лицето с призната правоспособност от Камарата на независимите оценители. Пазарната оценка на имота, предмет на изпълнение – т.е. ½ ид. част от земя и сграда, възлиза на 2 745 лв.

По делото са приложени документи от досието по изпълнителното дело - №20179140400415, в т.ч. Постановление от 06.02.2018 г. на съдебния изпълнител, с което е определена оценката на недвижимия имот – 2 745 лв., както и началната цена, от която да започне наддаването при публична продан - 2 196 лв. – л.29 от делото. В текста на постановлението изрично е посочено, че са определени дата(06.02.2018 г.) и час(16:00ч) за предявяване на оценката още при извършване на описа на 23.01.2018 г. По делото не се навеждат фактически доводи и не се сочат доказателства, че оценката е била оспорена от ищеца съгласно възможността по чл.485, ал.2 ГПК, както и че е посочено вещо лице за повторно заключение.

Публичната продан е проведена в периода 22.02.2018 г. -22.03.2018 г., видно от обявление на съдебния изпълнител – л.28 от делото с посочената в постановлението от 06.02.2018 г. начална цена от 2 196 лв., като в обявлението е записано, че сградата е паянтова със застроена площ от 25 кв.м. След като определеният купувач е внесъл по сметка на ЧСИ сумата от 2 196 лв., на 23.03.2018 г. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот, представляващ ½ ид.част от УПИ ІХ-5, кв.2 по регулационен план на с.Семерджиево заедно с построената в него паянтова жилищна сграда – л.5 от делото.

В рамките на настоящото производство, ответната страна представя заверен препис от декларация по чл.14 ЗМДТ, вх.№**********/08.06.2004 г., подадена от Г.Н. М. – л.40-47 от делото.При попълване на данните в таблица 3 от декларацията (л.43 от делото) е посочена площ на лятна барака, построена през 1926 г. от 25 кв.м., след саморъчна поправка на предходната цифра от 20 кв.м. В раздел три на декларацията, съдържащ идентификация на собствениците, са вписани имената на ищеца и на деклараторката, както и вида и номер на документа за собственост – нот. акт за покупка №60, д.№3470/04 от 20.04.2004 г.-л.46 от делото.

Към исковата молба е представен заверен препис от скица №УТ-01-632 от 08.04.2019 г. за УПИ ІХ-5 в кв.2 по регулационния и застроителен план на с.Семерджиево, одобрен със заповед №666 от 30.12.1987 г. – л.4 от делото. В скицата е нанесена сграда, на страничната регулационна линия към съседния имот УПИ Х-5, с означение „мж“ и площ 34 кв.м. От изложените доводи в обстоятелствената част на исковата молба и изявленията на ищеца в с.з. от 31.07.2019 г.на л.48 от делото-гръб, става ясно, че именно данните за площ на сграда от скицата, са основание да се поддържат твърдения за незаконосъобразно бездействие на общински длъжностни лица, които не са съобразили (изчислили) данъчната оценка с площта на сграда, отразена в скицата.

По правото

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Искът е предявен от лице с активна процесуална легитимация, срещу субект- ЮЛ по определението на чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) вр. чл.205 АПК.

Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е с правно основание в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С тази разпоредба законодателят предвижда отговорност в тежест на Държавата и общините за обезщетение на вредите, понесени от граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В настоящия случай претенцията е обоснована с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в Областна администрация-Русе.

От твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба и направените допълнително писмено и устно в съдебно заседание уточнения, може да се направи извод, че претенциите му се обосновават с твърденията за незаконосъобразно действие - определяне размера на данъчната оценка на сграда, негова собственост, предмет на принудително изпълнение поради несъобразяване (бездействие) на данни от скица за действителна площ на тази сграда. Доколкото за действията на длъжностни лица от общинска администрация се съди по удостоверителната справка за размер на данъчна оценка от 29.01.2018 г., предоставена на съдебния изпълнител, ищцовата претенция не е покрита със давност.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва да се установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.203 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.е. на следните три предпоставки: 1. незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия. Доказателствената тежест за това кумулативно установяване е върху ищеца.

С разпоредбата на чл.204, ал.4 АПК е предвидено, че незаконосъобразността на действия и бездействия се установяват от съда, пред който е предявен иска за обезщетение, т.е преюдициално производство за наличието на първата предпоставка за успешно провеждане на иска за обезвреда по специалния закон.

Нормата на чл.3, ал.1 от Приложение №2 към ЗМДТ сочи, че данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождението на имота. В последващата норма на чл.4 от това приложение пък се визира начина на определяне на данъчна оценка, като площта на сградата е включена в посочената там формула за изчисление като един от множителите. Тези разпоредби обосновават извод, че евентуалното незаконосъобразно изчисляване на данъчна оценка на сграда в резултат на бездействие да се съобрази действителната й площ, представлява фактическо действие при изпълнение на административна дейност.

Твърденията на ищеца за наличие на незаконосъобразни бездействия са свързани с

данните за площ на сграда в издадена от Община Русе скица, което има за последствие незаконосъобразно действие по изчисляване на данъчната оценка. Съдът намира, че скицата не съдържа данни за паянтовата сграда, която е отразена в официални документи и описана в пазарната оценка, изготвена след посещение на място за нуждите на изпълнителното производство. Преди всичко тази скица представлява извлечение от регулационен и застроителен пран на населеното място – с.Семерджиево, одобрен през 1987 г., т.е. 17 години преди придобиването на имота през 2004 г. Буквеното означение „мж“ означава масивна жилищна сграда, за каквато сграда в рамките на настоящия иск не са представени доказателства. Обратно – и в декларацията на съсобственика по чл.14 ЗМДТ (записано „лятна барака“), и в пазарната оценка, ясно и непротиворечиво се сочи, че това е паянтова сграда. За да се отнесе площта от 34 кв.м на масивно жилище към паянтовата „барака“ липсват конкретни данни и доказателства. Ето защо съдът намира позоваването от страна на ищеца на данни по скица №УТ-01-632 от 08.04.2019 г. за УПИ ІХ-5 в кв.2 не установява по безспорен начин, че площта на паянтовата сграда надхвърля 25 кв.м, посочени в официални документи. Ето защо не е налице основание да се приеме неизпълнение на задълженията на служители от общинската администрация по чл.18, ал.1 от ЗМДТ.

Поради липсата на непротиворечиви доказателства за обстоятелството, че действителната площ на паянтовата сграда надхвърля 25 кв.м, липсва основание да се приеме извършването на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на длъжностни лица при Община Русе. Последното пък сочи отсъствие на първата от предпоставките за успешно провеждане на иск за обезвреда по реда на специалния закон.

Съдът счита, че в случая не е налице и пряка и непосредствена връзка между издаването на удостоверителната справка от ответната страна за размер на данъчна оценка и претендираните имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Това е така, защото провеждането на публичната продан се извършва въз основа на оценка на вещо лице, назначено от съдебния изпълнител при изискванията на чл.485, ал.1 ГПК. Данните по настоящото дело сочат изпълнение на тези правила от процесуалния закон. По силата на разписаното в чл.485, ал.5 ГПК, данъчната оценка, ако такава е изготвена, е коректив за началната цена при първа обявена публична продан. Безспорно е установено, че началната цена, от която да започне наддаването на недвижимия имот на ищеца - ½ ид. част от УПИ ІХ-5 в кв.2 по регулационния и застроителен план на с.Семерджиево и от паянтова сграда с площ 25 кв.м е в размер на 2 196,00 лв. и тази сума надхвърля с над 500 лв. данъчната оценка.

Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав намира претенциите на З.С.М. за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди с опора в чл.1, ал.1 ЗОДОВ за неоснователни и недоказани. Не е налице още първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно – незаконни действия и бездействия, извършени от длъжностни лица в Община Русе при или по повод изпълнение на административна дейност, не установена и пряка причинна връзка между претендирани вреди и действия и бездействия на длъжностните лица. Затова искът за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната страна се следва присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл.24 вр.чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като искането е направено своевременно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите на З.С.М. *** за заплащане на сумата от 2 196 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди и за сумата от 1000 лв. неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от общината.

ОСЪЖДА З.С.М. ***, ЕГН **********,*** сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	30 август 2019 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия:	Ина Георгиева Райчева Цонева

Дело:	20197200700426
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	1 юли 2019 г.

Решение по дело №426/2019 на Административен съд - Русе

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА