РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е ШЕ Н И Е
№ 10
гр. Пловдив, 06 януари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, І отд, ХІV състав, в открито заседание на пети
декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2951 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба на Е.З.М., ЕГН **********,***, чрез адв.
В., против заповед № 03-160-РД/32/05.02.2013 г. на директора на Областна
дирекция - Пловдив към Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано
изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор №
16/112/02474 от 09.10.2009 г.
Жалбоподателката
твърди нищожност на заповедта поради липса на компетентност. Счита, че съгласно
чл.20а от ЗПЗП, приложим в редакцията към момента на издаването на процесната
заповед, изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на
Разплащателната агения и той я представлява. Така ИД на ДФ „Земеделие“ е
компетентен да издаде и процесната заповед. В този смисъл са и правомощията, предвидени
в чл.26, ал.1, т.3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., според който по заявката за
второ плащане се произнася със заповед изпълнителният директор на РА. Посочва
се, че със заповед № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. на изпълнителния директор на
ДФ“Земедлие“, Разплащателбна агенция, на основание чл.20а от ЗПЗП и във връзка
с чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ на
административните директори на областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“
са делегирани конкретни правомощия, сред които да издават заповеди за одобрение
или отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане на заявленията
за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ за първо
и второ плащане. В тази връзса се твърди, че към момента на издаване на
процесната заповед не е съществувала законовата възможност за делегация на
правомощията, описани в т.1 та упълномощителната заповед на Ид на
ДФ“Земеделие“, РА. Такава е възможна едва след създаване нормата на чл.20а,
ал.3 от ЗПЗП /обн.ДВ, бр 12/ 13.02.2015 г.
Ответникът по жалбата –директор на ДФ
“Земеделие”, РА - Пловдив чрез юрк. Н., намира жалбата за неоснователна.
Представя влязло в сила решение по гр.д.№ 1393/ 2015 г. по описа на Районен съд
Асеновград, с което жалбоподателката е осъдена да заплати сумата от 24446 лв.
получена помощ от сключения с ДФЗ договор. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение на ответната страна.
Административен съд – гр.Пловдив, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в
законоустановения срок, поради което същата е допустима, тъй като се оспорва
само нищожността на издадената заповед.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът
констатира, че оспорената заповед не е издадена от компетентен орган.
Нормата
на чл.11, ал.2, т.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
предвижда, че ДФ“Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция.
Съгласно чл.20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен
директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на
агенцията и я представлява. Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, съгласно
закона е компетентният орган по издаването на заповдите за изплащане и отказите
за плащане на финансови помощи – арг. чл.20, т.2 и 4 от ЗПЗП.
Съгласно
чл.4, ал.1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи
действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С оглед общите
разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни
актове следва да е установена със закон. За да може компетентния
административен орган, в случая изпълнителният директор на ДФЗ да предостави
временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или
орган, това делегиране трябва да е допуснато от закона.
Съдът
констатира, че към момента на издаване на процесната заповед, не е предвидена
възможност нито в закона, нито в подзаконов нормативен акт, изпълнителният
директор да делегира тези си правомощия на друг орган, включително и при
заявките за второ плащане по чл.26, ал.1, т.3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.
Според сочената норма „В срок до 3 месеца от подаване на заявката за второ
плащане по чл. 6, т. 2 РА: т.3 одобрява или мотивирано отказва изплащането на
финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА след извършен
анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи
между одобрения и реализирания проект.“. Съгласно чл. 33, ал.1 от Наредла № 9
от 03.04.2008 г. В случай че ползвателят
на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане
на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно
със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, какъвто е и настоящият случай.
Предвид
казаното, налага се изводът за нищожност на издадената заповед, тъй като същата
не е издадена от компетентния за това орган – изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“, а от директора на Областна дирекция при ДФЗ – Пловдив.
В
този смисъл е и съдебната практика / така Решение № 5017 от 26.04.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 978/2015 г., III о., Решение № Решение № 3812 от 28.03.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 6763/2016 г., IV о./.
Съобразно
претенцията за разноски, същите следва да бъдат присъдени на жалбоподателя.
Съобразно представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80
от ГПК същите се претендират в размер на 510 лв. Във връзка с направеното
възражение за прекомерност, съдът констатира, че процесното възнаграждение е на
минимума съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което твърденията за
прекомерност са неоснователни.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо от АПК, Административен
съд - Пловдив, ХIV състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед № 03-160-РД/32/05.02.2013 г. на
директора на Областна дирекция - Пловдив към Държавен фонд „Земеделие“, с която
е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по
договор № 16/112/02474 от 09.10.2009 г.
ИЗПРАЩА преписката на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, РА – гр. София с ЕИК *********, да заплати на Е.З.М., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: