РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора В. К. М.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно дело №
20221100201654 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпило е за разглеждане по настоящото съдебно заседание ЕЗА на
Районен съд Пезинок, Р. Словакия, за изпълнение на наказание от
осемнадесет месеца лишаване от свобода по отношение на В. Н. П., във
връзка с издадена присъда от 18.08.2016г. по дело № 38Т/45/2016 от Окръжен
съд Пезинок, Р. Словакия, влязла в сила на 28.07.2017г. и Постановление от
15.03.2021г. дело №38Т/45/2016 – 379, идент №********** на Окръжен съд
гр.Пезинок, влязло в сила на 15.03.2021г. В ЕЗА са посочени престъпленията,
за които е бил признат подсъдимия В. Н. П., роден на*******г. с ЕГН
**********, като същият видно от ЕЗА е бил признат за виновен и осъден за
престъпления по § 213, ал. 1 от Наказателния кодекс на Чехословашката
република, обнародван под № 140/1961 г., валидни до 31.02.2005 г. и по § 207,
ал. 1 и ал. 3, буква б) от Наказателния кодекс на Словашката република,
валидни от 01.01.2006г.
Настоящият съдебен състав констатира, че престъпленията, за които е
било признато за виновен исканото лице В. Н. П. са били извършени за
периода от м.03.2001 г. до м.08.2014г. в различни места, включително
Р.България, като видно от изпратената от съдебните власти Словашката
република ЕЗА, тези престъпления попадат в кръга, за които следва да е
1
налице двойна наказуемост.
Съдът намира, че деянието, за което е издадена заповедта за арест,
съставлява престъпление и по законодателството на Р.България, а именно по
чл. 183, ал. 1 от НК, поради което е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 2,
изречение първо от ЗЕЕЗА.
В съдебно заседание исканото лице В.П. заявява, че ако българският
съд приеме, че ЕЗА е основателна, той желае да изтърпи наложеното му
наказание от Окръжен съд Пезинок, Р. Словакия в български затвор.
Настоящият съд счита, че ЕЗА отговаря на изискванията, предвидени в
чл. 37 от ЗЕЕЗА, относно формата и съдържанието и е издадена от
компетентен орган на издаващата държава, а именно Районен съд Пезинок, Р.
Словакия.
Макар с разпореждане от 10.06.2009г. да е прекратено наказателното
производство по НОХД №2359/2009г. по опис на Софийски районен съд, 09
състав, наказателно отделение по обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК, касаещо периода от 10.03.2001г. до 31.08.2005г., касаещо незаплащане
на издръжка на малолетния син на исканото лице чрез неговата майка,
частично съвпадащ с периодите по престъпленията, посочени в ЕЗА,
прекратяването на наказателното производство в Р.България за
престъплението, за което е издадена заповедта преди получаването ,
представлява факултативно основание за отказ за изпълнението , а по
отношение на периода от юли 2006г. до август 2014г. основанието по чл. 40,
ал. 1, т. 1а от ЗЕЕЗА не е налице.
Доколкото ЕЗА е издадена за предаване на лице с цел изпълнение на
наказание лишаване от свобода, то въпросът за изтичането на погасителната
давност за наказателното преследване е неотносим към преценка
основателността на искането за предаване на лицето, а значение има
евентуалното изтичане на изпълнителската погасителна давност за
наложеното наказание лишаване от свобода. В случая тя не е изтекла както
според разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, а и по закона на Р.Словакия,
след като се посочва че съдебният акт, за чието изпълнение се иска предаване
на лицето, е влязъл в законна сила на 15.03.2021г. Поради това съдът намира,
че не е налице и факултативното основание за отказ за изпълнение на ЕЗА,
предвидено по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЕЕЗА.
Относно възраженията за неуведомяване на исканото лице за воденото
срещу него наказателно производство и постановените съдебни решения,
съдът намира, че в Постановление от 15.03.2021г. дело №38Т/45/2016 – 379,
идент. №********** на Окръжен съд гр.Пезинок подробно е взето отношение
за това, че диреното лице не се явило лично на съдебния процес, по повод на
който е постановено решението, не е било призовано лично и не е било
уведомено за постановените съдебните актове, включително за последиците
от неизпълнение на задължението за незаплащане на издръжка в
постановения срок. Въпреки това и с оглед дадените гаранции, дадени от съда
на издаващата държава за възобновяване на наказателното производство при
допускане изпълнение и предаване на исканото лице, то съдът счита, че е
2
изпълнено условието на чл. 40, ал. 2, т 4 от ЗЕЕЗА, поради което не е налице
и факултативното основание за отказ за изпълнение на ЕЗА, свързано със
задочно производство спрямо исканото лице. Възраженията във връзка с
евентуални процесуални нарушения при провеждане на производството в
отсъствие на лицето биха могли да бъдат направени пред националните
съдилища на издаващата държава в случай на възобновяване на
наказателното производство и ново разглеждане на делото.
На следващо място, съдът констатира, че в ЕЗА на словашките съдебни
власти са посочени обстоятелства, при които са извършени престъпленията.
По делото не са налице съмнения относно самоличността на исканото лице.
Не са налице задължителните основания за отказ на ЕЗА, предвидени в чл.39
от ЗЕЕЗА, нито някое от другите факултативни основания, извън обсъдените
вече.
Предвид факта, че исканото лице, български гражданин, се възползва от
възможността същият да изтърпи наказанието от осемнадесет месеца на
територията на Р.България, съдът намира, че следва да откаже изпълнението
на ЕЗА на словашките съдебни власти, като вместо това следва на осн. чл. 44,
ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, вр. чл 29, ал. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от свобода, след
така направения отказ за изпълнение на ЕЗА, да приеме за привеждане в
изпълнение от българската прокуратура по местоживеене на лицето,
наложеното наказание от осемнадесет месеца лишаване от свобода да се
изтърпи в България.
Съгласно чл. 44, ал. 10 от ЗЕЕЗА, след влизане в сила на решението по
чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА, Съдът следва да постанови да се изпрати препис на
СГП, която следва да приведе наложеното наказание в изпълнение.
Съобразно разпоредбата на чл.44, ал. 9 от ЗЕЕЗА, съдът обсъди мярката
за неотклонение на исканото лице. Предвид заключението по изготвената
съдебно-медицинска експертиза на исканото лице, според която към момента
са налице данни за влошаване състоянието на установен хроничен шиен
радикулит, което налага прием в неврологично отделение и провеждане на
съответна терапия, както и с липсата на такова функциониращо неврологично
заведение в структурата на болницата към Централния софийски затвор,
състоянието на лицето е несъвместимо с режима на изпълнение на мярката му
за неотклонение задържане под стража до момента на изписването му от
лечебното заведение, когато ще може да изтърпява мярката, а също и с оглед
належащата нужда то консултация със специалист по психиатрия, предвид
данните за влошен психиатричен статус, съдът счита, че следва да измени
настоящата мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека такава.
Съдът счита, че с оглед сходствата в естеството на ограниченията на
свободата на придвижване, характерни за по-леката мярка на процесуална
принуда домашен арест, същата не би отговорила адекватно на
необходимостта от адекватно и своевременно лечение, включително
болнично, а също и чрез консултации с различни специалисти на исканото
лице. Поради това съдът намира, че мярката за неотклонение задържане под
3
стража следва да бъде изменена в гаранция в пари на осн. чл. 61, ал. 1 от
НПК, която да бъде в достатъчно респектиращ размер, който да обезпечи
процесуалното участие на искането лице до приключване на процедурата
попривеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а именно в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Отделно от тази мярка на процесуална принуда, за да се избегне риска
от укриване на исканото лице извън пределите на страната, на исканото лице
следва да се вземе още една такава мярка, а именно „забрана за напускане
пределите на страната, освен с разрешение на съда“ на осн. чл. 68, ал. 7, във
връзка с ал. 1 от НПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА изпълнение на ЕЗА, издадена от Районен съд Пезинок, Р.
Словакия, за изпълнение на наказание от осемнадесет месеца лишаване от
свобода по отношение на В. Н. П., във връзка с издадена присъда от
18.08.2016г. по дело № 38Т/45/2016 от Окръжен съд Пезинок, Р. Словакия,
влязла в сила на 28.07.2017г. и Постановление от 15.03.2021г. дело
№38Т/45/2016 – 379, идент. №********** на Окръжен съд гр.Пезинок, влязло
в сила на 15.03.2021г. за предаване на българския гражданин В. Н. П. на
словашките съдебни власти за изпълнение на така наложеното наказание.
На основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА ПРИЕМА да
приведе в изпълнение от СГП наказанието от осемнадесет месеца лишаване
от свобода на българския гражданин В. Н. П., наложено му с присъда от
18.08.2016г. по дело № 38Т/45/2016 на Окръжен съд Пезинок, Р. Словакия,
влязла в сила на 28.07.2017г., приведена в изпълнение с Постановление от
15.03.2021г. дело №38Т/45/2016 – 379, идент №********** на Окръжен съд
гр.Пезинок, влязло в сила на 15.03.2021г., за изпълнение на наказание от
осемнадесет месеца лишаване от свобода по отношение на В. Н. П..
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на исканото лице В. Н. П. от
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ“ в размер на 2 000
/две хиляди/ лева.
Исканото лице В. Н. П. да се освободи на осн. чл. 61, ал. 6 от НПК
незабавно след внасянето на гаранцията.
ВЗЕМА спрямо исканото лице В. Н. П. мярка на процесуална принуда
„ЗАБРАНА за напускане пределите на страната, освен с разрешение на съда“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 5-дневен срок от
днес пред САС.
РЕШЕНИЕТО в частта му относно мерките за процесуална принуда има
характер на определение и подлежи на незабавно изпълнение, обжалване и
протест с частна жалба или протест в 7-дневен срок от днес пред САС.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО, препис от същото да се
4
изпрати на СГП за изпълнение и на съдебния орган на издаващата държава за
сведение за изхода на делото.
Препис от решението в частта му, касаещо мерките за процесуална
принуда, да се изпрати на Затвора София и Главна дирекция „Гранична
полиция“ за изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5