№ 11474
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110175697 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ***********************, ЕИК *********,
срещу ответника ***************************, ЕИК ********* обективно
съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да плати сумата от 2500 лева, представляваща
частична претенция за остатъка от 5678,60 лева, дължими от ответника по
регресна претенция по Щета № ****************, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът ***********************, ЕИК ********* твърди, че между
него и ************************ има сключен договор за застраховка
„Каско“ на МПС марка ****, модел *** с рег. № ******** за срок от
13.08.2023 г. до 12.08.2024 г. Твърди, че в срока на застраховката на 18.08.2023
г. на път POV-1003 около 16:10 е настъпило ПТП с участие на застрахования
автомобил, като водачът на автомобил марка ****, модел **, с рег. №
******** С. Т. е загубил контрол върху автомобила си и в резултат е навлязъл
в лентата за насрещно движение като е реализирал процесното ПТП, довело
до щети в предната част на автомобила, застрахован при ищеца. Щетите са
били поправени в доверен сервиз на ищеца, като за тях той твърди, че е платил
сумата от 14 378, 04 лева и е направил ликвидационни разноски в размер на
15 лева. Ищецът посочва, че водачът С. Т. има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника и твърди, че именно С. Т. е виновен
за настъпване на ПТП-то. Ищецът е отправил регресна претенция по
отношение на ответника за сумата от 14378,04 лева, но твърди, че е получил
частично удовлетворяване в размер на 8714,44 лева. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ответника
***************************, ЕИК ********* депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва претенцията на ищеца по размер, като сочи, че не е
следвало автомобилът да бъде ремонтиран в официален сервиз и че
действителната сума, необходима за поправката на автомобила, към датата на
1
причиняване на вредата е по-ниска. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ вр.чл. 45
ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно
правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил;
плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето
лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и
видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/. В тежест на ответника е да докаже,
че е погасил дълга, или да обори презумпцията за вина на водача на МПС
*******, с рег. № ********. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: наличие на валидна към датата на ПТП застраховка
„Каско“ с предмет лек автомобил марка ****, модел *** с рег. № ********
при ищеца. Наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност“, с предмет лек автомобил марка ****, модел **, с рег. №
********. Настъпило е ПТП, за което е бил виновен водачът, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, в резултат
на което са причинени вреди на автомобил марка ****, модел *** с рег. №
********. Ищецът е платил 14 378,04 лева за ремонт на щетите, нанесени на
автомобила на доверен сервиз *************** по издадена фактура от
26.09.2023 г. във връзка с Щета № ****************. Ответникът е платил на
ищеца сумата от 8714,44 лева.
Спорен е въпросът за размера на регресното вземане. В хода на
производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че към датата на
застрахователното събитие – 18.08.2023 г., процесният автомобил, марка
******** с рег. № ******** е бил в експлоатация – 6 години, 9 месеца и 9 дни,
считано от датата на първоначална регистрация -09.11.2016 г. Стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил ******** с рег. № ********,
изчислена на база цени на официалния представител съгласно предоставена
фактура издадена от официален представител към датата на ПТП е 14378,04
лева. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил БМВ 530 Д,
с рег. № ******** , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е 9 758,28 лева. Съдебната експертиза е изготвена в рамките на
професионалните знания на вещото лице, приета е по делото като неоспорена
от страните и се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което
при преценката по чл. 202 ГПК, същата следва да бъде кредитирана като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвена.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. По делото
не се твърди, нито установява автомобилът да е бил в гаранция към датата на
ПТП. Ето защо, настоящият състав приема, че общият размер на регресния
дълг възлиза на 9 758,28 лева,изчислен на база средни пазарни цени към
датата на ПТП. Безспорно е между страните, че ответникът е платил сумата от
8714,44 лева. Следователно, неплатената разлика до противопоставимия на
делинквента/на застрахователя на неговата гражданска отговорност регресен
дълг е в размер на 1043,84 лева, до която сума искът се явява основателен, а за
разликата над този размер до предявения частичен иск от 2500 лева, искът
подлежи на отхвърляне.
2
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото
производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски
в размер на 400,83 лева.
В полза на ответника се следват разноски съобразно изхода на спора в
размер на 500,92 лева. По делото, се претендира и допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 381,43 лева, за която обаче не са представени
доказателства, че е реално заплатено, поради което не следва да се присъжда.
В съдебно заседание от 27.05.2025 г., процесуалният представител на
ищеца е направил искане за присъждане на разноски по компенсация.
Възможността на съда да извърши съдебна компенсация по искане на някоя от
страните при наличие на две насрещни вземания за разноски не е
препятствана от липсата на ликвидност на вземанията, в който смисъл са и
дадените разрешения с ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т. д. 2/2020 на
ОСГТК на ВКС. Ето защо, след извършване на компенсация на разноските, с
оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 100,09 лева разноски по компенсация пред СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
***************************, ЕИК ********* да заплати на
***********************, ЕИК ********* сумата от 1043,84 лева (хиляда
четиридесет и три лева и 84 стотинки), представляваща част от сума в общ
размер на 5678,60 лева, незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди
на лек автомобил марка л.а. ****, модел *** с рег. № ********, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.08.2023 г. и разходи за
определянето му по Щета № ****************, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г., до окончателното
й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1043,84 лв. до
предявения размер от 2500 лв., представляваща част от общото вземане в
размер на 5678,60 лева, главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по Щета № № ****************.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ***********************, ЕИК
********* да заплати на ***************************, ЕИК *********
сумата в общ размер на 100,09 лева( сто лева и 09 стотинки)- разноски в
исковото производство пред СРС по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3