РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Бургас, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120106586 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД Армеец” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от М.И. и К.В., срещу
Община Бургас, представлявана от кмета Д.Н., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5250,07 лева като регресно вземане, представляващо изплатено
обезщетение от застрахователя на собственика на лек автомобил марка „А.” с рег. № * по
застрахователна полица № */14.10.2016 г. в размер на 5240,07 лева и 10 лева ликвидационни
разноски, сумата 1599,82 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода 14.10.2019 г. - 14.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 14.10.2022 г. до окончателното
плащане на сумата.
Твърди се, че по повод на възникнало на 23.09.2017 г. в * пътно-
транспортно произшествие, а именно попадане в несигнализирана и необезопасена шахта на
пътното платно, при застрахователя е образувана ликвидационна преписка, по която е
изплатена застрахователна сума в размер на 5240,07 лева на собственика на увредения
автомобил. Имуществените вреди, нанесени на автомобила, са били увреждане на преден
мост, кора под двигател, кормилна рейка и др. Поради това застрахователят се е суброгирал
и претендира от Община Бургас, в качеството й на собственик и стопанин на общинските
пътища, възстановяване на заплатеното от застрахователното дружество обезщетение.
Претендират се и ликвидационни разноски, обезщетение за забава от датата на поканата,
както и законната лихва от датата на образуване на производството и съдебно-деловодни
разноски. Ангажират се доказателства.
Процесуалният представител на Община Бургас е оспорил исковете по
основание и размер по подробно изложени съображения. Посочено е, че водачът на
увредения автомобил е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми полицейските служители.
Не е установено наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и
собственика на увредения автомобил, плащането на застрахователните премии и
застрахователното обезщетение.
Посочено е, че водачът на автомобила е можел да избегне шахтата, като
не е изпълнил задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата.
1
Изложени са доводи, че според твърденията инцидентът е възникнал на
23.09, а уведомлението до застрахователя е от 25.09 - т.е. не може да се твърди, че
уврежданията по автомобила са единствено вследствие на твърдяното ПТП.
С определение от 28.11.2022 г. съдът е конституирал „Щрабаг“ ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, като трето лице – помагач на страната на
ответника Община Бургас.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Приложена е застрахователна полица № */ 14.10.2016 г. за застраховка
„Каско”, сключена между Застрахователно акционерно дружество „Армеец” и Н. Я. Я. за
автомобил „А.” с рег. № *, валидна от 23.10.2016 г. до 22.10.2017 г., като настъпилото
застрахователно събитие е част от поетите от ищеца рискове.
Представено е удостоверение, изходящо от Министерство на
вътрешните работи, Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас, в
което се потвърждава, че на ЕЕН 112 на 23.09.2017 г. е постъпил сигнал от Н. Я. Я. за
настъпило самостоятелно ПТП в шахта в * с участието на л.а. „А.“ с рег. № * и има такъв
регистриран инцидент.
Приложени са уведомление за щета, опис на уврежданията, в които са
посочени щетите по автомобил „А.“, възникнали в резултат на нанесени повреди по
автомобила от посоченото ПТП. Вложените автомобилни части, както и калкулираният от
автосервиза труд за извършения ремонт на автомобила са определени в размер на обща
стойност 5 240,07 лева, видно от представените фактури, към които са приложени и
разходите по детайли. Ремонтът е извършен от сервиза с възлагателно писмо от
застрахователя, като видно от преводните нареждания на 12.02.2018 г. застрахователят е
превел по сметка на „Тандер корпорация“ ЕАД сумата от 5 036,55 лева, а на 07.03.2018 г.
застрахователят е превел по сметка на „Фулда България” ООД сумата от 203,52 лева.
С регресна покана, получена на 21.03.2018 г., ищецът е претендирал от
ответника връщане на заплатеното по процесната щета застрахователно обезщетение, както
и 10 лева ликвидационни разноски по определянето му.
Приета е по делото съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по
която е установило механизма на ПТП и е посочило, че при обстоятелствата, посочени в
исковата молба, биха могли да настъпят посочените щети по увредения автомобил, т. е.
уврежданията са в причинно-следствена връзка с механизма на настъпилото произшествие.
Вещото лице е посочило още, че при движение на лекия автомобил в рамките на
разрешената скорост от 50 км/час биха настъпили щетите по лекия автомобил, вследствие
на удар отдолу от издигната шахта над нивото на пропаднала паважна настилка.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен
състав намери следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП е доказан по
безспорен начин от събраните по делото доказателства, въпреки липсата на съставен от
2
органите на КАТ протокол за ПТП. Ответникът е направил възражение, че липсва протокол
за ПТП, установяващ, че органите на МВР са уведомени. В тази насока следва да се
отбележи, че в чл. 6, т. 4 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд са описани случаите, които не се посещават от органите на МВР –
Пътна полиция и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В
случая се събраха доказателства, че собственикът на увредения автомобил е изпълнил
задължението си и е подал своевременно сигнал на тел. 112, но не е извършено посещение
на място от служители на Пътна полиция поради посочените по-горе правила, което не
може да влече неблагоприятни последици за застрахованото лице.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по
безспорен начин се установява и наличието на договор между ищеца и увредения за
имуществено застраховане (застрахователна полица № */ 14.10.2016), със срок, покриващ
датата на настъпване на вредите. Съобразно приложимите ОУ към застраховка „Каско“
застрахователят осигурява покритие за авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду
им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия
по пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие,
падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела. Несъмнено вредите,
произтичащи от удар в капака на улична шахта, която е над нивото на пътя, съставляват
покрит риск.
В т. 58.2.2. от представените по делото Общи условия е предвидено, че
застрахованият е длъжен да уведоми и писмено застрахователя в срок от 24 часа от узнаване
за настъпването на застрахователното събитие, като се яви лично или чрез представител в
най-близкия офис на застрахователя и писмено подаде уведомление за щетата. Когато
срокът изтича в неработен ден, застрахованият следва да извърши уведомяването най-късно
в първия следващ работен ден. Произшествието е настъпило на 23.09.2017 г. – събота, като
уведомлението от застрахованото лице за настъпилата щета е подадено на 25.09.2017 г. –
понеделник, от което следва, че срокът е спазен.
Няма спор, че пътят, на който е настъпило произшествието, е общински
път по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал.
1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. В този смисъл,
предвид задължението на Община Бургас да осигури обезопасяването на участъците от път,
публична общинска собственост, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Освобождаване от отговорност би могло да настъпи само ако се докаже от страна на
собственика, че вредите са настъпили вследствие на случайно събитие, по вина на трето
3
лице или по изключителната вина на пострадалия. По делото не се установяват данни, от
които да се направи извод, че по някакъв начин водачът на автомобила е нарушил
правилата, предвидени в Закона за движение по пътищата, за да се приеме, че с поведението
си е допринесъл за настъпилото пътно-транспортно произшествие и увреждането на
автомобила. Обстоятелството, че водачът на автомобила не е могъл да възприеме
съществувалото препятствие на пътя, не води до отпадане отговорността на ответната
страна за обезщетение на настъпилите вреди. Отговорността на ответната страна в
конкретния случай е обективна и произтича от недостатъчната грижа, която задълженото
лице е положило за обезопасяване на вещта, за да не произлязат от нейната употреба вреди.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу
физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.
47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл т. V от ППВС № 7/04.10.1978 г. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди. Налице е отговорност на общината съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД спрямо
собственика на увредения лек автомобил. Произшествието е причинено поради
бездействието на служителите на ответника, на които последната е възложила да поддържат
и ремонтират пътя, нейна собственост, както и да сигнализират за препятствия водачите на
МПС. В настоящия случай от бездействието на Община Бургас по отношение на
обезопасяването и сигнализирането неизправността на пътното съоръжение – наличието на
издадена над пътното платно шахта, са последвали материали щети – първоначално в
патримониума на собственика на МПС, а след отремонтирането му и изплащането на сумата
за ремонта от застрахователното дружество, по силата на регресното право за
застрахователното дружество, визирано в чл. 410, ал. 1 КЗ, то е встъпило в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Няма
данни, от които да се направи извод, че водачът на МПС е управлявал същото със скорост
над допустимата, напротив - вещото лице е категорично, че с каквато и скорост да се е
движил водачът, биха настъпили щетите. Поради това е неоснователно възражението на
процесуален представител на ответника, че виновен за възникналото ПТП е водачът на
автомобила.
Видът и размерът на щетите по автомобила също се установява по
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещото
лице по приетата експертиза. Съгласно трайната съдебна практика при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Размерът
на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
4
стойност на имуществото съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са напр. Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о., Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I т. о. и др.
Като взе предвид заключението на приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза и като направи собствени изчисления, без съобразяване с
дадения от вещото лице коефициент на овехтяване 0,7, съдът установи, че стойността на
ремонта на щетите по автомобила вследствие на процесния инцидент по средни пазарни
цени възлиза в размер на 6754,66 лева (5448,68 лева + 180,20 лв. + 20 % ДДС). Съдът
приема, че посочената сума отговаря на тази, необходима за привеждане на увреденото
МПС в изправно техническо състояние, т. е. годно за движение. Доколкото извършеното
застрахователно плащане е в по-нисък размер от този на действителните вреди, определен
по горепосочения начин, то за ищеца възниква вземане в размер на изплатеното
застрахователно обезщетение, а именно за сумата от 5240,07 лева, ведно с направените от
застрахователя ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10 лева.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД съдът намира същия за
основателен. На общо основание длъжникът изпада в забава след покана – чл. 84 ЗЗД (в този
смисъл е константната съдебна практика). По делото е представена покана до ответника за
доброволно изплащане на щетата по регреса и същата е получена на 21.03.2018 г., като
ищецът претендира мораторната лихва от 14.10.2019 г. до дата на подаване на исковата
молба в съда. Ето защо претенцията се явява основателна.
По гореизложените съображения съдът приема, че искът е основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане
ответникът дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 674
лева, съобразно представения списък, в които е включено и определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Бургас, Булстат *, адрес: *, представлявана от Д.Н.
– кмет, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от М.И. и К.В., сумата от 5 250,07 лева (пет хиляди двеста и петдесет лева и
седем стотинки) главница като регресно вземане, представляващо изплатено обезщетение от
застрахователя на собственика на лек автомобил марка „А.” с рег. № * по застрахователна
полица № */14.10.2016 г. и заведена щета № * заради удар в улична шахта в размер на
5
5240,07 лева и 10 лева ликвидационни разноски, сумата от 1 599,82 лева (хиляда петстотин
деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) мораторна лихва за периода от
14.10.2019 г. до 13.10.2022 г., както и законната лихва за забава върху главницата от 5 250,07
лева от датата на подаването на исковата молба – 14.10.2022 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Община Бургас, Булстат *, адрес: *, представлявана от Д.Н.
– кмет, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от М.И. и К.В., сумата от 674 лева (шестстотин седемдесет и четири лева) за
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на „ЩРАБАГ“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: * като трето лице – помагач на страната на ответника
Община Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6